Р Е
Ш Е Н И Е
№ 122
гр.
Севлиево, 17.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 345 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят Х.Е.А. ***, е обжалвал Наказателно
постановление № 17-0341-000309 от 03.06.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
един месец за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ
Севлиево. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 30.08.2019 година. Жалбата е подадена на 09.09.2019 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.05.2019 година свидетелите И.А. и Ц.Г.–*** работели по КАТ на Главен
път I-4, км. 82+850 в землището на гр.
Севлиево. Около 16:41 часа същите спрели за проверка товарен автомобил – влекач
„Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № РР *** ВС с прикачено към него полуремарке с
рег. № РР *** ЕХ, и двете собственост на „Айдо Транс“ ЕООД, движещ се в посока
гр. Велико Търново, тъй като същият навлязъл в зоната на действие на пътни
знаци В-18 и допълнителна табела Т-10, при въведена временна забрана за
движение на МПС с технически допустима маса над 12 тона. За констатирането на
това нарушение свидетелят И.А. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение № 324/19 от 23.05.2019 година, като квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. След
съставянето му, актът за установяване на административно нарушение бил подписан
от жалбоподателя, като преди това същият вписал в графата за възражения, че „колегите
от Сопот му казали, че може да пътува“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият
е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН, в които обяснил, че на
инкриминираната дата извършвал курс с автомобила от с. Григориево, община Елин
Пелин до гр. Разград и поради забраната за движение от 14:00 до 20:00 часа
спрял на бензиностанция „Шел“ в района на с. Микре. На същата бензиностанция
имало патрулен автомобил на КАТ с ловешка регистрация и един от полицейските
служители казал на жалбоподателя и на още двама негови колеги, че могат да
тръгват, тъй като забраната била до 16:00 часа. След като потеглил, в района на
бензиностанция „Еко“ в землището на гр. Севлиево, жалбоподателят бил спрян за
проверка от свидетеля И.А. /починал/. Същият му обяснил, че има въведена
забрана за движение на автомобили над 12 тона в този пътен участък и му
съставил АУАН. Според изложеното във възраженията на жалбоподателя срещу
съставения АУАН, полицейският служител му заявил, че не го интересуват
действията на други колеги.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000309 от 03.06.2019
година, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложил
на А. глоба в размер на 300,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за
срок от един месец.
По делото бе разпитан свидетелят Ц.Г.. Същият потвърди
описаните в АУАН фактически констатации.
Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни
заседания. Същият депозира молба до съда, с която заявява, че поддържа жалбата
си срещу НП изцяло и че моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Съдът следва да отбележи, че жалбата срещу наказателното
постановление е бланкетна и в нея не се сочат конкретни нарушения на
процесуалните правила при издаването на наказателното постановление. Оспорва се
фактическата обстановка, като не се сочат други обстоятелства от описаните в
АУАН и НП, и се твърди, че не е допуснал вмененото му във вина административно
нарушение.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както
и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените
наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515
от 14.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице
– свидетелят И.А., който съгласно горецитираната заповед е оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е
съставен в срока по чл.
34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при
условията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това
съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата
цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване
за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид
изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със
събраните по делото доказателства. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то
по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него. Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“.
В конкретния
случай се установи, както от отразеното в акта, така и от приложените по делото
Заповед № РД-11-605 от 22.05.2019 година на Р.В.– член на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и Заповед № РД-11-1212 от 29.11.2018 година на инж. С.Г. –
Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. С първата заповед е
въведена временна организация на движението по участъци от Републиканската
пътна мрежа за времето от 14:00 часа до 16:00 часа на 23.05.2019 година, а
съгласно втората заповед е въведена временна организация на движението по
участъци от Републиканската пътна мрежа по ал. 1, т. 3 от заповедта /в периода
на официални празници, считано от 00:00 часа на 01.01.2019 година до 00:00 часа
на 01.01.2020 година последния работен ден преди празниците – от 16:00 часа до
20:00 часа и последния почивен ден /празничен/ от 14:00 часа до 20:00 часа. Със
заповедта от 22.05.2019 година са удължени часовете, с които се въвежда
временната забрана със заповедта от 29.11.2018 година. Съобразявайки изложеното
по – горе фактическа обстановка и в частност обстоятелството, че жалбоподателят
се е движел по път, по който е въведена забрана за движение на автомобили над
12 тона на 23.05.2019 година за времето от 14:00 часа до 20:00 часа, и времето
на движение на жалбоподателя - 16:41 часа, съдът намира за безспорно
установено, че същият е осъществил състава на административното нарушение,
визиран в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1
от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 19-0341-000309
от 03.06.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което
на Х.Е.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от един месец за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.