№ 90
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Росица Радославова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600367 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 1/21.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1454/20 г. на РРС - седми нак.
състав са признати за виновни и осъдени за престъпленията на наказания,
респ. опрадвани, подсъдимите както следва:
I/ ЕВ. Г. ЕНЧ.:
1/ По чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че
на 07,06.2018 г., в гр. Русе, в качеството си на управител на „Т И М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - строително монтажни работи на височина
над 5.00 метра „Хидроизолация на „Склад Универсален № Г\ „Комплексен
ремонт на покрива на Склад универсален едноетажен № 3“ и възстановяване
на мълниезащитните уредби на двата склада, намиращи се в пристанищен
терминал Русе-Запад, допуснал да работи на височина работника М. ИВ. Р.
без да му проведен начален, периодичен и ежедневен инструктаж, както
1
и инструктаж на работното място и без изискващите се за този вид
работа лични предпазни средства - каска и обезопасителен колан и
специално работно облекло и работни обувки и не го отстранил, с което
нарушил разпоредбите на:
НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г . за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, обн. ДВ бр.102 от 22.12.2009 г. - чл. 11. (1) „Работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време; чл.11. (5) „Инструктажите, проведени по реда на наредбата,
се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1“ вр. чл.
2. (1) „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със
спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като
отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място и чл. 2. (2) „Работодателят писмено определя: 1.
видовете обучения и инструктажи; 2. лицата, които ще бъдат обучавани и/или
инструктирани; 3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа;
4. лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.“ вр. чл. 15. (1)
(изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) „Ежедневен инструктаж се провежда на
работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително:
в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на
нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и
употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи“.
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г . за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, обн. ДВ бр. 88 от 08.10.1999 г. - чл. 246.
(2) „Не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за
съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни
облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.“ и
2
НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г . за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004 г. - чл. 24. (1) „На строителната
площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват
осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла“;
чл. 24. (2) „Техническият ръководител или бригадирът отстранява
работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни
средства или са в нетрезво състояние“ и чл. 60. (1) „Работи на височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)“ и чл.60.
(2) „Когато поради характера на работата използването на оборудването и
средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за
достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни
колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“,
в резултат на което причинил средна телесна повреда на работника
М. ИВ. Р., ЕГН: **********, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота; трайно затрудняване на движенията на снагата и
на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота
на наказание „Пробация“, като определя следните пробационни мерки:
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с продължителност 6 /шест/ месеца и с периодичност два
пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност 6 /шест/ месеца.
Със същата присъда този подсъдим е
признат за невинен и е оправдан по квалификацията по чл.20, ал.2
от НК - да „е причинил престъплението“ в условията на съучастие с
втората подсъдима Т. ЦВ. ЕНЧ., като извършител.
2/ По чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК за това, че
на 31.07.2018г. в гр. Русе, пред М.Б. - Д., старши разследващ полицай
3
при ОДМВР-Русе, при провеждано разследване по досъдебно производство
№1335/2018г. по описа на ОДМВР - гр. Русе, съзнателно се ползвал от
неистински частни документи:
Трудов договор №149/04.06.2018г., сключен между „ТИМ БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и М. ИВ. Р., на който бил придаден вид,
че подписите положени в реквизитите: „СЛУЖИТЕЛ”, „ПОДПИС НА
СЛУЖИТЕЛЯ“ и „ПОДПИС НА СЛУЖИТЕЛЯ“ били изпълнени от М. ИВ.
Р., в качеството му на служител;
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Начален
инструктаж/ на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, на която в
частта „№ 100 - М. ИВ. Р. от 06.06.2018 г.‘\ бил придаден вид, че подписът
положен в реквизита „Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от М. ИВ. Р.,
в качеството му на инструктирано лице;
Книга за периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, на
която в частта „№ 27 М. ИВ. Р. от 06.06.2018 г.“, бил придаден вид, че
подписът положен в реквизита „Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от
М. ИВ. Р., в качеството му на инструктирано лице;
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежедневен
инструктаж „Приет, терминал Русе - Запад“, на която в частта „№ 6 М. ИВ. Р.
от 07.06.2018 г.“ бил придаден вид, че подписът положен в реквизита
„Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от М. ИВ. Р., в качеството му на
инструктирано лице, като от него за самото им съставяне не може да се
търси наказателна отговорност,
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК на този подсъдзим е наложено общо
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при отлагане на
изтърпяването му съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
4
II/ Т. ЦВ. ЕНЧ.:
1/ По чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК - за това, че
на 07.06.2018г., в гр. Русе, в качеството си на управител на „Т И М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - строително монтажни работи на височина
над 5.00 метра „Хидроизолация на „Склад Универсален № Г\ „Комплексен
ремонт на покрива на Склад универсален едноетажен № 3“ и възстановяване
на мълниезащитните уредби на двата склада, намиращи се в пристанищен
терминал Русе-Запад, допуснал да работи на височина работника М. ИВ. Р.
без да му проведен начален, периодичен и ежедневен инструктаж, както
и инструктаж на работното място и без изискващите се за този вид
работа лични предпазни средства - каска и обезопасителен колан и
специално работно облекло и работни обувки и не го отстранил, с което
нарушила разпоредбите на:
НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, обн. ДВ бр. 102 от 22Л2.2009 г. - чл. 11. (1) „Работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време чл.11. (5) „Инструктажите, проведени по реда на наредбата,
се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1“ вр. чл.
2. (1) „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със
спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като
отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място и чл. 2. (2) „Работодателят писмено определя: 1.
видовете обучения и инструктажи; 2. лицата, които ще бъдат обучавани и/или
инструктирани; 3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа;
4. лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.“ вр. чл. 15. (1)
(изм. - ДВ, бр. 25 от 2010 г.) „Ежедневен инструктаж се провежда на
работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително:
5
в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на
нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и
употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи“.
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, обн. ДВ бр. 88 от 08.10.1999 г. - чл. 246.
(2) „Не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за
съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни
облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.“;
НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004 г. - чл. 24. (1) „На строителната
площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват
осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла“;
чл. 24. (2) „Техническият ръководител или бригадирът отстранява
работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни
средства или са в нетрезво състояние“ и чл. 60. (1) „Работи на височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)“, чл.60.
(2) „Когато поради характера на работата използването на оборудването и
средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за
достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни
колани, захванати към устойчива и здрава конструкция“,
в резултат на което причинила средна телесна повреда на
работника М. ИВ. Р., ЕГН: **********, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на движенията на
снагата и на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота
на наказание „Пробация“, като определя следните пробационни мерки:
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
6
продължителност 6 /шест/ месеца и с периодичност два пъти седмично и по
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност 6 /шест/ месеца.
Подсъдимата, както и порвия е призната за невинна и оправдана по
обвинението по чл. 20 ал. 2 от НК – „да е причинила престъплението“ в
условията на съучастие с първия подсъдим ЕВ. Г. ЕНЧ., като извършител.
2/ По чл. 316 вр. чл.309, ал.1 от НК, за това, че
в периода от 07.06.2018г. до 11.06.2018г. в гр. Русе, пред Г.Т.Г., главен
инспектор в ТД „Инспекция по труда“ - Русе, при извършване на проверка по
трудова злополука настъпила на 07.06.2018г. с пострадал М. ИВ. Р.,
съзнателно се ползвала от неистински частни документи:
Трудов договор №149/04.06.2018г., сключен между „ТИМ БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и М. ИВ. Р., на който бил придаден вид,
че подписите положени в реквизитите: „СЛУЖИТЕЛ”, „ПОДПИС НА
СЛУЖИТЕЛЯ“ и „ПОДПИС НА СЛУЖИТЕЛЯ“ били изпълнени от М. ИВ.
Р., в качеството му на служител;
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Начален
инструктаж/ на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, на която в
частта „№ 100 - М. ИВ. Р. от 06.06.2018 г.“, бил придаден вид, че подписът
положен в реквизита „Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от М. ИВ. Р.,
в качеството му на инструктирано лице;
Книга за периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, на
която в частта „№ 27 М. ИВ. Р. от 06.06.2018 г.“, бил придаден вид, че
подписът положен в реквизита „Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от
М. ИВ. Р., в качеството му на инструктирано лице;
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежедневен
инструктаж „Приет, терминал Русе - Запад“, на която в частта „№ 6 М. ИВ. Р.
от 07.06.2018 г.“ бил придаден вид, че подписът положен в реквизита
„Подпис на инструктирания“ бил изпълнен от М. ИВ. Р., в качеството му на
инструктирано лице;
7
„Списък на лични предпазни средства“, на който в частта „№39 - М. ИВ.
Р. - каска, ръкавици - 1 бр* -06.06.2018г.“, бил придаден вид, че подписът
положен в реквизита „Подпис на лице“ бил изпълнен от М. ИВ. Р., в
качеството на лице, на което били предоставени артикулите каска и ръкавици,
като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал.1 от НК наказанията са групирани с определено
общо такова ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при отлагане на
изтъпяването му съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимите - адв. Е. Н. - с
конкретизирани
оплаквания за необоснованост и материална и процесуална
незаконосъобразност, по подробно изложени съображения и
искане за отмяна и постановяване на оправдателна такава, евентуално с
налагане на административно-наказателна отговорност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:
Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимен и
оправомощен за това правен субекти - страна в процеса - при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото й произнасянето произнасянето в настоящото
производство е недопустимо, тъй като
8
въззивната инстанция констатира допуснати при разглеждането и
решаването на делото съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи от формална страна първоинстанционното производство и
окончаващия го акт и обуславящи отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане.
С изключение на горепосочения оравдателен диспозитив по частта на
обвинението, визираща съизвършителство между двамата подсъдими в
престъплението по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК, първоинстанционният съд е
възприел изцяло и дословно фактическата и правна конструкция на
обвинението /съгл. горното/. Фактическите му констатации следват
твърденията по обвинителния акт и поради констатираните формални
основания за отмяна, каткто ще се изложат, не е нужно в конкретния случая
подробно да се преписват тук.
Основателни са доводите по жалбата за пълно игнориране на
инвокираните от защитата на подсъдимите фактическите и правни
доводи, касаещи им съществени, все пряко относими и визиращи предмета на
делото, с присъщите на процесните обвинение състановомерни обективни и
субективни признаци. Вместо поне кратък анализ в светлината на
установеността по делото, закона и правната теория, защитната теза в
детайлността и изчерпателността й е подмината с пълно мълчание в мотивите
към присъдата, за разлика от тази на държавното обвинение, която е до
голяма степен механично възпроизведена. Подобен маниер на разглеждане на
делото и обсъждане на становищата на страните
е пълно противоречие с основния принцип по чл. 12 от НПК и
специално равенството на процесуалните права на страните. Последното
очевидно предполага наред с другото и преди всичко отдаване на еднакво
внимание на твърденията и доводите на всички страни в наказателния процес
и изчерпателното им и старателно обсъждане на плоскостта на
доказателствата по делото, закона и съдебната практика. Това следва да стане
при изпълнение на задължения на съда, вкл. тези съгл. основните
принципи по чл. 13 и 14 от НПК /корелативни на правата на страните,
особено правото на защита/, за полагане на максимални усилия за разкриване
на обективната истина и за базиране на вътрешното убеждение на съда на
9
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководят от закона. При това следва да се прави разлика между
съображенията и доводите явяващи се съществени части от защитната теза
като правно-логическа конструкция от една странса и обясненията на
подсъдимите от друга. Последните са едно от доказателствените средства в
процеса и само по себе си възприемането им или не като достоверни в едни
или други части от съда не означава автоматично оставяне без внимание на
съжденията и доводите от защитната теза, касаещи съществото на делото,
както е сторено в случая. Отделен е въпроса, че в случая, както също
основателно се сочи в жалбата, обясненията на подсъдимите са приети като
недостоверни с често формалното клише, че „представляват защитна теза“ без
при това да са съобразени и обсъдени наличните по делото и посочени от
защитата, гласни , писмени и от експертен порядък доказателства в тяхна
подкрепа. Тази съпоставка и обсъждане е задължителна съгласно горните
основни принципи и изискванията на НПК относно събирането и анализа на
доказателствата по делото и формирането на решаващите изводи, както и
съдържанието на мотивите към присъдата. Без нея очевидно е невъзможна
проверката на правилносттта или не на решаващите изводи на
първоинстанционния съд.
Тези пороци са пряко свързани и с нарушение на процесуалните
правила относно събирането и анализа на доказателствата по делото.
Наред с това мотивите към присъдата съдържат вътрешни
противоречия, непълноти и неясноти от правно-логическо естество,
както и такива досежно обосновката им в доказателствата по делото, които
правят трудна или невъзможна проверката на правилността и въобще
начина на формиране на решаващата воля на първоинстанционния съд.
Така
след като съвършенно правилно е констатирал
незаконосъобразността на инвокираната от държавното обвинение
конструкция - извършване на първото от вменените на всеки от подсъдимите
престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК - поради
неприложимостта на института на съучастието по чл. 20 от НК към
престъпленията с непредпазливи форми на вина, каквото е това по чл.
10
134 от НК, първоинстанционният съд е признал всеки от двамата подсъдими
за виновни по горепосочения начин. При това, обаче, механично и дословно
за всеки от двамата е възпроизведено с всички други детайли /нарушени
разпоредби, съставомерни бездействия и причинно-следствена връзка/
първоначалното му обвинение, с отпадане само на разпоредбата по чл. 20 ал.
2 и текстуалната част „в съучастие като съизвършител с …“. Въпреки
преминаването от конструкцията на координираното участие в
осъществяване на умишлено престъпление, третирано от закона като
едно цяло, към такава на две отделни деяния, самостоятелни и всяко само
по себе си изчерпващо състава на процесното непредпазливо престъпление,
вече в условията на незамисомо съпричинителство. Липсва детайлизиране и
обособяване на конкретното изпълнително деяние на всеки от подсъдимите
/макар и с възможни частични или дори цялостни съвпадения по едни или
други от съставомерните признаци/, с конкретизиране на съставомерното
бездействие, нарушената нормативна разпоредба от съотната правно-
регламентирана дейност ПРЯКО КАСАЕЩА съответния подсъдим в
конкретиката на случая и съставомерната причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Подобен анализ и изводи въобще липсват в
мотивите към присъдата, поради което няма как да бъде проверявана
правилността на такива. Още по-малко са обсъждани и съобразявани
обстоятелствата относно разпределението на работата межгду подсъдимите -
Е. е работела само в офиса, с документацията на фирмата и комуникациите,
но не и с изпълянваните обекти. Основателни са, впрочем, на тази база,
доводите на защитата, изложени в настоящата инстанция, че това води до
неяснота за всеки от двамата подсъдими относно вменената му престъпна
деятелност, вкл. до степен вероятност и за противоречие в интересите им
наред с пълната неяснота по този начин относно вменената. Следва да се
посочи, обаче, че що се отнася до тези и други процесуално-правни ефекти за
подсъдимитепроизтичащи от материалната незаконосъобразност на
процесното обвинение в конструкцията на съизвършителство важи забраната
по чл. 248 ал. 3 от НПК, тъй като в разпоредителното заседание в
първоинстанционното производстно липсват възражения от когото и да било
за съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
процесуалните права на обвиняемите.
11
Основателно, по нататък, е изтъкнато в жалбата, че при изрично заявена
в обвинителния акт конструкция, че поради неназначаване на строителен
техник на процесния обект процесните задължения по охрана натруда били
вменени на всеки от подсъдимите, РРС е приел в мотивите си, че такъв
техник всъщност е бил назначен и е провеждал ежедневен инструктаж. Също
и че съгл. Книгата за регистриране на заповедите със заповед №
209/13.11.2017 г. на О.Х. е било на О.Х. били възложени функциите като
координатор по БЗ и че видно от показанията на разпитканите работници –
колеги на пострадалия - те не използували предпазните средства по време на
работа, тъй като им пречели. При всички тези констатации
първоинстанционният съд по никакъв начин не е подложил на обсъждане
вменената на всеки от подсъдимите като съставомерна деятелност, а
безкритично и механично я е възприел и поставил в основата на осъдителната
присъда. Липсва разграничение в какво се състои изпълнителното деяние на
всеки от подсъдимите, отговарящи за независимо съпричинителство, какви са
разграничителните критерии между техните отговорности, тези на
пострадалия и назначените и оторизирани с установените по делото заповеди
технически ръководител и координатор. Последните, за разлика
отподсъдимите, са с техническа правоспособност и задължение за
непосредствен контрол по осъществяването на занятието и друга
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опастност. Некоректно в тази връзка е цитирана в мотивите на съда
константна практика /ПВС 2/79 г./, която по некакъв начин не изключва
изискването да се установи конкретно нарушение на съответното
длъжностно лице, независимо „йерархичното“ му ниво, на пряко касаещо
нормативно установено изискване, успоредно или независимо от
задълженията на други длъжностни лица. Уменно това установяване липсва
като обсъждане в мотивите към присъдата, поради окето е невъзможна
проверката тук относно правилността на залегналите в присъдата изводи за
виновността на всек от подсъдимите. Това важи в особена степен в случаите
катко процесния, когато връзката между подсъдимите /без какъвто и да било
ценз и подготовка по строително-монтажни работи, респ. безопастност на
труда при такива/ е била опосредствувана от назначените и действуващи
/както и РРС е констатирал/ строителен техник за обекта и координатор.
Неясни и неконкретнизирани са, при това, съжденията на РРС, че
12
подсъдимите са допуснали нарушения по отношение на изискванията за
безопастността на труда независимо от назначения строителен техник и
координатор по безопасни и здравословни условия на труда. По делото са
приети за безспорно установени заповедите за назначаване на З. и Х. и
функциите им по инструктиране и координиране на безопасните и
здравословни условия на труда. Неясно е, обаче, от мотивиите на РРС защо и
по какъв начин всеки от подсъдимите е трябвало да замести функциите на
тези служители или какво, все пак, въпреки тези функции, е следвало да
стори всеки от подсъдимите, в изпълнение на какви именно вменени им от
нормативната уредба задължения. Не са разграничени отговорностите на
работодателя съгл. Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. от тези на назначения
технически ръководител съгл. Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
строителни и мотажни работи. Последната изрично вменява в задължение на
съответния технически ръководител отстраняването от обекта на лицата,
неизползуващи обезопасителни средства и изпаднали в нетрезво състояние
/каквото е установено по делото за пострадалия, макар и без надлежния
коментар в мотивите към присъдата/. Липсва анализ и съобразяване в тази
насока в мотивите на РРС относно евентуално произтичащото от такива
обстояателства и нарушения на съставомерната причинно-следствена връзка
на процесната увреждане със стореното от който и да ибол от подсъдимите,
дори и при евентуално установени техни нарушения. Обстоятелствата за
съзнателното неползуване на обезопасителните средства от работниците на
обекта е изрично прието за установено от съда в мотивите към присъдата, но
само като довод, и то в полза на обвинението досежно второто документно
престъпление по чл. 316 от НК. Дали и какво е значението, наред с
многобройни други установени такива, по първото обвинение за
злепоставяне, не е обсъждано. Въобще не е коментирано в мотивите
обстоятелството, че на пострадалия е било изрично наредено от строителния
техник да работи само на земята и въобще да не се качва на покрива, а той
сторил това по своя воля при емоционален изблик.
Основателни са доводите по жалбата и от пълното игнориране на
обстоятелствата касаещи обвинението по чл. 316 от НК, заявени от всеки от
подсъдимите, кореспондиращи с други гласни и писмени доказателства,
13
относно начина на съставяне на инкриминираните документи и движението
им между фирмата съставител, подсъдимите и длъжностните лица, пред които
са били ползувани съгласно обвинението. Виновността на всеки от
подсъдимите очевидно е изведена при съществуващите косвени
доказателства най-вече по аргумента, че са имали интерес в хода на
извършваните проверки от „ТД „Инспекция по труда“ и при досъдебното
производство от установяване на проведените инструктажи. Важи обаче
гореизложеното за безспорно установеното в случая „опосредствуващо
звено“ между тях и инкриминираната злополука - строителен техник и
координатор по безопастност на труда. При липса на такъв анализ
невъзможно е гадаене тук какви и дали правилни биха били изводите от него.
Основателни са най-сетне и доводите за необсъждане на очевидно
безразборното отричане и на очевидни факти от пострадалия, вкл. подпис при
разпити на предварителното производство, недостоверността на извода
пострадалият да е помагал тна подсъдимите с полагане на процесните
подписи че е инструктиран в момент след продължителното му лечение,
когато е във влошени отношения с тях и е предявил иск по чл. 200 от КТ,
кореспонденцията на обясненията на всеки от подсъдимите в отделни части с
останалите гласни и писмени доказателства, които следва да бъдат обсъдени
и едва след това се приеме достоверност или не.
Поради изложените нарушения, концентрирани около горепосочените
неясноти и противоречия в мотивите на РРС, обжалваната присъда следва да
бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС.
Ето защо окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 11/21.01.2021 г. по н.о.х.д. № 2541/19 г. на РРС - седми
нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС от стадия
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15