№ 177
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200184 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Н. Н. против наказателно постановление № 20-1085-
000641/17.03.2020г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с
което за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 вр.чл.178д от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Същият моли съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят ,редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „АМ“.
На 18.02.2020г. около 13.40 ч. жалбоподателят в качеството му на водач на лек
автомобил Пежо Партнер с рег.№ Р1976ВК паркирал автомобила на място, предназначено
за паркиране на хора с трайни увреждания по ул.“Васил Априлов“ в гр.Русе. Към
преписката е приложен е снимков материал, от който е видно, че процесният лек автомобил
е паркиран непосредствено след вертикално поставен знак Д21, пред блокови помещения,
1
над които е видна поставена табела за лечение акупунктура.
След постъпил по електронна поща сигнал за нарушение ведно със снимков материал
на 18.02.2020г. е съставен фиш за налагане на глоба сeрия GT № 258512 срещу лицето,
представляващо фирмата – собственик на лекия автомобил.
Във връзка с издадения фиш по преписката са постъпили възражение от законния
представител на фирмата-собственик на лекия автомобил, декларация по чл.188 ЗДвП и
сведение от жалбоподателя с дата 24.02.2020г. В последното жалбоподателят обяснява, че е
паркирал на мястото, обозначено със специалния знак за паркиране на хора с трайни
увреждания, но е липсвала хоризонтална маркировка, съответстваща на знака, и освен това е
имало достатъчно свободно място за паркиране на още един автомобил. Във връзка с
подаденото възражение срещу фиша на основание чл.186 ал.2 от ЗДвП бил съставен АУАН
против жалбоподателя от св.С., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление с което на жалбоподателя било наложено горепосоченото наказание.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.42 ЗАНН и чл.57,
ал.1 и ал.2 ЗАНН. В хода на проведеното административно наказателно производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването му.
Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено или накърнено – той е запознат с
АУАН, по преписката са депозирани негови писмени сведения, в които той дава обяснения
относно деянието.
От показанията на св.С. се установява, че на процесното място няма хоризонтална
плътна синя маркировка със съответния знак, но самото паркомясто е защриховано с „Х“.
Въз основа на безспорно установените факти – обозначено по съответния законов
начин място за паркиране на хора с трайни увреждания; паркиране на процесния лек
автомобил на обозначеното място от лице, което няма такива права – административно
наказващият орган правилно е приложил относимата правна норма. Жалбоподателят е
наказан за това, че е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, който предвижда забрана за паркиране
на „места, определени за хора с трайни увреждания“.
С разпоредбата на чл.54, ал.5 ППЗДвП е въведен знак Д21 „Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“
Според чл. 55, ал. 10 от ЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Когато върху
платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или друго
допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела), съдържаща информация за
мястото и броя на местата за паркиране, определени за хора с трайни увреждания, зоната на
2
действие на знак Д21 обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след
знака, съгласно чл. 101 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. Видно от изготвения и приложен
по делото снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е паркиран непосредствено
след поставеният знак Д21, поради което е безспорно, че паркираното МПС е в зоната на
действие на знака.
Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за кратко е бил
паркирал на посоченото място (20-30 минути) поради недоказаност и неотносимост на
времетраенето на паркирането към състава на административното нарушение.
Неоснователно е възражението относно адреса, на който е паркиран лекия автомобил
- в НП е вписано ул.“Васил Априлов“ №16, а във писмените възражения/сведения се твърди,
че е №1. Не се спори от страните, а и от снимковия материал ясно се вижда, че знак Д21 е
поставен по ул.“Васил Априлов“. По тази къса улица няма друг подобен знак. Дори и
административно наказващият орган да е допуснал фактическа грешка при обозначаване на
номера, това не променя точната идентификация на мястото на поставения знак, респ. на
действащата забрана, която е възприета от жалбоподателя, видно от неговите писмени
обяснения.
Неоснователно е възражението относно износена или липсваща хоризонтална
маркировка. Следва да се отбележи, че дори и да липсва или да е износена надлежно
поставена пътна маркировка на участъка от пътя, до който се отнася поставения знак, това
не е основание да се изключи задължението на водачите да съобразяват поведението си с
предписанието на пътния знак. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3
от ЗДвП, която предвижда, че когато има несъответствие между пътните знаци и
маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните
знаци. Щом съобразяването с предписанието на пътния знак е задължително, дори когато е
налице несъответствие с това на пътната маркировка, то на още по – силно основание
пътните знаци са задължителни, когато такова несъответствие няма поради липсата на
нанесена маркировка или износена такава.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-000641/17.03.2020г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на Е. Н. Н. с ЕГН
********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 200 лв. за
нарушение по чл.178д от ЗДвП .
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4