Р Е Ш Е Н И Е
№
25.09.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6467/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и по чл. 240,ал.1, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк.
И. С. против М.Д.А., с която се твърди, че между „У.К.Ф.” ЕАД- като заемодател
и отв. М.А.- като заемополучател,
е сключен договор за заем №1607154/06.10.2014г, при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от 4500лв.- главница,
лихвен процент от 11,99% годишно- фиксиран- или сумата от 1743,11лв. за периода
на заема. Посочва се, че към кредита е включена сумата от 135лв.- еднократна
такса за разглеждане и сумата от 650,75лв.- застрахователна премия, с които,
общият размер на кредита е сумата от 5285,75лв, при погасителен план- посочен в
Договора. Твърди се, че общата дължимата сума, която ответникът- заемополучател, се е задължил да върне, е в размер на 7
028,86лв, на 60 анюитентни вноски, всяка от 117,15лв.
и последна изравнителна от 117,01лв.., за като падежът на първата вноска е
14.10.2014г., а на последната-
14.09.2019г. Твърди се, че всяка от вноските включва съответната част от
главницата и от договорната лихва. Твърди се, че въз основа на договора- чл. 12, ал.1 от ОУ,
при забава, заемателя дължи на заемодателя,
обезщетение за забава, в размер на законната лихва за всеки ден от забавата, като в случая, на
ответника е начислена лихва за забава от 255,54лв. за периода 14.10.2016- до
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б. а от ОУ- при
неплащане на две последователни месечни вноски. Твърди се, че ответникът е
надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на 12.01.2018г.
Твърди се, че между заемодателя „У.К.Ф.”ЕАД и ищеца в настоящето производство,
е сключен рамков договор за цесия от
20.12.2016г. и индивидуален договор за цесия към него от 19.05.2017г. и
Приложение №1 от същата дата, въз основа на които в полза на ищеца, е
прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа
на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до отв. А. е изпратено уведомление от 31.05.2017г., чрез
Български пощи, върнато в цялост, като непотърсено. Твърди се, че до ответника
е изпратено повторно уведомление от 04.01.2018г, посредством куриерска служба,
което също се е върнало в цялост, с отбелязване „грешен телефон”. Посочва се,
че ответника е търсен на адреса, посочен в договора за кредит и същата не е
уведомявала кредитора си за промяна на адреса си. Моли да връчи уведомлението
за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. заедно с това се твърди,
че ищецът счита, че уведомлението за станалата цесия, е редовно връчено на
ответника, с връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на посочената дата-
12.01.2018г. Твърди се, че от страна на ответника няма изпълнение на
задълженията по договора, като до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, погасената сума е в размер на
2 821,02лв., като след тази дата, няма плащания. Посочва се, че ответникът А.
има следните задължения по договора за кредит: 3519,60лв.- главница /месечните
вноски за периода 14.10.2016-14.09.2019/, 263,08лв.- договорна лихва, за
периода 14.10.2016-19.05.2017г, 255,54лв.- обезщетение за забава, за периода
14.10.2016-04.02.2018г.- общо в размер на 4038,22лв. Твърди се, че ищецът е
депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр.д.№ 896/2018г
на ПлРС.
Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника М. Д.А.,
на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата от 3519,60лв.- главница, сумата от
263,08лв.- договорна лихва, за периода 14.10.2016-19.05.2017г. и сумата от
255,54лв.- обезщетение за забава, за периода 14.10.2016-04.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК 05.02.2018, до окончателното изплащане на сумите. Посочва се, че
при условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявените установителелни искове, се предявява осъдителен иск против
ответника, и моли съдът да постанови решение с което да осъди отв. М.Д.А., да
заплати на ищеца 3519,60лв.- главница, сумата от 263,08лв.- договорна лихва, за
периода 14.10.2016-19.05.2017г. и сумата от 255,54лв.- обезщетение за забава,
за периода 14.10.2016-04.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на ИМ. Заявява се, че с ИМ ответникът се уведомява
за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
31.08.2018г. вноски от №48 до №60, равняващи се на сумата от 1420,01лв и която
сума е включена в претендираната главница от 3519,60лв.. Претендират се
разноски.
Ответникът М.Д.А., ред., ув., чрез назначеният от съда особен представител- адв. М.А., изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването на валидни
заемни отношения между ответника- като заемополучател
и „У.К.Ф.”ЕАД, като се посочва, че представеното с ИМ копие на договора, не е
заверен надлежно, не съдържа имената и длъжността на положилият подписа за
заемодател, и по този начин не е ясна представителната власт на същия. Твърди
се също, че договорът за кредит е
нищожен, поради липса на основание, както и че сумата по договора не е усвоена
от ответника. Твърди се също, че
договора е недействителен, на основание чл.22, вр.
чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като не отговоря за изискването за шрифт, и на
основание чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9; на основание
чл. 19, ал.5 от ЗПК. Твърди се също, че договорът е недействителен и на
основание чл. 22, вр
чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК, като е посочен ГПР, който не съответства на клаузите
по договора. Оспорва се автентичността на договора за кредит, преференциалните
условия към него, ОУ за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс” и ОУ
за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от У.К.Ф.”ЕАД. Оспорват
се също представените две пълномощни, касаещи уведомленията за цесията, счита
същите за антидатирани. Твърди се също, че цесията няма действие спрямо длъжника, тъй
като липсват данни същия да е надлежно уведомен, а връчването на особен
представител, не е редовно. Оспорва се също твърдението, че ответникът е уведомен
за предсрочната изисуемост. Посочва се също, че
таксата от 135лв. не съставлява кредит,
същата не следва да се включва към главницата и да се начислява лихва върху
нея. Твърди се, че същото се отнася и по застраховката от 650лв., като същата
не съставлява кредит.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. ч. гр.д.№ 896/2018г.,
връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в
заверено копие, договор за потребителски кредит от 06.10.2014г, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг” АД- като заемодател и отв.
М.А., за сумата от 4500лв- чиста стойност на кредита, такса разглеждане
-135лв., застрахователна премия от 650лв., с общ размер на кредита- 5285,75лв.
В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 11,99%, и
ГПР от 13,97%. В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитодателя, по договора, е 7028,86лв, платима на 60 броя
месечни вноски, всяка от 117,15лв., с падеж-14-то число на месеца и падеж на
първата вноска- 14.10.2015г. и на последната -14.09.2019г. В договора е
посочено също, че се сключва при Общи условия. В договора е посочено- чл.13, че
кредитодателя има правото на обяви за предсрочно
изискуеми всички вземания по договора, при неплащане на месечна погасителна
вноска в двуседмичен срок от падежа. Неразделна част от Договора за кредит е
погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на последната вноска-
14.09.2019г. В случая в хода на съдебното дирене, е настъпил крайния срок на
процесния договор.
По делото се установява също,
видно от представеният сертификат за застраховка „кредитна протекция плюс“,
факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане, при застрахователна премия от 0,234% от
първоначалната сума по кредита. В случая, размерът на застрахователната премия
е сумата от 650,75лв.- посочена в процесния договор. По делото са представени и
ОУ на застрахователна програма „кредитна протекция плюс“, като в чл.7 е посочено,
че застрахователната премия се дължи от застрахования, заедно с месечните
вноски.
По делото се установява също и
факта на сключване на рамков договор за цесия от 20.12.2016г. между кредитодателя „У.К.Ф.” ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, с предмет- вземания по договори за кредит, по Приложение №1.
По делото се установява също и факта на сключване на индивидуален договор за
цесия, от 19.10.2017г, с предмет - вземания по договори за кредит, необслужвани
повече от 180 дни, също по Приложение №1. По делото е представена извадка от
Приложение №1, към индивидуалния договор за цесия, от което се установява, че
процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията. По делото е
представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че
цедентът е упълномощил цесионера,
да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази
връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което
същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано
и кой е новият кредитор; в писмото длъжникът е уведомен за размера на сумата,
която дължи и срок за доброволно изпълнение. В писмото се съдържа и изрично волеизявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. По делото се установява, че писмото е изпратено до
адрес на ответника в гр. Плевен, посочен в договора като постоянен адрес, от където пратката се е
върнала непотърсена. До длъжника е изпратено и второ уведомително писмо, също
на адреса в гр. Плевен, също върнато като невръчено. По делото не се установява
длъжникът да е търсен на посочения в договора настоящ адрес ***, посочен и като
адрес за кореспонденция. Съдът намира, че в случая, с процесния договор,
страните не са уговорили т.нар. „фингирано връчване”,
при което невръчвавето на съобщението се приравнява
на фактическо връчване. За да се приеме, че е налице такова връчване, то следва
страните по договора изрично да са уговорили условията за връчване и
последиците за длъжника, каквито уговорки липсват.
Поради изложеното, съдът намира,
че в случая не може да се приеме, че длъжникът- ответник, е редовно уведомен за
станалата цесия, както и за настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора, към твърдяната в ИМ дата- 12.01.2018г. Доколкото обаче
е налице изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е
редовно уведомен за станалата цесия, както и за настъпването на предсрочна
изискуемост на вземането, с връчването на преписите от ИМ и приложенията на
особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма пречка уведомяването
за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на
особения представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен
иск, предявен след указания на съда по
реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК- след уведомяване на длъжника чрез залепяне
на уведомление. Съобразно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения
представител на ответника /в т. см.
решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По делото е изслушана и приета
СГЕ, в рамките на открито произовдство по чл. 193,
ал.1 от ГПК, от заключението по която се установява, че подписът и ръкописният
текст, изписани в Договора за кредит, и ОУ към него, принадлежат на отв. М.А.. На ответника принадлежат и подписите, положени
за застрахован, за потребител и платец.
По делото е прието писмо,
изискано по реда на чл.192 от ГПК, от Кардиф Животозастраховане,
с което същото потвърждава факта на сключване на застраховка, премията по която
е еднократно финансирана.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ при проверка в
счетоводството на кредитодателя и на ищеца е
констатирало, че по процесния договор, е отпусната сумата от 4500лв- чиста
стойност на кредита, преведена на кредитополучателя на 06,10,2014г, по банков
път. ВЛ е констатирало, че размерът на възнаградителната
лихва, посочен в договора е 1743,11лв. ВЛ е дало вариант на погасителен план,
включващ главница, договорна лихва, еднократна такса и застраховка,
съответстващ на погасителния план по
процесния договор, с размер на месечната погасителна вноска от 117,15лв., включваща
посочените компоненти. ВЛ е констатирало, че от страна на ответника има плащане
на сумата от 2821.08лв., с която са погасени вноски с падежи от
14.10.2014-14.09.2016г.- или 24 вноски и част от вноската с падеж м.10.2016г.
ВЛ е констатирало 36 неплатени месечни вноски на стойност 4217,26лв., от която
3519,60лв- главница за вноски с падежи 14.10.2016-14.09,2019г. ВЛ е
констатирало също, че след датата на входиране на
заявлението в съда, от страна на ответника няма плащания. ВЛ е установило, че
по счетоводни данни на ищеца, неплатените от ответника суми са: 3519,60лв-
главница, 263,08лв- договорна лихва, за периода 14.10.2016г. – 19.05.2017г, 255,54лв- лихва за забава, за периода 14.10.2016-до
датата на заявлението по чл.410 от ГПК. ВЛ е посочило в рекапитулация, че към
датата на срока на договора- 14.09.2019г, дължимите суми са: 3519,60лв-
главница, 697,66лв- договорна лихва, за периода от просрочието
до крайния срок, 477,33лв- лихва за
забава.
По задачата, поставена от съда, ВЛ е посочило,
че без включване на еднократната такса и застраховката в месечната погасителна
вноска, размерът на задължението ще е 4500лв- главница и 1504,57лв- договорна
лихва за целия период на договора, като в случая общо дължимата сума от
6004,57лв., следва да се раздели на 60 месечни вноски, всяка от 100,08лв. ВЛ е
съобразило заплатената от ответника сума от 2821,08лв, при което непогасена остава
сумата от 3183,072лв., от която 2729,32лв- главница и 454,40лв.- договорна
лихва, за периода 14.02.2017-14.09.2019г. ВЛ е изчислило, че в този вариант, за
погасени следва да се считат месечните вноски с падеж до 14.02.2017г.
вкл.
В с.з. на 17.09.2019г, при
изслушване на ВЛ по ССЕ, същото посочва,
че реално преведената сума на ответника, по процесния договор, е 4500лв.,
преведена по банков път, по сметка на ответника. ВЛ посочва също, че от страна на ищеца не му е предоставена
никаква информация и документи, установяващи
превеждането на сумата- застрахователна премия на застрахователя, но е
констатирало, че същата се олихвява.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установен факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо
ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на валиден
договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор
за кредит. Както бе посочено по- горе, съдът приема за валидно уведомяването на
длъжника – ответник за станалата цесия, извършено на особения представител,
назначен от съда по съответни ред, по съображенията, изложени в мотивите на
настояще решение. По делото, съобразно заключението на СГЕ се установи, че
подписът, положен за кредитополучател върху процесния договор за кредит,
принадлежи на ответника, същият е подписал и ОУ и погасителен план към него,
както и декларация и ОУ, във връзка с договора за застраховка. В този смисъл, съдът
приема оспорването автентичността на оспорените писмени доказателства, за недоказано. Следва да се посочи също, въпреки че съдът е събрал доказателства в тази насока,
че възражението на ответника, че лицето, подписало договора за кредит за кредитодател, не е било упълномощено за това, е неотносимо към предмета на делото и това обстоятелство не
засяга правното положение на ответника.
По отношение на твърдението на
ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, съдът
намира, в случая отношенията между страните следва да се уреждат
по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я
прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма
характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за
заем по чл. 240 от ЗЗД. в тази връзка, съдът намира за установен също и факта на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за заем, на основание цитираната по- горе норма на чл. 13, ал.2, б.а от ОУ към Договора- при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората вноска, цялото вземане по кредита става предсрочно изискуемо,
без да е необходимо уведомяването на длъжника за това- или считано от 14.10.2016г. Съдът намира, че в случая,
доколкото кредиторът- заемодател, не се явява банка, поради изложените
съображения, съдът приема, че не е нужно уведомяване на длъжника, за настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013г, т.18.,
визиращ договорите за банков кредит, по реда на чл. 430 от ТЗ. Съдът намира, че
в случая клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,
не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока,
като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество,
по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Доколкото обаче, в хода на настоящето производство е настъпил края на срока на договора -14.09.2019г, този
факт, на основание чл. 235 ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразен от съда при
постановяване на настоящия съдебен акт- арг. ТР
№8/2017г на ВКС.
По отношение на претендираната
договорна лихва съдът приема същата за нищожна. Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; когато се отнася за формата
/външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави /
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В процесният договор, в частта, в която се урежда дължимата
договорна лихва е посочено само, че същата е с фиксиран размер от 11,99%. От
така направената формулировка, на дължимата лихва не става ясно върху коя
главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита – 3100
лева, или върху стойността на кредита плюс добавка на дължимите премии по
договора за застраховка. Неяснотата на начина, по който се формира договорната
лихва води като последица обявяване на същата за нищожна. С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че ако в главницата, въз основа
на която се определя договорната лихва се включат и дължимата премия по
сключената застраховка, е налице неравноправно договаряне, тъй като
застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да
ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната
лихва.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установен факта на сключването на валидна
застраховка „кредитна протекция плюс”, с размер на застрахователната премия от
650,75лв., потвърдена от страна на застрахователя, като съществуваща. От делото
се установи също, че посочената сума, е част от месечната погасителна вноска, и
от заключението по ССЕ, се установи, че същата се олихвява. В тази връзка,
съдът намира, че твърденията на ищеца, изложени в нарочна писмена молба, че
върху тази сума не е начислява договорна лихва, са неоснователни. Не се събраха
и доказателства, че тази сума и финансирана
от страна на кредитодателя,
а също и че е преведена на застрахователя. В този смисъл, съдът приема, че за
посочената застрахователна премия, заемодателя – цедент
, не е имал качеството на кредитор спрямо ответника по силата на договора за
заем, и което да е част от прехвърленото вземане. В случая правоимащо
лице е застрахователя по сключената застраховка- КАРДИФ Животозастраховане
АД. По делото безспорно се установи, че сумата от 650,75лв., а както е посочено
в ОУ към договор за застраховка, сумата се дължи от застрахования. Поради
изложеното, съдът счита, че доколкото цедентът е
прехвърлил само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия. Поради това, съдът счита, че сумата, съставляваща
застрахователна премия, следва да бъде извадена от общо дължимата по договора
за заем главница.
Що се касае до клаузата „такса усвояване на кредита”, в
размер на 135лв., съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, а също и с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Цитираната норма на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК, въведена с ДВ, бр. 35/2014г. в сила от 23.07.2014г., постановява,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се въвежда по съществото
си такса за усвояване на сумата по отпуснатия заем, което на практика
съставлява такса за осъществяване на основното задължение на кредитора по заемния договор – да предостави
на длъжника парична сума.
На основание изложеното, съдът
приема, че дължими по процесния договор
за кредит, са само сумата от 4500лв- чиста стойност на кредита, като се отчете
извършеното от страна на ответника плащане. В случая, на основание гореизложеното, съдът приема
вариант на ССЕ, с погасителен план, включващ месечна вноска, без такса
разглеждане на кредита и без застрахователната премия, на съображенията
изложени по- горе. Тъй като по делото се установи нищожност и на договорната
лихва, то заплатената от ответника сума
от 959,17лв.- за договорна лихва, следва да
бъде приспаднато от размера на дължимата главница. Сумата от 959,17лв. е
получена като разлика между общия размер на договорната лихва от 10504,57лв. и
дължимата сума от 545,40лв., като отнесена към размера на главницата от 2729,32лв., дължима се явява сумата от
1790,15лв.
Ответникът дължи лихва за забава
върху главницата от 1790,15лв., считано от 14.02.2017г. /датата на забавата по
изготвеният от ВЛ погасителен план по задача на съда/ до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 06.02.2018г,
изчислена служебно от съда, в размер на 178,03лв.
На
основание гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени до размера
на сумата от 1790,15лв.-
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.
410 от ГПК, и за сумата от 178,03лв-
лихва за забава, за периода 14.02.2017г-
06.02.2018г., като за разликата до пълния предявен размер на исковете, за
сумата от 263,08лв.- договорна лихва, за периода 14.10.2016-19.05.2017г. и сумата
от 255,54лв.- обезщетение за забава, за периода 14.10.2016-04.02.2018г., следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл.
240,ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Следва по същество да бъде
разгледан предявеният осъдителен иск за сумата от 263,08лв.- договорна лихва, за периода
14.10.2016-до датата на ИМ/07.09.2018г.. съдът намира,че предявеният иск е
неоснователен, по изложените по- горе
съображения, за нищожност на клаузата за договорна лихва, за което съдът
следи служебно.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете- или сумата от 455,10лв., служебно
изчислени от съда, включваща юрк. възнаграждение,
включени в изчислението е определено от съда по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, в
минимален размер от 100лв, деловодни разноски, държавна такса и разноски
за особен представител на ответника. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и
разноските по заповедното производство, също съразмерно на уважената част от
иска- в размер на 63,73лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-*** сумата от 1790,15лв. главница, по
Договор за потребителски кредит №1607154/06.10.2014г, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.02.2018г.,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3519,60лв.- главница и ЗА
СУМАТА от 263,08лв.- договорна лихва, върху главницата от 3519,60лв., за
периода 14.10.2016-19.05.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-*** сумата от 178,03лв- лихва за забава, върху
главницата от 1790,15лв., за периода 14.02.2017г- 06.02.2018г., за която
сума има издадена заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№896/2018г.
на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 255,54лв., за периода 14.10.2016-06.02.2018г, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-***, против М.Д.А., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 263,08лв.-
договорна лихва, за периода 14.10.2016- 07.09.2018г., по Договор за
потребителски кредит №1607154/06.10.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, М.Д.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление ***, офис-***, сумата от 455,10лв.- разноски в настоящето производство и сумата от 63,73лв.- разноски по ч.гр.д.№ 896/2018г.
на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба, пред ПлОС,
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: