Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 09.12.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на девети ноември две хиляди двадесет
и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- С. Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 163 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК,
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Р.Д., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат В. Г. Д. ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Ветово,
обл.Русе, ул. ……… против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0321-000196 от 15.08.2022г. издадена от Д. С. С. на длъжност Началник
група към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово, с която на основание чл.171,т.1,б „е“ от ЗДвП на Д.Р.Д., ЕГН-********** е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
В жалбата като основание се навежда съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона. Излага се становище за липса на предмет на изпълнение на
Заповедта, поради това че СУМПС №********* е отнето с преди това издаден АУАН,
серия АД №059163/13.08.2022г. , както и преди това издадена друга Заповед на
налагане на ПАМ №22-0321-000191/13.08.2022г. Излагат се доводи, обосноваващи
несъответствие на описаната в оспорената Заповед фактическа обстановка с
обективната истина. Моли се оспорената заповед да бъде обявена за нищожна,
алтернативно отменена като незаконосъобразна. Прави се искане при условията на
евентуалност срокът на ПАМ да бъде намален до минималния, предвиден в закона
размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С допълнителна молба с вх.№1928/09.11.2022г.
оспорващия навежда, че в диспозитива на Заповедта не се сочи по коя алинея на
чл.171 е издадена същата. Навежда се че не е налице нарушение на чл.483,
ал.1,т.1 от КЗ, тъй като процесното МПС е спряно от движение на три отделни
основания, служебна дерегистрация и две
ЗПАМ за дерегистрация.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат В. Г. Д. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Представя писмена защита, в която излага доводи, обосноваващи, че
актът не съдържа част от реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като описанието
на извършеното нарушение е непълно, тъй като няма яснота по отношение на
мястото на което е установен водача.
Ответникът
по оспорването – Началник група към ОДМВР-Търговище, Началник група към
ОДМВР-Търговище, РУ-Попово - Д. С. С. в съдебно заседание се представлява от
гл.юрисконсулт Л. Ж., която счита жалбата за неоснователна. Излага становище,
че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява по
делото наличието на материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Излага
доводи, обосноваващи, че прекратяването на регистрацията на МПС и временното
отнемане на СУ на МПС на водача са две различни административни процедури,
които имат различни последици и могат да бъдат проведени едновременно. Излага становище че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претенцията на оспорващия за присъждане на
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
На
13.08.2022г., около 21.56 ч. в общ.Попово на разклона на път II-51 със
с.Заветно, в посока на движение с.Заветно, при управление на автомобил „Дайхатсу
Роки“ с рег.№ ......на водача Д.Р.Д. е била извършена проверка
от служители към РУ-Попово при ОД на МВР-
свидетелите пол.инспектор А. А. и
ст.инспектор А. Д.. При проверката било
установено, че автомобилът е собственост на Д.Р.Д., че същият е
регистриран на територията на
Р.България, че не е спрян от движение и че за него няма сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
При
проверката водачът Д. бил изпробван и за употреба на алкохол с тех.средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № 0044. Скалата на уреда отчела 1.27 на хиляда алкохол в издишания
въздух. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване №139503/13.08.2022г. и
в СМП - Попово му била взета кръвна проба.
За констатираното на
13.08.2022г. деяние, съставляващо нарушение
на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на Д.Р.Д.
бил съставен АУАН с бл.№059161/13.08.2022г. За същото
нарушение на 13.08.2022г. на Д.Р.Д. със Заповед № 22-0321-000191 от
13.08.2022г. на основание чл.171,т.1,б
„б“ от ЗДвП била наложена и ПАМ- временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца.
За
констатираното на 13.08.2022г. деяние, съставляващо нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ на Д.Р.Д. бил съставен
АУАН с бл.№059163/13.08.2022г.
Въз основа на АУАН с бл.№059163/13.08.2022г. и същите фактически
констатации, отразени в него на 15.08.2022г
е постановена и оспорената Заповед № 22-0321-000196/ 15.08.2022г. С последната
на основание чл.171,т.1,б „е“ от ЗДвП на
Д.Р.Д. била наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
предоставяне на сключена валидна застраховка. Заповедта е издадена от Началник
група към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово - Д. С. С..
Съгласно т.1.7 от
приложената по делото Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-Търговище, Началниците на групи
„ОП“ при съответните РУ при ОДМВР-Търговище са оправомощени органи да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки , в т.ч. и по
чл.171,т.1 от ЗДВП.
От приложените по
делото Заповед №8121К-11048/19.10.2021г. и Акт за
встъпване в длъжност Д. С. С. заема ръководната длъжност- Началник група
„МПСВАНД“,отдел „ОП“ към сектор ПП към ОДМВР-Търговище.
Оспорената Заповед № 22-0321-000196/
15.08.2022г е връчена на Д.Р.Д. на 26.08.2022г.
Жалбата на Д. срещу посочената Заповед е
подадена в Административен съд-Търговище по пощата на 09.09.2022г. съгласно
приложения по делото системен бон /стр.40 от делото/.
От приложената по делото справка от
ответника относно собствеността на лек автомобил „Дайхатсу Роки“ с рег.№ ......по делото по несъмнен начин се установява
че посочения автомобил е собственост на Д.Р.Д., ЕГН-**********.
Разпитаните по делото свидетели Адреян А.
и А. Д.- полицейските инспектори, извършили
проверката на Д., сочат в показанията си, че на 13.08.2022г. на разклона на
с.Заветно са последвали процесния автомобил, който излизайки от селски път, се е включил се в главния път в
посока с.Заветно. Съгласно показанията на свидетелите, малко след табелата на
населеното място, автомобила спира,
водачът от него слиза и влиза в изградена от дясно кошара за животни.
Водачът е извикан от полицейските служители за извършване на проверка. След
извършване на проверка на самоличността се установява, че това е лицето Д.Р.Д. и
че автомобила е негова собственост. Установено е че в колата няма други лица.
Свидетелите А. и Д. са категорични в показанията си, че от
процесния автомобилакато водач е слязло именно лицето, което в последствие е
установено със самоличността Д.Р.Д., ЕГН
**********. Свидетелите категорично го разпознават в съдебната зала.
При проверката е
установено също така, че автомобила, от който водачът Д.Р.Д. е слязъл е с прекратена
регистрация поради неплатена застраховка Гражданска /ГО/. При проверката изрично от страна на полицейските инспектори
са извършени съответните справки през Дежурна част и е установено, че за
автомобила липсва сключен договор за застраховка ГО.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на преките свидетели Адреян А. и А. Д.. Показанията на посочените свидетели са
последователни и непротиворечиви и изцяло кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. Съдът изцяло не кредитира показанията на свидетеля Р. Г. и Н. С. поради обстоятелствата, че в
показанията на последните не се възпроизвеждан факти, които да са относими към
наличието на сключен договор за
застраховка ГО.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
От събраните по
делото писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване на Д. С. С. да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.1,б „е“ от ЗДвП и при
регламентирана в закона възможност за делегация съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
изложеното, съдът приема оспорената
заповед за издадена от материално компетентен орган. Налице са доказателства за
териториална и времева компетентност.
Заповедта е
издадена в писмена форма, съдържа разпоредителна част и е подписана от
издателя. Налице са законови основания за издаване на Заповед с такова
съдържание- чл.171,т.1,б „е“ от ЗДвП.
Въз основа на
всичко гореизложено съдът намира, че оспорения акт не страда от порок, водещ до
неговата нищожност и доводите на оспорващия в жалбата в тази насока са изцяло
неоснователни.
По отношение на
законосъобразността на оспорената Заповед, съдът намира следното.
В Заповедта в ясна
степен и в пълнота са изложени фактическите и правните основания, въз основа на
които е наложена принудителната административна мярка.Видно от разпоредителната част на Заповедта в пълнота са изписани,
члена, точката и буквата на разпоредбата въз основа на която като правно
основание се налага ПАМ, а именно чл.171,т.1,б
„е“ от ЗДвП. В мотивите на заповедта съвсем ясно от фактическа страна е описано
мястото където водачът Д. е спрян за проверка и обстоятелствата при които е
извършена проверката. С оглед на изложеното съдът приема че оспорената Заповед за
издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като по никакъв начин правото на защита на оспорващия
не се явява ограничено.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели А. и Д.,
съдът приема за безспорно доказано по
делото, че на посочените в Заповедта ден и час Д.Р.Д. е управлявал собствения си
лек автомобил без сключен договор за застраховка ГО за автомобил „Дайхатсу
Роки“ с рег.№ ....... Съдът приема за безспорно доказан и факта на
управлението на автомобила от страна на водача
Д.Р.Д..
Обстоятелството
че на Д. е отнето СУМПС с предходна Заповед за ПАМ не е пречка за издаването на
оспорената Заповед, с която на Д. е наложена нова, друга ПАМ. Наложените ПАМ на
Д. са на различни основания и с различен срок като в случая са налице повече от
едно законово основание за отнемане на
свидетелството му за управление на МПС. Наложената на Д. ПАМ на основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП със Заповед № 22-0321-000191
от 13.08.2022г. не е пречка за налагането на ПАМ, предмет на оспорената Заповед
и доводите в жалбата на оспорващия в тази насока са неоснователни.
По
изложените съображения съдът намира, че към момента на издаване на оспорената Заповед
№ № 22-0321-000196 от 15.08.2022г са били налице всички кумулативно предвидени материални
предпоставки по чл.171,т.1 б.“е“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ по отношение на
Д.Р.Д..
При наличието на
всички кумулативно предвидени в закона материални предпоставки, административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде
заповед и да наложи регламентираната в закона ПАМ.
Принудителната
административна мярка по Заповед № 22-0321-000196 от 15.08.2022г е наложена в определените в
закона граници на срока. По делото не са ангажирани доказателства за сключен договор
за застраховка ГО за автомобил „Дайхатсу Роки“ с рег.№ ......към настоящия
момент. Предвид
изложеното не е налице законово основание за прекратяване на наложената ПАМ.
На основание
всички гореизложени съображения, съдът приема,
оспорената Заповед за издадена при правилно приложение на материалния закон.
По аргумент на чл.171, ал.1 от ЗДвП, целта на ПАМ е превенция и пресичане на установеното
административно нарушение, в случая на осъществено такова по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. По отношение на конкретния
случай за постигане на целите на ПАМ достатъчно е само наличието на данни за
административно нарушение. Посочената предпоставка е налице и съдът приема
оспорената Заповед за постановена и в
съответствие с целта на закона.
На основание всичко гореизложено, съдът намира
жалбата на Д.Р.Д. против Заповед № №
22-0321-000196/ 15.08.2022г на Д.
С. С. на длъжност Началник група към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово за
неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
При този резултат на правния спор
следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва
на ответника да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен
съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Д., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат В. Г. Д. ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Ветово,
обл.Русе, ул. ………… против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0321-000196 от 15.08.2022г. издадена от Д. С. С. на длъжност Началник
група към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово, с която на основание чл.171,т.1,б „е“ от ЗДвП на Д.Р.Д., ЕГН-********** е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН-********** *** да заплати на Областна
дирекция МВР-Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: