РЕШЕНИЕ
№ 38
гр.
Враца, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 18.01.2022 г.
/осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН
дело № 665 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Комисията за финансов надзор против
Решение № 260224 от 25.09.2021 г., постановено по АНД № 239/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца. С оспореното решение е отменено НП № Р-10-72 от 04.02.2021
г., издадено от Председателя на Комисията за финансов
надзор, с което на „И. п.“ АДСИЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл.
4, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел
(отм. ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 16.03.2021 г.).
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението на първата съдебна инстанция и вместо него да бъде
постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира
се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния представител ** А. Г.,
поддържа жалбата по аргументите изложени в нея.
Ответникът - „И. п.“ АДСИЦ гр. ***, чрез процесуалния представител *. Л.
Я., в депозиран писмен отговор по касационната жалба и становище развива доводи
за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № Р-10-72
от 04.02.2021 г., издадено от Председателя на
Комисията за финансов надзор, с което на „И. п.“
АДСИЦ гр. *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл.
4, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДСИЦ (отм. ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от
16.03.2021 г.).
Отговорността на
дружеството е била ангажирана за това, че
в нарушение на разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило сделка на 04.07.2019 г.
за получаване на заемни средства в размер на 7 000 лв. с „Б. и.“ ЕООД гр.
***, което не е банка, с което е нарушило чл. 4, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 2 от закона, тъй като тази сделка не е
разрешена. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относими към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, а именно: „И. п.“
АДСИЦ има издаден лиценз за извършване на дейност като
дружество със специална инвестиционна цел /ДСИЦ/, което инвестира паричните
средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти. На
15.10.2012г. санкционираното дружество сключва с „Б.и.“ ЕООД гр. ***, което не
е кредитна институция, договор за заем, по силата на който при условията на
кредитна линия е предоставена сумата от 120 000 лв. със срок на договора
24 месеца, с опция за удължаване от още 12 месеца. С няколко анекса
максималната стойност на предоставената
като заем сума е увеличена на 1 800 000лв., срокът на договора е
удължен до 15.10.2020г. с опция за удължаване от още 12 месеца. Превежданите
суми достигнали посочения в договора размер от 1 800 000лв., но
преводите продължили, като в периода от 07.01.2019г. до 10.03.2020г. били
направени още 19 плащания за различни по размер суми, всички с посочено правно
основание „получен заем по договор за заем“, които АНО приел за отделни
договори за заем и всеки от тях определил като отделно нарушение, за което
наложил съответна имуществена санкция. Въззивният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по
чл.34 ЗАНН, съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и
описанието на нарушението е ясно и точно, поради което не е допуснато нарушение
в административнонаказателната процедура. Районният съд е приел, че АНО не е
отчел спецификата на първоначално сключения договор за кредитна линия, като е
приел същия за обикновен договор за заем, а също така не е изследвал дали между
страните е имало воля за сключване на друг договор, а приел наличието на такъв единствено
въз основа на извършения превод и реалното получаване на сумата. Съдът е
направил извод, че при наличието на вече сключен договор за заем при условията
на кредитна линия не може да се приеме, че страните са имали волята за
сключване на нов договор за заем, независимо от превишаване на сумата от
кредитната линия. При тези констатации съдът е приел издаденото НП за
незаконосъобразно и го е отменил.
Решението е
неправилно.
Касационният състав
не възприема изводите на въззивния съд за неправилно прилагане на закона при
издаване на оспореното НП, независимо от правилно установената фактическа
обстановка. Безспорно установено е, че началното салдо към 01.01.2019г. по
сметка 159-4, отразяваща заемните средства, получени от настоящия ответник от
„Б. и.“ ЕООД е в размер на 1 853 398 лв., като чрез тази сума е достигнат и дори надвишен
лимита на предвидените в анекс № 3/05.07.2015г. заемни средства, които следва
да се получат по договора от 15.10.2012г. Няма доказателства за увеличаване на
тази сума с последващ анекс, нито се поддържа становище това да е сторено. При
така констатираното всяка следваща сума, предоставена като заем, е сделка извън
параметрите на този договор. Не се спори, че на
04.07.2019г. дружеството е получило от „Б. и.“ ЕООД сумата 7 000 лв.
и че тази сума е дадена в заем. Необосновано
първостепенният съд се е позовал
на показанията на свидетелката Т., от една страна, защото като
представляващ дружеството-заемодател е
заинтересована от изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски
показания да се установяват или опровергават
факти, за които са налице писмени доказателства. Освен това,
отговорността на ЮЛ е безвиновна, така
че в това производство не следва да се установява субективния елемент на
осъщественото изпълнително деяние. АНО е обсъдил защитната теза на
санкционираното дружество и обосновано се е произнесъл защо я приема за
несъстоятелна. Тези изводи се споделят напълно от касационната инстанция, тъй
като в Търговския закон /ТЗ/, чиито разпоредби определят правилата, на които
следва да се подчиняват търговските дружества при осъществяване на сделки между
тях, е предвидено, че за действителността на търговските сделки е необходима
писмена или друга форма, само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ не са
уредени отношенията между търговците при сключване на договори за заем, поради
което правилно АНО е приел, че при наличието на препращащата разпоредба на
чл.288 изр. първо от ТЗ към гражданското законодателство, в тези случаи ще
важат правилата на ЗЗД относно договорите за заем. В гражданското право
безпротиворечиво се приема, че договорът
за заем е реален, за действителността му
не се изисква специална форма и същият се счита сключен с предаването на
заеманата сума. Независимо от факта, че след датата 01.01.2019г., когато е
достигнат лимита на предоставените заемни средства под формата на кредитна
линия, са извършвани няколко превода
на суми с вписано основание „получен
заем по договор за заем“, не може да се приеме, че се касае до едно нарушение, тъй като реалното предаване на сумата представлява
изпълнение по отделен договор, както законосъобразно е приел АНО.
Касационният състав
приема, че правната квалификация на нарушението е определена правилно по чл. 4,
ал. 2 от ЗДСИЦ /отм./, която норма е императивна и забранява на ДСИЦ да
извършват други търговски сделки извън посочените в ал.1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване,
освен ако не са позволени от специалния закон. Осъществяването на сделки
за заем на парични средства от търговски
дружества, които не са банкови институции,
не е позволено от закона и такъв извод се прави от разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДСИЦ /отм./, която норма е свързана с нормата на чл. 4, ал. 2.
Имуществената санкция е наложена въз
основа на съответната санкционна норма, в минималния предвиден размер, което я
прави и справедлива. Административнонаказателното производство е проведено при
действието на ЗДСИЦ от 2003г., който е
отменен с влизането в сила на ЗДСИЦДС на 16.03.2021г., но в сега действащия
закон няма разпоредби, свързани с установеното нарушение и наложената
имуществена санкция, които да са по-благоприятни за нарушителя. В чл. 5, ал. 2 от сега действащия
закон е предвидено, че дружествата със специална инвестиционна цел не могат да
извършват други дейности, извън посочените в ал. 1, освен ако не са разрешени
от закон. Понятието „дейност“ е по-широко от понятието „търговска сделка“, като
последната се явява част от дейността,
поради което не може да се приеме, че
тази забрана е отпаднала при сега действащото законодателство. Възможността на
дружествата със специална цел да получават кредити само от банкови институции е
посочена в чл. 26, ал. 2 от ЗДСИЦДС. Санкционната норма на чл. 31, ал. 3, т. 2
от отменения закон е възпроизведена и в нормата на чл. 65, ал. 3, т. 2 от
ЗДСИЦДС и за същото нарушение предвижда същото по размер наказание.
АНО е обсъдил и
възможността за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че
случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като поради формалността на
нарушението не следва да се изследва
въпроса дали от него са настъпили вредни последици, както и че то не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид. Посочено е, че към дружествата със специална инвестиционна
цел законодателят е предвидил по-високи изисквания и ограничения, спазването на
които е гаранция за стабилност на финансовите отношения в страната.
Като е достигнал до
други изводи и е приел оспореното пред него НП за незаконосъобразно, вследствие
на което го е отменил, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
След отмяната на
решението касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора,
тъй като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в
размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260224 от 25.09.2021
г., постановено по АНД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено НП
№ Р-10-72 от 04.02.2021 г., издадено от Председателя
на Комисията за финансов надзор и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-72 от 04.02.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за финансов
надзор, с което на „И.п.“ АДСИЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева за
нарушение по чл.
4, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел
(отм. ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 16.03.2021 г.).
ОСЪЖДА „И. п.“ АДСИЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 665/2021 г. по описа на Административен
съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.