РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, против Решение № 134 от
17.12.2021 г. по гр.д.598/2021 г. по описа на PC – Айтос, с което е отхвърлен предявеният от
въззивното дружество иск срещу ПOTPEБИTEЛHA КООПЕРАЦИЯ "БРАТСТВО", EИK
*********, за признаване за установено, че ответната ПК дължи на ищеца сума в размер на
463,39 лв, по издадени фактури от периода от 24.02.2020 г. до 22.02.2021 г. с отчетен период
по фактури от 07.06.2019 г. до 15.02.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 31,78 лв.,
представляваща с обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода
от 26.03.2020 г. до 19.04.2021 г.; обезсилена е издадената в полза на ищеца срещу ПК
"БРАТСТВО", Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 93/26.04.2021 г., издадена по
гр.д.389/2021 г. по описа на РС-Айтос; и с което въззивникът-ищец е осъден да заплати на
ПК"БРАТСТВО" разноски в размер на 300 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че са неправилни и
необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ответната кооперация не следва да
отговаря за ползваните в имота ВиК услуги, тъй като процесните фактури били издадени на
името на лице, различно от ответника, партидата в дружеството формално била
администрирана на името на Я. Р., въз основа на сключен между ответника и нея
предварителен договор от 2013 г., т.е. считано от 23.08.2013 г., операторът е бил наясно, че
потребител на услугите е фактическия ползвател - Р.. Твърди се, че неправилно съдът е
приел, че ответникът не следва да понесе отговорността, тъй като в хода на процеса е
представил доказателства за отчуждаването на имота на 24.07.2018 г., а от там - и за
1
отпадане на качеството му на потребител на ВиК услуги. Сочи се, че по делото е спорно,
дали ответникът има качеството на потребител на доставяната от ищеца услуга и дължи ли
заплащане на стойността й, при положение, че е прехвърлил правото на собствеността върху
имота на трето лице на 24.07.2018 г., но нито той, нито новият собственик са заявили пред
оператора настъпилата промяна. Твърди се, че съдът не е съобразил фикцията на чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , съгласно която винаги е налице договорно основание за
търсене на плащането от предишен собственик на водоснабден имот. Сочи се, че ответникът
има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на разпоредбата на чл.3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за плащане на
задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги, независимо на чие
име е заведена партидата. Твърди се, че е без значение дали ответникът има качеството на
реален ползвател на доставените услуги, както и дали е знаел за начислените задължения,
тъй като за уважаване претенциите на водния оператор е достатъчно да установи кой е
юридическият потребител по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.З, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004 г. предвид разпоредбата на чл.60 от ОУ.
Твърди се, че в процеса е доказано основанието за търсенето на процесиите суми
за предоставените ВиК услуги.
На следващо място се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с
практиката на Бургаския окръжен съд, която е категорично повтаряща се, както и с
изричната нормативна уредба за момента на възникване на правоотношението между
страните. Сочи се, че съгласно чл.З, ал.1 от Наредба №4 от 2004 г., потребители на ВиК-
услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са физически или
юридически лица, които са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. Съгласно чл.З2 от Наредба № 4/14.09,2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. При така изложената нормативна уредба се твърди, че
независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК
услуги, респ. - партидата за имота не е била администрирана на името на ответната
кооперация като титуляр, ответникът, по силата на цитираната наредба е придобил
качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху
водоснабдения имот, като от този момент между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда
вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги.
Твърди се, че с доклада си съдът не е указал на ищеца, че извън установяване на
собствеността върху имота, а от там - и качеството потребител, е следвало да се установява
и наличието/липсата на заявление за титулярство на партидата като предпоставка за
възникване на правоотношение между страните.
Оспорват се и изводите на съда, че решаващо за спора е кое лице е фактически
потребител на услугите. Сочи се, че съгласно чл.З от Наредба № 14/ 04.09.2004 г.,
качеството потребител на предоставяните от ищеца услуги - доставяне, пречистване и
отвеждане на вода имат собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право
на ползване на основание чд.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за
обекта количество вода. Твърди се, че в случая е налице недобросъвестност от страна на
ответника, да се легитимира като потребител пред оператора, поради което операторът е
открил партида на името на лицето, за което е събрал данни да осъществява фактическо
2
потребление в имота. Твърди се, че е без значение обстоятелството, дали фактурите са
издадени на имената на контрагента по облигационното правоотношение, тъй като самата
фактура не представлява източник на претендиралото по нея вземане, вземането не
възниква със съставянето на фактура, а само се индивидуализира по основание и размер.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново
решение, с което да уважи исковите претенции. В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от процесуалния представител на въззивника. Претендират се разноски за двете
инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ПК „БРАТСТВО", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Просеник, е подал писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно, постановено при съблюдаване на всички процесуални правила, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло. Твърди се, че съдът е установил правилно фактическата
обстановка, а изводите му са обосновани - съобразени със събраните по делото
доказателства. Оспорва се твърдението на въззивника за наличие на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което, ответникът да е длъжен да заплати
натрупаните задължения. Сочи се, че Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, ясно посочва момента, в който страните се считат за обвързани с твърдяното
облигационно отношение - в чл.12, ал.2, т.5 от Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в
сила от 05.10.2019 г., т.к. присъединяването е станало в период преди посоченото
изменение, изрично подчертава, че присъединяването към водоснабдителната система се
извършва чрез сключване на договор за предоставяне на услугите ВиК, като чл.14, ал.2 от
Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в сила от 05.10.2019 г., изброява подробно и
минимално необходимото съдържание на договора, което е ясна индикация за това, че
същия е формален, т.е. следва да се изготви и подпише в писмена форма. Твърди се, че нито
с исковата молба, нито в хода на съдебното дирене, ищецът не ангажира каквото и да е
доказателство, от което да е видно, че страните са обвързани в такъв писмен договор, което
да води до извода за наличието на твърдяното облигационно отношение, а от там
ангажиране отговорността на ответното юридическо лице. Сочи се още, че в чл.13, ал.1 от
Наредбата, в редакцията и преди изм. и доп. в сила от 05.10.2019 г., е посочено, че
присъединяването към водоснабдителната система се извършва въз основа на писмено
заявление от възложителя до оператора. Твърди се, че в случая ищецът е представил
писмено заявление за проучване на нов абонат/за откриване на партида, от което се вижда,
че същото е подадено не от името на ответното дружество, а от трето на спора лице - Я. Р.
С., с дата от 23.08.2013 г., като в заявлението е посочен процесният абонатен номер -
230452. Твърди се, че събраните по делото гласни доказателства също установяват, че
процесният имот се стопанисва и владее от страна именно на това лице подписало и подало
заявлението за откриване на партида. Твърди се, че това обстоятелство се установява и от
представеното от ответника „Известие за начислени лихви“ с № **********, изхождащо от
ищцовото дружество. На следващо място се твърди, че водоснабденият обект не е подробно
идентифициран нито в исковата молба, нито в събраните гласни доказателства, нито в
заключението от назначената експертиза.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните поделото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния АРС е образувано по исковата молба
3
на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас, за приемане за установено по
отношение на ответника - ПOTPEБИTEЛHA КООПЕРАЦИЯ "БРАТСТВО" с.Просеник, че
съществува вземане на ищеца против ответната ПК за сумата от 463,39 лв, дължими no
издадени фактури от периода от 24.02.2020 г. до 22.02.2021 г. с отчетен период по фактури
от 07.06.2019 г. до 15.02.2021 г. за доставени от ищеца, в качеството му на ВиК оператор, на
ответника, в качеството му на потребител на услугата, услуги по доставяне, пречистване и
отвеждане на вода, както и за лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 31,78 лв, представляваща с
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.03.2020г. до
19.04.2021г.; разноски по ч.гр.д.389/2021 г. по описа на Районен съд Айтос
Твърди се, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги no отношение на следния
водоснабдяван обект: водоснабден имот с административен адрес Област Бургас, Община
Руен, с.Просеник, Стопанска база със заведена партида с абонатен № 230452. Твърди се, че
ответникът има качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на
правота на собственост върху описания водоснабдяван обект, съгласно чл.3, aл.1 от Наредба
№ 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Сочи се, че съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не
съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, както при
отчитане на хартиен карнет. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в
законовия срок са издавани за данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените
водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени. Твърди се, че ответникът не e заплатил задълженията по издадените фактури в 30-
днeвния cpoк oт датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл.33, aл.2 от
Общите условия, поради което е изпаднал в забава след изтичането на 30 календарни дни,
считано от датата на тяхното издаване.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед зa изпълнение по
реда на чл.410 ГПК пред Районен съд Айтос зa вземанията си към ответника, по което
заявление е образувано ч.гр.д.443/2021 г., и е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземането си.
Предявени са искове с правно основание чл.415, вр.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, и
чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил като неоснователни предявените исковете, като в
законовия срок по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Оспорва се твърдението на ищеца,
че ответната ПК има качеството на потребител на ВиК услуги. На първо място се твърди, че
в исковата молба водоснабденият имот, за който се претендира, че са доставени услугите, не
е достатъчно конкретизиран. Признава се, че ответникът е притежавал имот „със сходен
административен адрес“, но се твърди, че този имот е бил отчужден преди процесния
период. Оспорва се, че ответната ПК е подала заявление за присъединяването си към ВиК
мрежата. Твърди се още, че същите документи – за същия абонатен номер, със същия размер
на задължението и за същия период, са били изпратени от ищеца на трето нефигуриращо по
делото лице - Я. Р. С., като е било посочено, че това третото лице е собственик на имота.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете,
обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е осъдил ищеца да заплати на ответната ПК
разноските по делото. Съдът е изложил съображения, че по делото не е доказано наличие на
облигационно задължение на ответника ПК към ищцовото дружество, тъй като в нито един
момент партидата не се е водила на ПК „Братство“-с.Просеник като задължено лице, нито са
4
издавани фактури от ищеца на това юридическо лице.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По изложените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място, предвид заключението на вещото лице по Съдебно-техническата
експертиза и показанията на свидетелите С. и Н., съдът намира за доказано, че имотът, за
който е заведена процесната партида с абонатен номер 230452 в базата данни на ищцовото
дружество, е Стопанска /Производствена/ база, находяща се на административен адрес
с.Просеник, общ.Айтос, ул.“Стара планина“ № 30; представляващ поземлен имот с пл.№
429 в кв.1 по плана на с.Просеник, за който имот, съгласно регулационния план на селото, е
отреден УПИ III-429, кв.1 с отреждане: за производствена и складова дейност, ведно с
изградените в дворното място сгради: склад със застроена площ от 131,16 кв.м.,
административна сграда със застроена площ от 63,39 кв.м., полумасивни сгради – навес,
гъбарник, бланшорна, и масивна сграда – трафопост. Показанията на разпитаните двама
свидетели, че „партидата се води на Я.“, „Я. Р. и И. стопанисват имота“, кореспондират с
изявлението на ответника в отговора му на исковата молба, че е притежавал „имот със
сходен административен адрес, който съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 32, том II, рег.№ 2763, дело № 157 от 24.07.2018 г. …. И владението над имота е
предадено още преди изповядване на прехвърлителната сделка“; с представения по делото
Предварителен договор до покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2011 г., сключен
между ПК „Братство“ с.Просеник и ЕТ „Явис 79“ – Я. С., представляван от Я. Р. С. /л.51-52/;
с подаденото от Я. Р. С. Заявление за проучване нов абонат /откриване на партида/ от
23.08.2013 г. за аб.№ 230452 /л.50/, както и с представените по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 131, т.I, дело № 383/28.05.1993 г. на
АРС и нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 32, том II, рег.№ 2763, дело №
157 от 24.07.2018 г.
На второ място, предвид представените два нотариални акта и предварителен
договор, съдът констатира, че описаният по-горе недвижим имот е бил собственост на
ответната ПК „Братсво“ с.Просеник по силата на нот.акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 131, т.I, дело № 383/28.05.1993 г. на АРС до продажбата на имота с
нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 32, том II, рег.№ 2763, дело № 157 от
24.07.2018 г. от ответната ПК на И. С. И. от ***, като междувременно, по силата на
Предварителен договор до покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2011 г., сключен
между ПК „Братство“ с.Просеник и ЕТ „Явис 79“ – Яна Стоянова, представляван от Я. Р. С.,
владението на имота е било предадено на Я. Р. С..
На следващо място по делото е представено само едно Заявление за откриване на
партида за посочения имот, съотв.за аб.№ 230452 – подаденото от Я. Р. С. на 23.08.2013 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно изричната императивна уредба - §1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.8,
ал.7 и ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
„потребители“ на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден
имот.
Съгласно чл.9а (ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
5
Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ВиК ЕАД гр.Бургас, при промяна на
собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за
справка документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на правото на ползване на имота.
Съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия, ако или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване.
При така установената нормативна уредба съдът приема, че в качеството си на
собственик на водоснабдения недвижим имот – Стопанска/производствена база в
с.Просеник по силата на нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
131, т.I, дело № 383/28.05.1993 г. на АРС, ответната ПК „Братство“ с.Просеник има
качеството на потребител на ВиК услугите, предлагани от ищеца, в качеството му на ВиК
оператор, за процесния недвижим имот.
Със сключването на предварителния договор, собствеността върху имота не е
прехвърлена на купувача по този договор - ЕТ „Явис 79“ – Яна Стоянова.
С продажбата на имота с нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 32,
том II, рег.№ 2763, дело № 157 от 24.07.2018 г., собствеността върху имота е прехвърлена от
ПК „Братство“ на И. С. И., но поради липсата на проведена процедура по чл.61, ал.1 от ОУ
на ищцовото дружество и на подадено заявление за промяна на партидата, придружено от
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост
или на правото на ползване на имота, на основание чл.63, ал.1 от ОУ, ответникът ПК
„Братство“ с.Просеник като предишен собственик, който не е закрил партидата си, отговаря
пред ВиК оператора за дължимите суми за доставени за имота ВиК услуги до датата на
откриване на партида на новия собственик, в случая – за процесния период.
Съгласно заключението на СТЕ, за процесния отчетен период 07.06.2019 г.
15.02.2021 г. измервателното устройство, монтирано в процесния имот е отчело доставяне
на 275,00 куб.м.вода, стойността на която, съгласно представените по делото фактури,
възлиза на 436,39 лв.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за главницата за основателен
и доказан.
Предвид основателността на главния иск, съдът намира за основателен и
акцесорния иск за обезщетение за забава. По отношение на този иск следва да се добави, че
съгласно чл.44 от Общите условия на ищцовото дружество, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора, а съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва дъ бъде отменено и вместо него следва да се постанови уважаване на предявените
искове.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника-
ищец следва да се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции – общо 595 лв за
първоинстанционното производство (75 лв – държавна такса, 150 лв – юрисконсултско
възнаграждение и 370 лв – възнаграждение за вещо лице), общо 137,50 лв – за въззивното
производство (37,50 лв – държавна такса и 100 лв - юрисконсултско възнаграждение), и
разноските в заповедното производство съобразно указанията в Тълкувателно решение № 4
6
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в размер общо на 75 лв (25 лв –
държавна такса и 50 лв - юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134 от 17.12.2021 г. по гр.д.598/2021 г. по описа на PC –
Айтос, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че Потребителна кооперация „Братство“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Просеник, Община Руен, Бургаска обл., представлявана
от председателя си Стамат Николов Панайотов, дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.„Ген.
Владимир Вазов” № 3, сумата от 463,39 лв (четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода
до абонатен № 230452, и имот Стопанска база, находящ се на адрес: с.Просеник, Община
Руен, за периода от 07.06.2019 г. до 15.02.2021 г., за които задължения в периода от
24.02.2020 г. до 22.02.2021 г. са издадени фактури; сумата 31,78 лв /тридесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главниците
за периода от 26.03.2020 г. до 19.04.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 463,39 лв, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на
23.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Потребителна кооперация „Братство“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Просеник, Община Руен, Бургаска
обл., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” № 3, сумата в
размер на 807,50 лв. /осемстотин и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски за първоинстанционното, въззивното и заповедното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7