Решение по дело №12923/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10998
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110112923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10998
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112923 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ИЩЕЦ против
ОТВЕТНИК, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК
вр. 411 КЗ за сумата 121,08 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета №10016030121244, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 05.11.2020 г. до окончателното
плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
62282/2021 г. по описа на СРС, 168 състав..
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че 02.07.2016 г. в гр. София, на
вътрешен паркин в района на бул. „Черни връх“ и ул. „Розова долина“ е станало
произшествие между автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №№ и лек автомобил „Ситроен
Ц2“ с рег. №№, за което е съставен двустранен констативен протокол от 02.07.2016 г.
Виновен за ПТП – то е водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №№, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП – то с ответното
дружество, а увреденият автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. №№ е има имуществена
застраховка „Каско на МПС“ полица №0306Х0193773 с периода на застрахователно
покритие от 25.03.2016 г. до 24.03.2017. При ищеца е образувана щета №10016030121244 за
нанесените по лек автомобил Ситроен Ц2“ с рег. №№ повреди, описани и оценени по
експертна оценка за сумата 121.08 лева. С платежно нареждане от 06.01.2017 г. ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер на 121.07 лева.
С писмо от 18.01.2017 г. е предявил регресната си претенция към ответното дружество, но
плащане не е постъпило до предявяване на исковата молба в съда, поради което претендира
осъждането на ответника. Претендира разноски.
С допълнителна молба с вх. №125000/17.06.2022 г. ищецът заявява, че след образуване
на производството - на 14.06.2022 е получил плащане в размер на 278.68 лева, която сума е
покрива не само претендираната главница, но и присъдените в заповедното производство
разноски и 75 лева разноски за исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът заявява, че признава иска и изразява
готовност да заплати претендираната сума. Моли в полза на ищеца да бъде присъдено
1
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
потвърждава направеното плащане, и моли съдът да се произнесе с решени при
съобразяване и на настъпилото в хода на процеса плащане на исковата сума като не
претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил,, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им
сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за
ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по регресна претенция, преводно
нареждане/, както и извършеното от ответника плащане на сумата от 278,68 лева, което по
същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание.
Безспорно е установено между страните, че на 14.06.2022 г. т.е. в хода на процеса,
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 278,68 лева, представляваща вземане за
претендираното по процесната щета обезщетение, заплатени държавни такси за заповедното
и настоящото производство, поради което искът с правно основание чл. 411 КЗ подлежи на
отхвърляне, поради плащане на претендираната суми в хода на процеса.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Същевременно обаче ответникът вече е заплатил разноските за държавна такса за
двете производства и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, поради
което за същите не следва да бъде осъждан да ги заплати в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЩЕЦ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС срещу ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. 411 КЗ за признаване на установено, че ответникът дължи
сумата 121,08 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета №10016030121244, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №62282/2021 г. по описа на СРС,
168 състав като погасен чрез плащане в хода на процеса на 14.06.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3