Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1350 Година 01.10.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Андрей Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1500 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от Централно управление на Национална агенция по
приходите срещу решение № 260613/12.05.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 803/2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на
първоинстанционния съд за несъответствие между правната квалификация на
деянието и приложимата административнонаказателна разпоредба от ЗДДС, като
счита, че правото на защита на санкционирания търговец не е нарушено и деянието
за което е ангажирана отговорността му е съставомерно. Иска се отмяна на съдебния
акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното
постановление.
Ответникът – „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД,
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.1 вх.8, ет.22, представлявано от управителя Х.И.А.,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава мотивирано заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 520751-F554576/03.07.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности Бургас“ в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.7а,
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови своето
решение, съдът е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е
съставен, а НП издадено в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
досежно описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не става ясно за коя от
двете хипотези на предвидената законова забрана е издаден посочения служебен
бон – за извършена продажба или за клиентска поръчка. На следващо място съдът е
преценил, че е налице несъответствие между установените факти и приложената
санкционна разпоредба, като неправилно дружеството е санкционирано на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, която норма
касае неиздаването на фискален бон или системен бон, а не издаването на
служебен бон при извършване на продажби и направени клиентски поръчки, поради
което приложима е ал.2 на чл.185 от ЗДДС. По същество съдът е намерил и че деянието е недоказано, тъй като липсват
доказателства съответният служебен бон да касае извършена продажба или
клиентска поръчка. Отбелязано е, че по време на документираната проверка не е извършена
контролна покупка от органите по приходите, нито е направена клиентска поръчка,
като не се установява, да е констатирана извършена такава и от трето лице и
предвид характера на служебния бон - за сведение, в т.ч. и за служебни цели, то
нарушението не е доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното
постановление е отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалвано то решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение не страда от
посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените от него мотиви се споделят от настоящия съдебен
състав.
От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че отговорността на „ТИ ЕС ВИ 2018”
ЕООД е
ангажирана след извършване на проверка на 10.06.2020г. по спазване на данъчното
законодателство на търговски обект - бирария „Върбата“, гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“ бл.46. При проверката на място е разпечатана контролна лента на
електронен носител от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, като от контролните длъжностни лица е установено, че на дата 12.05.2020г.
при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки търговецът е
допуснал издаването на множество служебни бонове, сред които и №
0000131/12.05.2020г. На 18.06.2020г. на дружеството е съставен АУАН № F554576 за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба
Н-18, а в последствие въз основа на съдържащите се в него фактически
констатации е издадено и НП № 520751-F554576/03.07.2020г., с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба
Н-18 не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки. По
силата на чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118,
ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съответно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС
регламентира, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съпоставяйки
фактите по делото с правната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС е видно, че тази
санкционна разпоредба е приложима, когато се касае за неиздаване на
фискален/системен бон, което представлява нарушение по чл.25 от Наредба Н-18,
но не и в случаите на други нарушения на Наредбата, каквато хипотеза е налице в
процесния случай. Съставомерни признаци за нарушение на чл.25 от Наредбата не
се сочат от наказващия орган и липсват при фактическото описание на нарушението, поради което отговорността на
ответника по касация е ангажирана неправомерно на соченото основание. Както правилно
е приел и районният съд за описаното административно нарушение приложима е
санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Правилно съда е
приел, че
констатациите на контролните длъжностни лица за извършени продажби и за
направени клиентски поръчки, почиват на предположения за евентуалното
осъществяване на такива за минал период от време, като липсват категорични
доказателства, че съответният служебен бон касае именно извършена продажба или
клиентска поръчка. Действително наличието на множество издадени служебни бонове
е подозрително, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да
обоснове извод, че дружеството е извършило нарушение на данъчното
законодателство. В хода на проведеното административнонаказателно
производство липсват категорични данни в тази насока, като в хода на
наблюдението на търговския обект и извършените неколкократни проверки
контролните длъжностни лица не са установили нередности, осъществена е контролна покупка, за която е бил издаден фискален
касов бон и е била засечена касова наличност без отклонения, т.е към
момента на проверката не е установено търговецът да е издавал служебни бонове
за клиентски поръчки. Ето защо,
при липсата на доказателства водещи до еднозначен извод, че описаното
административно нарушение действително е извършено от санкционираното
дружество, то правилно издаденото наказателно постановление е отменено от първоинстанционния
съд и поради недоказаност на деянието.
С оглед изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260613/12.05.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 803/2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.