№ 1175
гр. Варна , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500805 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна такава на И. В. Н. срещу Определение № 264449 от
11.12.2020г. по гр.д. № 1216/2020г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на основание
чл. 250, ал. 1 от ГПК е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на
постановеното по делото решение № 260785 от 21.10.2020г. посредством произнасяне по
направено от ответницата в отговора на исковата молба насрещно възражение за
прихващане на сумата от 2315 лв.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното определение, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствени правила, като порочен и конституционно нетърпим съдебен акт,
преграждащ правната му защита пред съд при упражняване на конституционно гарантирано
право на съдебна защита и съдействие по чл. 56 от КРБ, ХОПЕС, КПЧОС и върховенството
на ПЕС. Съдържа доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че всяка страна може
да подаде молба за допълване в производство по реда на чл. 250 от ГПК относно
неразгледания евентуален иск/възражение, обусловен от неуважаване на главния иск.
Посочил, че след като съдът се е произнесъл по главния иск, който отхвърлил частично, е
следвало да се произнесе и по направеното от насрещната страна възражение за
прихващане, както и по контравъзраженията на ищеца срещу тях, като част от искането му
за обективна и справедлива съдебна защита, вкл. и за дължимите му в тази връзка разноски.
Като не се е произнесъл, съдът постановил акт в нарушение на основни принципи на
гражданското право, на правовата държава, както и на принципите на пропорционалност и
на ефективност, на КРБ и на върховенството на ПЕС и в нарушение на правото му на
адекватна, обективна и справедлива съдебна защита. Отправил искане в тази връзка за
отмяна на обжалваното определение и произнасяне по искането по същество.
1
В отговор на жалбата Г.М. оспорила доводите в нея с аргумент, че с обжалваното
определение не са нарушени правата на жалбоподателя, а цитираните решения на СЕС са
неотносими към конкретния правен спор. Изложила съображения за правилност и
обоснованост на обжалваното определение – с отговора на исковата молба релевирала по
делото евентуално възражение за прихващане на сумата от 2315 лв., което възражение не е
било прието от ВРС за съвместно разглеждане, поради липса на връзка с предмета на делото.
Т.е. възражението за прихващане не е станало част от спорния предмет, поради което съдът
не дължи произнасяне по същото. Ето защо ищецът няма правен интерес да иска допълване
на решението, както правилно е приел и ВРС в обжалваното определение. Отправила искане
частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок
срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по
чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от И. В. Н. срещу Г. С.
М. искове с правно основание чл. 240 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 2317.80 лв., представляваща дължима главница по договор за
заем, както и сумата от 68.89 лв. – мораторна лихва върху главницата за времето от
14.10.2019г. до 30.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба до окончателно плащане на задължението.
В отговор на исковата молба ответницата Г.М. заявила евентуално възражение за
прихващане на задълженията й към ищеца с насрещно нейно вземане от ищеца за сумата от
2315 лв., като дадена при начална липса основание; сумата от 315 лв. – дадена за
превеждане по изп.д. № 2006/2019г. по описа на СИС при ВРС, както и сумата от 210.53 лв.
– обезщетение за забава върху сумата от 2005г. за времето от 13.02.2019г. до 25.02.2020г.
С Определение № 5635 от 13.04.2020г. съдът постановил, че не приема за
разглеждане в производството по делото възражението за прихващане на ответницата с
посочени в отговора суми, поради липса на връзка с предявения иск.
В първото проведено по делото съдебно заседание проектът за доклад е обявен за
окончателен при липса на релевирани от страните възражения по него.
С постановеното по делото решение предявените искове са уважени до размера на
сумата от 312.80 лв., представляваща дължима главница по неформален договор за паричен
заем от 04.02.2019г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
2317.80 лв., както и изцяло искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 68.89 лв.
На 06.11.2020г. по делото е постъпила молба от ищеца, обективираща искане за
2
допълване на решението посредством произнасяне по направеното от ответницата в
отговора на исковата молба възражение за прихващане.
В обжалваното определение, ВРС приел, че ищецът не е активно процесуално
легитимиран да иска допълване на решението с произнасяне по искания, направени от
насрещната страна, аргументи за което извел от граматическото тълкуване на разпоредбата
на чл. 250, ал. 1 от ГПК. Приел молбата за процесуално недопустима, поради което оставил
същата без разглеждане.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Упражняването на
правото на страна в процеса да иска допълване на съдебното решение, ако липсва
произнасяне по цялото нейно искане, е ограничено от закона със срок. Молбата за това може
да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК се прилага, ако съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Липсата на
удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и
непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на
съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. От друга страна,
произнасянето на допълнително решение по чл. 250 от ГПК не може да доведе до промяна
на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение по претенция
/главна или акцесорна/, по която до този момент липсва произнасяне въобще. В случая
съдът се е произнесъл изцяло съобразно петитума на исковата молба, както и по целия
заявен от ищеца спорен предмет. Не е налице липса на формирана воля на съда относно
заявеното от ищеца спорно право.
От друга страна, възражението за прихващане е средство за защита на ответника
срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е
отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно
вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за
прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Няма спор по делото и
се установява от данните по него, че възражение за прихващане е релевирано именно от
ответницата в отговора на исковата молба. Следователно активно легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от искане за допълване на решението по делото посредством
произнасяне по предявено възражение за прихващане е ответницата, а не и ищецът, който
съгласно чл. 26 от ГПК не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ето защо
обжалваното определение, с което молбата за допълване на решението е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима е правилно и законосъобразно постановено, а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
3
Пътят за защита на ищеца срещу неблагоприятно като правен резултат за страната
решение е неговото обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, а доводите за неотчитане и
грешно определяне размера на реализираните по делото съдебни разноски биха били годен
предмет на производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че обжалваното определение е
правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззваемата страна има право на поискани разноски
под формата на платено адвокатско възнаграждение. Съгласно представени списък и
доказателствата по делото, реализираните от ответницата разноски възлизат на 300 лв. В
този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. В. Н. срещу Определение № 264449
от 11.12.2020г. по гр.д. № 1216/2020г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което на
основание чл. 250, ал. 1 от ГПК е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за
допълване на постановеното по делото решение № 260785 от 21.10.2020г. посредством
произнасяне по направено от ответницата в отговора на исковата молба насрещно
възражение за прихващане на сумата от 2315 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. В. Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. М. с ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 250, ал. 3 вр. чл.
274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4