МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 11/16.03.2017г, постановена по НОХД № 623/2017г по описа на РС-Свиленград.
С
внесения обвинителен акт, образуван в настоящото наказателно дело, РП- Свиленград
е предявила против подсъдимите - всички те непълнолетни лица обвинения за престъпления, извършени от тях в съучастие
– в различно съотношение и с различна правна квалификация, както следва: за В.В.В. и А.А.М. по чл.
346,ал.2,т.1,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т. НК; за А.Д.А. и А.А.И. – по
чл. 346,ал.1,т.1 (предл. 2-ро - за подс.И., конкретно) и т.2, предл.2-ро,
вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.3 НК и за Б.К.М. и А.К.А. – по члл.
346,ал.1,т.1 (предл.2-ро за подс. М., конкретно) и т.2, предл.2-ро, вр.ал.1,вр.
чл.20,ал.2,вр. чл.63,ал.1,т.3 и по чл. 195, ал.1,т.4,вр.чл. 194,ал.1 НК,вр.чр.20,ал.2,чл. 63,ал.1,т.3 НК. Процесният обвинителен акт е повторно
внесен, след връщането му от съда по
реда на чл. 249 НПК в р.з. и прекратяване на съдебното производство по НОХД №
134/16г (първоначално образуването), на основание чл.248,ал.2,т.3 НПК поради допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава
ХХІХ от НПК- съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, допуснато по искане на подсъдимите, заявено
чрез техните защитници, като всеки от тях в лично изявление е изразил изричното
си съгласие с предприетото процесуално действие. Поради това и при изпълнение формалните процесуални
предпоставки на чл. 370 НПК и отсъствие на пречката по ал.3, както и
своевременното муу заявяване – преди даване ход на съдебното следствие, съдът е уважил искането като процесуално
допустимо и основателно.
По
делото няма конституирани допълнителни страни – частен обвинител и граждански
ищец, съотв. и не са приети за съвместно
разглеждане граждански искове от пострадалите от престъплението лица - ФЛ, тъй
като такива искания не са били предявени в хода на съдебното производство.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита за безспорно
доказано, от обективна и субективна страна извършването на престъпните деяния,
при възведената правна квалификация, с
оглед проведеното съкратено съдебно следствие и направено индивидуално от всеки
подсъдим, цялостно признание на фактическите обстоятелства изложени в
обвинителния акт. Поради това, пледира за признаването на всеки един от
тях за виновен по обвинението и за
съотв. престъпление, предмет на обвинението, като им бъдат наложени следващите
се наказания, чиято индивидуализация предлага при условията на
чл.55,ал.1,т.2,б.”б НК, след
задължителната редукция по чл.6 НК, обосновано
с наличието единствено на смекчаващи обстоятелства, респ. отсъствие на такива
–отежняващи, конкретно поддържайки искане за налагане на проабация, с
пробационните мерки по чл. 42а,ал.2,т.1 и т.2 НК – задължителна регистрация и
задължителни срещи с пробационен служител, за срок –диференциран по
продължителността, съобразно участието и приноса на отделния подсъдим в общата
престъпна дейност, с отчитане и броят на отнетите автомобилите с негово
участие. При така поддържаните критерии
от държавния обвинител, сроковете на предложеното наказание градират от 6
месеца – за под.В. иМ., до 8 месеца за останалите. Съответно за второто
извършено престъпление, с квалификация по чл. 195 НК и след редукция по
правилото на чл.6 НК, отново се предлага идентично наказание, на основание чл.
55,ал.1,т.2,б.”б НК за подсъдимите М. и А., а именно пробация за срок 8 месеца,
за всяка една от мерките по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК, като за тях по реда на
чл.23 НК бъде определено и едно общо за изтърпяване наказание, в размер на
по-тежкото измежду двете – пробация за срок 8 месеца. Така също, претендира и
за вълзлагане на разноските в тежест на подсъдимите лица.
Подсъдимите В.В.В.,
А.Д.А., А.А.М., Б.К.М., А.К.А. и А. А.И. - участват лично в производството, явявайки се
в с.з., както и със своите защитници, съотв. адв. Г.К. – договорен защитник на
подс. В.В., а за всички останали подсъдими А., М., М., А. и И. – адв. Т.С.,
служебен зашитиник, назначен в ДП. Всеки от тях – подсъдимите лица, с лично изявление в с.з. е потвърдил
съгласието си с предприетото процесуално действие за провеждане на съкратено
съдебно следствие, като в хода на предварително изслушване поддържат твърдения,
че признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и дават съгласие за
същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума,
изразяват съжаление за извършеното, като молят за по-малко наказание,
изявленията на –индивидуално направени от В., М., А., И. и М., и А., са
аналогични и идентични в този смисъл.
Защитниците, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението
от страна на подзащитните им, излагат
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващите се наказания. Без
да оспорват предложената от прокурора,
при условията на смекчена наказателна отговорност, на основание чл. 5 НК,
противопоставените доводи от защитниците касаят единствено вида на наказанието,
наложено в замяна, пледирайки същото да е алтернативно предвиденото и
допустимо – „обществено порицание”, а не
пробация. Освен идентичността на тезата им, аналогични са и съображенията им,
свеждащи се до наличието на множество смекчаващи обстоятелства, като адв. К. –
защитник на подс.В. акцентира на чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни и липса на противообществени прояви до момента,респ.
извършеното да е единственото му неправомерно деяние, отделно и демонстрираното
процесуално поведение и направени самопризнания, считайки ги достатъчни в
обосноваване подходящо наказанието обществено порицание, докато всяко др.
неоправдано тежко за личността му. Др. защитник –адв. С.,реализирал защитата на
останалите 5 –ма подсъдими, макар и с аналогични аргументи, формулира
алтернативно исканията си –първото за налагане на обществено порицание на всеки
от подзащитните му, а евентуално на това – при определяне на наказание
пробация, моли единствено мерките да бъдат за срок по-кратък от предложения от
прокурора.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от всеки
един от подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК-
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се
твърди в същия:
Подсъдимите В.В.В., А.Д.А., А.А.М., Б.К.М., А.К.А.
и А.А. *** и непълнолетни към датата на извършване на деянието, се познавали
помежду си тъй като живеели в ромската
на махала на посоченото населено място.
На 01.09.2014г, около 21,30ч четирима от тях, а именно: подс. В.В., А.А. с прякор „Вълка”, А.Д.А.
и А.М.
- с прякор „Шестака”, се срещнали в заведение в своя квартал – ромския
на града. В разговор помежду им, първия от тях (подс.В.) споделил, че иска да
отиде до гр. Харманли, за да си вземе момиче и да го доведе в гр. Любимец и по
тази причина останалите решили да
тръгнат заедно с него. Тъй като нямали автомобил, с който да се придвижат до
там, те взели решение –общо да откраднат такъв, като подс. А.А. - конкретно
предложил да вземат една зелена „Жигула”,
без акумулатор, както им казал, и в която той бил преспал два дни, защото
къщата им била изгоряла. Това МПС било собственост на св. Т.Т. ***,
индивидуализирано по белезите си – лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2104” и
рег. № Х 69 63 ВА. За тази цел, след
като се съгласували помежду си, подсъдимият В. взел един акумулатор от дома на
дядо си - св.Ж.Д., след което всички тръгнали към мястото, където се
намирал гореописания автомобил. Същият
бил паркиран пред дома на св. Т.,*** и стигайки до там подсъдимият А.А.
поставил акумулатора в колата, последвало избутването й до стадиона и после,
отново той, собственоръчно активирал двигателя, използвайки жиците от
инсталацията на МПС-то. Тъй като, обаче в
него нямало достатъчно гориво, за да стигнат
до гр. Харманли, подсъдимите решили само да се разходят из града.
Автомобилът управлявал първо подсъдимия А.А.,
а след това подс. А.М. се качил зад волана и поел управлението му. По време на движението им, след около 20
метра, достигайки в раойна на училище „Желязко Терпешев” в гр.Любимец и вече шофиран от последния (подс.М.) той се
ударил в бетонен стълб, находящ се зад училището. В следствие на реализирания удар
в стълба били унищожени следните части и детайли на лекия автомобил - задна дясна светлина, предна дясна
светлина, уплътнения на предно панорамно
стъкло, преден десен калник, предна дясна врата, държачи на преден капак, както
и повредени /деформирани/ - предна дясна
джанта, преден ляв калник и предна лява врата. Изплашени от случилото се,
четиримата подсъдими изоставили автомобила, като оставили в него и сложения акумулатор
на св.Д., и тръгнали да се прибират към ромската махала. Връщайки се по пътя,
те срещнали др. двама подсъдими - Б.К.М.,
с прякор „Маколи” и А.А.И., с прякор „Мечо”, на които разказали случилото се.
Тогава последния – подс. И. предложил да
вземат др. автомобил, на което се противопоставили подс. В. и А.М. и заявявайки
че няма да участват, те се прибрали по домовете си.
След така развилите се събития и след тръгването на
подс. В. и М., подсъдимият А.А.
предложил пред останалите – подс. А.А., Б.М. и А.И., да вземат колата на негов
роднина - червена Лада. Тъй като всички се съгласили, отново станали четирима те заедно отишли до дома на св. М.А.,***. Последният именно бил роодственикът на подс. А.
и притежавал лек автомобил марка „ВАЗ 2103“ с рег.№
X 50 93 АК. Същият паркирал в двора на къщата си, не го заключвал и оставял ключа на стартера,
както и на инкриминираната датата МПС било отключено и с ключ в стартера. В
жабката на автомобила св. А. държал два мобилни телефона, единият марка „Нокия“,
модел „2220 S” с поставена в него сим карта на мобилен оператор „Globul“ ,а другият марка „Нокия“,
модел „X-1-01”, също със сим карта в него, на мобилния оператор“М-tel“. Отивайки там, около 01:00 часа, вече на 02.09.2014г, четиримата подсъдими – А.А., А.А., Б.М. и А.И., избутали автомобила от двора на
къщата, след което подс. А. го запалил и тръгнали за гр. Харманли. На изхода на
град Любимец горивото свършило и по тази причина те изоставили автомобила на пътя. Преди да излязат
от МПС, обаче подс.М. и подс.А. взели мобилните телефони, оставени в жабката на
автомобила и ги взели със себе си.
След изоставянето на
лекия автомобил с рег.№ X 50 93 АК, тръгвайки да се връщат обратно в гр.Любимец
и изминали около 500 метра, подсъдимите А.А.,
А.А., Б.М. и А.И.
достигнали до къща, в двора на която имало паркирани
два автомобила. Това бил домът на
св.И.Щ.,***. Единият от тези автомобили бил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ
0183 СК, собственост на св.С.Щ., а др. - лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“
с рег.№ С 8583 ХС, с автоматична скоростна кутия, който бил собственост на св.И.Щ..
Тези две МПС-та също били отключени, а ключовете им оставени на таблата.
Виждайки ги, подсъдимият А. влязъл в автомобила с рег.№ С 8583 ХС, докато другите
подсъдимите започнали да бутат същия. По този начин, успели да го придвижат до
улицата, но тъй като не можал да запали,
те го изоставили на това място, на около
20 метра от дома на св.Щ.. Тогава се върнали и за другия автомобил - марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0183 СК, като отново подс. А. се качил вътре в купето,
седнал зад волана, а другите трима подсъдими – М., И. и А. започнали да бутат колата. Посредством бутането му, те
го придвижили до „Пясъчната кариера“. Но тъй като и този автомобил не запалил,
подсъдимите М. и А. отишли до по-рано изоставеното от тях МПС с марка „ВАЗ 2103“ с рег.№ X 50 93 АК и с
помощта на клещи, намиращи се в този автомобил свалили акумулатора на същия, който
бил марка „Berga“ 12 волта и 60 ампера и го
взели. С него се върнали обратно при останалите,
където монтирали този акумулатор на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
рег.№ СТ 0183 СК, а извадения от него оставили в самата кола. Направили това,
те отново се опитали да приведат в работен режим двигателя му, но след като не
успели да го запалят изоставили и този автомобил и се прибрали по домовете си.
Липсата на своя
автомобил – марка „ВАЗ 2103”, с рег. № Х 50 93, св. М.А. установил, по –късно
на същата дата – 02.09.2014г, около 04.00 часа, когато със семейството му
станали, за да отиват да берат гъби.
Знаейки за станали преди време в
квартала им случай на откраднати автомобили, във връзка с което се говорило, че
А.А. с прякор „Вълка“ е извършителят им,
той решил да отиде да го пита.
Същевременно започнал да оглежда махалата и околностите на града за да търси автомобила
си. Около 05:30 часа св.А.Х. която живеела на семейни начала със св.М.А. ***,че
автомобил им е откраднат по повод на което започнали и оперативно издирвателни
мероприятия от полицейските органи. Кратко време, след това, около 06часа на
02.09.14г, св. М.А. открил собствения си автомобил на изхода на гр.Любимец в
посока гр.Харманли. Тогава същият
установил, че ключът за запалване на автомобила е счупен в стартера, както и липсата
на акумулатора марка „Berga и на 2-та му мобилни телефона, оставени
в жабката на колата. Успял, все пак да го запали и го прибрал в дома си, за
което уведомил и полицията.
От своя страна св.И.Щ.
при ставането си сутринта(на 02.09.14г) също констатирал отсъствието на
автомобилите им - неговият и на сина му св.С.Щ., горепосочените – л.а. марка и
модел „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0183 СК и л.а. марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег.№ С
8583 ХС. Последният той намерил, веднага
излизайки на улицата, оставен на около 20 метра от дома му. Докато др. автомобил открили, след като
известно време го търсили със свидетеля Ст.Щ., отново на мястото където бил
изоставен от подсъдимите – на около 500 метра от дома им, до обекта - „Пясъчна
кариера”. Когато се опитали да го запалят и не успяли, свидетелите видели, че
акумулатора на колата е свален и оставен на пода на задните седалки,а на негово
място има друг акумулатор- марка „Berga“ 12 волта и 60 ампера.
Междувременно св. М.А. и
съжителстващата с него – св.А. ***, където съобщили за намирането на техния лек
автомобил - „ВАЗ 2103“ с рег.№ X 50 93 АК и прибирането му в дома им. В проведения разговор между А. и св.Д.М.
–началник на ПУ и св.Г.Д. –полицай,
първият споделил с тях, че докато търсил автомобила си говорил с подс. Б.М.
и той признал пред него, за отнемането на МПС заедно с останалите подсъдими.
При тези обстоятелства, подсъдимите – всички,
били доведени в ПУ- Любимец и
разказали пред свидетелите М. и Д. по какъв начин и колко автомобила са
откраднали. От своя страна, този от подсъдимите - Б.М. предал доброволно мобилен телефон марка “NOKIA”, модел „X-1-01”, с Имей
********** 11463, ведно със сим карта на
мобилен оператор “M-tel” с № 990891349889, за
което и съставен протокол за доброволно предаване, от 02.09.2014 г. В същия
документ да обективирани и негови предпроцесуални признания за предадената вещ.
Вторият мобилен телефон, предмет на кражбата от 02.09.14г, ведно с принадлежностите му, а именно: “NOKIA”, модел „2220 S” с Имей 352714048942023 и сим карта
на мобилен оператор “GLOBUL” с № 89359050100706076784 , също е
предаден доброволно, по – късно на същата дата. Това сторил св.М.А., който пред
св. Д. обяснил, че вещта му е донесена от неговия браат – св. А.А., който пък
го бил получил от св. А.М. – майка на подс.Б.М.. Мобилният телефон, последната
получила от подс. А.А., както се изяснява в нейните показания. От своя страна св. И.Щ. с протокол за доброволно предаване от 02.09.14г
е предал акумулатор марка „Berga“ 12 волта и 60 ампера.
Посетилият местопроизшествието разследващ
орган - разследващ полицай от РУ-Свиленград е извършил, по реда
на НПК, оглед на на лек автомобил марка „ВАЗ 2104“ с рег.№ X 6963 ВА собственост на св.Т.Т., за което изготвил надлежния Протокол за
оглед на местпроизшествие от 02.09.2014г. Видно от неговото съдържание в
Протокола са материализирани констатираните на място обективни находки, вкл.
фактическото състояние на автомобила и подборно описани са причинените на същия щети, наред с
отразени данни за иззети дактилоскопни следи. Обективните находки, касаещи
повредите на автомобила, се изразяват в счупването, респ. унищожени - задна
дясна светлина, уплътнения на предното панорамно стъкло, преден десен калник, предна
дясна врата, държачи на преден капак, предна дясна светлина, така и деформации на предна дясна джанта, преден
ляв калник и предна лява врата. По данни от Протокола за оглед дактилоскопните
следи -общо 4 бр. са иззети при огледа,
конкретно - от външната страна на
триъгълно стъкло на предна дясна врата, от вътрешната му страна, така и от
вътрешната страна на правоъгълно стъкло на предната лява врата. Същите са обект
на изследване по способа на експертизата.
От заключението на извършената в хода
на ДП дактилоскопна експертиза, обективирано в Протокол № 34/ 18.09. 2014 г. за
идентифицирането им, се установява че следата иззета от вътрешната страна на
триъгълно стъкло на предна дясна врата на автомобила с рег № Х 69 63 ВА е оставена от подсъдимия А.А.. Останалите три дактилоскопни следи не
са идентифицирани, като две от тях са негодни за изследван – изобщо, а следата
иззета от вътрешната страна на правоъгълно стъкло на предната лява врата към
момента е с неустановен автор, видно от
заключението на вещото лице.
За определяне паричната
равностойността на причинената повреда на един от автомобилите, предмет на
отнемането, както и на пазарната стойност на същите и вещта – акумулатор, съдът
кредитира заключението на приетите по делото заключения по автотехническата
–оценителна експертиза, първото от 27.10.14г и второ от 11.11.14г, които са
били назначени и извършени в хода на предварителното разследване. Според
заключението на първата от тези експертизи, общата стойност на повредата е в размер 614.85
лева, причинена на л.а. с Ваз 2104 с рег. № Х 69 63 ВА със собственик св. Т. Т.,
а неговата реална пазарна стойност е в размер 532 лв, видно от заключението на
автотехническата експертиза от 11.11.14т .Докато определената от вещото лице паричната стойност на акумулатор с марка „Berga“ 12 волта и 60 ампера, отнет от лек автомобил марка „ВАЗ 2103“ с рег.№ X 50
93 АК собственост на св.М. А., възлиза на сумата 129,60 лева. Съгласно приетото заключение на
допълнителната автотехническа –оценителна експертиза, пазарната стойност на лек
автомобил марка „ВАЗ 2103“ с рег.№ X 50 93 АК, собственост на св.М.А. възлиза
на сумата 493.00 лева, докато тази на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№
СТ 0183 СК, собственост на С.Щ. е в
размер 1377 лева и съотв. на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ С
8583 ХС, собственост на И.Щ. - 1563 лева
е неговата пазарна цена.
В досъдебното производство е извършена и оценъчителна
експертиза,от приетото заключение по която се доказва, паричната стойност, съизмерима с пазарната
цена на мобилните телефони, предмет на инкриминираната кражба, която определена
към датата на извършване на деянието -01.09.14г е в общ размер 64 лв.
Последната е формирана сборно и от същата, сумата 25 лв, представлява
стойността на мобилен телефон марка „Нокия“, модел „2220 S”, ведно със сим карта на мобилен оператор „Globul“ и съотв. 39 лв е сумата, на
която се равнява стойността на мобилен телефон
марка „Нокия“ модел „X-1-01” със сим картата в него мобилен оператор“Мtel”.
Относно правото на собственост и
владението върху движимите вещи,
представляващи МПС, предмет на престъплението, по делото са събрани надлежните
и годни доказателства – писмени и гласни(свидетелски показания). В тази насока,
съдът цени и кредитира приложените в ДП - Свидетелство
за регистрация наМПС, част ІІ за лек
автомобил с рег. № Х 69 63 В;Свидетелство за регистрация на МПС, част І, за
л.а. с рег. № С 85 83 ХС; Свидетелство
за регистрация на МПС, част І за л.а. с рег. № СТ 01 83 СК; Свидетелство за
регистрация –стар образец на л.а. ВАЗ
2103 с рег. № Х 50 93 АК; Договор за покупко –продажба на МПС с нотариално
удостоверяване на подписи, извършено под рег. № 6443/17.11.13г от общия
регистър на Нотариус Р.Стоименов,
пълномощно за управлението на същия, както и показанията на св. Т., И.Щ., С.Щ.
и М.А.. Изброените свидетелства за регистрация, като официални свидетелстващи
документи се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила и от тяхното съдържание се установяват
лицата собственици на автомобилите, конкретно както следва: Т.Т. е собственик
на лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2104” с рег. № Х 69 63 ВА (СР МПС №
*********/13.04.07г); лек автомобил
„Фолксваген Голф с рег. № С 85 83 ХС е
собственост на лицето М. К., предоставила го за управление на 3-то лице
упълномощено и с правата да се разпорежда със същото, съгласно пълномощно от 10.04.08г., а настоящиям му владелец и
ползвател е св. И.Щ.. Според свидетелството за регистрация лек автомобил
„Фолксваген Голф с рег. № СТ 01 83 СК е собственост на лицето Я. И. от гр.
Гълъбов, като същият е продаден на 3-то лице с договор от 17.11.13г, сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена на с. датата под №
6443 от общия регистър на нотариус Р.Стоименов с район на действие РС
–Димитровград, а към датата на престъплението е във владение и фактическа власт
спрямо същия упражнява свидетеля С.Щ.. Лекият автомобил марка ВАЗ 2103, с рег.
№ Х 50 93 АК, чийто фактически владелец и ползвател е св. М.А., но негово
собственик е лицето И. Ж. Х., по данни от регистрационния талон на същото МПС.
Част от вещите- обект на
кражба са били върнати в хода на ДП на техния собсттвеник – св. М.А., като това
се двамата мобилни телефона със сим карти, по-горе описани с марка имодел, както и акумулатора марка „Berga“ 12 волта и 60 ампера, за което е изготвена разписка от 18.02.2015г.,
приложена л. 190,т.ІІ от ДП
Подсъдимите А.А. и
А.И. не са осъждани, към датата на
извършване на настоящото престъпление – 01.09.2014г, като видно от справките им
за съдимост, удостоверените в тях осъждания са последващи, като първата влязла
в сила присъда против А. е по НОХД №
217/15г на РС-Свиленград, в сила от 26.03.15г, следват още две осъждания със Споразумение по НОХД №
414/15г и нохд 585/15г на с.съд, които
са и от по-късни дати. Също и за подс. И. първото по време осъждане е по по
НОХД № 414/15г на РС –Свиленград, с одобрено Споразумение влязло в сила на
30.10.15г, а др. две влезли в сила присъди по НОХД № № 585/15г № 6/16г са от по-късни дати
Подсъдимият А.К.А., също е
неосъждан, до датата на настоящото
престъпно деяние, според данните удостоверени в
неговата справка за съдимост. Първото му осъждане е от 18.09.15г, на
която датата е влязло в сила Споразумение одобрено по НОХД № 682/15г на РС
-Свиленград , което също касае престъпление по чл. 346 НК, извършено на
04.03.15г. Налице са и др. две –последващи влезли в сила присъди по НОХД №№
4137/15г на РС-Пловдив и 1392/16г на РС-Пазарджик.
Подсъдимите В. В.В., Б. К.М. и А.М.,
също са с чисто съдебно минало – неосъждани, като за когото и да е от тях не се
установяват - изобщо влезли в сила присъди, според данните отразени в справките
им за съдимост.
Всички 6-ма подсъдими са били
непълнолетни към инкриминираната дата -01.09.14г на която са извършили
престъпления, като това качество към датата на образуване на съдебното
производство – 23.08.16г имат подс. М., М. и А., докато подсъдимите подс.В.В., А.А. са навършили пълнолетие към
този момент, а при приключване на съдебното следствие следствиие и
постановяването на присъдата всички са вече пълнолетни.
Относно семейното и материалното
положение и социалния статус на подсъдимите, за изясняване на тези факти съдът
цени изготвените социални доклади от ДСП –Община Свиленград, саморъчните
декларации за СМПИМ и характеристичните справки за всеки един от тях.
Събирането
и проверката на доказателствата по делото се извърши по реда и при условията на
чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се
цениха направените в с.з. самопризнания от подсъдимите В.В., А.А., А.М.,
Б.М., А.А., А.И., подкрепящи се от събраните в досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласни такива – свидетелски
показания и техните обясненията от ДП вкл. дадени пред раззследващия орган. Доказателствата
по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма, съгласно правилата на НПК. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия,
които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. От кръга на писмените източници, съдът цени при правното обсъждане -
Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.14г, с изготвен към него
фотоалбум(л.6-10, т.І от ДП); Протоколи за доброволно предаване – 3 бр., всички
от 02.09.14г, сътов. първия подписан от подс.Б.М., с които са предадени
мобилните телефони, единият с предало го лице св.М.А., както и акумулатора – предал
го св. Ив.Щ.; разписка от 18.05.15г – за връщане на веществено доказателство;
социални доклади – 6 бр. за всеки един
от подсъдимите – А., А., В., М., М. и И. изготвени от ДСП-Отдел Закрила на
детето - Община Свиленград; заверен препис от Акт за раждане №
35/27.06.97гизд. от Община Любимец на подс.В.В.; Свидетелство за регистрация
наМПС, част ІІ за лек автомобил с рег. №
Х 69 63 В;Свидетелство за регистрация на МПС, част І, за л.а. с рег. № С 85 83
ХС; Свидетелство за регистрация на МПС,
част І за л.а. с рег. № СТ 01 83 СК; Свидетелство за регистрация –стар образец
на л.а. ВАЗ 2103 с рег. № Х 50 93 АК;
Договор за покупко –продажба на МПС с нотариално удостоверяване на подписи,
извършено под рег. № 6443/17.11.13г от общия регистър на Нотариус Р.Стоименов; справки за съдимост,
ведно с преписи от бюлетини за съдимост;
характеристични справки на всеки от подсъдимите; ДСМПИС – 6 бр. за всеки
от подсъдимите, както и заключенията по експертизите извършени в хода на ДП, а
именно – дактилоскопна, съдебно –оценителна и по оценителна- автотехническата –
две, първоначална от 27.10.14и допълнителна експертиза.
Съдебният състав възприема изцяло заключенията
по дактилоскопната експертиза, по съдебно –оценителната, както и заключенията
на оценителната –автотехническа експертиза, считайки обективни, компетентно
дадените и обосновани с оглед поставените им задачи, поради което нне възникват
съмнения в правилността на която и да е от тях.
За
достоверни се кредитираха и останалите писмени доказателства – частни и
официални документи, както и писмените доказателствени средства –
материализиращи действия по разследването, всички те – неоспорени от
страните по своето съдържание или авторство. Доказателствените средства
– Протокол за извършено процесуално следствено действие, а именно оглед на местопроизшествие, обсъдени по форма
и съдържание са годни и удостоверяват валидното им осъществяване при спазване
изискванията на процесуалния закон, като същите
имат необходимите реквизити, изготвени са от надлежния орган, по реда и
в съответствие с правилата на НПК.
Досежно
гласните доказателства: съдебният състав
кредитира изцяло и възприема с доверие показанията на разпитаните
свидетели в хода на ДП – св. А.М.(майка на подс. Ал.М.), св. З.С.(майка
на подс.В.В.), св. А.М. (майка на подс. А.А.), св. А.Щ.(брат на подс. А.И.),
св. А.М.(майка на подс.Б.М.); св. К.А.(баща на подс. А.А.), св. Г.Д. *** провел
беседи с подсъдимите, св.М.А. (владелец на автомобила рег. № Х 50 93 АК), св. И.Щ.
и св. С.Щ. – владеещи л.а. с рег №№ С 8583 ХС с СТ 0183, както и тези на св.А.А.
, св. Ж.Д., св. Т.Т. –собственик на л.а. с рег № Х 69 63 ВА и св. Д.М.. Показанията на изброените
свидетели са материализирани в съответните протоколи за разпит, изготвени от
разследващия орган. Същите са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, в
надграждане, логично правдиви, както и
колерират помежду си и с писмените
източници, поради което не се намериха
основания за тяхната критика, включително и досежно тези на св. Т., А. и св. И. и С. Щ., в
качеството им на пострадали от деянието лица, които могат да се считат
заинтересовани евентуално от изхода на делото. Дадените от тях сведения, с пряк
доказателествен ефект относно настъпването на престъпния резултат и противоправността
на отнемането, в случая не са в противоречие
или с обратна насоченост спрямо
останалите свидетелски показания и кредитираните писмени доказателствени
средства, поради което и те не се компрометират. Обратно, показанията на
свидетелите -пострадали са доказателствено подкрепени, като достоверността им,
в частност за тези на св. Т. се обосновава и от заключенията по дактилоскопната
експертиза и автотехническата – оценителна експертизи. Показанията на свидетелите –А.М., Г.Д., Д.м., М.А., И.Щ. и С.Щ., както и тези на св.А.А. , св. Ж.Д.
и св. Т.Т., съдържими се в протоколите за техните разпити от ДП, са пряко и
косвено относими към фактите, релевантни
за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно
изпълнителното деяние на престъпленията, механизма на извършването му,
предметите на престъпното посегателство и настъпването на вредоносния резултат, като установяват
фактическите действия по отнемането на автомобилите, както и на вещите
намерени в тях, последващото им своене и
разпореждане с тях, а за МПС – управлението им, настъпилите повреди за част от
тях и изоставянето им, така също и автортвото на деянието и съучастието на
подсъдимите. Особено съществени в тази
насока са показанията на св. М.А. и Г. Д., които възпроизвеждат и
предпроцесуални признания на подсъдимите, така и тези на св. А.м. и А.А.. По
отношение показанията на свидетелите – родители на подсъдимите, а именно А.М.(майка на подс. Ал.М.), З.С.(майка на
подс.В.В.), св. А.М. (майка на подс. А.А.), св. А.Щ.(брат на подс. А.И.) и св. К.А.(баща
на подс. А.А.), следва да се отбележи, същите макар и кредитирани не са пряко
относими към конкретната престъпна деятелност, като касаят единствено личността
на дейците, като непълнолетни лица, към датата на престъплението.
Съдът
цени и възприема също така, обясненията на всеки един от подсъдимите - В.В., А.А., А. М., Б.М., А.А. и А.И., дадени в ДП пред разследващия орган, които са
с характер на самопризнания. Същите се оцениха за достоверни, като годно
доказателствено средство, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства – гласни и писмени, в т.ч. дактилоскопната експертиза
идентифицирала иззетата годна дактилоскопна следа от местопрестъплението, като
оставена от подс. А., както и Протокола за доброволно предаване подписан от
подс.Б.М., в съдържанието на който се възпроизвеждат и предпроцесуалните
признания на същия/.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма, като формираната от тях обща доказателствена
съвкупност е безпротиворечива, източниците й - взаимно кореспондиращи си и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло, със съображения относно
свидетелските показания, по-горе изложени.
Гласните доказателства, в частност показанията на свидетелите – по горе
изброени, вече се посочи, възпроизвеждат сведения за преки и доказателствени
факти, относими към изпълнителната форма на всяко от престъпленията, неговото
авторство и извършването на деянието и неговия резултат и др.обстоятелства,
формиращи фактология на инкриминираната престъпна дейност. Поради изложеното съдът прие, че направеното
от страна подсъдимите цялостно признание
по реда на чл. 371,т.2 НПК, относно
всички релевантни факти по обвинението изложени в обвинителния акт, кореспондира
и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2
и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
При
така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният
състав намира за безспорно доказано, че с деянието си, всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в
извършването на които са обвинени, действайки в съучастие по между си – в
различно съчетание, а именно: подсъдимият В.В.В.
– по чл. 346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.чл.63,ал.1,т. НК;
подсъдимият за А.А.М. - по
чл. 346, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.63,ал.1,т. НК; подсъдимият А.Д.А.
– по чл. 346,ал.1,т.1 и т. 2, предл. 2-ро, вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.63,ал.1,т.3 НК; подсъдимият А.А.И. - по чл. 346,ал.2,т.1, предл.2-ро и т.2,
предл.2-ро, вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.63,ал.1,т.3 НК, подсъдимият Б.К.М. – по чл. 346,ал.1,т.1,предл.2-ро
и т.2,предл.2-ро, вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.3 НК и по чл. чл. 195, ал.1,т.4,вр.чл.
194,ал.1 НК,вр.чр.20,ал.2,чл. 63,ал.1,т.3 НК и
подсъдимият А.К.А. - по чл.
346,ал.1,т.1 и т.2, предл.2-ро, вр.ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр. чл.63,ал.1,т.3 и по
чл. 195, ал.1,т.4,вр.чл. 194,ал.1 НК,вр.чр.20,ал.2,чл. 63,ал.1,т.3 НК, като всеки
от тях, макар непълнолетен към датата на
деянието е могъл да разбира свойството и
значението на деянието си и да ръководи постъпките си. В случая,
налице са достатъчно доказателства, подкрепящи самопризнанията на
подсъдимите, въз основа на които по категоричен начин се установява, че на инкриминираната дата
01.09.2014г същите, а за подс. А.А., Б.М.,
А.А. и А.И. и в периода
01-02.09.2014г в гр. Любимец от различни
места, действайки в съучастие в различно съчетание помежду си противозаконно
са отнели МПС - няколко, повече от две – за част от тях, от владението на
различни лица, без тяхно съгласие и с намерение да ги ползват, осъществявайки
деянието и при няколко различни квалифициращи признака. Така конкретно: на
01.09.2014г в гр. Любимец, подсъдимите В.
В., А.М., А.А. и А.Д.А., действайки в съучастие помежду си, като извършители, противозаконно са отнели МПС –лек автомобил
марка и модел „ВАЗ 2104”, с рег. № Х 69 63 ВА, от владението на Т. ***, без негово
съгласие и с намерение да го ползват,
като от деянието е последвала повреда на същото на стойност 614,85лв и то е
изоставено без надзор. На същата дата -01.09. и на следващата -02.09.2014г, подсъдимите
А.А., А.А., А.И. и Б.М., действайки в съучастие по между си, като извършители,
отново в гр. Любимец противозаконно са отнели МПС –лек автомобил марка модел ВАЗ 2103, с рег. № Х 5093 АК от
владението на М.К.А. ***, както и МПС – лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. №
С 85 83 ХС то владението на И.Щ. и лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № СТ 01
83 СК от владението на С.Щ., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги ползват, като всички МПС са били
изоставени без надзор, като това им деяние е извършено повече от два пъти. Всеки
от 6-мата подсъдими, както вече се
посочи към инкриминираните дата и ппериод от време е бил непълнолетен, но е
разбирал свойството и значението на извършеното от него действие и е могъл да
ръководи постъпките си.
Даказано е също
така и престъпно деяние, извършено на 02.09.2014г в гр. Любимец, съвместно от
подсъдимите – Б.К.М. и А.К.А., като двамата действайки в съучастие като
извършители и чрез използване на техническо средство –клещи са отнели чужди движими вещи -различни, на
обща стойност 193,60лв от владението на М.А., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят, а именно: мобилен телефон марка
„Нокиа“, модел „2220 S”, с поставена в него сим карта на мобилен
оператор „Globul“ и мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „X-1-01” с
поставена сим картата на мобилен оператор“Мtel”,
както и акумулатор „Berga“ 12 волта и 60 ампера. И за това деяние е
даденост факта на непълнолетието им, към момента на извършването му, като всеки
от тях е бил способен да разбира свойството и значението на действията
си и е могъл да ръководи постъпките си.
Фактите за времето, мястото,
както и изпълнителните действия по отнемането на описаните МПС – леки автомобили, предмет на престъпното деяние, също така и по
отнемането на др. движими вещи, намиращи се в един от тях, механизъм на осъществяване на деянията, както
и авторството – в лицето на шестимата подсъдими, се доказват от
безпротиворечивите свидетелски показания, направеното самопризнание от всеки
един от подсъдимите по реда на чл. 371,т.2 НПК, както и от писмените
доказателствени източници. В тази насока цениха се от съда показанията на свидетелите
– А.М., Г.Д., Д.м., М.А., И.Щ. и С.Щ.,
както и тези на св.А.А. , св. Ж.Д. и св. Т.Т., както и дадените обяснения от
подс. В., М., А., М., А. и И., които са пряко и косвено относими към
съставомерните признаци от обективната страна на всяко от деянията, предмет на
обвинението.
От обективна страна, налице
са доказани категорично фактически действия, извършени общо от подсъдимите, при
указаното различно съчетание на съучастието им, изразили се в проникването в
посочените автомобили –гореописаните през незаключените врати, използване на
уредите и придвижването на същите - посредством бутане,първоначално и
впоследствие привеждането им в движение,
реализирано успешно за два от автомобилите ( ВАЗ 2104 с рег. № Х 69 63 93 АК и ВАЗ 2103 рег. № Х 50
93 АК), докато за останалите - боравене
с уредите и елементите - части на МПС в опити за запалването им, вкл. смяна на
акумулатора с поставянето на др. такъв, специално донесен за целта. Всички тези
установени факти, обосновават пряк извод за осъществяване на съставомерно
изпълнително деяние от престъпния състав на чл.346,ал.1 –основен състав на
престъплението, тъй като посочените
актове от деятелността на подсъдимите, няма спор, са такива от естество да прекъснат владението
върху автомобил, до момента упражнявано от др. лице, с което и те са получили възможността да го ползват,
установявайки своя фактическа власт върху него.
Реално владението върху всяко от МПС –та е било установено от страна на
подсъдимите, като същевременно те и са
демонстрирали намерението си да своят всяко от тези превозни средства,
създавайки обективните предпоставки за ползването на същите, по своя воля и за реализирането на
пътуване по избрания от тях маршрут.Обективно
проявление на които последици са именно действията им по преместването на автомобилите, от мястото
където са паркирани и привеждането в работен режим на двигателите, боравенето
със стратерния ключ когато е бил оставен на таблото или с др. уреди и системи, вк. запалване, чрез жиците на ел.инсталация на автомобила
или подмяната на акумулатора в него. Досежно отпътуването и управлението на
МПС, който факт е доказан за двама от автомобилите, безспорно е действие сочещо окончателното отнемане от
чуждо владение. Доказан е и съставомерният
признак - неправомерност на отнемането, което следва от липсата на
съгласие от страна на който и да е от собствениците, съотв. ползвателите на
процесните превозни средства, за инкриминираното ползване, както се установява
от свидетелските показания на Т.Т., М.А., И.Щ. и Ст.Щ., косвено и от останалите
гласни доказателства. Същите, както и
самопризнанието на всеки един от подсъдимите, обсъдено в съответствие с
чл.373,ал.2,вр.чл.372,ал.4 НПК, анализирани в съвкпуността си, съдът цени
относно обективния елемент - неправомерно и противозаконно ползване, без
съгласието на съотв. владеещи ги лица. На тази доказателствена основа,
безспорно доказано е прякото участието и съвместни действия между подсъдимите В.В.А.М., А.А. и А.А. по
отнемането на МПС –л.автомобил „ВАЗ 2104” с рег. І Х 69 63 ВА, чийто собственик
е св.Т.. Така също и задружни действия
-общи на подсъдимите А.А., Б.К.М.,
А.К.А. и А.И., съвместно реализирали отнемането на др. три МПС, а
именно: лек автомобил „ВАЗ 2103”, с рег. № Х 50 93 АК с ползвател св. А., лек
автомобил Фолксваген Голф, с рег. № С 85 83 ХС, чийто ползвател и фактически
владелец е И.Щ. и лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № СТ 01 83 СК с владелец
–св. С.Щ.. Деянието е довършено и в конкретния случай, намерението за
провозаконното отнемане на МПС е пряко манифестирано, с оглед последващото им
ползване и фактическо разпореждане с
тях, от страна на подсъдимите. Ето защо, безспорно следва да се приеме за
настъпил съставомерния престъпен резултат от това деяние.
Установени,
от събраните по делото доказателства, са и квалифициращите
признаци, предвидени във вменения наказателен състав на чл.346,ал.2,
т.1,предл. 1-во и 2-ро и по т.2, предл. 2-ро НК. Налице са съответните
форми на същите, а именно-в резултат ползването е последвала повреда на МПС –л.а. „ВАЗ 2104” с рег.№ Х 69 63 ВА, вследствие на
настъпило пътно-транспортно произшествие
по време на управлението му от подс. Ал.М.,
както и изоставянето без надзор, след отнемането - този и останалите три автомобила. А предвид
факта на бройното число на отнетите МПС – общо четири леки автомобили,
безспорно консумиран е признака по т.2 –
деянието е извършено повече от два пъти, относно деятелността на подс. А., М., А.
и И.. Досежно първия от
квалифициращите признаци - настъпилата повреда по време на ползването,
последната се изразява в имуществени вреди, причинени на предмета на
престъпното посегателство, индивидуализиран като лек автомобил л.а. „ВАЗ 2104”
с рег.№ Х 69 63 ВА, възлизащи на стойност в размер 614,85лв. В случая,
конкретните щети причинени на това превозно средство, вида на повредите
–множество и тяхната парична равностойност се установяват от кредитираното
заключение по автотехническата-оценителна експертиза. За обективния факт на
настъпилото ПТП с този противозаконно
отнет автомобил, който подсъдимият М. управлявайки го е блъснал в уличен
бетонен стълб, изводи са категорични и се
налагат безпротиворечиво от доказателствата по делото – Протокол за
оглед на местопроизшествие от 02.09.14г, заключението по дактилоскопната
експертиза, подкрепящи и самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на
чл. 373,ал.2,вр.чл.371,т.2 НПК. Относно вида на повредите, обследвани в
съвкупност - Протокола за оглед и заключението
на автотехническата –оценителна експертиза на противозаконно отнетия автомобил ВАЗ
2104” с рег.№ Х 69 63 ВА, чийто собственик е св. Т. са причинени следните
увреждания – счупена(унищожена) задна дясна светлина, предна
дясна светлина, уплътнения на предно
панорамно стъкло, преден десен калник, предна дясна врата, държачи на преден
капак, както и деформирани - предна дясна джанта, преден ляв калник и предна
лява врата. Тяхната равностойност, според степента на повредата и начинът на
отстраняване й, вещото лице е пресметнало в размер на 614,85лв, видно от
заключението по посочената експертиза-първоначалното (л. 127-130,т.І ДП). Паричната
равностойност на причинените на автомобила имуществени вреди не е висока, но при съпоставка с
неговата пазарна стойност, също предмет
на експертиза – допълнителната автотехническа –оценителна и установена в размер на 532лв, която явно се
надвишава, така и предвид спецификата на чл.346 НК, който в приложения
квалифициран състав по ал.2 сочи едно усложнено престъпление, следователно и с
по-висока степен на обществена опасност, съдът прие че същите не са
малозначителни по смисъла на чл.9,ал.2 НК.
Категорично
доказан е и вторият квалифициращ признак на състава, а именно че след
ползването на всички неправомерно отнети автомобили – общо четири, подсъдимите
са ги изоставили без надзор. За да е налице този признак е достатъчно
оставянето на отнетото МПС на място различно от това, където го е оставил
неговия собственик, с което се лишава същия от възможността да упражнява
обичайния контрол и се създава възможност за увреждането или отнемането му.В
подкрепа на този извод, са и обективните находки по делото, както с оглед настъпването на ПТП и последвало изоставяне –
за първия по време отнет автомобил, бягството от местопроизшествието, така и
местата на които са открити останалите 3 МПС, по данни от свидетелските
показания, също изоставени след което подсъдимите са се прибрали по домовете си.
Поради това безспорно консумиран с деятелността на всички подсъдими е и
квалифициращия елемент, съгласно предл.2-ро на т.2 от ал.2,чл.346 НК. Предвид
броят на МПС в отнемането на които са участвали подсъдимите А., М., А. и И., съотв. –общо 3 бр. за М. и И., а останалите
двама – общо 4 бр., очевидно покрива се квалифициращи признак по
чл. 346,ал.2,т.2, предл.2-ро НК,т.к. предвидения минимален праг –два пъти е
надхвърлен, от тук и повече от два пъти е извършено деянието.
От
доказателствената съвкупност по делото изяснени са и фактите за владението и
собствеността върху всеки един от инкриминираните автомобили, принадлежащи и
ползвани от 3-ти физически лица, различни
от подсъдимите и без пряка родствена връзка с тях.
Всеки един от подсъдимите
непосредствено и пряко е участвал, както в действията по отнемане на МПС с
установяване на фактическа власт върху тях, така и в ползването им пряко волята
на досегашния им владелец, при указаното разграничение в обектите и различното
им персонално съучастие, а подсъдимите А.,
М., А. и И. и повече от два пъти и спрямо различни обекти, съотв. спрямо повече
от два леки автомобила. Наличието на предварителна уговорка между тях, макар и
инцидентно възникнала, доставянето на
акумулатор от подс.В. и монтирането му,
така и смяната на акумулатори на др. два автомобила, така и тяхното придвижване
на различни разстояния, са обективни факти доказани по делото и достатъчни да
обсноват извод, че всеки от тях е извършил елемент от общата деятелност, която
като цяло е причинила противозаконното отнемане на съответното от превозните
средства.Поради това, всеки от тях е
действал, като извършител по смисъл на чл.20,ал.2 НК.
Относно престъплението по чл. 195,
ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК.
Налице е съвместно
извършено съставомерно деяние, с което подсъдимите А.К.А. и Б.К.М. са консумирали състава на чл. . 195,
ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК. От обективна
страна установени са техни
фактически действия, субсумиращи отнемането на чужди движими вещи – 2 бр.
мобилни телефони и акумулатор, намиращи се в един от противозаконно отнетите
автомобили, а именно „ВАЗ 2103 с рег. № Х 50 93 АК, като същите те са взели
отнесли със себе си. Индивидуализирани по своите родови и индивидуални белези,
както се доказа по делото процесните вещи, представляват мобилен телефон марка
„Нокиа“, модел „2220 S”, с поставена в него сим карта на мобилен оператор „Globul“ и мобилен телефон марка „Нокиа“ модел „X-1-01” с поставена сим картата на мобилен оператор“Мtel”, както и акумулатор „Berga“ 12 волта и 60 ампера, а
тяхната парична стойност възлиза в размер 193,60лв, съгласно кредитираните
заключения на оценителната експретиза и автотехническата – оценителна
експертиза. Вземайки ги със себе си, подс.А. и М. са прекъснали фактическата власт на техния собственик –
св. М.А. и са установили своя такава. В тази изпълнителна форма се състои и
отнемането на движимите вещи, като от др. страна обективно е вярно, от страна
на собственика е липсвало съгласие за
това своене, изводимо от свидетелските показания, подкрепящо и самопризнанието
на тези двама от подсъдимите, които са ги отнели пряко чуждата воля.
Намерението за провозаконното присвояване на вещите е пряко манифестирано, с оглед последващото
разпореждане със същите - поставяне на
акумулатора на др. автомобил, а за телефоните – разделянето им между двамата и
укриването им.От тук и довършване на деянието, с оглед настъпили съставомерен
престъпен резултат, независимо от факта на връщането на вещите в хода на
производството, което всъщност е сторено
от трето лице, а не доброволно и по инициатива на тези двама от подсъдимите.
Безспорно
доказано, въз основа на свидетелските показания, както и обясненията на
подсъдимите и направеното от тях самопризнание по реда на чл. 371,т.2 НПК, е и
използването на техническо средство за отнемането на вещите. Такова средство в
случая представляват несъмнено клещите – намерени в лекия автомобил и употребени
от тях, за да бъде демонтиран и свален акумулатора на същия. Касае се в случая
за вещ – инструмент по обичайното си предназначение служещ за извършване на
определени технически операции, с която цел е
и употребен. В този смисъл е разбирането на понятието техническо
средство, трайно възприето в правната теория и съдебната практика, обвързваща с
указанията дадени в т.11 на ППВС № 6/71г. Предвид това, установен се явява
квалифициращия признак по чл. 195,ал.1,т.4 НК, възведен в правнака квалификация
на това от инкриминираните с обвинителния акт престъпления.
Доказано
е и съучастието на подс.А. и М., при форма –съизвършителство, тъй като всеки от
тях непосредствено и пряко е участвал,
както в действията по отнемане на движимите вещи, така и в установяването на
фактическата власт върху тях.Поради това има качеството на извършител по смисъл
на чл.20,ал.2 НК.
Предмет
и на това престъпление са били движими
вещи, подробно описани по-горе, които принадлежат и са собствени на др. лица, противоречия относно отнетото имущество не
съществуват, като тези вещи притежават определена стойност – общо в размер
193,60лв. Тази им парична равностойност е доказана от кредитираните заключения
по съдебно-оценителната експертиза и заключението по автотехническата-
оценителна експертиза относима към оценяването на вещта акумулатор.
Всеки от подсъдимите – В.В., А.А., А.М., Б.М.А.А. и А.И. е бил непълнолетен –ненавършил 18 години,
към датата на извършване на настоящите престъпления - 01-02.09.14г, преценено съобразно рождените
им дати. Независимо от това, всеки от тях
е разбирал свойството и значението на извършеното и бил в състояние да
ръководи постъпките си. Тази преценка за психологическата и емоционално -
волева годност, следва както от
достигнатата зрелост, с навършване на конкретната биологична възраст – в
границите между 16 -17 години и доближаваща се до пълнолетието, като по делото няма данни по отношение на
който и да е от подсъдимите да е в отклонение от типичната за тази група лица,
спрямо или свързани с невменяемост, обосновава се и от др. доказателства по
делото. В тази насока се цениха свидетелските показания на свидетелите –
техните родители, налице са и
непосредствени впечатления у съдебния състав от личността на тези подсъдими.
Изложеното ги характеризира като годен субект на престъплението и наказателно
отговорно лице.
От субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от подсъдимите – виновно,
при пряк умисъл, като изводите за наличието на общност на субективните им
представи, са безспорно. Всеки от подсъдимите – В.В., А.А., А.М., Б.М.А.А. и А.И. е разбирал обществената опасност на
престъпленията, предвиждал е техните последици и в субективно измерение – пряко е
целял настъпването им, като неизбежен резултат от действията им. Техният умисъл,
в интелектуално-волевия си елемент, е бил обективиран в изпълнителните деяния
на престъпните прояви, част от които и в условията на повече от два пъти
извършено противозаконно отнемане на автомобили, конкретно – проникването в
автомобилите, преместването и
привеждането им в движение, респ. опитите за това. Налице е и допълнителния
субективен признак, за престъплението по чл.34 НК – намерение само за използване на МПС, с оглед
придвижването им с някои от тях на кратки разстояния и изоставянето им, без да да обективирали др.
разпоредителни действия със същите. Именно намерението за кратковременно
ползване, изводимо от ценената доказателствена съвкупност е един от характерните
белези на това престъпление, несъмнено
установен по делото. Едновременно с това,
при общо осъществени деянията, всеки от подсъдимите е бил наясно с
обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за постигане на общия престъпен резултат,
осъзнавайки ролята и прякото им участие в осъществяване на същите, като по
отношение на годността им да разбират и ръководят постъпките си, доколкото са
непълнолетни, вече се изложиха съображения.В подкрепа на крайния извод за
наличието на пряк умисъл са и самопризнанията на всички подсъдими, депозирани по реда на чл.371,т.2 НПК.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна В.В., А.А., А.М., Б.М.А.А.
и А.И. за виновни в извършването на престъпление, съобразно възведената правна
квалификация на обвинението повдигнато
индивидуално против всеки от тях.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се
наказание при условията на чл.58а НК,
като преди това по отношение на тях се
приложи редукцията на наказанието, съгласно правилото на чл. 63,т.3 НК, предпоставено от предвидената
наказуемост за всяко от престъпленията и факта на тяхното непълнолетие, към
инкриминираната дата Във връзка с конкретната индивидуализация на наказанията
проведе се и дължимото изследване в конкуренцията на двете хипотези –
предвидената в ал.1 на чл.58а,вр.чл.54,ал. НК
и тази по ал.4 на същата норма,
като съдът прие за приложима последната, тъй като са налице основанията на
чл.55,ал.1,т.1 НК по отношение на всеки
един от подсъдимите и при условията на смекчена наказателна репресия се
определиха следващите се наказания. За
отмерване вида и размера на същото, съдебният състав съобрази от една страна –
общите критерии съизмерими с личната обществена опасност на дейците, както и
обществената опасност на извършеното престъплението, в което е признат за
виновен всеки от тях. Що се отнася за престъплението с квалификация по
чл.346,ал. НК – обществената опасност е завишена, с оглед дадеността на няколко
квалифициращи признака от престъпния състав, докато тази за др. престъпление
–по чл. 195,т.4 НК – то тя не е висока, предвид ниската стойност на отнетите
движими вещи, многократно под размера на минималната работна заплата към датата
на престъплението – 2014г, м. 09.
Досежно обществената опасност на подсъдимите, завишена такава съдът отчита за подс. А.А., Б.М.,
А.И. и А.А., с оглед данни за личността им и наложените им до момента
възпитателни мерки, на основание ЗППМН за извършени противообществени прояви от
тях, така и последващите им осъждания,
доколкото са извън релевантните
за правната квалификация, като формално към инкриминираната дата на
престъпленията, който и да е от тях не е осъждан. Докато подсъдимите В.В. и А.М. – не са
осъждани , с чисто съдебно минало, от тук извод за по-ниска личната им
обществена опасност. Съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство, относимо за деятелността на всички подсъдими – В.В., А.М., Б.М., А.А., А.А. и А.И.,
начинът и упоритостта при преследването на престъпния резултат,
изразяващи се в набавянето на акумулатор(осигурен от подсъдимия В.), който да използват специално за привеждането
в движение на автомобила, който ще
отнемат, както и вече изтъкнатото –дадеността едновременно на два квалифициращи
признака на престъплението, а за последните трима подсъдими - допълнително и с оглед действията им по замяна на
акумулаторите на др. два от отнетите от тях автомобили отново с цел управлението
им и придвижване с тях, така и извършването на
деянието спрямо различни обекти –МПС в последователност и в един много
кратък период от време. Само по отношение на подс. М. и А., отежняващо
обостоятелство за тях се явява и осъществяването състави на две различни
престъпления, в последователност и отново в кратък период от време, отделно и
касателно подсъдимите В., М., А. и А., съобрази се и обстоятелството за
невъзстановяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на причинената
повреда на отнетото МПС –ВАЗ 2104 с рег. № Х 69 63ВА. Който и да е от посочените факти, в случая е извън съставомерните признаци от
правната квалификация на престъпленията, предмет на обвинителния акт, поради
което няма пречка да бъдат взети предвид, тъй като се явяват и релевантни за
отговорността. От друга страна, същевременно налице са и множество смекчаващи
обстоятелства, изводими в конкретиката на доказаните фактически обстоятелства в
настоящото производство, като едно от тях и изключително по своя характер, а др. и в количествено съотношение и по
качествен признак превзъхождат отегчващите. Така, конкретно, с правния ефект на
смекчаващи отговорността, съдебният състав съобрази – проявеното от подсъдимите добросъвестно
процесуално поведение и направени от тях
самопризнания, още в началната фаза на разследването и оказаното пълно
съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Тази
процесуална позиция, те са възприели от началния момент на досъдебната фаза на процеса и неотклонно и
непрекъснато от тогава и в съдебната фаза са поддържали самопризнанията, поради
което това им поведение – процесуално
и обективно проявено при воденото
досъдебно производство, няма пречка да бъде третирано като допълнително смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на наказанието, без да е в противоречие с
обвързващите указания дадени с ТР1/08г на ОСНК. Чистото им съдебно минало, към релевантния
момент на извършване на настоящите престъпления, също е обективен факт, изразеното
искрено разкаяние за извършеното, както и недоброто им материално положение, с
оглед липсата на самостоятелни доходи и не последно място- искрено изразеното
съжаление за стореното. Продължителният период от време, повече от 2
години, изминал от извършване на
деянието(2014г), до решаването на въпроса за наказателната им отговорност, като
висящността на производството само досъдебната фаза е над 1 година, в случая
съдът отчете за изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство. С
правното значение на смекчаващо обстоятелство и отново изключително такова, относимо към престъплението
квалифицирано по чл. 195 НК извършено от подсъдимите А. и М., се взе предвид и
изключително ниската стойност на отнетите вещи, така също и че същите са били
употребявани, както и местонахождението на телефоните на място, без постоянен
надзор – в жабката на автомобила. В контекста на изложените съображения, обсъдени
в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в числово изражение,
изброените смекчаващи обстоятелства, доколкото в кръга на същите фигурират
изключителни такива – посочените две, наред и с др. множество, очертава се
техен доминиращ преимуществен превес
спрямо отегчаващите, поради което съдът
приема за изпълнение предпоставките на чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и
неговото приложение. При дадеността на същите дори и най –лекото предвидено в
закона наказание, за конкретното престъпление, което е ЛС и макар, след
редукция по чл. 63 НК да не е обвързано с минимум, в случая би се оказало
несъразмерно тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на деянието и дейците. Ето защо, считайки за осъществена законовата хипотеза на
чл. 55,ал.1,т.2 , б.”б” НК и по пряк аргумент от чл. 58а,ал.4 НК съдът проведе индвидуализацията на
наказанието за всеки един от подсъдимите, съобразявайки при отмерване неговия размер,
в рамките на предвидената наказуемост след редукцията й по правилото на чл. 63,ал.1,т.3 НК -задължителна, така и индивидуалното им участие в общата престъпна
деятелност и броят на деянията, отчитайки и всички останали обстоятелства
релевантни за отговорността. Мотивиран така, съдебният състав определи
наказания, както следва: Мотивиран така, съдът определи наказания, както
следва:
-
на подсъдимия В.В.В. и за престъплението по чл. 346,ал.2,т.1,вр.чл.20,ал.2 НК, за което материалната наказателна
норма предвижда наказание от 1 до 10 години ЛС, в рамките на редуцираното – до
3 години лишаване от свобода, на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”Б” НК се определи
заменяемо наказание - „Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,т.1 и т.2 НК за
срок от 6 /ШЕСТ/ месеца – задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност на
явяването и подписването два пъти седмично, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Същото се прецени за по-подходящото по вид,
измежду алтернативата на предвидено и др. по-леко наказание – „обществено
порицание”, което с оглед личността и ролята му в общата престъпна дейност по
отнеменето на |МПС , с рег. № Х 69 63
ВА, осигурил акумулатор за привеждането му в движение, не би съответствало и
допринесло за постигане на превъзпитателния ефект на наказателната репресия спрямо лицето. В
смисъла на тези аргументи, съдът намира за напълно неоснователни доводите на
защитника на този от подсъдимите за налагане това по-леко наказание.
-
На подсъдимия А.А.М.
и
за престъплението по чл.346,ал.2,т.1 вр.чл.20,ал.2 НК, след задължителната редукция по чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи наказание -
„Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,т.1 и т.2 НК за срок от 6
/ШЕСТ/ месеца – задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност на
явяването и подписването два пъти седмично, и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Същото се прецени за по-подходящото по вид,
измежду алтернативата на предвидено и др. по-леко наказание – „обществено
порицание”, което с оглед личността и консумирането на едновременно на два
различни квалифициращи признаци, не би постигнало целите на наказателната
репресия, в измерението на превъзпитателния ефект върху подсъдимия и не би го
респектирало повлиявайки положително върху съзнанието му да не допуска
протиправни прояви в бъдеще. Подобно наказание не би се постигнало и общопредупредителното
въздействие, нито би удовлетворило общественото чувство за справедливост.
Доводи в обратна насоченост поддържа
неговият служебен защитник, претендирайки налагане на обществено
порицание, но последните са несъстоятелни Напълно несъстоятелни ролята
му в общата престъпна дейност по отнеменето на |МПС , с рег. № Х 69 63 ВАопр
-
На подсъдимия А.Д.А.
и за
престъплението по чл. чл.346, ал.2, т.1 и т.2, предл. 2-ро,
вр.чл.20,ал.2 НК, след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи заменяемо наказание „Пробация”, със следните
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, 2, вр. ал.1 и ал.3 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес,
с периодичност на явяването и подписването
два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок ЕДНА ГОДИНА. Алтернативното наказание и по –леко
такова – обществено порицание, макар и допустимо, не би съответствало на
тежестта на извършеното деяние от А., който е участвал в противозаконното
отнемане на всеки един от общо 4-те леки автомобили, както и едновременно консумиране на три
различни квалифициращи признаци от състава на престъплението.Тези съображения,
съдът привежда в отговор на претенедирното напълно несъстоятелно от защитника
му налагане на обществено порицание.
-
На подсъдимия Б.К.М. и за престъплението по чл.
346,ал.2,т.1,предл.2-ро и т.2,предл.2-ро, вр.чл. 20,ал.2 НК след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание
чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи наказание „Пробация”, със следните
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1, 2, вр. ал.1 и ал.3 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес,
с периодичност на явяването и
подписването два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител и двете за
срок ОСЕМ месеца. При
индивидуализацията на последното, се съобрази индивидуалното му участие в
общата престъпна деятелност, доколкото е съпричастен към отнемането на три от автомобилите. За второто престъпление извършено от
него – с правна квалификация по чл. 195,ал.1,т.4,вр.чл.20,ал.2 НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 10 години лишаване от свобода, на
основание чл.63,ал.1,т.3 НК редуцираното наказание е до 3 години лишаване от
свобода, като в тези параметри и по
правилото на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК същото се замени с „Пробация”, със следните пробационни мерки по чл.42а,т.1 и т.2 НК, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА година,
с периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок – ЕДНА
ГОДИНА. Тъй като тези две престъпния деяние са извършени в реална
съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този подсъдими едно
общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а именно
„Пробация” с пробационните – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично, както и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, и двете срок – ЕДНА ГОДИНА.
-
На подсъдимия А.К.А.
и
за престъплението по чл. 346,ал.2,т.1,предл.2-ро и т.2,предл.2-ро, вр.чл.
20,ал.2 НК след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се определи и наложи наказание „Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,
ал.2, т. 1, 2, вр. ал.1 и ал.3 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок ОСЕМ месеца. При индивидуализацията на
последното, се съобрази индивидуалното му участие в общата престъпна
деятелност, доколкото е съпричастен към отнемането на три от автомобилите.
За второто престъпление извършено от него – с правна
квалификация по чл. 195,ал.1,т.4,вр.чл.20,ал.2 НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 10 години лишаване от свобода, на
основание чл.63,ал.1,т.3 НК редуцираното наказание е до 3 години лишаване от
свобода, като в тези параметри и по
правилото на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК същото се замени с „Пробация”, със следните пробационни мерки по чл.42а,т.1 и т.2 НК, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА година,
с периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок – ЕДНА
ГОДИНА. Тъй като тези две престъпния деяние са извършени в реална
съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този подсъдими едно
общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а именно
„Пробация” с пробационните – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично, както и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, и двете срок – ЕДНА ГОДИНА. Относими и тук са предходните съображения на
съдебния състав, във връзка с индивидуализацията и подходящото по вид и размер
наказание за този подсъдим, както и и за несъстоятелност на доводите на
защитата за налагане на по-лекото заменяемо наказание – обществено порицание.
-
На подсъдимия А.А.И. и за престъплението
по чл. 346,ал.2,т.1,предл.2-ро и т.2,предл.2-ро, вр.чл. 20,ал.2 НК след редукцията по
чл.63,ал.1,т.3 НК и на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,вр.чл.58а НК, се
определи и наложи наказание „Пробация”, със следните пробационни мерки по чл. 42а,
ал.2, т. 1, 2, вр. ал.1 и ал.3 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок ОСЕМ месеца. При индивидуализацията на
последното, се съобрази индивидуалното му участие в общата престъпна
деятелност, доколкото е съпричастен към отнемането на три от автомобилите.
Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, ,по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни
по предявените им обвинения, на
основание чл. 189,ал.3 НПК, съдът осъди всеки един от тях да заплати разноски от направените
по делото в общ размер 337,20 от ДП,
съобразно припадащата му се част, определена в размер на по 56,20 – за всеки,
вносими по по сметка на ОД на МВР Хасково, така също и
по 5 лв – ДТ в случай на служебно издаване на ИЛ, вносими по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на РС –Свиленград.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: