Определение по дело №162/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р    Е   Д    Е    Л    Е   Н   И    Е

 

гр.Кюстендил, 25.04.2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на двадесет и пети април

през две хиляди и деветнадесета , в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                           Евгения Стамова

 

като разгледа докладавното от съдия Ваня Богоева   ч. гр. д. № 162

по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

           

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал.1 от  ГПК.

           Образувано е по повод депозирана частна жалба от Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33, чрез Т.В. – главен юрисконсулт  на СО –Район „Красно село”, с адрес гр. София, ул. „Освобождение” № 25  против определение № 74/16.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2060/2018 г. на Районен съд – Кюстендил, с което производството е прекратено и е обезсилена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,  № 1187/ 06.12.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 2178/2016 г. по описа на КнРС..Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението, како и, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. ИСка се отмяна на определението и връщане на делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            КнОС след като прецени данните по делото, съображенията на жалбоподателя и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема обжалваното определение за неправилно, поради което го отменя и връща делото за разглеждане на КнРС. Съображенията за това са следните:

            Първостепенният съд е бил сезиран с подадена искова молба от чието съдържание не става ясно кои са страните по делото, не е внесена следващата се държавна такса в пълен размер и при явно противоречие между обстоятелствена част и петитум., съответно при липса на ясно изложение в обстоятелствената част на фактически основания досежно формиране на вземането за главница, предмет и на заповедното производство.

            В в обстоятелствената част на исковата молба обаче ясно е посочено, че е проведено заповедно производство и исковете се предявяват по повод постъпило възражение, с което вземанията на молителя са оспорени и са изложени твърдения за съществуването им като дължими в полза на Столична община.

            След образуване на делото пред първоинстанционния съд е постановено определение № 1273/17.10.2018 г., с което исковата молба е била оставена без движение, тъй като е съществувала неяснота кой е ищец – дали посоченото в исковата молба  ФЛ в съответното му качество или ЮЛ, което представлява, а ответник изобщо не е посочен, т.е липсвало е насрещна страна, не е била внесена и следваща се д. т. в пълен размер, а в обстоятелствената част не са изложени обстоятелства и факти за дължимостта на претендираната като главница сума и начина на формирането й..   До ищеца е изпратено съобщение с препис от определението за отстраняване нередовностите на и. м., което е връчено на 05.11.2018 г. От ищеца е подадена молба за отстраняване нередовностите на и. м. и приложения, като видно от поставения печат на КнРС и отбелязванията върху него същите са постъпили в съда на 09.11.2018 г. Въпреки наличието им по делото не става ясно кое е наложило постановяване на второ определение № 1495/16.11.2018 г., което е напълно идентично като съдържание с горепосоченото . До ищеца е изпратено ново съобщение с препис от  това определение, връчени на ищеца на 09.01.2019 г.

            От ищеца е постъпила молба на 14.01.2019 г. в съда, в която сочи, че с предходна молба е отсранил нередовностите на и.м., които са му били указани с определението от 17.10.2018 г.

            След постъпването на тази молба и приложения към нея е постановено определение  № 74 /16.01.2019 г. на КнРС, с което призводството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения осъдителен иск и е обезсилена издадената в аповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

            В определението съдът е приел, че формулираният петитум отговаря на осъдителен иск и е счел, че такъв е предявеният иск, а при наличие на издадена  заповед аз изпълнение за същото вземане, се обезсмисля предявяването на осъдителен иск и предявеният осъдителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му.

            Със същото определение е обезсилена и издадената заповед за изпълнение в заповедното производство, при липса на яснота на какво основание и защо са предприети тези действия от съда.

            Така постановеното определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

            Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

           . В обстоятелствената част изрично е отразено, че искът се предявява на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, с оглед подаденото възражение от длъжника – ответник в исковото производство.за недължимост на сумите. В петитума на исковата молба обаче се съдържа искане,  сочещо на осъдителен иск.  Очевидно е противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което обуславя извод за нейната нередовност, поради неяснотата какъв иск е предявен и е предмет на разглеждане .

                   С разпореждане от 17.10.2018 г. за оставяне без движение на исковата молба, районният съд е дал указания за остраняване на нередовности  на и. м. относно посочване на надлежни страни, внасяне на следващата се д. т. и излагане на обстоятелства относно период и намин на фармиране размера на претендираното като главница вземане. От съдържанието на това определение е ясно, ч съдът е счел,че е сезиран с установителни искове предявени по реда на чл. 422 от ГПК При отстранени нередовности съгласно указанията на съда е последвало второ определение, с коет отново са дадени указания за отстраняване на същите нередовности . След посочване от страна на ищеца, че е предприел необходимите действия за отстраняване на указаните му нередовности е постановено обжалваното определение, с което   съдът е приел, че е сезиран с осъдителен иск, приел е същият за недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му, поради наличие на проведено заповедно производство и съществуваща заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото. При така изведените правни изводи за недопустимост на иска, мотивирани с наличието на заповед за изпълнение не става ясно на какво основание и защо тази именно заповед е обезсилена.

Предвид тези данни, следва да се приеме, че е била налице нередовност на исковата молба поради явно противоречие между обстоятелствена част и петитум. Това е налагало на ищеца да се дадат указания за отстраняването им, като заяви искане съответващо на изложените в исковата молба обстоятелства, на които е основан иска. Вместо да проведе процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК, то съдът е  приел, че така заявеният петитум е определящ  за квалифициране на иска като осъдителен и неправилно е прекратил производството по делото

Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за предприемане на действия  по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК

Обжалваното определение следва да се отмени изцяло като неправилно, включително и в частта по обезсилване заповедта за изпълнение. Както бе посочено не става ясно защо е обезсилена същата Нещо повече при наличие на предпоставки за това заповед за изпълнение може и следва да бъде обезсилена по съответното дело, по което е проведено заповедното производство, това е акт издаден от съда по реда на това производство и заповедният съд отменя издадената заповед за зипълнение.

В случая дори не е приложено заповедното производство, а поради това и за настоящата инстанция не става ясно по кой ред е издадената заповед за изпълнение.

 

                                                                            - 2 -

Независимо от това дали е по чл. 410 от  ГПК или по чл. 417 от ГПК  същата не е подлежала на обезсилване.

           Воден от горното, КнОС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

            ОТМЕНЯ определение № 74/16.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2060/2018 г. на Районен съд – Кюстендил и ВРЪЩА делото на КнРС за осъществяване на процедурата  по чл. 129, ал. 2 от ГПК

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: