Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Етрополе, 15.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Етрополски
районен съд, втори състав, в публично заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР Ц.
при
участието на секретаря Сияна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ц.
гражданско дело №00222 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК
вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявена
е искова молба от Д.Ц.Н.,***, чрез адв.М. Розованова-САК против „Б.Д.“ ЕАД, с
която моли да бъде признато за установено по отношение на доверителя й, че
същия не дължи на ответната банка сумата в размер на 8 151.73 лева –
главница, по изпълнителен лист от 18.03.2013 година, издаден от съдия при ЕРС в
полза на банката и срещу поръчителя Д.Н. по заповед за изпълнение №40 от
18.03.2013 година по ч.гр.д.№67/2013 година и предмет на изп.дело
№20137880400377, по описа на ЧСИ с рег.№788 на КЧСИ, Мирослав Колев с район на
действие СГС. Твърди, че на 18.03.2013 година е издаден изпълнителен лист, по
силата на който Живко Николов Стоев-длъжник, Трифон Василев Трифонов-съдлъжник
и Д.Ц.Н.-поръчител, са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Б.Д.“ ЕАД
сумата 13 249.81 лева-главница, заедно със законната лихва, считано от
15.03.2013 година, датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
60.00 лева заемни такси, 1 725.82 лева-договорна лихва за времето от
14.09.2012 година до 14.03.2013 година, сумата 632.95 лева-наказателна лихва за
времето от 22.09.2012 год. до 14.03.2013 година, както и разноски по делото в
размер на 876.74 лева, от които 313.37 лева държавна такса и 563.37 лева
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че възоснова на издадения
изпълнителен лист и молба от 24.04.2013 година е образувано изпълнително дело
№20137880400377, по описа на ЧСИ с рег.№788 на КЧСИ, Мирослав Колев с район на
действие СГС, като по същото дело на ищеца е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение от работодателя му „Елаците Мед“ АД. В резултат на това
изпълнително действие са постъпили суми от запора на 20.06.2013 година и
22.07.2013 година. С изходящо съобщение от 31.07.2013 година, запорът е бил
вдигнат. Твърди се, че след удръжката по запора от 22.07.2013 година, в период
от четири години спрямо ищеца не са били извършвани валидни изпълнителни
действия, поради което делото е било прекратено по силата на закона – чл.433
ал.1 т.8 ГПК още на 23.07.2015 година. Този факт не е бил прогласен с
постановление от ЧСИ Мирослав Колев и по прекратеното вече дело е бил наложен
запор на 02.10.2017 година върху получаваната от ищеца заплата. Тези
изпълнителни действия по прекратеното вече изпълнително производство са незаконосъобразни,
не са валидни и не могат да породят правни последици и не могат да прекъснат и
спрат теченето на погасителната давност спрямо ищеца. Твърди, че по отношение
на нейния доверител и към момента се извършват принудителни изпълнителни действия
– запори на трудово възнаграждение и банкови сметки. Твърди, че паралелно със
срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е текъл и срока на погасителната давност, който е
петгодишен по чл.110 от ЗЗД. Твърди, че всякакви изпълнителни действия след
перимиране на изпълнителното дело са невалидни, недопустими и незаконосъобразни
и поради това не се отразяват на течението на давностния срок. Твърди, че
изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на
изпълнителното дело са погасени по давност, поради което твърди недължимост на
сумата 8 151.73 лева-остатък от главница, за която е издаден изпълнителен
лист, като счита, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност
на 23.07.2018 година.
В срока за
отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника. Твърди се, че
предявеният иск е недопустим, т.к. исковата претенция е относно
несъществуването на едно вземане, за което вече са издадени надлежно заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че за длъжника са налице
други способи за защита в заповедното производство,а именно възражение по
чл.415 и чл.418 ГПК, с обжалване на разпореждане по чл.419 ГПК, чрез защита в
производство по чл.422 ГПК, както и с възражение по чл.432 и иск по чл.424 ГПК.
Алтернативно твърди, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че след
образуване на изпълнителното дело, длъжниците са се явили в Банката и са
пожелали сключване на извънсъдебно споразумение за доброволно плащане на дълга,
като същото е сключено на 17.07.2013 година, между банката и Живко
Стоев-кредитополучател и Д.Н. – поръчител, като същите са се съгласили да
погасяват дълга. Двамата са направили признание на задължението, като съгласно
чл.116 б.“а“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с признаване на
вземането от страна на длъжника. След сключване на споразумението, Банката е
подала молба за спиране на изпълнителното дело, като същото е спряно на
основание чл.432 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди се, че по време на спиране на
изпълнителното дело, давностен срок не тече. Твърди се, че прекъсването на
давността настъпва по силата на закона – с подписване на извънсъдебното
споразумение – 17.07.2013 година, като към датата на възобновяване на
изпълнителното производство – 14.09.2017 година, и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на Д.Н., общата петгодишна погасителна давност не е
изтекла и вземането на банката не е погасено по давност.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се явява. Вместо него, адв.
Стелияна Димитрова, преупълномощена от адв.М. Розованова, поддържа предявеният
иск и оспорва отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ответника „Б.Д.“ ЕАД, редовно призован, чрез юрк.
Симона Петракиева оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От изпълнителен лист от 18.03.2013 година, издаден по ч. гр. д. №67/2013
год. по описа на ЕтРС се установява, че Живко
Николов Стоев-длъжник, Трифон Василев Трифонов-съдлъжник и Д.Ц.Н.-поръчител, са
осъдени да заплатят солидарно в полза на „Б.Д.“ ЕАД сумата 13 249.81
лева-главница, заедно със законната лихва, считано от 15.03.2013 година, датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 60.00 лева заемни такси,
1 725.82 лева-договорна лихва за времето от 14.09.2012 година до
14.03.2013 година, сумата 632.95 лева-наказателна лихва за времето от 22.09.2012
год. до 14.03.2013 година, както и разноски по делото в размер на 876.74 лева,
от които 313.37 лева държавна такса и 563.37 лева юрисконсултско
възнаграждение.
От сметка по изп.дело №20137880400377, изх.№750/28.01.2019 год. по описа на
ЧСИ Мирослав Колев, рег.№788, район на действие СГС, се установява, че
оставащия дълг е в общ размер от 8841.95 лева към 29.01.2019 година, от които
8 151.73 лева-главница, 13.59 лева-лихви към главницата и 676.63 лева –
такси по чл.79 от ЗЧСИ. Заплатените суми от длъжника Д.Ц.Н. са в общ размер от
16 810.29 лева към 29.01.2019 год.
От споразумение от 17.07.2013 година, сключено между „Б.Д.“ ЕАД, Живко
Николов Стоев-кредитополучател и Д.Ц.Н.-поръчител се установява, че страните са
се съгласили и договорили, че към датата на подписването му, остатъчния размер
на задълженията на длъжника, възлиза общо на 15 107.23 лева, като считано
от месец август 2013 година, длъжникът ще заплаща по 300 лева месечно.
От молба вх.№6380/24.07.2013 година по описа на ЧСИ Мирослав Колев,
рег.№788, район на действие СГС се установява, че „Банка ДСК“ е поискала да
бъде спряно образуваното изп.дело №377 от 2013 година, поради това, че с
длъжниците Живко Стоев и Д.Н. е сключено извънсъдебно споразумение. Поскано е и
вдигане на наложените запори.
От приложените на л.18-29 писмени доказателства от кредитното досие по
договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2010 година се установява, че
ищецът е страна по същия в качеството си на поръчител, за което и няма спор
между страните.
С отговора на исковата молба, ответника „Б.Д.“ ЕАД е признала два правно
релевантни факта, поради което съдът ги приема за безспорни, а именно, че
производството по изпълнителното дело е спряно по молба на банката на
24.07.2013 година и е възобновено по искане на банката на 14.09.2017 година.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, като счита същия за допустим и основателен по следните
съображения.
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно
производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй
като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20137880400377 от 2013 година, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава
на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна
защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо
съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети
валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
/чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика
е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа,
който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В процесния случай се установи по безспорен начин, че по изп.дело №20137880400377 по описа на
ЧСИ Мирослав Колев, рег.№788, район на действие СГС, на ищеца Д.Ц.Н. е бил
наложен запор върху получаваното от него трудово възнаграждение, като на
20.06.2013 год. и 22.07.2013 год. са постъпили суми от запора, като на
31.07.2013 година същия е бил вдигнат, а след това на 02.10.2017 година отново
е наложен запор от ЧСИ. Т.е. повече от четири години спрямо ищеца не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, като по силата на закона – чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено още на 23.07.2015 година. Всички
действия след това са без правно значение. Спирането на изпълнението в случаите
когато става по волята на взискателя не се отразява на теченето на срока по чл.
433, ал. 1 т.8 ГПК.
Т.н. перемпция е санкция за бездействие на взискателя
и не би могла да настъпи само ако взискателя няма възможност да действа- такива
са всички хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 с изключение на т. 2 от тази
разпоредба. Когато самото спиране е
в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на
двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез
конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването
на фактически състав на основанието за прекратяване.
Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на
взискателя да се спира и срока по чл. 433, ал.1, т. 8 означава да се предостави
възможност на взискателя да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние
на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си. Той съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Взискателя трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
С оглед
изложеното по-горе предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответника следва да му заплати направените
от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 326.07 лева за
държавна такса и 900.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ц.Н., ЕГН-**********,***
не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***36,
р-н „Оборище“, ул.Московска №19, сумата в размер на 8 151.73 лева – главница, по изпълнителен лист от 18.03.2013
година, издаден в полза на „Б.Д.“ ЕАД срещу поръчителя Д.Н. по заповед за
изпълнение №40 от 18.03.2013 година по ч.гр.д.№67/2013 година и предмет на
изп.дело №20137880400377, по описа на ЧСИ с рег.№788 на КЧСИ, Мирослав Колев с
район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***36, р-н „Оборище“,
ул.Московска №19 да заплати на Д.Ц.Н., ЕГН-**********,*** сумата в размер на 326.07 лева за
държавна такса и сумата в размер на 900.00
лева за адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
съобщение на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР Ц./