Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.
Асенова и прокурора Ир. Арменова, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.а.н.
дело №3222 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С Решение от 20.11.2019г.,
постановено по НАХД №17705/2018г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, е признал
обвиняемия Р.В.П.,
за ВИНОВЕН в
това, че на 24.07.2017 г. около 05.40 часа в гр. София, на бул. „Ген. Едуард И.
Тотлебен“ с посока на движение от пл. „Руски паметник“ към бул. „България“ при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мудан“,
модел „МД ****“ с per. № ******, и в района на кръстовището,
образувано от бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ и бул. „Пенчо Славейков“ при
маневра „завиване наляво“ нарушил правилата за движение, както следва: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение
по пътищата/3ДвП/: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е
спрял след като е възникнала опасност за движението, в резултат на което
реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата бул. „Ген. Едуард И.
Тотлебен“ отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С.Н.П.
и по непредпазливост й причинил:
-
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания - счупване на 3-то -
Юто ребра вдясно, които травматични увреждания са реализирали
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на снагата;
-
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: травматичен
пенвмоторакс вдясно, наложил поставяне на активна аспирация за евакуиране на
въздуха, постъпил в гръдната кухина, което травматично увреждане е реализирало
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:
травматичен кръвоизлив в мозъчното вещество и коремна травма с контузия на
черния дроб и дясната надбъбречна жлеза, наложили интензивно лечение с
поставяне на пострадалата на изкуствена белодробна вентилация, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1
от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му е НАЛОЖИЛ
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на решението в
сила.
С решението, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия П. да заплати по сметка на СДВР
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 455.52 лева, по сметка на СРС направените
разноски в хода на съдебното производство в размер на 250 лева, както
и 5 лева държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу това решение е
подадена жалба и допълнение към нея от обвиняемия Р.В.П., с които се иска
отмяна на атакуваното решение на районния съд и постановяването на друго, с
което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, алтернативно се иска отмяна на решението и връщането му за ново
разглеждане от друг състав на районния съд или отмяна на решението и връщане на
делото на СРП поради установени нови фактически положения в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. Изтъква се в жалбата и в допълнението
към нея, че в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, не са описани действията на обвиняемия
по оказване помощ на пострадалата, посочва се, че в хода на съдебното следствие
от показанията на разпитаните свидетели се е установило по безспорен начин, че
обвиняемият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на
пострадалата, като това обстоятелство не е отчетено от СРП в постановлението,
респективно съдът макар да е установил в проведеното съдебно следствие, че
обвиняемият е направил всичко зависещо от него, за да помогне на пострадалата,
което според обвиняемия са нови фактически обстоятелства, не е върнал делото на
прокурора, с което е допуснал процесуално нарушение. Твърди се още, че по
делото са останали редица неизяснени обстоятелства, с оглед на което се прави
доказателствено искане за назначаване на АТЕ, която да даде отговор на въпроси
изрично обективирани в жалбата. Сочи се, че доколкото обвиняемият се е движел с
позволена от закона скорост, а пострадалата внезапно е навлязла в опасната зона
за спиране на превозното средство, то налице е случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, което предпоставя оправдаването на обвиняемия по възведеното му
обвинение. Алтернативно се заявява претенция за отмяна на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ като се изтъква, че обвиняемият се препитава чрез
извозването на отпадъци с товарния си автомобил от различни учреждения, с които
има сключени договори за извършването на тази дейност. Към жалбата са приложени
писмени доказателства.
В разпоредително заседание на 17.09.2020г., въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага допускането на нова АТЕ, защото голяма част от въпросите,
които е поискано да бъдат поставени за изясняване от експертизата, са получили
отговор посредством заключението на повторната АТЕ, назначена в хода на
досъдебното производство. За изясняване обаче на всички обстоятелства, които са
от значение за предмета на делото, въззивният съд е преценил, че е необходимо
да бъде допуснат до допълнителен разпит експерта, изготвил заключението по повторната АТЕ.
В открито съдебно заседание от 30.10.2020г.,
след проведения допълнителен разпит на вещото лице, изготвило повторната АТЕ, въззивният
съд е намерил, че всички обстоятелства, относими към предмета на делото са
изяснени. В
хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът е приел и писмените
доказателства, приложени към жалбата, като е счел, че същите са от значение за
изясняване на здравословното състояние на обвиняемия и неговия трудов статус.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че от събраните
по делото доказателства се установява фактическа обстановка, такава, каквато е
описана в постановлението на прокурора и съответно е доказана пред
първостепенния съд, поради което моли за атакуваното решение на районната
инстанция да бъде изцяло потвърдено, а жалбата в частта, с която се иска
намаляване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, да бъде
оставена без уважение. Намира, че лишаването от право да управлява МПС за срок
от една година е достатъчно, за да постигне то своята превантивна и
възпитателна роля.
Обвиняемият Р.В.П. не се явява пред въззивния съд и не излага допълнително становище по
жалбата, не се явява и защитникът му – адв. А..
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира, че са налице основания за изменение на атакуваното
решение, като съображенията за това са следните:
Първостепенният съд е положил нужните
усилия и е събрал всички възможни, достъпни и относими доказателства и
доказателствени средства, но въпреки това фактическата обстановка, възприета от
предходната инстанция е непълна. Този недостиг на факти се дължи на неправилна
и недостатъчна оценка на онези гласни доказателствени средства, които носят
информация за действията на обвиняемия след деянието.
Фактическата обстановка, която
въззивният съд възприе е следната:
Обвиняемият Р.В.П.
е роден на ***г. в гр. Перник, българин е,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, работи, с адрес в с. Владая, ул. „******, с ЕГН- **********. Обвиняемият не е освобождаван от
наказателна отговорност.
На
24.07.2017г., рано сутринта, обвиняемият Р.П. управлявал товарен автомобил „М.МД
****” с peг. № ****** и се движел в гр. София по бул.
„Ген. Едуард И. Тотлебен” с посока на движение от пл. „Руски паметник” към бул.
„България”. Уличното осветление на кръстовището на бул. „Ген. Едуард И.
Тотлебен” и бул. „Пенчо Славейков” работело, като същото се изключвало в 5.50
часа. На 24.07.2017г. слънцето изгряло в 06.10 часа, като в продължение на 34
минути преди изгрева до 06.10 часа продължавал
гражданският полумрак, през който било възможно да се работи на открито без
изкуствено осветление.
Около 05.40
часа, в интервала на гражданския полумрак, обвиняемият П. вече се
намирал в района на кръстовището, образувано от бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен”
и бул. „Пенчо Славейков”, където на зелен сигнал на светофарната уредба
предприел завой наляво. По същото време и на същото място пешеходката С.Н.П.
предприела пресичане на платното за движение отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила на необозначено за целта място при забранителен за
пешеходци сигнал на светофарната уредба. Обвиняемият П. не намалил скоростта и не спрял при възникналата опасност за
движението на пътя и така реализирал ПТП с
пресичащата пешеходка Станка П., като ударът настъпил с предната зона на
автомобила отдясно на тялото на пешеходката, при което същата паднала на
терена.
След
настъпване на ПТП обвиняемият П. изтичал до намиращата се отсреща бензиностанция
„Петрол“ и помолил работещият там С.П.да извика лекар от находящата се в
близост до мястото на ПТП-то МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”. В
това време обвиняемият отново се върнал при пострадалата и се информирал от нея
за състоянието й. От болничното заведение отказали да изпратят лекар на мястото
на произшествието, поради което свидетелят П. позвънил на тел.112, но тъй като
пострадалата била в състояние с помощта на обвиняемия да се изправи на крака,
не дочакали линейка. Обвиняемият П. почти пренесъл С.П.до МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, която се намирала в
непосредствена близост до мястото на ПТП и останал с нея, докато тя минавала през различни
кабинети за преглед. След като П.била настанена в
болничното заведение, обвиняемият си тръгнал. В следващите дни обвиняемият Р.П.
редовно посещавал болницата и се информирал за състоянието на пострадалата, но
не успял да я види, тъй като била в реанимация. След преместването й в общите
болнични стаи, П. отново посетил болничното заведение, за да я види, но тя вече
била изписана.
След
настъпване на ПТП е извършен оглед на местопроизшествието, като за посока на
огледа е приета посоката от бул. „България” по бул. „Пенчо Славейков” към бул.
„Ген. Едуард И. Тотлебен”. За ориентир на огледа е приет ъгълът, сключен от
мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Пенчо Славейков” по посока на
огледа и първия бордюр на бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” вдясно по посока на
огледа. При огледа на местопроизшествието е
установено, че платното на бул. „Пенчо Славейков” е предназначено за движение в
двете посоки, покрит с настилка паваж, сух, без неравности и без дупки, като по
посока на огледа има две пътни ленти, а в обратна посока на огледа - една пътна
лента. Платното на бул. „Едуард И. Тотлебен” вдясно от бул. „Пенчо Славейков” е
предназначено за движение на пътни превозни средства в двете посоки, покрит с
настилка паваж, сух, без неравности и наклони, без дупки и посипаности.
От
заклюючението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на
пострадалата С.Н.П. са причинени следните травматични увреждания:
-
счупване на 3-то-10-то ребра вдясно, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на снагата;
-
травматичен пневмоторакс вдясно, наложил
поставяне на активна аспирация за евакуиране на въздуха, постъпил в гръдната
кухина, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
травматичен кръвоизлив в мозъчното вещество и
коремна травма с контузия на черния дроб и дясната надбъбречна жлеза, наложили
интензивно лечение с поставяне на пострадалата на изкуствена белодробна
вентилация, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От заключението
на изготвената повторна автотехническа експертиза се установява, че мястото на
удара по широчина на пътното платно е на 10-13 метра вдясно от левия край на
бул. „Пенчо Славейков”, считано в посока от бул. „Ген Едуард И. Тотлебен” към
бул. „България” - посока на завиващия автомобил, по дължина на пътното платно
на 5.0-6.0 метра преди линията на ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила в района на произшествието и в
момента на удара на пешеходката е била от порядъка на 20 км/ч, скоростта на движение на пешеходката в района на ПТП
е била от порядъка на 5 км/ч. Опасната зона за спиране
на товарния автомобил за конкретните пътни условия и скорост е 12 метра. Причините за
настъпване на ПТП са
субективното поведение на
пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение на
необозначено за целта място на забранителен сигнал на светофарната уредба, без
да вземе мерки за безопасността си, а също и субективното
поведение на водача на товарния автомобил, който завивайки, за да навлезе в
друг път, не е възприел намиращата се на платното за движение пешеходка. Пешеходката е имала техническа възможност да
предотврати произшествието, като не предприема
пресичане на платното за движение на необозначено за целта място. Водачът на товарния автомобил при своевременно
възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка и адекватна
реакция с аварийно спиране, е имал техническа
възможност да предотврати удара.
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени от първия
съд по реда на чл.283,
вр.чл.378, ал.2 от НПК, както и от доказателствата,
събрани в проведеното въззивно съдебно следствие, които са следните: обясненията на обвиняемия Р.П., депозирани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, показанията на свидетелите С.Н.П., дадени пред
първия съд, както и
показанията й от досъдебното производство /л. 21 от ДП/, Е.Д., депозирани пред първия съдебен състав и показанията й от досъдебното производство /л. 25 от ДП/,
С.П., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, както и тези от досъдебното производство
/л. 24 от ДП/, А.К.в хода на съдебното следствие в първата инстанция, както и тези от досъдебното производство
/л. 26 от ДП/, Е.Т., дадени в проведеното от първия съд съдебно следствие, както и тези от
досъдебното производство /л. 27 от ДП/, Н.А., депозирани пред първия съдебен
състав, както и тези от
досъдебното производство /л. 28 от ДП/;
протокол за оглед на местопроизшествие /л. 11-12 от ДП/, скица на местопроизшествието /л. 13 от ДП/, албум към протокола за оглед на местопроизшествието
/л. 14-18 от ДП/, заключение на СМЕ /л. 30-34 от д.пр./, както и разпита на вещото лице в
съдебно заседание пред
първия съд, заключение на АТЕ /л. 37-48 от ДП/,
заключение на ДАТЕ /л. 52-57 от ДП/, заключение на повторна АТЕ /л. 100-111 от ДП/,
както и разпита на вещото лице в съдебно заседание на районната инстанция и в хода
на въззивното съдебно следствие;
писмо от дирекция „Национална система 112” /л. 59 от ДП/, писмо от Консорциум „Ютиай Груп- иновативни трафик
системи”, ведно с разположение СУ, план на фазите
за преминаване през кръстовището, циклограма /л. 61-66 от ДП/, писмо от Столичен електротранспорт ЕАД с приложения
/л. 68-75 от ДП/, справка за съдимост /л. 42 от ДП и л. 11 от СД/,
справка картон на водача /л. 22 от СД/,
писмо от НИМХ /л. 51 от СД/, писмо от „Улично
осветление” ЕАД /л. 53 от СД/, характеристика /л.
44 от ДП/, трудов договор /л. 14 от СД/, амбулаторен лист /л.10 от ВД/, договор за сметоизвозване /л.11-13 от ВД/,
договор за услуга /л.14-15 от ВД/, справка от ТР /л.16 от ВД/, удостоверение за
декларирани данни, ведно с данни за осигуряване /л.17-19 от ВД/.
В доказателствената съвкупност не
се откриват съществени противоречия и несъответствия относно фактите и
обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото. Първостепенният
съд е направил обстоен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното
от него съдебно следствие и в досъдебната фаза на процеса, като въззивната
инстанция се солидаризира изцяло с анализа, направен от районния съд. Правилно
са били ценени с доверие всички доказателства, събрани по делото, тъй като в
тях не се откриват вътрешни противоречия, не са в противоречие помежду си,
напротив, допълват се взаимно и намират опора едно в друго. Основателно
дадените в хода на първоинстанционното съдебно следствие обяснения от
обвиняемия, са били преценени като източник на доказателства, а не като израз
на застъпената от предаденото на съд лице, защитна позиция, тъй като
обясненията на обвиняемия са в пълно съответствие с останалите гласни
доказателствени средства, намират подкрепа и в изготвените по делото АТЕ.
Доколкото по делото не се спори във връзка с оценката и анализа на доказателствата, направени от първия
съдебен състав, въззивният съд счита безпредметно повторното обсъждане на
доказателствата и доказателствените средства в повече от това, което е
необходимо, за да бъде даден отговор на възраженията, обективирани в жалбата и
допълнението към нея, подадени от обвиняемия.
По повод възраженията, направени
във въззивната жалба и отправеното искане за допускане и назначаване на нова
АТЕ, нужно е да се посочи, че изготвените в хода на ДП, АТЕ, допълнителна АТЕ и
повторна АТЕ, са дали отговор на повечето въпроси, поставени във въззивната
жалба, поради което и въззивният съдебен състав е отказал да допусне
изготвянето на нова АТЕ. Въпросите, които не са били поставяни пред посочените
експертизи, въззивният съд намери, че няма да допринесат за установяване на
нови обстоятелства по делото, защото отговор тези въпроси са получили
посредством гласните доказателствени средства и разпита на експерта, проведен в
хода на първото и въззивното съдебно следствие.
От всички експертни заключения,
както и от справката на НИМХ /л. 51 от СД/, се установява, че процесното ПТП
е настъпило във времето на гражданския полумрак, когато хората могат да
извършват обичайни дейности на открито и без изкуствено осветление. От
писмото, предоставено от „Улично осветление” ЕАД /л. 53 от СД/, се установява
по категоричен начин, че в района на кръстовището на бул. „Ген. Едуард И.
Тотлебен” и бул. „Пенчо Славейков”, където е настъпило произшествието, уличното
осветление е работело, като същото е било изключено в 5.50 часа.
Инкриминираният удар, реализиран между пешеходката и превозното средство,
управлявано от обвиняемия, е настъпил около 05.40ч., т.е. преди да бъде
изключено уличното осветление. От
гласните доказателства по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на
свидетелите Н.А. и С.П., се установява с нужната безспорност, че процесното МПС
е било с включени светлини. Така посочените доказателствени средства са напълно
достатъчни, за да се приеме с необходимата категоричност, че видимостта в
района на кръстовището, където е настъпило произшествието е била добра,
пешеходката е била видима и без да е необходимо да е осветена от фаровете на
превозното средство, с което се е придвижвал обвиняемият. Доказателство в тази
насока са още показанията на свидетелите А., К. и Д., които са се намирали в
съответните превозни средства, престояващи в този момент в района на
кръстовището. Свидетелката Д.е изчаквала подаването на зелен разрешителен
сигнал на светофарната уредба в посока пл. „Руски паметник“ и е възприела
пешеходката още в началото на предприетото от нея пресичане на булеварда,
когато се е намирала на разделителния остров. В същата посока е било
позиционирано превозното средство, управлявано от свидетелката А., която като
свидетелката Д.е изчаквала разрешителен сигнал на светофара в посока пл. „Руски
паметник“ . Тази свидетелка също е възприела пешеходката от началото на
движението й, насочено да прекоси булеварда на необозначено за това място и при
червен забранителен сигнал за пешеходци. Обстоятелството, че посочените
свидетели са успели да възприемат пострадалата при навлизането й на платното за
движение, сочи, че такава възможност е имал и обвиняемият без пешеходката да е
попаднала в обсега на осветената зона от фаровете на неговото превозно
средство. В тази насока са и допълнителните разяснения, дадени от вещото лице П.
в хода на първоинстанционното съдебно следствие. По тези съображения въззивният
съд намери, че е напълно безпредметно да се изследва какъв е размерът на
осветеност на фаровете на автомобила, управляван от обвиняемия, с кой от
фаровете на превозното средство е била осветена за първи път пешеходката,
мястото на което пешеходката навлиза в осветената от фаровете зона, както и на
какво отстояние един от друг са се намирали превозното средство и пешеходката,
когато последната е навлязла в осветената зона от автомобила. Това е така, тъй
като произшествието е настъпило във времето на гражданския полумрак, когато е
налице видимост и без допълнително осветление, а също и поради това, че в
района на кръстовището е работело уличното осветление, т.е. било е налично и
допълнително осветление, което е правило видимостта още по-добра. Доказателство
в обсъжданата насока са и показанията на посочените по-горе свидетели, които са
възприели пешеходката както от мястото, от което е предприела пресичане на
платното за движение, така и във време на пресичането, без същата да е попадала
в зоната на осветеност на превозните средства, което означава, че тя е била
видима и без да е осветена от фаровете на превозното средство.
Безпредметен се явява и въпросът, поискан да
бъде поставен за изследване от нова експертиза – какво е разстоянието, изминато
от пешеходката от момента на слизането й от маршрутното такси до мястото на
съприкосновение с автомобила. Без значение за предмета на изследване по делото
е на какво разстояние е отстояла пешеходката при слизането й от маршрутното
такси до мястото на удара, защото са налице данни от гласните доказателствени
средства, че след като П.е слязла от превозното средство не е предприела
директно пресичане на платното за движение, а се е придвижила до разделителния
остров, от който в последствие е предприела пресичане на пътното платно. Това
движение на пешеходката – от маршрутното такси до разделителния остров, не е от
значение за изводите, че същата е била видима за обвиняемия от момента, в който
е навлязла на платното за движение, тъй като във времето, в което се е
придвижвала от таксито до разделителния остров П.не е представлявала опасност
за движението, защото не е била на платното за движение. Пострадалата е станала
опасност за движението от момента, в който от разделителния остров е навлязла в
платото за движение, защото това е станало на необозначено за пресичане от
пешеходци място и на червен сигнал на светофара, и именно от този момент е от
значение на какво разстояние е била от инкриминираното превозно средство, респ.
била ли е видима за водача от този момент и могъл ли е той да спре преди да
достигне точката на съприкосновение. И трите експертни заключения налични по
делото, дават положителен отговор на този въпрос. От момента, в който П.е
стъпила на пътното платно, е била видима за обвиняемия, който се е движел със
скорост от 20 км/ч, като опасната му зона за спиране при тази скорост на
движение и суха пътна настилка, каквато е установена по делото, е била 12
метра. Ако се приеме, че обвиняемият е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки
маневра „ляв завой“ без да спира на стоп линията, то той е отстоял на 43 метра
от мястото на удара при навлизането на пострадалата на пътното платно, съгласно
повторната АТЕ, а ако се приеме, че е бил спрял и е потеглил от място, то той е
отстоял на 22 метра преди мястото на съприкосновение с пешеходката, съгласно
заключение на АТЕ, в момента, в който П.е стъпила на платното за движение.
Видно от допълнителните разяснения на вещото лице П., направени в хода на
въззивното съдебно следствие, и в двата случая обвиняемият е могъл да възприеме
пресичащата пешеходка от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на
автомобила и да спре с аварийно спиране преди да достигне точката на съприкосновение.
Дали обвиняемият е възприел П.в този момент е друг въпрос, но за да бъде
изяснен въпроса с неговата наказателна отговорност, от значение е единствено
дали Р.П. е имал техническа възможност да възприеме пресичащата пътното платно
пешеходка от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на превозното
средство. В настоящия случай всички експертни заключения са дали положителен
отговор на този въпрос. Както при движение без спиране преди да навлезе в
кръстовището, така и със спиране на стоп линията, обвиняемият е имал техническа
възможност да възприеме П.от момента на навлизането й в пътното платно и от
разстояние значително по-голямо от дължината на опасната зона за спиране на
автомобила.
На въпроса какво е било разстоянието
на видимост на водача в метри по време на ПТП в посока наляво от автомобила и в
посока пред автомобила, отговор бе даден от вещото лице П. при допълнителния му
разпит, проведен от въззивния съд. Вещото лице поясни, че обвиняемият,
намирайки се в лявата за посоката му на движение лента, е имал видимост към
пресичащата пешеходка, като първоначално видимостта му към нея е била през
страничното стъкло, когато тя се е намирала в ляво от автомобила, на
разделителния остров, а в последствие в процеса на движение, пешеходката е
станала видима и през предното стъкло, като по делото няма данни за намиращи се
в близост обекти, които да са препятствали възможността на водача да възприеме
пешеходката. Експертът пояснява още, че управляваният автомобил има предна лява
колонка, която ограничава видимостта и е имало момент, в който пострадалата е
попадала в невидимата зона, но това не е било през целия път на движението,
като във времето, в което пешеходката е била на разделителния остров е била
видима за обвиняемия през страничното ляво стъкло на превозното средство и в
този момент лявата колона не му е пречела да я възприеме. Вещото лице допълва
още, че независимо дали изчисленията се правят при спряло на кръстовището
превозно средство или при движение без спиране, и в двата случая пешеходката е
била видима от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила и
обвиняемият е имал пряка видимост към нея, съответно е имал техническа
възможност да я възприеме от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране
на управлявания от него автомобил.
Останалите въпроси, поискани за
поставяне от обвиняемия пред нова АТЕ, са получили подробни отговори от
изготвените в досъдебното производство АТЕ, допълнителна АТЕ и повторна АТЕ.
Недоволството на обвиняемото лице от отговорите на експертите, не е основание
за допускане и назначаване на нова експертиза. Посочените експертни заключения
бяха кредитирани с доверие и от въззивния съд, тъй като са изготвени от
компетентни вещи лица, притежаващи необходимия опит, използвали научни знания
при отговора на поставените задачи, отговорили в пълнота на поставените въпроси.
Различията в отговорите по основната и повторната експертизи се дължат на
различните отправни точки, използвани от вещите лица при изчисление на
разстоянията за видимостта на водача и както стана ясно от допълнителния разпит
на вещото лице П., проведен от въззивния съд, разстоянието на видимост за
водача от 22 метра, установено посредством заключението на АТЕ, е изчислено при
спиране на водача преди да предприеме маневрата „ляв завой“, а разстоянието на
видимост от 43 метра е изчислено при директно движение без спиране. Ето защо и
въззивният съдебен състав се довери на трите експертизи в тяхната цялост.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на обвиняемия, че неправилно е прието в експертните заключения, че
пострадалата се е движела с нормален ход. При внимателен прочит на показанията
на свидетелите, възприели предприетото от пешеходката пресичане на платното за
движение - Д., К., А., не се установява пострадалата да е тичала. Посочените
свидетели излагат, че е бързала, а свидетелката Д.говори за променящо се темпо
на движение със спиране. Самата пострадала излага, че се е движела с нормално
темпо и по тази причина експертите са работили със осреднени стойности за
нормален ход на пешеходката. В разпита си пред първия съдебен състав вещото
лице П. е категоричен, че дори да се приеме бърз ход на пешеходката,
разстоянието в метри относно видимостта на водача от момента на навлизането й
на пътното платно до мястото на удара, ще се промени, но пак ще бъде значително
по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила. По тези съображения
въззивният съд намери, че липсват данни по делото пострадалата да е тичала при
предприетото пресичане на пътното платно, а дори и да се направят изчисления
при бърз ход, то възможността водачът да я възприеме своевременно, от
разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране, се запазва. По тези
съображения и това възражение на обвиняемия се явява необосновано и ненамиращо
подкрепа в доказателствата по делото.
От
писмените доказателства, приети в хода на въззивното съдебно следствие – амбулаторен
лист /л.10 от ВД/, договор за сметоизвозване /л.11-13 от ВД/, договор за услуга
/л.14-15 от ВД/, справка от ТР /л.16 от ВД/, удостоверение за декларирани
данни, ведно с данни за осигуряване /л.17-19 от ВД/, се установява, че
обвиняемият страда от хронични заболявания, че същият е управител на ЕООД и в
това си качество има сключени договори, изпълнението на които е свързано с
превозване на отпадъци, за което пък е необходимо обвиняемият да е
правоспособен водач на МПС, установява се още, че П. е самоосигуряващо се лице.
С оглед на
горния анализ на доказателствата, без уважение ще следва да се остави
претенцията на обвиняемия за оправдаването му по възведеното му обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото с нужната безспорност и категоричност се
установява, че обвиняемият е имал възможност да възприеме своевременно пресичащата, макар и в нарушение на правилата за движение, П., и от
разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила, наказателната
отговорност на Р.П. ще трябва да бъде ангажирана, тъй като в нарушение на
правилата за движение, предвидени в чл.
20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, не е спрял, след като е възникнала опасност за движението – П.е навлязла в платното за движение, в резултат на
което е реализирал пътнотранспортно произшествие и е причинил на П.средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Въззивният съд
изразява несъгласие с правната квалификация на деянието, приета от
първостепенния съд. Обстоятелството, че прокуратурата не е изложила в
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност твърдения за
оказана от обвиняемия помощ на пострадалата след деянието, по никакъв начин не
освобождава съда от задължението да извърши преценка, налице ли са такива
факти, установими от доказателствата по делото. Не се споделят констатациите на
районния съд, че събраните в
хода на съдебното следствие факти не са от естество да мотивират приложението на чл.343а от НК. По делото са налични достатъчно безспорни доказателства,
които с категоричност установяват, че обвиняемият веднага след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата. Видно от показанията на свидетелите П., А., П., от обясненията на
обвиняемия, непосредствено след настъпване на произшествието Р.П. е слязъл от
превозното средство и е викал за помощ, потърсил е помощ в близката
бензиностанция, по негова молба свидетелят П. е звънял на тел.112. Обвиняемият
е помогнал на пострадалата да се изправи и по нейни думи почти я е отнесъл до
намиращото се в близост болнично заведение, останал е с нея по време на извършените
й прегледи и до настаняването й за лечение, след това е продължил да се
интересува от здравословното й състояние. В конкретната ситуация обвиняемият не
е разполагал с по-големи възможности, за да окаже по-адекватна помощ на
пострадалата, но е направил възможното – отвел я е в болнично заведение, където
П.е получила необходимите квалифицирани медицински грижи. Тези действия на
водача субсумират обективните и субективни признаци на привилегированата норма
на чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 от НК, тъй като П. е направил всичко, което
зависи от него, за да окаже помощ на пострадалата. В този смисъл
първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон, като е признал
обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по основния състав на
чл.343, ал.1 ,б.“б“, пр.2 от НК, вместо по привилегирования по чл.343а, ал.1,
б.“а“ НК.
Тук
е мястото да се посочи, че не могат да бъдат удовлетворени желанията на обвиняемия
делото да бъде върнато на прокурора поради установяването на нови фактически
положения в хода на съдебното следствие. Обстоятелствата, свързани с оказаната
от обвиняемия помощ на пострадалата не
са установени за първи път в хода на съдебното следствие. Тези обстоятелства са
били изяснени още в хода на досъдебното производство от показанията на П., А. и
П., но доколкото единствено в правомощията на прокурора е да прецени срещу кои
лица и за какви престъпления ще повдигне обвинение, съдът не разполага с
възможност да върне делото в предходната му процесуална фаза единствено поради
несъгласие с дадената от държавното обвинение правна квалификация. Когато
фактическите твърдения, изложени в обвинителния акт или в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност не субсумират състава на
престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд, то тогава следва да
бъде постановена оправдателна присъда. Когато обаче фактите по делото сочат на
по-лека правна квалификация от възприетата от обвинението, то съдът следва да осъди
обвиняемия за по-леко наказуемото деяние, което ще бъде сторено в настоящия
случай. Нещо повече, дори първостепенният съд да бе приел, че обстоятелствата
по оказване помощ на пострадалата са нови фактически положения и да бе върнал
делото на прокурора, обвиняемият не би могъл да се възползва от разпоредбата на
чл.343а, ал.2 НК, тъй като още в ДП пострадалата П.е заявила, че не желае
производството по делото да се прекрати, което е сторила в отговор на зададен й
въпрос от разследващия орган, който макар и да не е възприел правилната
квалификация на деянието, е изпълнил задължението си по чл.343, ал.2, т.2 НК,
която разпоредба дава същата възможност, каквато е предвидена и в чл.343а, ал.2 НК – да се прекрати наказателното производство, ако пострадалият поиска това.
С оглед на горното, въззивният съд прие, че
обвиняемият Р.В.П. от
обективна страна – на 24.07.2017 г.
около 05.40 часа, в гр. София, на
бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ с посока на движение от пл. „Руски паметник“ към
бул. „България“, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мудан“, модел „МД ****“
с per. № ******, и в района на кръстовището, образувано от бул. „Ген. Едуард
И. Тотлебен“ и бул. „Пенчо Славейков“ при маневра „завиване наляво“ нарушил
правилата за движение, както следва: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за
движение по пътищата/3ДвП/: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като
не е спрял след като е възникнала опасност за движението, в резултат на което
реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащата бул. „Ген. Едуард И.
Тотлебен“ отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С.Н.П.
и по непредпазливост й причинил:
-
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания - счупване на 3-то -
Юто ребра вдясно, които травматични увреждания са реализирали
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на снагата;
-
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: травматичен
пенвмоторакс вдясно, наложил поставяне на активна аспирация за евакуиране на
въздуха, постъпил в гръдната кухина, което травматично увреждане е реализирало
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:
травматичен кръвоизлив в мозъчното вещество и коремна травма с контузия на
черния дроб и дясната надбъбречна жлеза, наложили интензивно лечение с
поставяне на пострадалата на изкуствена белодробна вентилация, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата П.– престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 вр. чл. 343, ал.
1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обект
на престъплението по чл.343 от НК са обществените отношения, свързани с
безопасността на транспорта, а негов предмет са правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК, се изразява в нарушаване на правилата за
движение, като първият
съд правилно е приел, че с деянието си П. е нарушил именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за
движение по пътищата/3ДвП/: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Касае се за непредвидима
отнапред опасност, която възниква внезапно. Опасността за движението е
възникнала, когато П.е стъпила на платното за движение, от този момент обаче тя
е била видима за водача на превозното средство, който се е намирал от мястото
на удара на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила. Р.П.
е имал техническа възможност да възприеме пострадалата в този момент, в който
тя се е превърнала в опасност за движението, но не я е възприел, а и да я е
възприел не е спрял преди да достигне точката на съприкосновение с пешеходката.
Именно нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, при
което обвиняемият, управлявайки моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „Мудан“, модел „МД ****“ с per. № ******, и в
района на кръстовището, образувано от бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ и бул.
„Пенчо Славейков“ при маневра „завиване наляво“, не спрял, за да даде възможност на пострадалата
безопасно да премине през пътното платно, в резултат от което настъпил удар
между управляваното от обвиняемия превозно средство и пресичащата пътното
платно пешеходка, в следствие на който на П.била причинена средна телесна
повреда, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. След удара П.
незабавно слязъл от автомобила и направил всичко, зависещо от него, за да се
окаже незабавна и висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалото лице.
Действително пешеходката не е пресичала на определеното
за целта място, не е пресичала на пешеходната пътека, която се намирала недалеч
от мястото, на което П.е предприела пресичане, пресичала е на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, който е забранявал движението на пешеходци в
този момент, а автомобилът, управляван от обвиняемия е преминавал на зелен
разрешителен сигнал на светофара. От съвкупната доказателствена оценка по
безпротиворечив начин се установява, че П.е предприела пресичане в района на
трамвайното трасе, а не по пешеходна пътека, преминала е на червен сигнал на
светофара, с което е нарушила поне две от правилата на ЗДвП, поради което и
въззивният съдебен състав прие, че е налице значително съпричиняване на
резултата от поведението на пострадалата, на което обстоятелство първият съд
не е отдал нужното значение при
отмерване на наказанието, което е наложил и в тази част решението на първоинстанционния
състав ще следва да се измени.
От
субективна страна – деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,
като П. е знаел за
нормативните изисквания на посочения текст
от Закона за движението по пътищата, но ги е
нарушил, защото е имал обективна
възможност своевременно
да възприеме зрително пресичащата пътното платно пешеходка и да предотврати удара като спре преди да достигне с
управляваното от него превозно средство до нея. Деянието е осъществено при
по-малко укоримата форма на непредпазливостта – небрежност, която П. е проявил,
като не е изпълнил задължението си да спре преди да достигне до пресичащата
платното пешеходка.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с приетото от районната инстанция, че са налице всички предвидени от закона
предпоставки, за да бъде приложен чл.78а от НК. Р.В.П. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, от деянието не са настъпили
имуществени вреди, /които да са съставомерни/. Нормата на чл.343а, ал.1, б.“а“,
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“, деянието
извършено от обвиняемия е непредпазливо, поради което са налице всички
предпоставки на закона за приложението на чл.78а от НК.
Въззивният
състав намери за неоснователно искането на обвиняемия, да бъде отменено
наложеното от първия съд административно
наказание „лишаване от право да упражнява определена
дейност“ - а именно лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК - да управлява МПС, за срок от една година, но същото следва да
се намали на 6 месеца, имайки предвид значителния принос на пострадалата за
настъпване на произшествието, както и обстоятелството, че обвиняемият е нарушил
едно правило за движение по пътищата, а П.е нарушила две – предприела е
пресичане на необозначено за тази цел място и на червен забранителен сигнал на
светофара.
Според въззивната инстанция, размерът на наказанието
„глоба“ също следва да се намали и да бъде определен в минимума, предвиден в
закона от 1000 лева, отново отчитайки значителния принос на пострадалата за
настъпване на произшествието и съставомерните последици от него. П.грубо е
нарушила две от правилата за движение по пътищата – предприела е пресичане на
пътното платно при червен сигнал на светофара и на място, което не е било
предназначено за пресичане на пешеходци, с което в по-голяма степен от
обвиняемия е допринесла за настъпване на ПТП-то и на съставомерния резултат,
който е в пряка причинна връзка с произшествието.
По
изложените съображения, решението на първата инстанция досежно определените и
наложени на обвиняемия административни наказания, трябва да бъде изменено,
както и по отношение правната квалификация на деянието, за което е признат за
виновен обвиняемият.
С
оглед изхода от делото, районният съд правилно е възложил разноските по делото
в тежест на обвиняемия. С оглед обстоятелството, че въззивният съд също намери
обвиняемия за виновен, макар и за деяние с по-лека правна квалификация, в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест ще следва да се присъдят и разноските, направени във
въззивната инстанция, които възлизат на сумата от 60 лева, представляващи
възнаграждение, изплатено на вещото лице.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания за изменяване или отмяна извън посочените, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.337‚ т.2 и чл.334, т.3 и т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение 20.11.2019г., постановено
по НАХД №17705/2018г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, в частта досежно
правната квалификация на деянието, като признава обвиняемия Р.В.П. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, както и че след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
ИЗМЕНЯ решение 20.11.2019г., постановено по НАХД
№17705/2018г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав, като намалява размера на
наказанието „глоба“ на 1000 лв. /хиляда лева/, както и срока на наказанието “лишаване от право да
управлява МПС“ на 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА обвиняемия Р.В.П. /с установена по делото самоличност/ на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 60 лв. /шестдесет
лева/, представляваща направените във въззивното производство разноски, както и
сумата от по 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.