№ 310
гр. Видин, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320103115 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от
Г. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „С. п.“ № *, чрез адвокат-
пълномощник Д. Д., съдебен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет. 2 против
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О.“, ул. „В.“ № *, представлявано от управителите
Д. П. М. и З. А. С., с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че вземането му по
изпълнително дело № 20097240400487 по описа на ЧСИ В.Т.. не е дължимо от
ищеца, тъй като е погасено по давност.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с изпълнителен лист от 27.10.2009г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1788 по описа за
2009г. на Районен съд- Видин, Ц. Е. М. с ЕГН ********** и ищецът Г. Й. Т. с
ЕГН ********** са осъдени при условията на солидарност да заплатят на
кредитора „Централна кооперативна банка" АД суми, дължими на основание
Договор за потребителски кредит № 81400КР[1]АА-4693/ 16.12.2008г., както
следва: 4941.98 евро- главница; 539.55 евро - лихва за периода от 16.02.2009г.
до 21.10.2009г.; законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2009г. до
изплащането на вземането; 214.42 лв.- разноски по ч.гр.д. № 1788 по описа за
1
2009 г. на Районен съд- Видин.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1788/ 2009г. по
описа на ВРС е било образувано изпълнително дело № 20097240400487 по
описа на ЧСИ В.Т.., по което са били предприети изпълнителни действия
против ищеца и другия солидарно отговорен длъжник. С Договор за
прехвърляне на вземането (цесия) от 29.12.2010 г. „Централна кооперативна
банка" АД е прехвърлила вземането си срещу длъжниците по изпълнително
дело № 487/2009г. по описа на ЧСИ В.Т.. на ответника „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС" ЕООД, като с постановление на Частния съдебен изпълнител
като взискател по делото е бил конституиран „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС"
ЕООД.
Твърди се, че от датата на образуване на изпълнителното дело до края на
2015 г. са били извършвани валидни изпълнителни действия против ищеца,
последното от които е от 16.10.2015 г. - насрочване на опис на движими вещи
в дома на Г. Й. Т. за 17.11.2015 г., неосъществен поради липса на редовно
уведомяване на длъжника. След тази дата други действия, прекъсващи
давността, не са били предприемани до 21.02.2021г., когато с нова молба от
взискателя е било поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника
и опис на негови движими вещи. С подадени от взискателя по изпълнителното
дело молби на 27.06.2022 г. и на 24.10.2023 г. отново били направени искания
за предприемане на изпълнителни действия (запори на банкови сметки и опис
на движими вещи) спрямо ищеца.
Твърди се, че вземането на ответника „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС"
ЕООД е било погасено по давност поради изтичане на петгодишния давностен
срок, предвиден в чл. 110 от ЗЗД, поради неизвършване на изпълнителни
действия за периода от 16.10.2015 г. до 21.02.2021 г., включително и като се
вземе предвид настъпилото спиране в течението на давността за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или за общо 68 дни, на основание чл. 3 и пар. 13
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.).
Сочи се, че подадената от ответника молба с вх. № 2605/25.03.2019 г. по
описа на ЧСИ В. Т.а, с която същият като взискателят е поискал насрочване на
опис и налагане на запор на движими вещи, находящи се в дома на
2
длъжниците, както и налагане на запор на притежавани МПС, не прекъсва
течението на давността, доколкото молбата е нередовна- не са внесени
дължимите се такси съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
включително и след получените от взискателя нарочни указания от ЧСИ за
заплащане на такива. Във връзка с горното се твърди, че за периода 16.10.2015
г. до 21.02.2021 г. спрямо ищеца-длъжник не е извършено нито едно валидно
изпълнително действие.
С оглед изложеното, ищецът поддържа, че не дължи изпълнение по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1788 по описа за 2009 г. на ВРС,
както и по образуваното изпълнително дело № 20097240400487 по описа на
ЧСИ В.Т...
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Твърди се, че по изпълнително дело 487/2009 по описа на ЧСИ В.Т..
редовно са предприемани изпълнителни действия от взискателя, с които е
прекъсван както перемпционният срок, така и давностният срок по отношение
на ищеца като длъжник по изпълнителното дело.
Сочи се, че в рамките на посочения от ищеца период 16.10.2015 г. до
21.02.2021 г. са предприети следните действия по изпълнителното дело, които
прекъсват давността, а именно входирани молби от взискателя, както следва:
молба с вх. № 10899/08.11.2016 г.; молба с вх. № 719/23.01.2018 г.; молба с вх.
№ 2605/25.03.2019 г.; молба вх. № 01251/02.02.2021 г., молба с вх. номер
06721/27.06.2022 г.; молба с вх. № 11773/24.10.2023 г.; молба с вх. №
12992/13.11.2023 относно заплащане на такси; молба с вх. номер
14031/07.12.2023 г. - плащане на такса - въз основа на тази молба е наложен
запор върху банкова сметка на длъжника Г. Й. Т. в банка ДСК с вх. номер
00723/12.01.2024 г.
Ответникът сочи, че е внесъл следните такси по ТТР към ЗЧСИ, въз
основа на дадени указания от ЧСИ, а именно: към молба с вх. №
10899/08.11.2016 г. е приобщена молба за заплащане на такса за исканите
действия с вх. № 11599/29.11.2016 г., а към молба с вх. № 719/23.01.2018 г.
съответно с молба относно прилагане на съответните такси към нея с вх. №
1181/06.02.2018 г., към молба с вх. №2605/25.03.2019 г. молба с вх. номер
03223/28.02.2025 г.
3
Сочи се, че съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
поправената молба за изпълнение се смята за редовна от деня на подаването й
/чл. 129, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 426, ал. 3 ГПК/ и от този ден тя произвежда
действието си, в т.ч. прекъсването на давността.
Въз основа на изложеното, ответникът поддържа, че давността е
прекъсната на 08.11.2016 г., с която молба са искани извършване на справки и
заедно с това налагане и на запори. Сочи, че молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността., като това
изрично е посочено в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но когато тя е предявена при условията на
кумулативно съединяване на исканията заедно с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, е редовна и прекъсва давността. Сочи, че в този
смисъл са всички подадени молби от взискателя в периода 16.10.2015 г. -
21.02.2021 г.
Ответникът поддържа, че липса бездействие от негова страна, напротив,
искани са постоянно изпълнителни действия по изпълнителното дело, с които
погасителната давност многократно е прекъсвана.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Претендират се направените по производството разноски.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
По подадено заявление от кредитора „Централна кооперативна банка“
АД, ЕИК *********, по ч.гр.д. № 1788/2009 г. по описа на РС – Видин е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1123-РЗ от 27.10.2009 г.
против длъжника Ценко Еленков Митков, ЕГН ********** и длъжника Г. Й.
Т., ЕГН **********, които следва да заплатят солидарно на кредитора
следните суми: 4941.98 евро – главница по договор за потребителски кредит
№ 81400КР-АА-4693 от 16.12.2008 г.; сумата от 539.55 евро – лихва за периода
от 16.02.2009 г. до 21.10.2009 г. и законна лихва от 21.10.2009 г. – датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и сумата от
214.42 лева разноски по делото за внесена държавна такса.
Издаден е изпълнителен лист от 27.10.2009 г., въз основа на който е
4
образувано изпълнително дело № 20097240400487 по описа на ЧСИ В.Т.., рег.
№ 724, район на действие Окръжен съд – Видин на 03.11.2009 г.
С молба от 20.06.2011 г. от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е поискано
конституиране като взискател на основание договор за цесия. С разпореждане
от 20.06.2011 г. е допуснато конституиране.
От датата на образуване на изпълнителното производство – 03.11.2009 г.
до 26.06.2015 г. /датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ са били извършвани валидни изпълнителни
действия против ищеца.
Насрочен е опис, оценка и изземване на движими вещи на ищеца Г. Й. Т.
от съдебния изпълнител на 17.11.2015 г., като на посочената дата описът не е
извършен.
С молба от 08.11.2016 г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител
да бъде извършена справка ГРАО за другия длъжник Ц. Е. М. и да му бъде
наложен запор на банкови сметки в „Си Банк“.
С молба от 23.01.2018 г. ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ е поискал
от съдебния изпълнител налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки, също и възбрана по отношение на другия длъжник Ц. Е.
М.. С молба от 28.02.2018 г. ответникът отново е поискал от съдебния
изпълнител налагане на запор върху банковите сметки в Банка „ОББ“ АД на
другия длъжник Ц. Е. М., като такъв е наложен със запорно съобщение от
01.03.2018 г.
С молба от 25.03.2019 г. взискателят е посочил начин на изпълнение –
опис на движими вещи в домовете на длъжниците. Молбата е оставена без
движение и са дадени указания от съдебния изпълнител за внасяне на такси.
По делото липсват доказателства такива да са внесени от взискателя.
С молба от 02.02.2021 г. взискателят е посочил начин на изпълнение –
налагане на запор за всички настоящи и бъдещи микросметки на двамата
длъжници, както и налагане на запори върху получаваното възнаграждение и
пенсия от двамата длъжници.
Насрочен е опис, оценка и изземване на движими вещи на ищеца Г. Й. Т.
от съдебния изпълнител на 12.03.2021 г., като на посочената дата описът не е
извършен.
5
С молба от 27.06.2022 г. взискателят е посочил начин на изпълнение –
налагане на запор върху банковите сметки, трудовите възнаграждения и
пенсии на двамата длъжници, както и извършване на опис на вещи в домовете
на двамата длъжници.
С молба от 24.10.2023 г. взискателят е посочил начин на изпълнение –
налагане на запор върху настоящи и бъдещи микросметки на двамата
длъжници, както и налагане на запори върху трудовото възнаграждение или
пенсия на двамата длъжници, както и налагане на възбрана при установяване
наличие на недвижимо имущество.
Със запорно съобщение от 03.01.2024 г. е наложен запор върху сметка на
длъжника - ищец Г. Й. Т. в „Банка ДСК“ АД.
С молба от 05.08.2024 г. взискателят е посочил начин на изпълнение –
извършване на опис на движими вещи в дома на другия длъжник Ц. Е. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 117
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, т.10, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
6
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
В т. 10 на горецитираното ТР е прието, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита изгубило сила. Съгласно
даденото в ППВС № 3/1980г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече.
Съгласно приетото в решение № 170/17.09.2018г. по дело № 2382/2017г.
на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, извършената с т.
10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г.
поражда действие от обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР
разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства. В мотивите към решението е прието, че
прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са били предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради изложеното, даденото с отмененото ППВС тълкуване
следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода
преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще следва да се прилага
от този момент за в бъдеще.
В случая, на 27.10.2009 г. е издаден изпълнителен лист. Започналата да
тече петгодишна давност е била прекъсната на 03.11.2009 г. с образуването на
изпълнително дело № 20097240400487 по описа на ЧСИ В.Т.. по силата на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнително производство
по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Действието на това спиране е
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена
с т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Започналата да тече
на 26.06.2015 г. давност е била прекъсната с искането на взискателя за
7
осъществяване от съдебния изпълнител на конкретен изпълнителен способ –
опис с молбата от 17.11.2015 г. От този момент /17.11.2015 г./ е започнала да
тече нова петгодишна давност. Възражението на ответника, че давността е
прекъсната на 08.11.2016 г. с молба с искане за налагане на запор е
неоснователно, тъй като от посоченото по-горе е видно, че това изпълнително
действие е поискано по отношение банковите сметки на другия длъжник Ц. Е.
М. в „Си Банк“.
Както се посочи по-горе ответникът е подал молба по изпълнителното
дело от 25.03.2019 г., с която е посочил начин на изпълнение – опис на
движими вещи в домовете на двамата длъжници, но същият не е заплатил
указаните от съдебния изпълнител такси, поради което молбата се явява
нередовна и със същата не може да се прекъсне започналата да тече на
17.11.2015 г. погасителна давност. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ /в случая извършване на опис/, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи, като това следва да става в разумни срокове. В
тази връзка възражението на ответника в отговора на исковата молба, че е
внесъл изискуемите такси по ТТР към ЗЧСИ по молбата от 25.03.2019 г. с
молба от 28.02.2025 г., а именно след почти шест години е неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът счита, че след датата 17.11.2015 г. липсват
поискани или предприети изпълнителни действия спрямо длъжника Г. Й. Т..
По изпълнителното дело са поискани и предприети изпълнителни действия
след 17.11.2015 г., а именно на 23.01.2018 г., но същите са поискани и
предприемани срещу другия длъжник – Ц. Е. М.. Съгласно чл. 125 от ЗЗД
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
В тази връзка съдът намира, че от 17.11.2015 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност.
Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
8
13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2).
В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната
давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят
поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно
положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в
сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими
нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни
срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до
20.05.2020 г. вкл.
Ето защо към петгодишният срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се
добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). Предвид
това, прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата
17.11.2015 г., то като крайна такава се явява датата 25.01.2021 г. поради което
съдът намира, че петгодишната погасителна давност е изтекла.
Предвид изложеното, вземането на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД към
Г. Й. Т. е погасено по давност и предявеният от последния иск се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер на 961.41 лева /437.41 лева –
държавна такса, 24.00 лева – такса по т. 8 от ТТР към ЗЧСИ и 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
9
Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „С. п.“ № *, НЕ ДЪЛЖИ на
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „О.“, ул. „В.“ № *, представлявано от
управителите Д. П. М. и З. А. С., изпълнение – плащане по изпълнителен лист
от 27.10.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1788 по описа за 2009 г. на РС – Видин, с който ищецът е осъден при
условията на солидарност да заплати следните суми: 4941.98 евро –
просрочена главница, 539.55 евро – лихва за периода от 16.02.2009 г. до
21.10.2009 г., законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2009 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 214.42 лева – разноски по ч.гр.д.
1788/2009 г. по описа на РС - Видин, които суми се претендират по
образуваното срещу него изпълнително дело № 20097240400487 по описа на
ЧСИ В.Т.., като погасено по давност.
ОСЪЖДА „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „В.“ № *,
представлявано от управителите Д. П. М. и З. А. С. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „С. п.“ № *, разноски по
производството в общ размер на 961.41 лева /437.41 лева – държавна такса,
24.00 лева – такса по т.8 от ТТР към ЗЧСИ и 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10