№ 4482
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20231100507688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20085346 от 28.03.2023 г., постановено по гр. д. № 24957 /2021 г. по
описа на СРС, 63-ти състав, са уважени предявените от ЗАД „Алианц България“ АД срещу
ЗД „Евроинс“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2494,52 лв., представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение от ЗАД „Алианц България“ АД по имуществена
застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на МПС марка
„Пежо“, с peг. № *********, причинени от ПТП, настъпило на 21.02.2020 г. в района на
Столична община, м. „Златни мостове“, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба – 29.04.2021г. до изплащане на вземането, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 180,16 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 12.08.2020 г. до 29.04.2021 г.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в общ размер от 1075,45 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
Решението е било постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника ЗД „Евроинс“ АД – Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗД
„Евроинс“ АД , чрез пълномощника си – юрк. М. С., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че механизмът на процесното ПТП се е
осъществил съобразно описаното от свидетеля Н. и съгласно чл. 44, вр. с чл. 46 ЗДвП, вр с
чл. 92 ППЗДвП, водачът на л.а. „Мерцедес“ е следвало да спре като осигури възможност за
движение назад от водача, за когото тази маневра е била по-безопасна. Твърди, че видно от
1
установените факти и обстоятелства около настъпване на твърдяното произшествие се
установява безспорно, че процесното ПТП не е настъпило поради противоправно и виновно
поведение на който и да било от водачите на двете превозни средства, тъй като тъй като
безспорно е установено, че пътят е бил непочистен, заснежен и заледен, с преспи, не от
едната, а от двете страни, поради което разминаването на автомобилите е било невъзможно.
Счита, че в случая отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите може да бъде ангажирана само ако произшествието е настъпило поради
противоправно поведение на застрахования водач, а не и поради неизпълнение на
задължението на трето лице за поддръжка на пътното платно в зимни условия. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е отчел, че сблъсъкът е настъпил поради поведението
на водач на превозно средство, без да отчита, че фактическият състав на деликта не е
реализиран поради липса на съществени елементи – противоправно действие/бездействие и
вина на водача. Твърди, в условията на евентуалност, че първоинстанционният съд е
следвало при всички случаи да отчете и поведението на третото лице, което не е изпълнило
задължението си за поддръжка на пътя в зимни условия. Също така твърди в условията на
евентуалност, че от гледна точка на противоречията в показанията на свидетелите по повод
обстоятелствата около настъпване на произшествието, в частност дали превозните средства
са били в движение към момента на удара или единият водач е спрял и изчакал другия, то
ако бъде прието, че поведението на водача на л.а. „Мерцедес“ е в причинна връзка с
настъпване на инцидента, при всички случаи ще е налице съпричиняване и от другия водач
на л.а. „Пежо“. Счита, че в хипотезата на два механизма на реализиране на ПТП, при първия
механизъм, сблъсъкът за л.а. „Мерцедес“ е бил непредотвратим, а при втория разгледан
механизъм, ако и двамата водачи са били в движение към момента на сблъсъка, то следва да
е налице съпричиняване на вредоносния резултат и всеки от тях да е допринесъл за сблъсъка
в равна степен, по като се отчете и приносът на третото лице с оглед задължението му за
грижа за пътното платно. Изтъква, че първоинстанционният съд не е приложил правилно и
императивните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, в частност чл. 92, вр. с чл. 93 ППЗДвП и
относимите към случая разпоредби на ЗДвП. Счита още, че първоинстанционното решение е
неправилно в частта, в която съдът е уважил предявения иск за мораторна лихва. Моли съда
да отмени решението и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец – ЗАД „Алианц България“ АД, чрез пълномощника си – адв. Г.
М., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с която я оспорва изцяло по подробно изложените доводи и
моли съда да отхвърли същата.
Третите лица-помагачи на страната на ответника ЗД „Евроинс“ АД – Столична
община и Агенция „Пътна инфраструктура“ са подали отговори на въззивната жалба, с
които оспорват същата, излагайки подробни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба основателна, по следните
съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
2
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74
ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява
чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е установено, а и страните не спорят, че за увредения л.а. „Пежо“, с peг. №
********* има валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца,
обективирана в застрахователна полица № 20-0300б303б5000489, със срок на покритие
05.02.2020 г. – 04.02.2021 г. и застрахователна сума в размер на 27 880,00 евро (л. 10 от
делото пред СРС), че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
2479,52 лв., както и че ответникът е покривал отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“, с
peг. № ********* по застраховка ГО към датата на твърдяното настъпване на ПТП –
21.02.2020 г.
Основният спор между страните пред въззивната инстанция е свързан с изводите на
първоинстанционния съд, касаещи механизма на настъпване на ПТП на твърдяната дата.
По делото пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.
Н. и И.С. – водачите на автомобилите, участвали в процесното ПТП.
От разпита на св. П. Н. – водач на л.а. „Пежо“, с peг. № *********, се установява, че
през месец февруари 2020 г. е управлявал процесното МПС, с което се е движел надолу от м.
„Златните мостове“ посока гр. София, по главния път. Свидетелят сочи, че в района на м.
„Златните мостове“, в тесен участък, на много малък наклон, е трябвало да се размине с
другия участник в процесното ПТП, като последният се е движел нагоре в посока от гр.
София към м. „Златните мостове“. Сочи още, че пътят е бил затрупан с много сняг и не е бил
изчистен, поради което на самия участък не са могли да се разминат две коли и е нямало как
да се кара бързо. Свидетелят твърди, че се отклонил и спрял изцяло, като е направил място
на другото МПС, което се е опитало да го заобиколи, но е занесло и го е ударило със
задницата. Свидетелят твърди още, че водачът на другия автомобил е имал време да го види
и да реагира преди удара.
От своя страна, св. И.С. – водач на л.а. „Мерцедес“, с peг. № *********, посочва, че
поради състоянието на пътя се е движел с много бавна скорост – 17 км/ч, като другият лек
автомобил също се движел бавно. Твърди, че пътят е бил като улей, с преспи от двете страни
и че се е бил приближил максимално, както и другото МПС, но са се сблъскали. Свидетелят
сочи, че неговият автомобил не е поднасял. Твърди още, че ударът е станал при разминаване
3
и нито един от двата автомобила не е бил спрял преди това.
При така констатираното противоречие в показанията на свидетелите, съдът следва да
прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение
на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни,
доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства (в този смисъл Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г.,
IV г.о., ГК). Съпоставяйки показанията на противоположните показания на свидетелите,
ценени съгласно чл. 172 ГПК, при отчитане на противоречията между тях относно
поведението им непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, настоящият състав
намира същите за взаимоизключващи се в тази им част и не ги постави в тяхната цялост в
основата на доказателствените си изводи. Следва да се отбележи, че соченият от ищеца
механизъм на процесното ПТП и съответно противоправното поведение на водача на
застрахования при ответника товарен автомобил не може да бъде изведен и от приложения
по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 21.02.2020г. (л. 9 от делото пред
СРС), подписан от участниците в него. Двустранният констативен протокол е нормативно
предвиден в Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и по своята правна природа представлява частен
свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила относно удостоверените в
него факти, а именно: относно участниците в ПТП, отразената в него пътна обстановка –
разположението на двата автомобила на пътното платно при настъпване на ПТП, зоната на
удара и видимите щети по двете превозни средства. В конкретният казус, в двустранния
констативен протокол не са посочени конкретни обстоятелства, относими към механизма на
настъпване на процесното ПТП, а в начертаната в протокола скица на пътната обстановка е
единствено изобразено, че превозните средства „А“ (л.а. „Мерцедес“, с peг. № *********) и
„Б“ (л.а. „Пежо“, с peг. № *********) са се намирали едно до друго на пътя.
В хода на първоинстанционното производство по делото е изслушана и САвТЕ,
приета без възражения от страните. От заключението на вещото лице по САвТЕ (л. 132-146
от делото пред СРС) също не може категорично да се установи точният механизъм на
настъпване на процесното ПТП. В заключението са посочени алтернативни, различни
механизми за настъпване на произшествието, в зависимост от свидетелските показания на
двамата водачи. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, при механизма, описан
от водача на л.а. „Пежо“, с peг. № *********, последният не е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в спряло състояние, а при
механизма описан от водача на л.а. „Мерцедес“, с peг. № *********, всеки от водачите на
двете МПС е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при
разминаване е оставил достатъчно странично разстояние до движещия се срещу него лек
автомобил. Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от 07.03.2023 г. (л. 150-
гръб от делото пред СРС), механизмът не може да бъде определен еднозначно и затова са
дадени два варианта за настъпване на произшествието, съгласно свидетелските показания на
двамата водачи. Вещото лице също така сочи, че няма регистрирани находки, няма спирачни
следи и задирания, за да се посочи кой от двата варианта е бил в действителност. В този
аспект е даден и отговор на поставената задача за механизма на процесното ПТП, който е
алтернативен и касае евентуално противоправно поведение и на двамата водачи.
С оглед взаимоизключващите се свидетелски показания и изводите на вещото лице
по САвТЕ, настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а негова е
доказателствената тежест, че е налице противоправно поведение на застрахования при
ответното дружество водач, вследствие на което да са причинени вредоносните последици, а
4
именно водачът да е нарушил разпоредбите на чл. 44, ал. 1, чл. 46 ЗДвП и чл. 92, ал. 2
ППЗДвП, според които е бил длъжен да осигури достатъчно странично разстояние при
разминаване, а при невъзможност да се осигури такава - да спре като се осигури възможност
за движение назад от водача, за когото тази маневра е била по-безопасна (чл. 92, ад. 2
ППЗДвП).
Предвид гореизложеното, не са налице предпоставките на чл. 411 КЗ за ангажиране
на имуществената отговорност на ответното дружество, поради което предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Тъй като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и се постанови ново, с което
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото, доколкото исковете на ищеца са изцяло отхвърлени, на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на ответника трябва да бъдат
присъдени по представения списък съдебни разноски общо в размер на 153,49 лв., от които:
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 53,49 лв. за държавна такса, представляващи
разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 250,00 лв. съдебни разноски пред
СРС.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на
цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20085346 от 28.03.2023 г., постановено по гр. д. №
24957 /2021 г. по описа на СРС, 63-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „********* 3 – адв. Г. М., срещу ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Й.Ц. – председател на съвета на директорите и Е.И. – изпълнителен
директор, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
2494,52 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение от
ЗАД „Алианц България“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски
за определянето му за вреди на МПС марка „Пежо“, с peг. № *********, причинени от ПТП,
настъпило на 21.02.2020 г. в района на Столична община, м. „Златни мостове“, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021г. до
изплащане на вземането, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
180,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.08.2020 г. до 29.04.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* 3 – адв. Г. М., да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й.Ц. –
председател на съвета на директорите и Е.И. – изпълнителен директор, на основание чл. 78,
ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, разноски във въззивното производство общо в размер
на 153,49 лв., от които: 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 53,49 лв. за
5
държавна такса, както и сумата от 250,00 лв. съдебни разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ЗД „Евроинс“ АД – Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6