№ ……………..22.07.2019 г.
Варненският административен съд – ХХХІІІ състав в закрито заседание на 22.07.2019 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 594 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК
вр.чл.144 АПК.
Жалбоподателят А.И.М. с молба от 11.06.2019 г. сезира съда с
искане за изменение на решение № 996/20.05.2019 г. в частта на разноските. Като
основание за това искане се сочи
несъответствието на определено
юриск. възнаграждение от 200 лв. с фактическата и правна сложност на
делото, а освен това М. е направила възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК.
Ответникът по молбата- началникът
на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна ,чрез пълномощник , депозира
писмено становище за неоснователност на искането , позовавайки се на
разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №
996/20.05.2019 г. АС-Варна отхвърли жалбата на А.И.М. *** срещу изричен отказ
за подмяна с българско свидетелство за
управление на МПС на свидетелство №691076 , издадено в Обединените Арабски
Емирства , който отказ е обективиран в писмо изх.№УРИ №819000-19896 от
15.05.2017 г. на началника на сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна и
осъди А.И.М. *** сумата от 200 /двеста /
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е съобщено на М. на
28.05.2019 г. , а на 11.06.2019 г. е подадена молбата за изменение на решението
в частта на разноските.
Съдът счита за приложима уредбата на ГПК
по аргумент на чл.144 от АПК, тъй като в Административнопроцесуалния кодекс
няма регламентация на процедурата по изменение на съдебните актове в частта на
разноските .
При спазване на срока по чл. 248, а.1 от ГПК е подадено искането за изменение на решените в частта на разноските .
Същото изхожда от надлежна страна- участник в проведеното
съдебноадминистративно производство . В този контекст съдебният орган счита
молбата за процесуално допустима, а разглеждана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК не
съдържа регламентация за отговорността
за разноски в случаите, когато адм. орган е представляван от юрисконсулт. В
тази връзка намира приложение правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи, че
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Според
новелата на чл. 37 от посочения закон заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
Според чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела
възнаграждението за една инстанция е
от 100 до 200 лв.
Изрично в
мотивите на постановеното съдебно решение съдът се е позовал на чл.226 , ал.3
от АПК при определяне размера на дължимото от жалбоподателя юриск.
възнаграждение. Цитираната правна норма гласи, че при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд той се
произнася и по разноските за водене на
делото във ВАС. В конкретния случай адм. дело № 594/19 г. е образувано след
решение на ВАС по адм. дело № 2722/18 г. на ново разглеждане на жалбата на А.М..
Освен това
делото се отличава с правна сложност, тъй като предмет на съдебна проверка за
законосъобразност е изричен отказ за подмяна на свидетелство за управление на
МПС, издадено в Обединените арабски емирства , която държава не е член на
Европейския съюз, но е договаряща страна по Конвенцията за пътно движение от
1968 г. Този международен елемент на възникналото административно правоотношение
придава юридическа сложност на казуса, станала причина за повторно разглеждане
на жалбата.
В
обобщение съдът прецени подадената молба за изменение на решението в частта на
разноските за лишено от основание.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд гр. Варна
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на А.И.М. за изменение на решение №
996/20.05.2019 г. по адм. дело № 594/19 г. на Административен съд гр. Варна в
частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: