РЕШЕНИЕ
№ 2262
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110145061 по описа за 2023 година
К. Ц. П. е предявила срещу ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. частичен иск от сумата 12000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано
на 21.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 21.04.2023 г., в ********** било реализирано ПТП,
тъй като водачът на МПС м*********, с рег. № ********** с посока на
движение от ************ поради управление със несъобразена скорост
реализира ПТП със спрялото пред него МПС ***********, рег. № *********.
Твърди, че от удара МПС ***********, рег. № ************ отскача и удря
спрелия пред него автомобил ***********, рег. № *********, който на свой
ред отскача и удря спрелия пред него автомобил **********, рег. №
************. Посочва, че вследствие на инцидента ищцата в качеството си
на водач на ***********, рег. № ************ била пострадала. В следствие
на удара, ищецът получава наранявания по тялото и главата, изпитвала силни
болки областта на главата, шиен отдел, дясна гръдна половина и кръста,
както и получила разкъсна рана на горната устна. Твърди, че след консултация
с неврохирург и била диагностицирана с мозъчно сътресение и вертебрален
синдром в шийната област, като се наложила да носи шийна яка за 10 дни и да
1
спазва режим на покой. Твърди, че в резултата на инцидента ищцата била
получила остра стресова реакция. Твърди, че МПС м*********, с рег. №
********** имало валидно сключена гражданска застраховка гражданска
отговорност при ответника. Към ответника бил предявена претенция за
изплащане на имуществени и имуществени вреди, като бил получен отказ за
обезщетение на неимуществени вреди. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва се механизма на настъпване
на ПТП, както и наличието на противоправно поведение и вина на водача на
МПС м*********, с рег. № **********. Не се оспорва и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
отношение на МПС м*********, с рег. № **********. Навеждат се твърдения
за съпричиняване от страна на ищцата поради липса на поставен предпазен
колан. Оспорва се причинените вреди да се намирали в причинно-
следствената връзка с претърпения инцидент. Оспорва се размера на
претенциите за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на разноските претендирани от насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
застрахователя на причинителя на вредите. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно -
обезпечителна. Правният интерес от предявяването на иска на увредения ще е
обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на
обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и
от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният
интерес се презюмира.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и водачът на МПС м*********, с рег. № **********.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 21.04.2023 г., в който е посочено, че на 21.04.2023 г. в 19.00 часа на МПС
м*********, с рег. № **********, управлявано от В. С. се движел по
********** с посока на движение от ************, пред № ***, поради
2
управление със несъобразена с интензитета на движението скорост реализира
ПТП със спрялото пред него МПС ***********, рег. № *********,
управляван от К. П., като вследствие на удара МПС *********** отскача и се
удря в спрялото пред него МПС ***********, рег. № *********, който отскача
и удря спрелия пред него автомобил **********, рег. № ************. В
протокола изрично са посочени щетите по превозните средства, че на В. С. в
качеството му на водач на МПС рег. № ********** е съставен акт, както и че
К. П. е пострадала с работна диагноза контузия на шията.
Представено е удостоверение с рег. № ********** от 30.06.2023 г. от
МВР, съгласно което срещу В. С., водач на лек автомобил ******, с рег. №
********** били предприети административно наказателни действия, а
именно бил съставен АУАН № 21.04.2023 г., за нарушени разпоредби по чл. 20,
ал .2, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Представена е медицинска документация, а именно лист за преглед на
пациент от 21.04.2023 г., амбулаторни листа от 22.04.2023 г. и от 22.04.2023 г.
Представена е и претенция от ищеца към ответника с вх. № 04-304-826 от
09.05.2023 г., за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, като към претенцията е
приложена медицинска документация, както и констативен протокол за ПТП.
С писмо от 10.05.2023 г. ответникът е изискал допълнителни документи от
ищеца във връзка с претенцията му, а именно наказателно постановление.
По делото е представено наказателно постановление № 23-4332-009405
от 30.05.2023 г., издадено от началник СДВР, с което на В. В. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183,
ал. 1, предл. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
като по делото е представена квитанция, от която е видно, че наложените
наказания са били заплатени на 06.06.2023 г. Представен е и акт за
установяване на административни нарушение № 129637 от 21.04.2023 г., въз
основа, на който е издадено наказателното постановление, както и скица на
пътно транспортно произшествие към протокол № К-217 от 21.04.2023 г. Към
административно- наказателната преписка е приложена и справка картон на
водача В. В. С..
Разпитван е свидетелят Ивайло Петров, чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият се явява съпруг на
ищеца. Посочва, че знаел за инцидент с жена му, тъй като му се обадил синът
му и му казал, че ги били ударили. Посочва, че отишъл на мястото на ПТП-то,
като когато пристигнал имало две линейки една за сина му и една за жена му,
като ищцата вече била в линейката в легнало положение, с поставена шина, с
абокат и не била много адекватна, затова не могъл да говори с нея. Вечерта се
прибрали вкъщи, но на другия ден се наложило да отидат в „Пирогов“, тъй
като ищцата имала болки в главата, гадело й се, и имала болки в гърдите, не
можела да диша. Ищцата не се била възстановила напълно, физическите
травми продължила доста време, като носела шина на врата около месец. След
3
катастрофата ищцата не можела да се обслужва сама, постоянно я боляло
главата, имала гадене, което продължило доста време, бил нарушен нормалния
й ритъм на живот. Твърди, че в момента ищцата изпитвала паника и страх да
шофира, в повечето случай шофирам свидетелят и когато имала някаква
ситуация на улицата ищцата изпадала в паника и започва да трепери, като
преди това не била имала такъв страх, тя шофирала от много време. Посочва,
че ищцата не била човекът, който била преди катастрофата, доста често я
боляла главата, станала затворен човек, не спортувала, като била напусна
работа, защото не можеше да се справя с нея. Посочва, че около 2 седмици
носела шината, защото главата я боляла и продължавала да я боли и до ден
днешен, като била посещавала лекари за главоболието, след инцидента и
постоянно пиела хапчета.
Разпитван е и свидетелят В. С., който посочва, че през месец април месец
2023 г. бил претърпял ПТП при управлението на автомобил ******, което се
случило на изкачването на ********, като бил реализирал ПТП с няколко
автомобила. Посочва, че пред него се появил ***********, който свидетелят
ударил в задната част, той бил отскочил и ударил предният автомобил.
Посочва, че се бил движел в дясна лента, като там имало две летни за
движение, а другият автомобил бил сменил в последния момент летните, като
нямал спомен с каква скорост се бил движел. Свидетелят се бил опитал да
предотвратя ПТП-то, като натиснал спирачките. Посочва, че била извикана
полиция имало съставен протокол, като на свидетеля била наложена глоба за
несъобразена скорост, която била заплатена, като бил извикан и екип на бърза
помощ.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че на 21.04.2023 г. около 19:00 часа, лек автомобил ******, с рег.
№ **********, се движел по б***********, с посока от ************, и в
района срещу № ***, поради движение със скорост несъобразена с
интензивността на движението, водачът реализирал ПТП със спрелия пред
него лек автомобил ***********, с рег. № ************. Вследствие на удара
лек автомобил ***********, с рег. № ************, се измества напред и
реализирал ПТП със спрелия пред него товарен автомобил **********, с рег.
№ *********, което от своя страна се измества напред и реализира ПТП със
спрелия пред него лек автомобил „ Тойота Аурис“, с рег. № ************.
Вещото лице е посочило, че от анализа на данните, можело да се определи
мястото, къде то е възникнало произшествието, а именно по дължина на
пътното платно — на б***********, в района срещу № ***, а по широчина на
пътното платно - по делото няма данни в коя пътна лента е настъпило
процесното ПТП. Съгласно заключението по делото нямало данни между
процесиите автомобили да е имало препятствия ограничаващи видимостта на
водачите един към друг, от което можело да се направи извод, че водачите са
имали пряка видимост един към друг. Съгласно заключението функцията на
предпазния автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците
към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им
напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от
4
вътрешността на купето на автомобила - арматурното табло, волана,
страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли, като по
този начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила.
Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите задържат тялото на
шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение
по направлението на движение - при челни сблъсъци: /удари/. При удара в
задната част на процесния лек *********** телата на пасажерите се изместват
назад към седалките, като по време на това движение се погасява по-голямата
част от кинетичната енергия, придадена на телата след удара, след това тялото
се измества напред по посоката на ориентацията на автомобила, като
разстоянието на преместване зависи от скоростта в момента на удара. Вещото
лице е посочили, че за целите на експертизата направил справка по номера на
рамата на процесния лек автомобил *********** и установил, че същият бил
оборудван фабрично с два триточкови инерционни колани на предните
седалки. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че като вид и
степен на увреждане, както и зоните на повреждания на превозните средства
съответстват на този, който бил описан в протокола за ПТП, като ударът бил
настъпил на прав участък от пътното платно, водачът на „Ауди“ е имал
видимост и по делото няма данни за препятствия, които да са ограничавали
видимостта, нямало други превозни средства между лек автомобил „Ауди“ и
лек ***********, така че водачът е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати удара в „Мини купър“, като нито
един от водачите на следващите три автомобили не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
след инцидента ищцата била транспортирана в ***********, като била
поставена оставена е диагноза: Контузия на шията и травма на гръдния кош-
неуточнена и било проведено амбулаторно лечение с противовъзпалителни и
обезболяващи медикаменти. Поради неотзвучаване на оплакванията, на
22.04.2023г. ищцата отново била потърсила медицинска помощ в
***********, била консултирана с неврохирург и била диагностицирана с
мозъчно сътресение и вертебрален синдром в шийната област, като бил даден
съвет за носене на шийна яка за 10 дни, спазване на режим на покой.
Вследствие на ПТП- то ищцата била е получила и остра стресова реакция с
безсъние, неспирен плач, тревожност, повторяемост на преживяната ситуация
и емоционална лабилност. Вещото лице посочва, че по време на процесното
ПТП е получила следните травматични увреждания: контузия на горната
устна, като били засегнати меките тъкани и лигавичната й част с развитие на
микрохематоми и посттравматичен оток; контузия на гръдния кош,
неуточнена, патоморфологично контузията била по- значима в лявата гръдна
половина, с образуване на микрохематоми и оток в травмираните меки
тъкани, без данни за фрактури на ребра, без нарушено везикуларно дишане и
без травматични увреждания на вътрегръдните органи; мозъчно сътресение,
като диагнозата била поставена на следващия ден, след травмата, без да има
5
обективна симптоматика за загуба на съзнание по време на ПТП,
неврологичният статус бил описан двукратно в норма и не било назначавано
специализирано медикаментозно лечение за подпомагане на мозъчната
функция; както и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, който бил довел до вертебрален синдром с болки в
шийния отдел и необходимост от медикаментозно и имобилизационно
лечение. Съгласно заключението от медикобиологична гледна точка
травматичните увреждания имат следната характеристика, а именно
контузията на горната устна била предизвикала болки и страдания, а
контузията на гръдния кош, неуточнена, мозъчното сътресение и навяхването
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице е посочило, че в острия период, непосредствено след травмата, ищцата е
имала изразен болков синдром в областта на шията с болезненост при
движение и палпация, като били налични болките в гръдния кош, предимно в
лявата гръдна половина, поради което било назначено амбулаторно лечение с
противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. В периода на
възстановяване ищцата била получила гадене, повръщане, продължителен
вертебрален синдром, което било наложило да носи шийната яка за период от
10 дни, като възстановяването обикновено продължавало между 15 и 25 дни.
Също така след настъпило внезапно ПТП, което било довело до болкови
изживявания, било възможно пострадалата да преживява по- емоционално
станалите събития и това да доведе до нарушения в съня, напрегнатост и
други подобни оплаквания. Съгласно заключението ищцата е била с поставен
предпазен колан. В представените документи по делото липсвали данни за
придружаващи заболявания, както и настъпили усложнения в хода на
лечебно- възстановителния период. Ищцата била прегледана в спешно
отделение от специалист по неврохирургия на 21.04.2024 г., били проведени
консултации със специалисти по хирургия и по ортопедия и травматология,
като на следващия ден състоянието й е проследено от специалист по
неврохирургия и хирург, като била назначена терапия, като от представената
документация нямало данни за настъпили усложнения.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо
да са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия
причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения
ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител
на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП, вредоносен резултат, в случая причиняване на неимуществени вреди на
ищеца, както и техния размер, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца.
В случая видно от представените доказателства ищецът е предявил
6
претенция към ответника с вх. № 04-304-826 от 09.05.2023 г., за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
15000 лв., като по делото няма спор, а и не са представени доказателства за
реалното изплащане на застрахователното обезщетение, поради което
производството се явява допустимо.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и водачът на МПС м*********, с рег. № **********. В
настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. На първо място, за да бъде ангажирана
отговорността на прекия причинител по общия състав на непозволено
увреждане, е необходимо да се установи настъпването на вреда. В случая е
безспорно, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени
травматични увреждания, от които същият е претърпял интензивни болки и
страдания. Посоченото се установява, както от разпита на свидетеля Петров,
от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, както
и от представените писмени доказателства лист за преглед на пациент от
21.04.2023 г., амбулаторни листа от 22.04.2023 г. и от 22.04.2023 г.
Неоснователни са твърденията в отговора на исковата молба, че не бил
установен механизма на процесното ПТП, както и вината на застрахования
при ответника водач. По отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП
- място на настъпване, причината, ищецът проведе пълно и главно доказване
на посочените факти. По делото е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 21.04.2023 г., от който се установява, че на 21.04.2023 г. в
19.00 часа на МПС м*********, с рег. № **********, управлявано от В. С. се
движел по ********** с посока на движение от ************, пред № ***,
поради управление със несъобразена с интензитета на движението скорост
реализира ПТП със спрялото пред него МПС ***********, рег. № *********,
управляван от К. П., като вследствие на удара МПС *********** отскача и се
удря в спрялото пред него МПС ***********, рег. № *********, който отскача
и удря спрелия пред него автомобил **********, рег. № ************.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от
него и пред него действия - в този смисъл са решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО
и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО.
Следователно до доказване на противното съдът е обвързан от
удостоверените в протокола и извършените от длъжностното лице действия.
7
По делото е представено и наказателно постановление № 23-4332-009405 от
30.05.2023 г., с което на водачът на МПС м*********, с рег. № **********,
управлявано от В. С. във връзка с процесния инцидент му е наложено
административни наказание глоба, което постановление е влязло в законна
сила. Съгласно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза,
механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следният: на 21.04.2023 г.
около 19:00 часа, лек автомобил ******, с рег. № **********, се движел по
б***********, с посока от ************, и в района срещу № ***, поради
движение със скорост несъобразена с интензивността на движението, водачът
реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил ***********, с рег. №
************. Посоченият механизъм се установява и от показанията на
свидетеля С., които е разпитван в качеството му на водач на автомобил МПС
м*********, с рег. № **********, движейки се на изкачването на ********,
бил реализирал ПТП с няколко автомобила, като пред него се бил появил
***********, който свидетелят ударил в задната част, той бил отскочил и
ударил предният автомобил. Като съдът не кредитира показанията на
свидетеля С., в частта, в която посочва, че другият автомобил бил сменил в
последния момент летните на движение, доколкото противоречат на
останалите доказателства по делото в т.ч. на констативен протокол, както и на
съдебно-автотехническа експертиза, като имат за цел единствено да изградят
защитна позиция на свидетеля. Още повече, че съгласно съдебно-
автотехническата експертиза по делото е установено, че ударът бил настъпил
на прав участък от пътното платно, водачът на „Ауди“ е имал видимост и по
делото няма данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта,
нямало други превозни средства между лек автомобил „Ауди“ и лек
***********, така че водачът е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати удара в „Мини купър“, като нито един от
водачите на следващите три автомобили не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то. Като съобрази горното и при преценката му наред с
останалите събрани по делото доказателства, съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както са изложени от ищеца. Следователно виновен за
настъпване на процесното ПТП е именно водачът на МПС **********, с рег.
№ ********** застрахован при ответника, който е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, управлявайки процесното МПС, тъй като не съобразява
скоростта на движението интензивността на движението и става причина за
настъпване на произшествието, в резултат на което на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Налице е причинна връзка между пътния инцидент и настъпилия
вредоносен резултат, с оглед приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от показанията на разпитания свидетеля Петров. С оглед
на гореизложеното са налице всички елементи от фактическият състав на чл.
432, ал. 1 от КЗ, поради което предявеният иск се явява основателен.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
8
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетата по делото СМЕ ищецът вследствие на инцидента е
получил контузия на горната устна, контузия на гръдния кош, неуточнена,
мозъчно сътресение, както и навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб. Описаните увреждания причинили на
ищеца болки и страдания, като от медикобиологична гледна точка причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно вещото
лице в острия период, непосредствено след травмата, ищцата е имала изразен
болков синдром в областта на шията с болезненост при движение и палпация,
като били налични болките в гръдния кош, предимно в лявата гръдна
половина, а в периода на възстановяване ищцата била получила гадене,
повръщане, продължителен вертебрален синдром, което било наложило да
носи шийната яка за период от 10 дни, като възстановяването обикновено
продължавало между 15 и 25 дни. В този смисъл да и показанията на
свидетелят Петров, който посочва, че ищцата имала болки в главата, болки в
гърдите, не можела да диша, гадело й се, като носела шина на врата около две
седмици. Също така посочва, че след катастрофата ищцата не можела да се
обслужва, постоянно я боляла главата, имала гадене. Причинените телесни
увреждания са довели да негативните психически изживявания, което се
установява, както от съдебно-медицинската експертиза, която посочва, че
процесния инцидент бил довел до болкови изживявания, , което било
възможно да доведе до нарушения в съня, напрегнатост и други подобни
оплаквания, така и от показанията на свидетелят Петров, който посочва, че
ищецът се бил затворил в себе си, изпитвала страх да шофира. Настоящият
състав взе предвид и проведеното лечение, което било приложено, а именно
поставена шийната яка, които трябвало да се носи 10 дни, както проведено
амбулаторно лечение с противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти,
както и с антиеметични средства. В случая възстановителния период на
ищецът е продължил в рамките на 15-25 дни съгласно заключението на вещото
лице. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към
момента на инцидента ищецът е бил на 52 години, като по делото не са
събрани доказателства, които да обусловят настъпили трайни увреждания във
връзка с настъпилия инцидент, като в същото време обаче съдът съобрази и
общия брой на причинените травматични увреждания. Не на последно място
9
са взети предвид социално-икономическите условия в страната както при
както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически
изживявания, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият
състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
5000 лева, заедно със законна лихва върху нея от - 09.05.2023 г., е в състояние
да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени
болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания,
доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.
Настоящият състав като съобрази, че в настоящият случай искът е предявен
като частичен, то същият следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване от страна на ищцата с оглед на липсата на предпазен колан.
Настоящият състав намира, че така направеното възражение се явява
неоснователно. В доказателствена тежест на ответника е да установи
наличието на съпричиняване от страна на увредения, което не се установява от
събраните по делото доказателства. Вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза е посочил, че автомобил управляван от
*********** е бил оборудван фабрично с два триточкови инерционни колани
на предните седалки, а вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
посочва, че ищцата е била с поставен предпазен колан, поради което така
направеното възражение се явява неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като на страната следва да се присъди сумата в размер на 200 лв. заплатена
държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, а на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 800 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото по чл. 38 ЗА възнаграждението
се определя от съда. С изхода на спора на ответника се не дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление *********, да заплати на К. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес **********, чрез адв. М. Н., по иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ сумата от 5000 лв. частичен иск от сумата 12000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано
на 21.04.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до
10
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление *********, да заплати на К. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес г************, чрез адв. М. Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
в размер на 500 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление *********, да заплати на адв. М. Б. Н. – Т., ЕГН **********,
вписана в САК, личен номер ******, с адрес на кантората *********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 800 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца К. Ц. П. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11