Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2339
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „К.О.“ ООД иска от съда да осъди
ответника “Р.к.“ АД да му заплати сумата
от 24240 евро, представляваща дължимото възнаграждение по фактура №
**********/06.11.2013 г. за предоставени консултантски услуги и превод, възложени с писмо за ангажимент от 24.09.2013 г. и
допълнително споразумение към него от 29.10.2013 г., ведно със законната лихва
от 06.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7381.64 евро, представляваща законна лихва за забава
върху претендираната главница за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. Претендира направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, ако то надхвърля предвидения в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения минимум. В исковата молба са посочени банкови сметки
на ищеца, съответно в лева и в евро, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ищецът твърди, че е извършил
възложените му от ответника с горепосочените писмо за ангажимент и допълнително
споразумение консултантски услуги и допълнителни такива, изразяващи се в превод,
съгласно уговорените от страните условия и срокове и е издал следните фактури:
№ **********/30.09.2013 г.; № **********/06.11.2013 г. и №
**********/14.01.2014 г. Ответникът е
заплатил единствено дължимата по първата фактура сума, поради което в настоящето
производство ищецът търси заплащане на възнаграждението по фактурата от
06.11.2013 г. Посочва, че сумата по фактурата е дължима от представянето на
фактурата, което е станало на 12.11.2013 г., поради което твърди, че от тази
дата ответникът е изпаднал в забава да плати сумата по фактурата.
Ответникът “Р.к.“ АД оспорва допустимостта, евентуално
основателността на предявените искове. Оспорва обстоятелството, че ищецът се
явява кредитор на процесните вземания, поради което счита, че за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на исковете. Оспорва и обстоятелството между
страните да е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на писмото
за ангажимент от 24.09.2013 г. и допълнително споразумение към него от
29.10.2013 г. Оспорва и реалното извършване на описаните в исковата молба
консултански услуги и превод. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Като
доказателство по делото е прието "Писмо за ангажимент за предоставяне на консултантски услуги” на английски език и в превод на български
език, подписано на 30.09.2013
г. от К.Д., в качеството му на представител на ответното дружество. Въз основа
на така постигнатата договорка, „КПМГ България” ООД се задължава да съдейства
на ответника във връзка с извършването на анализ на финансовата дейност на
„Токуда банк” АД /финансов дю дилиджънс за периода от 01.01.2012 г. до
30.06.2013 г./ и да предостави съдействие по изготвянето на договор за покупко-продажба
на акции и друго необходимо съдействие по сделката. Вписано е, че на страните е
известно, че ответното дружество е консултант на няколко чуждестранни
дружества, между които и ОАО „Инвестбанк” АД, Русия, които дружества разглеждат
възможността да придобият дял от акционерния капитал на „Токуда банк” АД. Уговореното
възнаграждение относно финансовия дю дилиджънс е 32 000 евро, а за
съдействието за извършване на сделката и
договор за покупко-продажба на акции – таванът на възнаграждението е
16 000 евро, базирано на усреднена часова ставка от 160 евро и условие, че
ангажиментът няма да отнеме повече от 100 часа. Постигнато е съгласие
възнаграждението да бъде фактурирано 50 % при започване на работа по
ангажимента и 50 % при издаване на доклада в работен вариант, като фактурите ще
се издават на ответното дружество и дължимата по тях сума следва да се плати
при представяне на фактурата.
На
29.10.2013 г. е подписано допълнително споразумение № 1 към гореописаното писмо
за ангажимент, съгласно което ответникът възлага на „КПМГ България” ООД
извършването на превод на финансовия дю дилиджънс доклад от английски на руски
език срещу възнаграждение за работния доклад от 4200 евро без ДДС и за
окончателния доклад – превод единствено на добавените към финалния доклад
палаграфи, който следва да бъде таксуван по часова справка, възлизаща на 120
евро на час. Това допълнително споразумение е подписано от името на ответника
от изпълнителния директор К.Д..
Представени
са издадените във връзка с писмото за ангажимент фактури, съответно: №
**********/30.09.2013 г. за сумата от 37551.94 лева с ДДС /31293.28 лева без ДДС, което е
равностойността на 16 000 евро/; № **********/06.11.2013 г. за сумата от
47409.32 лева с ДДС /39507.77 лева без
ДДС, което е равностойността на 24240 евро окончателно плащане във връзка с
изготвяне на финансовия дю дилиджънс и 4200 евро плащане във връзка с превод на
финансов дю дилиджънс доклад по споразумение № 1/ и № **********/14.01.2014 г. за сумата от 41682.65
лева с ДДС /34735.54 лева без ДДС, което
е равностойността на 17760 евро плащане
във връзка със съдействие при изготвяне на договора за покупко-продажба на
акции, съгласно писмото за ангажимент/.
Представени са и изготвения въз основа на
писмото за ангажимент финансов дю дилиджънс доклад на английски език, както и
същият доклад, преведен на руски език.
От
представената електронна кореспонденция, разменена между З.М.– член на екипа на
„КПМГ България” ООД, който съгласно писмото за ангажимент води финансовия дю
дилиджънс и отговаря за оперативното управление на проекта и комуникацията с
възложителя, А.Т.и К.Д., се установява, че фактурите са изпратени на К.Д., като
представител на ответното дружество от З.М., съответно на 02.10.2013 г. фактура
№ **********/30.09.2013 г., а на 12.11.2013 г. № **********/06.11.2013 г.,
както и превод на доклада от английски на руски език. На 14.01.2014 г. М.изпраща
на Д. сканирани копия на двете фактури, които са останали неплатени.
На
23.10.2018 г.
на ответника е връчена нотариална покана от упълномощен от ищеца адвокат, с
която е поканен да плати дължимите по фактурите от 06.11.2013 г. и 14.01.2014
г. суми, в 5-дневен срок от получаване на поканата.
На
29.10.2013 г. М.изпраща на Т.финансовия дю дилиджънс
доклад на английски език, а на 02.11.2013 г. изпраща този доклад в превод на
руски език.
На
28.11.2017 г. в Търговския регистър е вписана промяна в наименованието на
ищцовото дружество от „КПМГ България” ООД в „К.О.” ООД.
За
периода от 28.11.2011 г. до 19.09.2013 г. като законни представители на
ответното дружество са вписани Р.Й.Н.и К.Х.Д.. На 19.09.2013 г. Р.Н.е заличен
като представляващ дружеството и 17.04.2014 г. като единствен законен
представител е вписан К.Д.. Като начин на представляване за периода 28.11.2011
– 19.09.2013 г. е вписано, че дружеството ще се представлява пред трети лица от
двамата изпълнителни директори заедно или всеки един от тях заедно с прокуриста С.С.С.. За периода от 19.09.2013 г. до 17.04.2014 г.
като начин на представляване е вписано, че дружеството ще се представлява от
изпълнителния директор К.Д. винаги заедно с прокуриста
С.С..
Съгласно приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, чиeто заключение съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, процесните две
фактури № **********/30.09.2013 г. за сумата от
37551.94 лева с ДДС и №
**********/06.11.2013 г. за сумата от 47409.32 лева са осчетоводени от ищеца,
като са включени в дневниците за продажба по ЗДДС и са подадени със
справка-декларация до ТД на НАП. Осчетоводено е и плащане по първата фактура на
07.10.2013 г., като вещото лице констатира, че това плащане е извършено по
банков път. В счетоводството на ищеца
липсват данни за плащане по фактурата от 06.11.2013 г. Към датата на завеждане
на исковата молаб в счетоводстото на ищцовото дружество е отразено вземането
към ответника по процесната фактура от 06.11.2013 г. Вземането по тази фактура
не е било обект на прехвърляне по сключения между ищеца и „КПМГ Адвайзъри“ ЕООД
договор по чл. 15 от ТЗ от 01.09.2017 г., като няма данни за отписване на това
вземане от счетоводната отчетност на ищеца. В счетоводството на ответника е осчетоводена
единствено фактурата ог 30.09.2013 г., като е отразено и извършеното на
07.10.2013 г. плащане по нея. Ответникът е включил в дневника за покупки по
ЗДДС и е подал със справка декларация пред НАП, съответно е ползвал данъчен
кредит единствено по фактурата от 30.09.2013 г. По фактурата от 06.11.2013 г.
ответникът не е ползвал данъчен кредит. Размерът
на дължимата законна лихва върху сумата от 24 240 евро, за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. възлиза на
7381.71 евро или 14437.37 лева.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, чиeто заключение съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че в изходящата пощенска кутия на *******
са запазени представените по делото електронни писма, изпратени към *********** и *******. Към изпращаните съобщения няма служебна информация,
от която да се установят ІР адреси на изпращача и получателя, като е-мейл адресите *****************@*****.***
и ******* са коректни, а вторият посочен е-мейл
фитурира и в получените във входящата поща съобщения.
Във входящата поща на ******* са запазени представените по делото писма, получени
от *******; ********; ********; ******* и *******. От съдържащата се служебна информация към
съответните писма може да се установи ІР адресите, от които са изпратени тези
писма, като ІР адресите, от които са изпратени писмата във входящата поща са от
адресни пространства, които се намират в България, София; Руската федерация,
Москва и САЩ, М. Вю и Лос Анжелис.
От събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите З.Д. М.и К.Х.Д., се установява следното:
Свидетелят М.е работел в „К.О.“ ООД
през 2012-14 г., когато дружеството се
казвало „КПМГ България“ ООД, като старши мениджър в отдела, който се занимава
със сливане и придобиване. Работата му в този отдел включвала съдействие на
инвеститори при покупка или продажба на бизнеси в България, основно финансови
анализи, свързани с тези сделки, оценки на бизнеси. С ответника “Р.к.“ АД е
работил по два проекта. Двата проекта били свързани с потенциално придобиване
на мажоритарен дял от „Токуда банк“ АД, като по време на първия проект екипът,
в който свидетелят участвал бил ангажиран да предостави съдействие на “Р.к.“ АД
и съответно инвеститорите, които ответникът представлявал, във връзка с
потенциалната сделка, от гледна точка на договор за покупко-продажба на акции,
преглед на този договор и коментари по него. Вторият ангажимент, който имали се
състоял в това да направят най-напред финансов, данъчен и правен анализ,
най-напред на банката и след това отново съдействие, във връзка с договора за
покупко-продажба на банката. Първо с тях /м. декември 2012 г. или м. януари
2013 г./ се свързал г-н Р.Н., който тогава бил
изпълнителен директор на “Р.к.“ АД и той реално на една среща в офиса на
ищеца представил плановете на ответното
дружество, заедно с консорциум от инвеститори, воден от руската „Инвест банк“
за придобиване в „Токуда банк“ АД. “Р.к.“ АД имал по-скоро работа на консултант
на консорциума от инвеститори на „Инвест банк“, т.е. играел ролята на местен
партньор, който да съдейства за намирането на консултанти за целите на финансов
анализ и съдействие по време на сделката. Според свидетеля тези потенциални
инвеститори били водени от руската „Инвест банк“, т.е. консорциум от фирми, с
водещ партньор „Инвест банк“ Русия. Страна по писмата за ангажимент с ищеца по
тези два проекта бил ответника “Р.к.“ АД. Това било изричното желание на
инвеститорите, съответно на колегите от “Р.к.“ АД, изразено от г-н Н.в
началото. По време на първия ангажимент, когато установили първия контакт с “Р.к.“
АД свидетелят М.е присъствал на срещи, на които присъствали г-н Р.Н.и г-жа М.Н..
По време на втория ангажимент, който започнал през м. септември 2013 г., свидетелят
присъствал на среща, на която се обсъждал проект на договор за продажба на
акции, на която присъствали като представители на инвеститорите г-жа А.Т.и г-н М.,
който бил мажоритарен акционер на „Инвест банк“ и съответно г-н С., като
представител на собствениците на „Токуда банк“. На среща, която се състояла през м. ноември 2013 г. като част от
преговорите с продавачите, се обсъждали и резултатите от направения от ищеца дю
дилиджънс, тъй като те имали отношение
към определяне на цената по сделката, съответно и параметрите по договора за
покупко-продажба. Крайни ползватели на доклада винаги са били потенциалните
инвеститори, т.е. „Инвест банк“ и екипа на г-жа А.Т., която водела процеса,
като проектен мениджър от тяхна страна. Т.била проектен мениджър от страна на
инвеститорите и реално тя била основният
човек за контакт, с който екипа на ищеца е обсъждал всички аспекти.В
това си качество тя присъствала на срещата за преговори, която била в София
през м. ноември 2013 г., заедно с г-н М., който бил мажоритарният собственик на
руската банка „Инвест банк“. Екипът на ищеца не е
имал ангажимент да преговаря по параметрите на сделката, а ангажиментът е бил
по-скоро да съдейства в прегледа на проекто-договора за покупко-продажба и
съответно неговите коментари и
наблюдения по този договор са били обсъждани с представители на инвеститорите и
основно с г-жа А.Т.. Ищцовото
дружество извършило дю дилиджънс и го предоставило на г-жа А.Т.. Инвеститорите,
чрез г-жа А.Т., пожелали изготвения дю дилиджънс да бъде преведен на руски
език. За тази цел било подписано допълнително споразумение към писмото за
ангажимент, с което да се уредят взаимоотношенията свързани с този превод. Това
допълнително споразумение било към първоначалното писмо за ангажимент и
съответно подписано от г-н Д.. Преводът бил направен със съдействието на колеги
на ищеца от Москва, след което ищецът предоставил на инвеститорите и версия на
руски език на дю дилиджънса. Свидетелят не знае да са постъпвали някакви
възражения по дю дилиджънса, нито от
страна на ответника, нито от страна на инвеститорите. С тогавашния изпълнителен
директор на ответника - г-н Д., свидетелят е имал телефонни разговори по отношение на логистиката,
организирането на ангажимента, тъй като ответното дружество било посочено като
страна, с която трябва да сключат писмото за ангажимент. Свидетелят се е виждал
физически само веднъж с г-н Д., който искал
да му предоставят оригиналите на издадените от ищеца фактури на рецепцията в
офиса на ищеца. В телефонен разговор свидетелят е коментирал с Д. докъде е стигнал
етапа на ангажимента, потенциалните инвеститори, както и изпращането на
доклада, тъй като според условията на
писмото за ангажимент, след като ищецът предостави работен вариант на
доклада, следва да фактурира последната част от дължимото му възнаграждение.
Свидетелят не помни г-н Д. да е възразявал нито дали сумите са дължими, нито
дали ангажиментът е приключил. Свидетелят не помни да са предостявяли на
ответника изготвения финансов дю дилиджънс, а
дали инвеститорите са го предоставили не знае, но помни, че с г-н Д. са
обсъждали, че дю дилиджънсът е приключен, във връзка с което ищецът ще издаде
последната фактура, съгласно уговореното с писмото за ангажимент. Според
свидетелят към края на 2013 г. Централната банка отнела лиценза на „Инвест
банк” и това било причина тогава да се прекрати планираната сделка. Свидетелят
е лицензиран оценител към Камарата на независимите оценители в България,
завършил е „Бизнес-администрация“ в Софийски университет, сертифициран финансов
анализатор към Асоциацията на финансовите анализатори на САЩ и е сертифициран счетоводител към Британска
счетоводна асоциация. Работил е по доста подобни ангажименти, свързани с дю
дилиджънса и подобни финансови анализи, тъй като повече от 13 г. има опит точно
в това поле. От опита си свидетелят счита, че е срещана подобна практика на
структуриране на ангажиментите, когато става дума за дю дилиджънс, а именно: писмото
за ангажимент да е с местен представител, а не директно с потенциалните
инвеститори. Тази практика обикновено се използва, когато чуждестранните
инвеститори имат местен партньор, с който работят и за да улеснят самият процес
по сключване на писма за ангажимент с местни консултанти, предпочитат този
начин на организиране на нещата, т.е. някой друг от тяхно име да сключи
договора, за да може след това по-бързо да се изчистят взаимоотношенията между
страните.
Свидетелят Д. е бил изпълнителен
директор на ответното дружество до м. април 2014 г. В това му качество знае, че
е имало поръчка от чужд клиент – „Инвест банк” Русия, да използван услугите на
ищеца за изготвяне на поръчка за финансов анализ за евентуално бъдещо
закупуване на „Токуда банк“ България, но не се е занимавал пряко с това и не е
участвал в тези преговори, срещи и
разговори между клиента и „КПМГ“,
тъй като имало и други представляващи дружеството заедно с него. Известно му е,
че ответното дружество е получило около
м. септември 2013 г. по сметката си финансова сума от клиента със санкция, че оторизират
ответника да плати фактура към „КПМГ“. Ответникът е извършил това плащане
своевременно. След това плащане не помни да е участвал в срещи, във връзката между клиента
„Инвест банк“ Русия и „КПМГ“, нито помни да са идвали в офиса или той да е ходил при
тях. Към края на м. септември започнал да получава имейла фактури от г-н З.М.от
„КПМГ“, в които били описани определени
суми за свършена работа по поръчката от нашия клиент към „КПМГ“, което навело
свидетелят на мисълта, че клиентът „Инвест банк” Русия явно е в диалог с „КПМГ“
по отношение на тази поръчка. Свидетелят не бил запознат с параментрите на тази
поръчка и затова потърсил от руската
банка обяснение или потвърждение в писмена форма, че е свършена тази дейност по
ангажимента, който са поели. Свидетелят е сигурен за едно плащане, а именно по
първата издадена от ищеца фактура, за което били получили сума на сметката си
от „Инвест банк”. Плащането по тази фактура било забавено някъде около 2-3
месеца, защото първо дошли средствата, а фактурата била
задържана, докато свидетелят получи отолизация да я плати. Зимата на 2013 г.
бил отнет лиценза на „Инвест банк” в Русия и опитите на свидетеля, както и на
останалите след неговото напускане в управлението на ответника лица да
осъществят контакт с „Инвест банк” били неуспешни. Свидетелят не помни да е получавал някакви документи, свързани с
работата по тази поръчка, освен фактурите по имейл от г-н З.М.от „КПМГ“. Предвид невъзможността да се осъществи
контакт с „Инвест банк”, след отнемането на лиценза, свидетелят не е получил
потвърждение, че всичко, което е свързано с поръчката за изготвяне на
финансовия доклад за бъдеща евентуална покупка на „Токуда банк” е одобрено и
прието без забележки по работата на
„КПМГ“ по случая. Свидетелят не е пращал към счетоводството на ответника
получените по емейл фактури от З.М., тъй като считал че първо трябва да има потвърждение
от техния клиент, че тази работа наистина е свършена в параметрите и
уговорките, които имал клиента с „КПМГ“. Затова фактурите стоели на стендбай,
докато се получи потвърждение. Писмото за ангажимент, сключено между ищеца и
ответника, му било предадено от
тогавашния собственик на „Инвест банк“ – г-н М. в
София, за да го подпише. По това време се сменяло ръковоството на ответното
дружество, свидетелят подписал писмото и го дал на г-н М., след което нямал
преки впечатления от изпълнението му и взаимоотношенията във връзка с него
между ищеца и „Инвест банк”. Доколкото,
при подписване на писмото за ангажимент
е коментирал с представителя на „Инвест банк”, че плащане ще се извършва след
потвърждение от „Инвест банк”, съответно получаване на финансови средства за
това плащане, свидетелят се опитал да получи такова потвърждение след като
получил по мейла фактурите от г-н М.. Свидетелят не си спомня за е подписвал
допълнителното споразумение, с което е уговорен превод на доклада от английски
на руски език, но при предявяване на намиращото се на стр. 54-55 от делото
споразумение от 29.10.2013 г. заявява, че поставеният под документа подпис е
негов. Освен първата фактура, по която „Инвест банк” е извършил потвърждаване и
по която е извършено плащане от ответника след получаване на оторизация за
това, други плащания не са правени от ответника поради невъзможност да се
осъществи контакт с руската банка, съответно да се получи потвърждение за
извършената работа. „Инвест банк“ имали няколко стартирали проекта в България,
един от които бил свързан с „Токуда банк”, а другият бил с инвестиционни проекти на територията на
България. Свидетелят не е присъствал в първоначални споразумения, срещи и
разговори с „Инвест банк” по повод проекта, свързан с „Токуда банк”. Ответното
дружество е било като консултант по тази бизнес идея и „Инвест банк“ имали дори
желание да отворят свой клон или офис в България и в тези разговори са ползвали
ответника като партньор, който на местна почва, с определени контрагенти,
партньори да осигурява необходимите контакти, тъй като „Инвест банк“ пристигали в България само за определени
срещи и после се прибирали. Свидетелят
заварил това положение през м. септември, когато получил първото плащане от тях
и с плащането на първата фактура към „КПМГ“ започнал да разбирам, че върви някакъв процес на преговори в този
смисъл. Свидетелят се е срещал с г-н М. и придружаващата го А.Т., но не знае
каква точно позиция е заемала Т..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля М., като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията се основават
на лични и непосредствени възприятия на свидетеля, който не е пряко
заинтересован от изхода на делото. В показанията на свидетеля Д. се констатират
известни противоречия с установените по
делото други доказателсва, но същите могат да се дължат, както на изминалия
период от време /близо 7 години/, така и на вероятна заинтересованост по
смисъла на чл. 172 от ГПК с оглед позицията, която е заемал в процесния период в
ответното дружество.
От така събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на писмо
за ангажимент от 24.09.2013 г, с типичното за договор за консултантски услуги съдържание.
Характера на поетото от ищеца задължение да съдейства на ответника във връзка с
извършването на анализ на финансовата дейност на „Токуда банк” АД /финансов дю
дилиджънс за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г./ и да предостави
съдействие по изготвянето на договор за покупко-продажба на акции и друго
необходимо съдействие по сделката по съществото си пердставлява именно договор
за консултански услуги. Установи се, че с
допълнителното споразумение от
29.10.2013 г. към този договор, на ищеца е възложено и извършването на превод
на изготвения във връзка с писмото за
ангажимент финансов дю дилиджънс доклад от
английски на руски език. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за липса на гореописаната облигационна връзка между страните.
Наистина представените по делото писмени договори са подписани от името на
ответника единствено от К.Д., което лице няма право да представлява еднолично
ответното дружество към момента на подписване на писмото за ангажимент и
допълнителното споразумение /обстоятелство, което се установява от направената
от съда служебна проверка по електронното дело на ответника в Търговския
регистър/. Договорът за извършване на консултантски услуги и превод не е
формален договор, поради което липсата на обективирано писмено съгласие от
надлежните представители на ответника за сключването на тези договори не
обосновава извод за липса на облигационно правоотношение. Предвид разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ, обстоятелството, че подписалото от името на ответното
дружество лице не е разполагало съсс самостоятелна представителна власт, е без
значение, тъй като не са представени доказателства ответното дружество да се е противопоставило
веднага след узнаването за извършени действия. Напротив, от събраните по делото доказателства
се установи, че ответникът е приел тези действия, тъй като издадената по договора фактура от 30.09.2013
г. не само надлежно е осчетоводена от
ответното дружество, вписана в дневниците за покупки и е ползван данъчен кредит
за нея, но и е платена на ищцовото дружество. Тези действия на ответното
дружество обосновават извод, че същото е узнало за сключената между страните сделка,
но въпреки това не се е противопоставило на нея.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване
по отношение на обстоятелството, че е извършил възложената му с договора
дейност. Съдът намира, че такова доказаване е проведено. От ангажираните от
ищеца писмени и гласни доказателства се установи, че тази дейност е приета без
възражения от ответника. За възникване
задължението на ответника да заплати извършената от ищеца дейност е без значение
дали лицето, което ще се ползва от изготвения финансов дю дилиджънс доклад е
приело работата, съответно е потвърдило на ответника извършването на плащането,
тъй като процесната облигационната връзка е възникнала между ищеца и ответника
и задължението за приемане на извършеното във
връзка с договора, съответно заплащане на възнаграждение за него
принадлежи на ответника, като неговите отношения с трето лице, във връзка с
които отношения той е решил да възложи извършването на дю дилиджънса на ищеца,
не са основание, освобождаващо го от договорната му отговорност спрямо ищцовото
дружество.
От събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи,
че направеното от ответника възражение, че процесното вземане не принадлежи на
ищеца, а на трето лице, е неоснователно.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца
изцяло дължимото възнаграждение за извършената работа. От приетото по делото
заключение на вещото лице П. се установява, че останалата дължима от ответника
по процесната фактура № **********/06.11.2013 г. сума е 24240 евро или 47409.32
лева. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да
приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Така Съдът е
длъжен да приеме, че ответникът не е извършил плащане на претендираното в
настоящето производство възнаграждение по процесната фактура.
Предвид изложеното съдът намира
предявеният иск за главницата за
основателен и доказан по размер.
Предвид постигнатото от страните
съгласие, задължението за заплащане на възнаграждение възниква от момента на предаване на издадената във връзка
с него фактура. В случая се установи, че фактурата от 06.11.2013 г. е
предаддена на ответника на 12.11.2013 г., съответно от този момент ответникът
дължи да заплати възнаграждението, без
да е необходимо изпращането на покана. Затова основателно се явява искането на ищеца
за присъждане на законната лихва върху неплатеното възнаграждение за периода от 06.11.2015 г. до
датата на исковата молба /05.11.2018 г./. Видно от заключението на вещото лице П.,
размерът на дължимата законна лихва за този период, начислена върху главницата
от 24240 евро, възлиза на 7381.71 евро, поради което искът за лихвата се явява доказан
за пълния предявен размер.
Предвид извода на съда за съществуване
на вземания на ищеца спрямо ответника, следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение за давност. Съгласно уговореното между страните, вземането на ищеца по
фактурата от 06.11.2013 г. е станало изискуемо на 13.11.2013 г. Исковата молба
е подадена на 05.11.2018 г. и към този момент е
изтекъл период от време, който е по-кратък от приложимия по отношение на
процесното вземане за главницата
петгодишен давностен срок. Претендираното вземане за лихва е за период от
06.11.2015 г. и не е обхваното от предвидения в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен
давностен срок. В този смисъл възражението на ответника се явява неоснователно.
При този изход на производството
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С
представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира следните разноски: 3600
лева заплатено адвокатско възнаграждение; 2473.86 лева заплатена държавна такса
и 300 лева платен депозит за вещо лице. Съдът намира, че се установява реалното
извършване на така поисканите разноски и същите подлежат на възстановяване от
ответната страна, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3600 лева за исковото производство не е в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, актуална към
датата на подписване на договора за правна защита и съдействие – 03.07.2019 г. /2385.39 лева + 477.08 лева ДДС= 2862.47 лева/
и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното,
съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят на
3000 лева. Така определеният размер е
съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност
на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния
представител на ищеца в настоящето производство процесуални действия. При така определения размер на адвокатското
възнаграждение, дължимите на ищеца разноски
са в общ размер от 5773.86 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Р.К.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „К.О.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***/А, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 24240
евро /двадесет и четири хиляди двеста и четиридесет евро/, представляваща
дължимото възнаграждение по фактура № **********/06.11.2013 г. за предоставени
консултантски услуги и превод, възложени
с писмо за ангажимент от 24.09.2013 г. и
допълнително споразумение към него от 29.10.2013 г., ведно със законната лихва
от 06.11.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Р.К.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „К.О.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***/А, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
7381.64 евро /седем хиляди триста
осемдесет и едно евро и 64 евроцента/ , представляваща законна лихва за забава
върху претендираната главница за периода от 06.11.2015 г. до 05.11.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА
„Р.К.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „К.О.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***/А, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в производството в размер на сумата от 5773.86 лева лева /пет хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и 86 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: