Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260075
гр. Севлиево, 17.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1392/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от "КРЕДИТ ИНС"
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, *******,
представлявано от М.Г.А.срещу Х.К.Х., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че договор за кредит с
кредитополучателя бил сключен във формата на електронен документ при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Ответника кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за
кандидатстване. В резултат на подадената заявка служител на ищеца се свързал с
него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията
на дружеството, кредит в размер на 500,00 лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС"
АД линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит
„Екстра" № *******. и желаната сума
му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на
партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от ответника лична
карта. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ. Същото се
считало за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен
подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В данните
посочени в заявката на ответника фигурирала информация, която логически била
свързана само и единствено с ответника, който лично я предоставил на
дружеството при кандидатстването. Ответникът с попълване на данните си в
заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор. Законът
придавал значение на подписан документ не само на електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис, но допускал страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко
въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й.
Съгласно условията на сключения договор, „КРЕДИТ ИНС", поело задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поел задьлжение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като
общият размер на задължението – 1040,00 лв. било платимо ведно с главницата на
дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 01.08.2019, 01.09.2019,
01.10.2019, 01.11.2019, 01.12.2019, 01.01.2020, 01.02.2020, 01.03.2020,
01.04.2020, 01.05.2020, 01.06.2020, 01.07.2020. Към дата 14.10.2020 г.
кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, с изключение на
първата. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника,
посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани били смс-и и осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Марио Мариянов
Асеновне не е осъществил никакво плащане. Ищеца подал на основание чл. 410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC - Севлиево образувал ч. гр. д. № 1127/2020 г.
и по същото дело издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Било указано на ищеца да предяви иск на осн. чл. 415 ГПК. С оглед горното иска постановяване на решение, с което да се установи със
сила на присъдено нещо и да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца: сумата от 458,33 лв., главница на основание сключен договор
за потребителски кредит „Екстра" № *******.; сумата от 165,00 лв.,
договорна лихва за периода 01.09.2019 г. - 01.07.2020 г.; сумата от 56,42 лв.,
законна лихва за забава за периода 02.09.2019 г. - 14.10.2020 г.; законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на
исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов представител
и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно заседание и
неупражняване на процесуални права са указани на ответника с връчване на препис
от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира,
че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието
дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото
производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по исковото
производство, така и по заповедното производство. Със заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК е разпоредено ответника - длъжник да
заплати на ищеца - заявител заявените суми, предмет на настоящото производство,
както и разноски – за платена държавна такса в размер на 16,83 лева и за платено
адвокатско възнаграждение, в размер на 202,00 лева. По настоящото исково
производство се претендират разноски, платена е държавна такса, в размер на 133,17
лева, като се претендира и адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00 лева.
Предявените искове са уважени изцяло, поради което е налице основание за
присъждане на посочените по – горе разноски за заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждение по двете производства.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на "КРЕДИТ
ИНС" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, *******,
представлявано от М.Г.А., съществуват парични вземания, за следните суми: сумата
от 458,33 лв., главница на основание сключен договор за потребителски кредит
„Екстра" № *******.; сумата от 165,00 лв., договорна лихва за периода
01.09.2019 г. - 01.07.2020 г.; сумата от 56,42 лв., законна лихва за забава за
периода 02.09.2019 г. - 14.10.2020 г.; законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.10.2020 г. до окончателното заплащане на главницата,
към длъжника Х.К.Х., с ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед
№ 260107/20.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 1127/2020 година по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.К.Х., с
ЕГН **********,***, да заплати на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, *******, представлявано от М.Г.А.,
направените по гр. д. № 1392/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: за платена държавна такса
- 133,17 лева и за платено адвокатско възнаграждение - 300,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.К.Х., с
ЕГН **********,***, да заплати на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, *******, представлявано от М.Г.А., направените
по ч. гр. д. № 1127/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на: за платена държавна такса - 16,83 лева и за платено адвокатско
възнаграждение - 202,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: