Р Е Ш Е Н И
Е № 261310
гр. Пловдив, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадасет и първа
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
15457
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Н.Б.К., ЕГН **********,***
против П.Т.А., ЕГН **********,***, и З.Ц.Ц.,
ЕГН **********,***, с която са предявени искове по чл. 45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на
ищеца сумата от 5000 лв.- главница, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди – душевни болки и страдания от нанесено му на 14.10.2018
г. разстройство на здравето, изразяващо се в мозъчно сътресение, открита рана
на други области на главата; разкъсно-контузна рана по долната повърхност на
долната челюст вдясно от брадата; кръвонасядане по лигавицата на долната устна
вдясно; охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става;
травматичен оток в лявата теменно-тилна област на главата и в дясната половина
на долната челюст, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.10.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 150 лв.- главница,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатена компютърна
томография на главен мозък – 120 лв. и съдебно – медицинско удостоверение – 30
лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 14.10.2018 г., по
повод проблем с личния автомобил, ищецът посетил автосервиз „***", в
близост до кръговото движение на ул. „***" и ул. „***" (изходът от
гр. П. към с. М.). Стигайки до автосервиза, Н.К. станал свидетел на ПТП, при
което лек автомобил „***с", движейки се с много висока скорост се ударил в
бордюрите, очертаващи вътрешната част на кръговото движение. Ищецът веднага се
отправил към мястото на инцидента, за да окаже първа помощ на пострадалите, като
в същото време позвънил на спешен телефон 112, като диспечерът му заявил, че ще
изпрати линейка и полиция. Когато пристигнал до пострадалата кола, ищецът
видял, че от колата са излезли две лица, има кръв по лицето на едното, а двата
предни аербег-а на автомобила са се задействали. Въпреки станалото, мъжете -
това били двамата ответници, му заявили, че ще напуснат местопроизшествието.
Причината за това явно била, че водачът бил във видимо нетрезво състояние. След
като ищецът ги уведомил, че вече се е
обадил на спешен телефон 112 и всеки момент ще пристигне линейка и полиция единият го нападнал с юмруци, а другият с
парче от бронята на автомобила започнал да удря ищеца. К. бил повален на
земята, а двамата нападатели започнали да му нанасят ритници по всички части на
тялото, като това било прекратено, когато се чули сирени от пристигащия
полицейски автомобил. След като ищецът подписал в качеството си на свидетел
акта, който полицаите съставили на водача, отишъл до катедра „Съдебна
медицина" при ***, но същата не работила в неделя и за това се наложило да
посети базата на болницата на ***, за да му бъдат направени изследвания,
доколкото се опасявал за здравето си - по време на побоя бил за момент изгубил
съзнание, имал множество травми по тялото, кожата на долната му челюст била
разцепена, а раната дълго кървяла след нанесените му удари.
При
посещение на ищеца в болницата раната на долната му челюст била обработена и
залепена с тъканно лепило, като му била назначена рентгенография, за да се
установи дали има счупване на челюстта. Направени му били и други прегледи и
изследвания, както и инжекция против тетанус. При посещението в болницата е
издаден лист за преглед на пациент.
На първия
работен ден след инцидента ищецът се явил в Катедра „Съдебна медицина“ на ***,
където е прегледан и освидетелстван. Издадено му е СМУ, в което е отразено, че
са му причинени: мозъчно сътресение, открита рана на други области на главата;
разкъсно- контузна по долната повърхност на долната челюст водено от брадата
(раната е била тъканно лепило); кръвонасядане по лигавицата на долната устна
вдясно; охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става;
травматичен оток в лявата теменно-тилна област на главата и в дясната половина
на долната челюст. За издаденото СМУ е заплатил сумата от 30 лв.
На
17.10.2018 г. с цел поставяне на диагноза на уврежданията на здравето и с оглед
установеното мозъчно сътресение, на ищеца е извършено изследване – компютърна
ортопантомография, за което е следвало да заплати сумата от 120 лв.
По случая
ищецът подал жалба до РП- Пловдив, като е образувана прокурорска преписка ***
г., съответно е водено ДП ***. След приключване на разследването е сключено и
одобрено от съда споразумение, по силата на което ответниците, като
съизвършители са признати за виновни за причиняването на ищеца на по хулигански
подбуди на лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, открита
рана на други области на главата; разкъсно-контузна рана по долната повърхност
на долната челюст вдясно от брадата; кръвонасядане по лигавицата на долната
устна вдясно; охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става;
травматичен оток в лявата теменно-тилна област на главата и в дясната половина
на долната челюст, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
Посочва се, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда. Наред с това, чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Твърди се,
че извършеното от двамата ответници престъпление - причиняване на лека телесна
повреда на ищеца при условията на съучастие, от гражданскоправна гледна точка
съставлява акт на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Със
споразумението двамата ответници се сочи, че са признати за виновни като
съизвършители на престъплението, следователно по силата на чл. 53 ЗЗД
отговорността им за причиняването на деликта е солидарна.
Причинените
на ищеца разстройство на здравето: мозъчно сътресение, открита рана на други
области на главата; разкъсно-контузна рана по долната повърхност на долната
челюст вдясно от брадата; кръвонасядане по лигавицата на долната устна вдясно;
охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става; травматичен оток
в лявата теменно-тилна област на главата и в дясната половина на долната
челюст, се сочи, че са му причинили
неимуществени вреди: преживени болки и страдания, уплаха за живота и здравето
си по време на деянието, загуба на спокойствие и емоционално равновесие след
побоя, чувство на унижение, потиснатост и угнетение, физически болки от
нанесените му удари. Трябвало е да преживее процес на възстановяване на
здравето си, през което не е могъл да развива пълноценна активност. Всички тези
причинени му неиумуществени вреди, ищецът счита, че следва да му се репарират от ответниците по
справедливост, а именно чрез заплащане
на обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от причиняване
на увреждането -14.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се и
имуществени вреди в горния размер за заплатените СМУ и компютърна томография,
ведно със законна лихва от 15.10.2018 г. Моли исковете да се уважат.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът П.Т.А. не е депозирал отговор.
Ответникът З.Ц.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са
налице основания за солидарно осъждане на ответниците, като следва да се
разграничат действията на всеки от ответниците.
Счита, че претенцията е прекомерно завишена, тъй като ищецът е млад
човек и травмите отшумяват бързо. Сочи, че с
оглед обстоятелството, че деянието е извършено „по хулигански подбуди“,
то не може да се установи съпричиняване и съответно авторство и вина на
ответника и причинно – следствената връзка между деянието и вредите.
Не оспорва,
че в резултат на причиненото увреждане ответникът е претърпял неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, но същите не са с интензитет,
съответстващ на претенцията. Моли
исковете да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното НОХД № *** на РС - Пловдив,
ведно с досъдебно производство № ***, се установява, че по отношение на ответниците
е било образувано наказателно производство, което е приключило с одобрено на 03.08.2020 г. споразумение, като видно от протокола, ответниците са признати за виновни за това, че
в съучастие, като съизвършители са извършили виновно престъпление по чл. 131,
ал.1, т .12 във вр. с чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК за това, че
на 14.10.2018 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди са причинили на ищеца Н.Б.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, открита рана на други
области на главата; разкъсно – контузна рана по долната повърхност на долната
челюст вдясно от брадата; кръвонасядане по лигавицата на долната устна вдясно;
охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става; травматичен оток
на лява теменно – тилна област на главата и в дясната половина на долната
челюст, причинили му разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл.
129 НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение
има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. Влязлото в сила споразумение
е задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413,
ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответниците
са извършили деянието по описания начин,
не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Няма
спор и от приложеното наказателно дело
се установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск
за обезщетяване на причинената от деянието щета.
В
лист – преглед на пацинт в спешно отделение от 14.10.2018 г. е отразено, че
ответникът е пострадал от удари по лицето, като е отразена и извършената
консултация след направена ортопантомография. Констатирано е, че няма данни за
фрактура на челюстни кости. Дадени са наставления за хранителен режим и покой
на ставата. Изписана е рецепта. Указано
е явяване за преглед на 17.10.2018 г.
В
приетия по делото лист за преглед на пациент от 14.10.2018 г. е видно, че
основната диагноза е открита рана на други области на главата с придружаващо
мозъчно сътресение. Направена е превръзка, като
преглеждащият е счел за необходимо, че следва да се направи
рентгенография на череп – обзорна – ФАС/ПРОФИЛ – ЛЯВА / ДЯСНА.
От представеното съдебномедицинско удостоверение № *** г. на ***, се установява, че на 14.10.2018г. в 7,30 часа ищецът е посетил спешното
отделение при ***, като съобщил за
нанесен побой от катастрофирали момчета с юмруци и ритници по време на
оказване на помощ на момчетата. Отразено
е констатираното обективно състояние, както и поставената от прегледалия го
медицински специалист диагноза: съмнение за счупване на процесус кондиларис на
долната челюст. Посочено е, че раната на брадата е обработена с тъканно лепило.
Дадени са указания за временна нетрудоспособност – 7-10 дни и е поставена
диагноза мозъчно сътресение. От консултацията с ЛЧХ, след направената ОПТГ е констатирано, че няма данни за фрактура на
челюстните кости. Отразено е и извършеното образно – диагностично изследване,
рентгенография на череп обзорна с вероятна клинична диагноза; счупване на долна
челюст закрито. В заключение се
констатира мозъчно сътресение, открита рана на други области на главата,
разкъсно – контузна рана по долната повърхност на долната челюст вдясно от
брадата, кръвонасядане по лигавицата на долната устна вдясно, охлузвания по
дясната лакътна сатава и дясната глезенна става, травматичен оток в лявата
теменно – тилна област на главата и в дясната половина на долната челюст, което
съдебният лекар е определил като разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 НК.
Приети са като писмени доказателства фактура и
фискален бон за сумата от 120 лв.- заплатено от ответника на 17.10.2018 г.
такса за извършен преглед КНТ, както и доказателства за извършване на така
заплатеното изследване от лаборатория за
образна диагностика и резултатите от него.
Видно от приетата като писмено доказателство
фактура и фискален бон, освен таксата за рентгенография, ищецът е заплатил е
сумата от 30 лв. за снабдяване със съдебно – медицинско удостоверение.
От разпита на свидетеля Г.И.Н. – военнослужещ,
началник на ищеца по времето на инцидента, работил с него 10 години в едно и
също поделение се установява състоянието на ищеца след инцидента. Установява
се, че ищецът е уведомил свидетеля непосредствено след инцидента, като му е
разказал, че отишъл да помогне за ПТП, но като се обадил на тел. 112
пострадалите започнали да буйстват, като не знае поради каква причина. Св. Н.
посочва, че е видял ищеца на третия ден след инцидента, като имал охлузвания от
дясната страна на брадата, в главата отзад вляво, бил стресиран и не говорил.
Бил уплашен и не споделял много. Преди този случай свидетелят посочва, че
ищецът е бил спокоен и уравновесен човек, но може би 3-4 месеца след това не
бил на себе си. Идвал на работа, като в
разговор със свидетеля ищецът споделил, че е бил пребит от млади момчета, като
споменал и къде се е случило.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
да се уважи предявеният иск ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете, а също и
размерът на претендираното обезщетение.
С оглед
нормата на чл. 300 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
считат обстоятелствата, че ответниците са извършили деянието, за което са признати за виновни, че това деяние е
противоправно и е извършено виновно.
Останалите факти,
които имат значение за гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. (В този смисъл Решение № 163 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
1025/2010 г., II т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК)
В конкретния случай двамата
ответници са признати за виновни, като съизвършители за престъпление, извършено
по „хулигански подбуди“, което изключва възможността за съпричиняване, каквито
и твърдения не се излагат от страна на ответника З.Ц.. Съгласно чл. 53 ЗЗД ,
когато увреждането е причинено от неколцина т.е. две или повече лица, то те
отговарят солидарно, какъвто е и настоящия случай.
По делото са събрани писмени доказателства, от които безспорно се
установява наличието на причинно – следствена връзка между извършеното
престъпление, както и заплатените от ищеца такса за рентгенография в размер на
120 лв. и съдебно – медицинско удостоверение в размер от 30 лв. В тази връзка
съдът счита за основателен и доказан предявеният иск за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 150 лв.- имуществени вреди.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характерът на увреждането, начинът на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, продължителността и
интензитета на причинените морални страдания.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ищецът е търпял болки и страдания във
връзка с причинената му телесна повреда, като не се събраха доказателства
установяващи значителен интензитет на същите. Не се твърди и не се установява
по делото да са налице обстоятелства,
които да изключват изцяло отговорността на ответниците. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че оздравителния процес не е продължил дълъг период от време, като на
ищеца са предписани хранителен режим и покой, а дадените указания за временна
неработоспособност са от 7 до 10 дни., а св. Н. посочва, че 3-4 месеца
психическото състояние на ищеца не е било добре, като той е променил
отношението си към околните и е станал по – мълчалив и затворен в себе си.
С оглед на всички обсъдени доказателства съдът
приема, че причинените на ищеца телесни увреждания не са причинили сериозно
разстройство на здравето на пострадалия – няма категорични доказателства да са
довели до значителни усложнения.
Въпреки, това с оглед на възрастта на ищеца, както
и безспорно установената лека телесна повреда, множеството макар и леки
наранявания по почти всички части на тялото, факта, че същият е военнослужещ и
дейността му е свързана с физическа активност, а заеманата от него длъжност
предполага по – голям психически дискомфорт с оглед на обстоятелството, че не е
успял да предотврати в конкретната
ситуация настъпилите телесни увреждания вследствие ударите на момчетата. Съдът приема, че справедливо обезвъзмездяване ще бъде сумата от 3000 лв.,
до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан. Предявеният иск
за главницата над тази сума до пълния предявен размер от 5 000 лв. се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за законна лихва съдът
счита, че същата е основателна, тъй като
причинителят на вредата изпада забава без покана, считано от датата на
увреждането.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат
разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите се констатираха от съда в
размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от искове на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 240 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 120
лв. – държавна такса върху уважения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди и 50 лв. – държавна такса върху уважания иск за присъждане на имуществени
вреди.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН **********,*** и З.Ц.Ц., ЕГН **********,*** да заплатят
солидарно на Н.Б.К., ЕГН **********,*** сумата
от 3000 лв.- главница, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от нанесено му на 14.10.2018 г.
разстройство на здравето, изразяващо се в мозъчно сътресение, открита рана на
други области на главата; разкъсно-контузна рана по долната повърхност на
долната челюст вдясно от брадата; кръвонасядане по лигавицата на долната устна
вдясно; охлузвания по дясната лакътна става и дясната глезенна става;
травматичен оток в лявата теменно-тилна област на главата и в дясната половина
на долната челюст, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.10.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 150 лв.- главница, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена компютърна томография на главен
мозък – 120 лв. и съдебно – медицинско удостоверение – 30 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.10.2018 г. до окончателното им изплащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА между сумата от 5000 лв. и уважения размер на
неимуществени вреди от 3000 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Н.Б.К.,
ЕГН **********,*** против П.Т.А., ЕГН **********,***,
и З.Ц.Ц., ЕГН **********,***, като недоказани.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН **********,***, и З.Ц.Ц., ЕГН **********,***
да заплатят на Н.Б.К., ЕГН **********,*** лв.
- разноски по съразмерност за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Т.А.,
ЕГН **********,***, и З.Ц.Ц., ЕГН **********,*** да заплатят в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 170 лв. –
държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ