Р
Е Ш Е Н И Е № 164
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 15.06.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №124 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод въззивна жалба от Г.Д.Т., чрез процесуалния и пълномощник
адвокат Р.М., против постановеното решение №513 от 11.11.2019 г. по т.д.№42/2019
г. по описа на Окръжен съд С.З. в отхвърлителната му част за разликата над
уважения размер 75 000 лв. до претендирания размер 150 000 лв. и
относно присъденото юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е осъдено
застрахователното дружество да заплати на Г.Д.Т. застрахователно обезщетение в
размер на 75 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря и Д. В.М.,
настъпила на 30.06.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2018
г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията до пълния и
предявен размер 150 000 лв.
Жалбоподателят Г.Д.Т. е останала
недоволна от постановеното решение в отхвърлителната му част.
Счита решението в тази обжалвана
част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на
съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Така се е
достигнало до определяне на обезщетение в изключително нисък размер, който не
съответства на събраните доказателства и
на съдебната практика по сходни случаи. Изложила е подробни съображения в
подкрепа на оплакванията си, вкл. и че е ограничено правото и да ангажира
доказателства за претърпените от нея болки и страдания, като не е допуснат до
разпит поискания втори свидетел за доказване на тези обстоятелства.
Моли да се отмени решението в обжалваната част
и се уважи претенцията в пълен размер - за разликата над 75 000 лв. до претендираните
150 000 лв. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК Л.И.АД, в който се счита същата за неоснователна.
Моли се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната
част по подробно изложени съображения.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет
на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 25.11.2019 г. Въззивната жалба срещу него е подадена на 09.12.2019 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата е майка на Д. В.М., починала
на 30.06.2018 г. в резултат на ПТП, при което
водачът на лек автомобил **** с рег.№ ****, нарушавайки правилата на
движение, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил движещия се там
лек автомобил марка ****, управляван от Г.Н.А.. При ПТП е причинена смъртта на
пътничката в ударения автомобил, находяща се на задната седалка, Д. В.М..
Към
настоящия момент не се спори относно ПТП и механизма му, както и за наличието
на валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното
застрахователно дружество.
Съобразно въведеният спорен предмет с въззивната жалба, спори се относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и спазването на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, разпореждаща,
че обезщетението се определя по справедливост.
Ищцата
е изложила твърдения в исковата молба за това какви са били отношенията и с
починалата и как се е отразила върху нея смъртта и. Твърди, че били силно
привързани една към друга, отношенията им се основавали на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич.
Имали силно изградена емоционална и
духовна връзка по-между си, обичали се, подкрепяли се, живеели в
разбирателство. Дъщеря и била нейна
опора, подпомагала я, били заедно във всеки един момент и заедно се справяли с
трудностите. Твърди, че понася изключително тежко загубата на дъщеря си, заГ.ла
нелепо и неочаквано. Била дълбоко травмирана. Ритъмът и на живот изцяло се
подчинил на смъртта на дъщеря и. Станала напрегната, неспокойна, изпитвала
чувство на тревога, имала нарушения в
съня и апетита. Често плачела за дъщеря си. Ще скърби до края на живота си, тъй
като за човешкия живот няма еквивалент, като моралните и страдания са огромни и
неописуеми.
Ответникът оспорва тези твърдения. Счита, че се касае за лице със
собствено домакинство, което не живее
заедно с починалата, че са спорни период и честотата на поддържаните отношения,
че преживеният стрес е надживян с нормално
психическо отношение към събитието.
За установяване на твърденията си в
исковата молба относно претърпените болки и страдания ищцата е поискала
изслушването на двама свидетели, както в исковата молба, така и в с.з. на
10.09.2019 г. Първата инстанция е допуснала един свидетел, вкл. след повторното
искане, като е посочила, че не е необходимо да се допуска втори свидетел относно фактите, за което вече е разпитан един
свидетел. Настоящата инстанция е допуснала до разпит втори свидетел на основание чл.266,ал.3 от ГПК, като е взела предвид оплакванията във въззивната жалба за ограничаване
правото на страната при събиране на доказателства за установяване на твърдените
от нея факти и обстоятелства във връзка с претърпените болки и страдания и
направеното искане в тази връзка.
Пред
първата инстанция е разпитана свидетелката Д. Т., етърва на ищцата. Видно от показанията
и, майка и дъщеря се разбирали много добре. След като се оженила, Д. идвала
всяка седмица при майка си, помагала и, много се грижила за нея. Имала
заболяване - нещо със сърцето и Д. и купувала лекарства. След катастрофата
майката била много притеснена. Влошило се състоянието. Станала като
паникьосана, не можела да се вземе в ръце. Започнала да получава сърцебиене. „Мъчно
и е за Д. и не може да се възстанови. Вече не се събират по празници“.
Пред
настоящата инстанция е разпитан
свидетелят А.Т., девер на ищцата. Видно от показанията му Д. живеела с майка си
в една къща до 19 или 20 години, когато се оженила. След това отишла в друго
село, но пред седмицата идвала 2,3 пъти при майка си. Чували се ежедневно по телефона,
говорили си. Помагала и защото била оперирана преди пет години. Перяла,
чистила, помагала и финансово, защото се налагало да пие лекарства за сърцето. В
същото време майката помагала в отглеждането на трите деца на Д., гледала ги,
докато Д. била на работа.
От
показанията му се установява, че непосредствено след инцидента Г. била в лошо
състояние, изобщо не можела да говори, очите и били почервенели, само ревяла и
не знаела какво да направи. Към настоящия момент здравословното и състояние не
било добро. Психически не била добре, не обръщала внимание на хората,
включително и на децата. Всяка събота
ходила до гробищата, като той я карал с колата.
Така събраните свидетелски показания са
непротиворечиви и непосредствени. Ето защо, следва да бъдат взети предвид при
преценяване на претърпените болки и
страдания на ищците.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се
претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се
отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на
увреждането, интензитета му, в каква степен тези обстоятелства са се възприели от ищцата и как са се
отразили върху нейната психика и емоции. Следва да се имат предвид родствените
отношения между починалата и ищцата, близостта между тях, чувствата на ищцата в
резултат на смъртта и след това, отражението
върху психиката и начина и на живот. От значение са и нормативно определените
лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай.
Въз
основа на констатациите на съдебно-медицинската експертиза и механизма на ПТП се
установява, че смъртта на Д. е вследствие описаното в исковата молба ПТП, което
довело до гръдна травма с разкъсване на
аортата и последвала остра кръвозагуба. Разкъсването на аортата по своя характер
представлява остро увреждане, което неминуемо причинява смърт за кратко време.
От показанията на разпитаните свидетели се установяват
отношенията между ищцата и нейната дъщеря, как се е отразила смъртта на дъщерята
върху майката. Те били привързани, помагали си взаимно, разчитали една на друга.
Въпреки, че живеели в различни населени места, след като дъщерята се омъжила,
имали близки отношения. Чували се по телефона ежедневно. Виждали се по-няколко
пъти в седмицата. Дъщерята помагала финансово на майка си предвид сърдечното и
заболяване, грижила се за нея след претърпяната сърдечна операция. Майката
приела тежко смъртта на дъщеря си. Променила се изцяло и престанала да обръща
внимание на хората около себе си, включително и на децата. Тежко приела смъртта
на дъщеря си и мъката и ще бъде до края на живота и.
Всички посочени обстоятелства за отношенията приживе между майка и дъщеря,
за настъпването на смъртта на Д. и как тя се е отразила на ищцата, нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, водят до извод, че справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от 150 000 лв.
Не до този извод е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение в отхвърлителната му част
следва да бъде отменено. В тази връзка са основателни оплакванията във въззивната жалба и същата
следва да се уважи. Фактът, че майката и дъщерята не живеели в едно домакинство
и, че не се виждали ежедневно, следва да се съпостави с отношенията им приживе
- между тях съществували взаимни отношения на обич, привързаност и помощ,
установени на база непротиворечивите свидетелски показания. Разчитали си.
Майката тежко приела смъртта на дъщеря си. Коренно се променил начинът и на
живот. Мъката по загубата на дъщеря и ще я съпровожда през целия и живот. Ето
защо и тъй като не са ангажирани други оборващи доказателства от
застрахователното дружество, неговите възражения се явяват неоснователни.
По
отношение на разноските -
Жалбоподателят е претендирал разноските - адвокатско възнаграждение за двете инстанции
по силата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са списък по чл.80 от ГПК, както и
два договора за правна помощ пред първата и пред въззивната инстанция, от които
се установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Съгласно
чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение в
размер на 5 560 лв./ 2 780 лв. за първата
инстанция и 2 780 лв. за втората инстанция според обжалваемия интерес/. Следва да се заплати ДТ на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, чийто размер съобразно уважената претенция е 1 500 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №513 от 11.11.2019
г. по т.д.№42/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. в отхвърлителната му част за
разликата над уважения размер 75 000 лв. до претендирания размер
150 000 лв., както и в частта му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД да заплати на Г. Д.Т. сумата над 75 000 лв. до
150 000 лв./ или 75 000 лв./, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на
дъщеря и Д. В.М. вследствие ПТП на 30.06.2018 г., ведно със законната лихва,
начиная от 30.06.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД да заплати на адвокат Р.М. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 5 560 лв. за първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД Л.И.АД да заплати ДТ в размер
на 1 500 лв. в полза на бюджета на съдебната власт за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.