Р
Е Ш Е
Н И Е
№513
гр. Пловдив, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5084/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-6207-000932/11.12.2018г. на **РУ Труд при ОДМВР Пловдив, с което на М.П.Ф., с ЕГН **********,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане
за отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно като се излагат конкретни съображения в подкрепа на
твърденията.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и се
представлява от адв. П.М. който моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление и излага съображения в тази насока.
Въззиваемата страна -
редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не
излага становище относно жалбата на Ф.. В съпроводителното писмо се излага молба за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 30.11.2018г. около 15:10 часа в община Съединение,
на път трети клас № 606, км. 63, посока гр. Стрелча, жалбоподателя управлявал лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № **, чужда собственост. Посоченото било възприето
от свидетеля К.И.П., заемащ
длъжността **в РУ Труд при ОДМВР Пловдив, и полицейския служител М.Й.. В хода на проверката и след извършена справка в оперативната дежурна част на РУ Труд, в АИС АНД, било установено че жалбоподателя управлява посоченото МПС
с невалидно СУМПС, тъй като документът бил обявен за изгубен/откраднат на
21.02.2018г. от сектор Пътна полиция Стара Загора.
За тези констатации бил
съставен АУАН серия „Д“, бл.№ 775876 от 30.11.2018г., в който
било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение квалифицирано
като нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта
и го подписал без възражения, като в графата за
възражения отразил саморъчно „Не“. Не
били депозирани и писмени възражения от страна на жалбоподателя по смисъла на
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
По делото е приложена справка
за нарушител водач на жалбоподателя видно от която СУМПС е обявено за
невалидно, телеграма с която е обявено СУМПС за невалидно от дата 21.02.2018г.,
с причина за издирването че веща е открадната, незаконно присвоена, изгубена,
справка за лице в АИС БДС, видно от която жалбоподателя Ф. е имал издадено
СУМПС валидно до 2020г., което е бил обявено за невалидно на 21.02.2018г. с
причина изгубен/отдраднат, декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност от 29.01.2018г., с която
декларирал че от месец март 2017г. СУМПС било в неизвестност.
Описаната фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля К.П. /актосъставител/, който заяви че поддържа описанотоо в акта, но не си спомня конкретния
случай. Свидетелят заявява че СУМПС не му е било предоставено, защото в
противен случай е щял да изземе същото. Съдът кредитира като обективни, последователни и логични,
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При извършената служебна
проверка съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от надлежен орган
и в предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок.
Жалбоподателя е бил наказан за
това че на 30.11.2018г., около 15:10 часа в община Съединение, на път трети клас № 606, км. 63,
посока гр. Стрелча, жалбоподателя Ф. е управлявал лек автомобил „Ауди 80“ с
рег. № **, с невалидно СУМПС, тъй като документът бил обявен за изгубен/откраднат
на 21.02.2018г. от сектор Пътна полиция Стара Загора. Разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП указва че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. От
справка за лице в АИС „БДС“ е видно че жалбоподателя Ф. е имал издадено СУМПС с
№ 28084928 валидно до 27.05.2020г. В настоящия случай безспорно е установено че
жалбоподателя Ф. е попълнил Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност на 29.01.2018г., с която
декларирал че от месец март 2017г. СУМПС било в неизвестност. В резултат на
това с телеграма с № 1228-0004 от 21.02.2018г.,СУМПС на жалбоподателя бил
разпространен в ШИС с мярка конфискация, с причина вещ – открадната, незаконно
присвоена, изгубена, от дата 21.02.2018г. Въпреки че жалбоподателя бил наясно с
подадената от него декларация и обстоятелството че не разполагал с валидно
СУМПС, което да не е било обявено за изгубено,
откраднато или повредено, на 30.11.2018г. управлявал МПС – посочено в НП, без
валидно СУМПС, с което извършил нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Настоящия
състав намира че безспорно жалбоподатеялят е извършил вмененото му нарушение.
Съставения АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а издаденото
НПсъдържа задължителните реквизити на чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството че в настоящия
случай е бил издаден АУАН в който нарушението е цифрово квалифицирано по чл. 150а от ЗДвП, без да е посочена алинея, в настоящия случай не опорочава издаденото НП,
тъй като административно-наказващия орган разполага с правото по чл. 53, ал. 2
от ЗАНН съгласно което наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, но е безспорно установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия случай. В издаденото НП
извършеното нарушение е словно и цифрово коректно описано, поради което
настоящия състав намира че правото на защита на жалбоподателя е охранено в
пълна степен.
Що се отнася до твърдяното от
страна на защитата че описанието на нарушението е неточно и неясно, както и че
административнонаказващия орган не е изяснил дали жалбоподателя е подал
заявление да му бъде издадено ново СУМПС, настоящия състав намира за
неоснователни, а такива обстоятелства дори не се и твърдят от жалбоподателя.
Така или иначе безспорно е доказано че издаденото на жалбоподателя СУМПС е било
обявено за изгубено, откраднато или повредено на 21.02.2018г.
Наказващия орган правилно е
определил и съответната за извършеното административно нарушение санкционна
норма. Разпордбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда че се наказва с
глоба 100 до 300 лева, водач който управлява моторно превозно средство, след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. В настоящия случай административнонаказващия орган е
определил глоба в размер от 200лв. Административно-наказващия орган не е посочил
защо е определил глоба в посочения размер, но настоящия състав намира че същия
е правилно определен. Видно от издаденота справка за нарушител/водач на
жалбоподателя той има 15 издадени наказателни постановления, като описаните в
справката под № 9, 12,13,14 и 15 са за едно и също нарушение като процесното –
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, всички обжалвани на първа инстанция, но едно от тях
влязло в сила, за АУАН от 30.10.2018г. което го характеризира като личност
склонна да извърщ.шва нарушение по ЗДВП. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът приема и отразеното от жалбоподателя в попълнената от него Декларация по
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност,
че СУМПС е в „безизвестност“ от март месец 2017г., а той обявява това
обстоятелство чак на 29.01.2018г. По изложените съображения съдът намира че
административнонаказващия орган правилно е определил размера на наложената
глоба.
Настоящия състав не намира за
съществен пропускът на административнонаказващия орган да посочи предложението
на т. 2, от ал. 1 на чл. 177 от ЗДвП, тъй като макар и пропуск, той не е
съществен и не е попречил на жалбоподателя за разбере за какво нарушение го
обвиняват.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-6207-000932/11.12.2018г. на **РУ Труд при ОДМВР
Пловдив, с което на М.П.Ф., с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.