№ 194
гр. Сливен, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106185 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от П. Т. К. от гр. Сливен
срещу Община Сливен.
Ищцата твърди, че на 12.06.2015 г. продала МПС Пежо 307, с рег. №
.........................., поради което не е била негов собственик в периода от 2015 г.
до 2021 г., за който ответната Община Сливен е начислила данък и лихви.
Излага, че съгласно чл. 54 ЗМДТ, в редакцията му в сила от 01.01.2015 г.,
данните за собствеността на регистрираните превозни средства се
предоставяли служебно, поради което ищцата не е имала задължение да
уведоми Община Сливен, че е прехвърлила собствеността върху автомобила.
Твърди, че по издадените АУЗ било образувано ИД № 2028/2022 г. по описа на
ЧСИ Г.Г., поради което моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответната Община Сливен сумата от общо 1593,74 лв. - главница и лихви за
начислен данък върху превозните средства за МПС Пежо 307, с рег. №
.........................., както следва: 503,34 лв. за периода от 2015 г. - 2016 г., от
които 260,40 лв. - главница и 242,94 лв. - лихви към 03.01.2025 г. по Акт за
установяване на задължения № АУ000015-1/28.03.2017 г., както и 1090,40 лв.
за периода от 2017 г. - 2021 г., от които 657,97 лв. - главница и 432,43 лв. -
лихви към 03.01.2025 г. по Акт за установяване на задължения № АУ001876-
1/22.08.2022 г. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за недопустимост на иска, поради
липса на правен интерес у ищцата, както и неоснователност по същество.
Излага, че ищцата не е обжалвала издадените АУЗ и същите са влезли в
законна сила. Наред с това, изтъква, че ищцата е имала задължение да
уведоми Община Сливен за настъпване на обстоятелство, имащо значение за
данъчното облагане в двумесечен срок от настъпването му, като пояснява, че
действително от 01.01.2015 г. е отпаднало задължението на собствениците на
придобитите превозни средства да подават данъчни декларации, но тъй като
купувачът на процесното МПС е бил с постоянен адрес в гр. София, Община
Сливен не е получила служебно информация за извършената на 12.06.2015 г.
продажба на автомобила. На изложените основания моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан и претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото
разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
главен експерт, чрез който моли за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и претендира присъждане на направените по
делото разноски. Евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната Община
Сливен, че ищцата П. Т. К., ЕГН: **********, не дължи сумата от общо
1593,74 лв. - главница и лихви за начислен данък върху превозните средства
за МПС Пежо 307, с рег. № .........................., както следва: 503,34 лв. за
периода от 2015 г. - 2016 г., от които 260,40 лв. - главница и 242,94 лв. - лихви
към 03.01.2025 г. по Акт за установяване на задължения № АУ000015-
2
1/28.03.2017 г., както и 1090,40 лв. за периода от 2017 г. - 2021 г., от които
657,97 лв. - главница и 432,43 лв. - лихви към 03.01.2025 г. по Акт за
установяване на задължения № АУ001876-1/22.08.2022 г.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен и доказан.
Видно от събраните писмени доказателства по делото с Декларация по
чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от 17.06.2014 г. ищцата е декларирала пред ответната
Община Сливен собствеността си върху лек автомобил Пежо 307, с рег. №
.........................., придобита с Договор от 02.04.2014 г.
Въз основа на подадената декларация, ответната Община Сливен е
начислила местен данък за автомобила, като задълженията на ищцата за данък
и лихви са установени с необжалвани и влезли в сила Акт за установяване на
задължения № АУ000015-1/28.03.2017 г. и Акт за установяване на задължения
№ АУ001876-1/22.08.2022 г., въз основа на които е образувано ИД №
2028/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Г..
От представената от ищцата справка от Нотариус Н.С. се установява, че
с Договор за покупко-продажба от 12.06.2015 г. ищцата е прехвърлила
собствеността по отношение на процесния лек автомобил Пежо 307, с рег. №
...........................
Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България. В чл. 53 ЗМДТ е уредено, че данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства.
След като през 2015 г. ищцата е прехвърлила собствеността на
автомобила с Договор за покупко-продажба, то и считано от 2015 г. данъкът се
дължи не от ищцата, а от купувача на автомобила.
В действащата до 01.01.2015 г. редакция, чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е
постановявал, че собствениците на превозни средства декларират пред
общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях
превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните
средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок
започва да тече от датата на регистрацията им за движение.
В новата си редакция, в сила от 01.01.2015 г., чл. 54, ал. 1 и 2 ЗМДТ
3
гласят, че размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщава
на данъчно задълженото лице, а данните се предоставят от Министерството на
финансите на общините или ежедневно - чрез изградена и функционираща
автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния
продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната
община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, или ежемесечно - на
електронен носител.
Ето защо, съдът споделя твърдението на ищцата, че същата не е била
длъжна да уведоми Община Сливен за настъпилото прехвърляне на
собствеността върху процесния автомобил.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на
ответната Община Сливен, че след като ищцата не е упражнила правото си да
обжалва издадените актове за установяване на задължения, то и същата дължи
заплащането на посочените в тях суми. Правопораждащият факт на
задължението за заплащане на данък по чл. 53 ЗМДТ е собствеността на
дадено превозно средство, поради което издаденият, макар и влязъл в сила
като необжалван акт за установяване на задължения не е обстоятелство, годно
да породи самото задължение, описано в него, в случай, че същото не е
възникнало на законово основание.
Наред с това, съдът намира, че цитираната от пълномощника на Община
Сливен съдебна практика по описа на СлРС и СлОС не е относима към
настоящия случай, тъй като касае правен спор, при който ищецът - данъчно
задължено лице по АУЗ, не е изпълнил свое законово задължение, а именно не
е представил на Община Сливен удостоверение за вписан отказ от наследство
в шестмесечния срок от откриването му.
Ищцата по настоящото дело, съгласно редакцията на чл. 54, ал. 1 и 2
ЗМДТ, в сила от 01.01.2015 г., не е имала задължение да уведоми ответната
Община Сливен за извършената продажба на процесния автомобил, като
обстоятелството, че Община Сливен не е получила информацията по
служебен път, както е разпоредено от закона, не следва да създава
неблагоприятни последици за прехвърлителя на собствеността.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за
установено по отношение на ответната Община Сливен, че ищцата не дължи
сумата от общо 1593,74 лв. - главница и лихви за начислен данък върху
превозните средства за МПС Пежо 307, с рег. № .......................... за периода от
2015 г. до 2021 г. по Актовете за установяване на задължения № АУ000015-
1/28.03.2017 г. и № АУ001876-1/22.08.2022 г. следва да бъде изцяло уважен
като основателен и доказан, тъй като ищцата не е била собственик на
процесния автомобил в посочения период, съответно не дължи данък за него
на основание чл. 53 ЗМДТ.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените
разноски по делото.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие, ищцата
е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв.
Съдът намира възражението на ответната Община Сливен за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата
за основателно. С оглед цената на иска, размерът на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в случая възлиза на 459,37 лв. Делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност, а разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание. Ето защо, съдът намира, че
размерът на дължимото адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищцата следва да бъде намален до сумата от 500,00 лв.
Предвид изложеното, ответната Община Сливен следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата сумата от 563,75 лв., от които 63,75 лв. - заплатена
държавна такса, съответно на коригирания размер на иска с допълнителната
искова молба, както и 500,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
П. Т. К., ЕГН: **********, с адрес гр. .............................. НЕ ДЪЛЖИ на
5
ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 сумата от общо 1593,74
лв. /хиляда петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ -
главница и лихви за начислен данък върху превозните средства за МПС Пежо
307, с рег. № .........................., както следва: 503,34 лв. за периода от 2015 г. -
2016 г., от които 260,40 лв. - главница и 242,94 лв. - лихви към 03.01.2025 г. по
Акт за установяване на задължения № АУ000015-1/28.03.2017 г., както и
1090,40 лв. за периода от 2017 г. - 2021 г., от които 657,97 лв. - главница и
432,43 лв. - лихви към 03.01.2025 г. по Акт за установяване на задължения №
АУ001876-1/22.08.2022 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на П. Т. К., ЕГН: **********, с адрес гр. .............................. сумата от 563,75
лв. /петстотин шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6