Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 28.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, в публично заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, тричленен състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Антоанета Александрова, с
участието на прокурор Таня Пиронкова, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВА административно дело №
441 по описа на съда за 2022 година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 185 и следващите от АПК.
Административното
дело е образувано
по Протест с вх. № 4153/14.12.2022г., подаден от Цветомир Папурков – прокурор в
Окръжна прокуратура гр. Ловеч, против чл. 20 в частта относно „... като основни
жилища…." от Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит /изм. и доп. с Решение № 325 от
29.12.2021г. по Протокол № 38/29.12.2021г. на Общински съвет гр. Луковит/.
С протеста се оспорва като
незаконосъобразен посоченият текст на чл. 20 от Наредбата в частта относно
„... като основни жилища….", като са изложени подробни
аргументи от прокурор Папурков, че оспореният текст на подзаконов акт е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
В съдебно заседание вносителят на
протеста прокурор Цветомир Папурков от Окръжна прокуратура гр. Ловеч поддържа
същия по изложените в него съображения.
Ответникът – Общински съвет гр. Луковит,
в съдебно заседание не се представлява. Изпратено е писмено становище от д-р Д.Д.
- Председател на Общински съвет гр. Луковит,
чрез адвокат А.А. от САК, в което е отразено, че протеста е неоснователен, тъй
като не е налице противоречие на оспорената разпоредбата от наредбата с чл. 71,
т. 1 от ЗМДТ. Изложени са подробни аргументи в този смисъл и се прави искане
съдът да отхвърли подадения протест.
В съдебно заседание участващият на
основание чл. 192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура гр. Ловеч – Таня
Пиронкова дава заключение за основателност на подадения протест и счита, че
оспорената разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит следва да бъде
отменена като незаконосъобразна, в посочената част, тъй като
противоречи на разпоредба от по-висок по ранг нормативен акт – ЗМДТ.
Съобщението за
постъпилия протест е обявено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 вр. с чл. 188 от АПК, като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189,
ал. 2 от АПК.
Административен съд гр. Ловеч, в
настоящият си тричленен състав, като обсъди доводите на страните и прецени
доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност е текст от Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Луковит.
Оспорва се разпоредба от подзаконов
нормативен акт на орган на местното
самоуправление по законовото определение на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7
ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 21, ал. 2 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Оспорването пред
съд на Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Троян като подзаконов нормативен
акт е регламентирано в Дял трети, Раздел ІІІ, чл. 185 - 194 от АПК. По силата
на чл. 187, ал. 1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е
обвързано с преклузивен срок. Подзаконовите нормативни актове
съдържат административноправни норми, които се отнасят за
неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие по
смисъла на чл. 76, ал. 3 във вр. чл. 75 от АПК, какъвто в частност е
оспореният
чл. 20 в
частта относно „... като основни жилища…." от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Луковит.
С нормата на чл. 186 от АПК
законодателят е посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови
нормативни актове. Това са гражданите, организациите и органите, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него
или за които той поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора,
който на основание чл. 186, ал. 2 от АПК може винаги да подаде протест срещу
акта, тъй като по презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава
обществения интерес. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК вменява на
прокурора да следи за спазване на законността в административния процес, като
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. В
съответствие с чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да
бъдат оспорени без ограничение във времето, а според чл. 185, ал. 2 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени както изцяло, така и в
отделни техни разпоредби. Като компетентен
да разгледа оспорването е тричленен състав на съответния административен съд,
съгласно чл. 191, ал. 2 от АПК. С
оглед на изложеното съдът намира протестът на Цветомир Папурков – прокурор от
Окръжна прокуратура гр. Ловеч за процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е
основателен по следните съображения: Според чл. 168, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорените текстове от Наредбата, на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК.
Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Луковит, приета от Общински съвет Луковит с Решение № 9/19.12.2003г., в сила от
01.01.2004г. представлява действащо право в момента. Наредбата е приета по
силата на законова делегация, като ЗМСМА и ЗМДТ предоставят правомощия на
общинския съвет да приеме наредба. В случая наредбата е приета на основание чл.
9 от ЗМДТ и регулира детайлно обществените отношения, свързани с определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги. В представената по делото
административна преписка по приемане на наредбата, няма представени
доказателства за спазване на процедурата по ЗНА – чл. 2а /отм./, чл. 37 ал. 2 /изм. и доп./ от Закон за
нормативните актове в редакцията от Държавен вестник бр. 55 от 17.06.2003г., в
сила от 18.12.2003г., действала към 19.12.2003г., когато е приета Наредбата.
Последното изменение на Наредбата е с
Решение № 325 от 29.12.2021г., взето с Протокол № 38 от 29.12.2021г., като от
общо брой общински съветници 17, „за“ са гласували 13; „против“ – 3 и
„въздържали се“ – 1. Това изменение обаче не касае разпоредбата на чл. 20 от
Наредбата.
Нормата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ предвижда изрична компетентност на общинския съвет, в
изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на същия член, да приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. В
случая наредбата определя рамката на правно регулиране на обществените
отношения, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Луковит. Общински съвет Луковит като орган
на местно самоуправление на територията на Община Луковит, решава самостоятелно
въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата
компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 8 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/ и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на
предоставените му правомощия, той е овластен да издава нормативни
административни актове, уреждащи въпроси от местно значение, сред които и
наредби. Предвид изложеното, протестираният текст от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит е създаден от компетентен орган –
Общински съвет Луковит, в изпълнение на конституционно закрепеното негово
правомощие да издава наредби на територията на Община Луковит.
Съдът счита, че при приемането
на Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит е съобразена изискуемата от закона специална форма, като актът съдържа и всички
съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и
4 от АПК - посочен е вида на акта /Наредба/, органът, който го е приел /Общински
съвет Луковит
/ и е определен главният му предмет /определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит/. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата
отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото
прилагане.
В протеста на
прокурор Папурков са изложени доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 20 от
Наредбата в частта относно „... като основни жилища….", поради противоречие
с чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 101 от 2013г. – „Не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождение на имота“.
Съдът напълно споделя аргументите на прокурор Папурков, изложени в
протеста, че разпоредбата на чл. 20 от Наредбата, съгласно която имотите декларирани от граждани като основни жилища не се
освобождават от такса битови отпадъци, противоречи на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 101 от 2013г., в
частта „... като
основни жилища….". Съгласно §1, т.
2 от ДР на ЗМДТ "Основно
жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните
нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част
от годината. В представеното становище от Председателя на Общински съвет гр.
Луковит, чрез адвокат А.А. от САК, се излагат доводи, че принципно таксата за
битови отпадъци се дължи, когато услугата се ползва и след като един имот е
„основно жилище“, то същият се ползва през преобладаващата част от годината,
следователно се дължи заплащането на такса битови отпадъци. Вероятно тази
хипотеза важи за по-голямата част от случаите, но несъмнено има и хипотеза, в
която един имот, дори и „основно жилище“ би могъл да не се ползва. Именно
тогава ще е налице дължимост на плащане, съгласно чл. 20 от Наредбата, което е
в противоречие с чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, съгласно която законова разпоредба „Не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождение на имота“. Изменението на
посочената разпоредба от ЗМДТ с ДВ, бр. 14 от 2021г. ще влезе в сила от 01
януари на втората година следваща публикуването на резултатите от преброяването
на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 година.
Съдът намира за недопустимо воля на издател на подзаконов нормативен
акт да се извлича чрез тълкуване, каквото прави в становището си ответника.
Освен това процедирането на местния орган на власт е в противоречие с
изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, които са основополагащи за всяка
нормотворческа дейност и нарушаването им винаги съставлява основание за
оспорване. Оспореният текст от Наредбата е в пряко противоречие с нормативна
регламентация от по-висок ранг, което е нетърпимо от правния ред. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично или въз
основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна
уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото
или техни подразделения. Посоченото означава, че нормите на ЗМДТ регулират съответните обществени
отношения винаги по начина, избран от законодателя във времето до последваща
промяна или отмяна по волята на Народното събрание. В тази връзка
регламентацията на ЗМДТ следва да се прилага такава, каквато е и без изключения
в уредените случаи, които освен това са регулирани в цялост, както и
разпоредбите на този закон представляват рамка, от която общинският съвет, не
може да излезе.
В съответствие с чл. 75,
ал. 2 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на
закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният
акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени
отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в
един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на
другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде
подзаконов акт. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на
територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 8
от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Обжалваната разпоредба – предмет на съдебен контрол, противоречи
също на предписанията на материалните норми – чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от
ЗНА, а именно подзаконовите нормативни актове, приемани от общините, да са
базирани на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на
обществени отношения от местно значение. Наред с това, компетентността на всеки
орган, свързана с неговите права и задължения, се определя в съответствие с
разпоредбите на материалния закон, като пряко следствие от нормата на чл. 4,
ал. 1 от Конституцията, респективно чл. 4, ал. 1 от АПК. Поради това, при
издаване на подзаконов нормативен акт, съответният орган е длъжен да се
съобразява стриктно с нормативния акт от по-висок ранг.
С оглед изложеното настоящият тричленен
състав на Ловешки административен съд приема, че разпоредбата на чл. 20 в
частта относно „... като основни жилища…." от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит, противоречи на материалноправна
норма от по-висок ранг, съдържаща се в Закона за местните данъци и такси,
Закона за нормативните актове и
Конституцията РБ, поради което на основание чл. 193 от АПК следва
да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 от АПК, ответникът по оспорването дължи
заплащане на направените от Окръжна прокуратура гр. Ловеч разноски по делото в
размер на 40 лева, представляващи
заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник”.
С оглед разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението
в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена самата Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Луковит.
Предвид изложеното и на основание чл. 193,
ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, тричленен административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на Цветомир Папурков - Прокурор в
Окръжна прокуратура Ловеч разпоредбата на чл. 20 в частта относно „...
като основни жилища…." от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Луковит /изм. и доп. с Решение № 325
от 29.12.2021г. по Протокол
№ 38/29.12.2021г. на Общински съвет гр. Луковит/.
ОСЪЖДА
Общински съвет гр. Луковит да заплати на Окръжна прокуратура гр. Ловеч сумата
40.00 – четиридесет лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в „Държавен вестник”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се обнародва от Общински
съвет гр. Луковит съгласно чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба
или протест, или ако подадените такива са отхвърлени.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.