Р Е
Ш Е Н
И Е
N 68
гр.Русе, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл.с-я
при секретаря ЕВА
ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от председателя
в.т.д.N59 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от „КРЕДИТ РЕСПЕКТ”ООД, ЕИК201428358, гр.София, представлявано от В. И.,
чрез пълномощник адвокат Х.М.-САК, против решение №1878/ 11.11.2019г.,
постановено по гр.д.№4181/2019г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иск за
установяване на вземане на дружеството против М.Д., произтичащо от запис на
заповед, издаден на 19.07.2018г. в полза на „Кредихелп“ООД, прехвърлен му на 11.12.2018г.
с джиро. Излага оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, подробно мотивирани и иска решението да бъде отменено като неправилно и
иска-уважен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Насрещната страна не е подала
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощник адв.Б.
заявява становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено,
с присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и
правилността на решението в обжалваната част, с оглед наведените оплаквания във
въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от надлежна страна, при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима
и подлежи на разглеждане.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо, но е неправилно, по следните съображения:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, постъпило в съда на 28.03.2019 г. по което
е образувано гр.д.№1800/19г. на РРС, „Кредит респект“ООД, ЕИК201428358, е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу М.И.Д. ***, на основание запис
на заповед, издаден на 19.07.2018г., за вземане за сумата 1591.15 лева, в полза
на „Кредихелп“ООД, платима на предявяване, осъществено на 17.10.2018г.,
прехвърлено му с джиро на 11.12.2018г. Заповедния съд е издал заповед и е
постановил незабавното й изпълнение. Длъжникът М.Д. е подал в срок възражение
по чл.414 ГПК, в което е посочил, че записа на заповед страда от пороци от външна
страна, цифрите изписани срещу текста „дата на предявяване“ не са положени от
него, записа на заповед не му е предявяван, в документа има дописвания, които
го правят неистински.
На заявителя е указано от заповедния съд, че
следва да предяви иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок. Искът
е предявен в този срок. Ответникът-длъжник не е подал отговор на исковата молба.
С определението по чл.140 ГПК районният съд правилно е посочил, че в
производството по иска по чл.422 ГПК е допустимо да се разглеждат оспорвания на
вземането, направени във възражението по чл.414 ГПК, дори и ответника да не е
подал отговор на исковата молба. Също така е приел, че следва да извърши
служебна проверка за това дали записа на заповед не е издаден в нарушение на
потребителското законодателство, което забранява да се изисква като обезпечение
издаването на запис на заповед. С оглед това свое становище е задължил страните
да посочат във връзка с какво правоотношение е издаден записа на заповед. В деня
на насроченото съдебно заседание е подадена молба от ответника, чрез
пълномощника му адв.Т.Б., с която е посочено, че оспорва иска изцяло, както и
че записа на заповед обезпечава отпуснат заем от 19.07.2018г. от „Кредитхелп“ООД
за 511.29 евро. За да му бъде отпуснат кредита трябвало да подпише запис на
заповед, изготвен от заемодателя, а той само изписал имената си и се подписал,
не знаел за каква сума е, не бил уведомен и за извършената цесия. Представени са
с молбата индивидуален договор за заем код:10019054/19.07.2018г., договор за
предоставяне на допълнителни услуги, приложение 1-погасителен план, неподписани
от ответника. В доклада на делото съдът е указал на ищеца, че е негова
доказателствената тежест за установяване, че ответника се е задължил безусловно
да заплати сумата по исковата молба на „Кредихелп“ООД, както и че вземането му
е надлежно прехвърлено.
За да отхвърли иска с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че процесния запис на заповед
обезпечава задълженията на ответника по договора за заем общо за сумата 920.91
евро. Приел е, че записа на заповед е издаден в нарушение на потребителското
законодателство, тъй като чл.34 ЗПК забранява да се изисква от потребителя да
гарантира потребителски кредит чрез издаване запис на заповед, а същият е
издаден за да обезпечи потребителския заем. Приел е също така, че ищецът е придобил записа на заповед в резултат на
джиро, но е бил недобросъвестен към момента на придобиването, тъй като и двете
дружества са имали за законен представител едно и също лице, поради което е
счел, че длъжника може да противопоставя на приносителя възражение, свързано с
договора за заем. Искът е отхвърлен, като неоснователен.
Решението е неправилно. Съдът
неправилно е изследвал наличието на каузално правоотношение между страните, при
липсата на наведено такова твърдение във възражението по чл.414 ГПК и при
липсата на подаден отговор на исковата молба, т.е. съдът служебно е въвел като
предмет на делото наличието на такова. Липсва към момента на разглеждане на
делото норма, която да оправомощава съда служебно да изисква от страните да сочат какво е каузалното основание
за издаване на записа на заповед.
Поради
абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда,
са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални
правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. С оглед
разясненията дадени в т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, само при въведено твърдение или
възражение от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Единственото
възражение, което е било въведено надлежно като предмет на изследване, което не
е преклудирано, е релевирано във възражението по чл.414 ГПК и то касае отговор
на въпроса дали изписването на цифрите 17.10.2018г. евентуално от друго лице и
непредявяването му прави ефекта недействителен. Според настоящия състав, записа
на заповед е редовен от външна страна и отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ.
Същият е предявен на издателя на 17.10.2018г., в закона липсва изискване датата
на предявяване да бъде изписана от издателя, но дори и тя да е изписана от
друго лице, издателят се подписал под нея и е изписал трите си имена, което
означава, че ценната книга е надлежно предявена за плащане, в
резултат на което вземането по нея е станало изискуемо. В документа няма
поправки, задрасквания, дописвания които да поставят под съмнение неговата
редовност. Ефекта е прехвърлен на ищеца с редовно джиро на
11.12.2018г., на гърба на записа на заповед, същото отговаря на изискванията на
чл.468 ТЗ и с него правата по ефекта са прехвърлени на него. Ето защо и
предявеният от ищеца иск за установяване на заявеното вземане по ефекта е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Постановеното от районния съд
решение в обратен смисъл се явявя неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, на
въззивника се дължат разноски за тази инстанция в размер на 31.82лв.-заплатена
държавна такса, за първата инстанция-481.82лв.-държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и за заповедното производство-31.82лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. Размера на адвокатското възнаграждение
съдът определя с оглед подадената частна жалба по реда на чл.413, ал.1 ГПК, с
която заповедта е обжалвана в частта за разноските, с довод за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение и предвид постановките на т.12 на ТР№4/18.06.2014г.
по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС. Предвид липсата на фактическа и правна сложност,
както и разпоредбата на чл.7, ал.7, вр.чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат
следва да бъде редуцирано на 100лв.
На основание чл.280, ал.2,
т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, на основание
чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №1878 от 11.11.2019г., постановено по гр.д.№4181/2019г. по описа
на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на М.И.Д., ЕГН********** ***,
съществуването на вземане на „КРЕДИТ
РЕСПЕКТ“ООД гр.София, бул.***, ЕИК201428358, за сумата 1591.15лв., дължима по
издаден запис на заповед от 19.07.2018г. в полза на „Кредихелп“ООД гр.София,
прехвърлена с джиро на 11.12.2018г., ведно със законна лихва от 23.03.2019г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1800/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН**********,***
да заплати на „Кредит респект“ООД гр.София сумата 31.82лв. държавна такса и
100лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство по
ч.гр.д.№1800/2019г. по описа на РРС, 481.82лв. разноски за първата инстанция,
както и 31.82лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: