№ 13
гр. Плевен , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20204430201715 по описа за 2020 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1772-000066/02.07.20г. на ** “ПП” при
ОДМВР -Плевен, с което на Й. В. К. от ** с ЕГН ********** основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева,
за нарушение на чл.69 от ЗДвП; на основание чл. 183,ал.1,т.1, предл. 1 от ЗДвП ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183,ал.1,т.1, предл. 2 от ЗДвП ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от
ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2,т.3 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП
ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.139, ал.2,т.4 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като
счита същото е незаконосъобразно и неправилно .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 08.06.2020г. в 15ч. в ***, като водач на л.а. * с рег.№ **, държава * с рама №***,
като спира на спирка, от редовните линии, за обществен превоз на пътници, пречейки на
тролейбус, на градския транспорт, да спре в уширението на спирката и възпрепятства
слизането и качването на пътниците. При извършената проверка се установи, че не носи
СУМПС и контролен талон към него. Автомобилът не е оборудван с пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. След извършената проверка в системата за управление на
административно наказателната дейност се установи, че не е заплатил в законно
установения срок наложената му глоба с фиш серия Х/123258 от 07.03.2020г.
Бил съставен АУАН №828015 от 08.06.2020г. като актосъставителят приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.69 от ЗДвП, чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП чл.139,
ал.2,т.3 от ЗДвП; чл.139, ал.2,т.4 от ЗДвП; чл.190,ал.3 от ЗДвП.
При предевяване на акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на
съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетеля П. Е. К. и К. Ч. П., както и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда, съобрази следното:
Относно нарушението п очл 69 от ЗДвП:
Нормата на чл. 69 ЗДвП установява, че на спирка на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да
спират за слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за
които е предназначена спирката. В акта, с който се поставя началото на
административно -наказателното производство е посочено, че лицето паркира на автобусна
спирка от редовните линии за автобусен превоз, като е посочено,че пречи на превозните
средства- тролейбус, на градския транспорт да спре в уширението и възпрепятства
слизането и качването на пътниците, за които е предназначена спирката. Този факт се
навежда и в НП.
Установяването на конкретните обстоятелства във връзка с престоя на автомобила на
наказаното лице е безспорно установено от показанията на разпитания свидетел
очевидец – св. П. Е. К. и К. Ч. П..
Съдът намира, че в конкретният случай приложимата санкционна норма е на чл. 183,
ал. 4, т. 8 ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на
пътници или кръстовище, тъй като описанието на фактическата обстановка в съставеният
АУАН, чрез индивидуализиране на нарушението, което се санкционира и установените
обстоятелства, при които е извършено съответства на санкционната норма на чл. 183, ал. 4,
т. 8 ЗДвП .
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно се явява и ангажирането на
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя на осн. чл. 183, ал.4,т.8 от
ЗДвП.
2
По делото се установиха данни, че в резултат от действията на Калинов същият е
пречил на ППС-тролейбус за обществен превоз за качване или слизане на пътници, както е
посочено и в НП.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно се явява и ангажирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя на осн. чл. чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП ., предвид на което НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Относно нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано задължението на
водачите да носят два различни документа – свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. За да бъде
извършено нарушението, достатъчно е водачът да не носи кой да е от тези документи.
Следователно не е необходимо водачът да не носи едновременно и двата документа, за да
бъде деянието съставомерно, а нарушението да е довършено. Напротив, неносенето както
само на СУМПС, така и само на контролния талон към него съставлява самостоятелно
административно нарушение. Щом неносенето на всеки отделен документ е самостоятелно
нарушение, то при неносене и на двата документа ще са извършени две отделни нарушения
(така Решение № 344 от 14.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3730/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 67 от 13.03.2020 г. по к.а.н.д. № 33/2020 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 1807 от 24.08.2015 г. по к.а.н.д. № 1860/2015 г. на
Административен съд – Варна). Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В случая за извършените две отделни нарушения е наложено за всяко
едно наказание, което се явява правилно и законосъобразно и в тази му част НП следва да
бъде потвърдена.
Относно нарушението на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП:
Съгласно чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, движещите се по пътя МПС, трябва да бъдат оборудвани
и с пожарогасител. При извършената проверка на място е установено, че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, не е бил снабден с пожарогасител, като от страна на лицето
липсват възражения, че такъв е бил наличен. В случая доколкото от наказващият орган се
твърди отрицателния факт, че автомобилът не е бил снабден с пожарогасител, в тежест на
санкционираното лице е да докаже, че е разполагал с такъв. От жалбоподателя не се твърди,
че е разполагал с пожарогасител, съответно не са ангажирани доказателства за това. Ето
защо, правилно е прието, че е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл.139, ал.2,
т.3 от ЗДвП и правилно му е наложено наказанието предвидено в нормата на чл.185 от
ЗДвП.
Относно нарушението на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП:
Съгласно чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, движещите се по пътя МПС, трябва да бъдат оборудвани
и със светлоотразителна жилетка. При извършената проверка на място е установено, че
управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е бил снабден със светлоотразителна
жилетка, като от страна на лицето липсват възражения, че такъв е бил наличен. В случая
доколкото от наказващият орган се твърди отрицателния факт, че автомобилът не е бил
снабден със светлоотразителна жилетка, в тежест на санкционираното лице е да докаже, че е
разполагал с такава. От жалбоподателя не се твърди, че е разполагал със светлоотразителна
жилетка, съответно не са ангажирани доказателства за това. Ето защо, правилно е прието, че
е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и правилно му
3
е наложено наказанието предвидено в нормата на чл.185 от ЗДвП.
Относно нарушението на чл.190,ал.3 от ЗДвП:
Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в
срока на доброволно заплащане е основание за прилагане на принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП /за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, респ. по чл. 171, т. 2, б. „к“ от
ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения
състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Т. е. на водач, който
управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт или фиш, може да
му се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби. Съдът констатира, че
наказващият орган неправилно е ангажирал наказателната отговорност на жалбоподателя и
му е наложил административно наказание „глоба“ на основание чл. 185 от ЗДвП без да
състави съответният ПАМ.
Следва да се посочи също, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от същия закон не може да бъде наложено, защото, на първо
място, не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач, пешеходец, собственик,
длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти по чл. 178б от ЗДвП и пр. На
следващо място, нормата съдържа само срокове, които очевидно не са императивни и в този
смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа
на нея да се обуслови административнонаказателна отговорност. Следователно неплащането
на наложеното наказание „глоба“ в срока на доброволното изпълнение не следва да бъде
санкционирано с налагането на ново наказание „глоба“.
При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно
наказателното постановление в тази част, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1772-000066/02.07.20г. на ** “ПП” при
ОДМВР -Плевен, в частта, в която на Й. В. К. от ** с ЕГН ********** основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 50 лева, за нарушение на чл.69 от ЗДвП; на основание чл. 183,ал.1,т.1, предл. 1 от ЗДвП
ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП; на основание чл. 183,ал.1,т.1, предл. 2 от ЗДвП ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от
ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2,т.3 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП
ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.139, ал.2,т.4 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1772-000066/02.07.20г. на ** “ПП” при ОДМВР
-Плевен, в частта, в която на Й. В. К. от ** с ЕГН ********** основание чл.53 от на
основание чл. 185 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 20 лева, за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд –
гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5