Р Е Ш Е Н И
Е №62
гр.Силистра, 21.10.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор при ОП гр.
Силистра С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №68 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №171/25.07.22г.,постановено по АНД№62/22г.,Силистренският районен съд е
потвърдил Наказателно постановление №610745-F627616/12.11.21г., издадено от директора на Офис-Силистра
при ТД НАП гр.Варна, с което на „Еждера 63“ЕООД,с ЕИК:********* и адрес на
управление в с.Брадвари,ул.“Н.П.Караджата“ №2, представлявано от управителя Е.Д.Д., на основание чл.178 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание, по вид „имуществена
санкция“,в размер на 500 лева,за нарушение на чл.132 ал.5 във връзка с ал.6 ЗДДС.
Производството е образувано по касационна жалба на “ЕЖДЕРА 63“ЕООД, подадена чрез представител по пълномощие адв.Тр.С. ***, обективираща искане за
отмяна на съдебния акт и, след решаване на спора по същество от настоящата
инстанция,за отмяна и на първоначално оспореното НП.Главното оплакване е
затова, че процесното пред СРС наказателно постановление било издадено в
недопустимо производство,тъй като неговото начало било поставено с АУАН съставен
извън едногодишния от извършване на нарушението давностен
срок от чл.34 ал. 1 ЗАНН (арг. т.1 от ТП №1/27.02.2015г. на ВКС по т.д.№1/14г.,ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС),с изтичането на който било погасено публичното
право на приходния орган да ангажира юридическата му отговорност за нарушение
на чл.132 ал. 5,вр. с ал.6 ЗДДС.Това било така,защото
същото било извършено на 01.09.2020г., а АУАН съставен на 17.09.2021г.,т.е.
след повече от една година.Характерът на релевираното нарушение бил различен от
„данъчно“ по разума на чл.34 ал.1 ЗАНН.При липса на легална дефиниция за
„данъчно нарушение“ и независимо,че систематичното място на процесното било в
материален данъчен закон, същото не можело да се свърже с неизпълнение на
данъчен дълг,което го поставяло в категорията на общите административни
нарушения, за които е приложим едногодишния погасителен срок, а не удължения
две-годишен за изрично посочените в ЗАНН видове деяния. Касаторът поддържа и
материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт тъй като приложеният
текст от ЗДДС не визирал субект на нарушението,а по хипотеза
неперсонифицираните дружества по чл.357 и сл. ЗЗД, обединявали усилията на поне
двама правни субекти,всеки от които може да е регистриран по ЗДДС.Последното
поставяло под въпрос регламентацията от чл.132 ал.6 ЗДДС в ракурса - кое от
всички лица е носител на нормативното задължение - двамата регистрирани по ЗДДС
участници в ДЗЗД или самото то, като фингиран субект
на данъчното право (ДЗЛ приравнено на ЮЛ за целите на данъчното облагане)
съгласно чл.9 ал.2 ДОПК. А щом не е посочен от нормотвореца
задълженият субект за извършване на действията по чл. 132 ал.5 и ал.6 ЗДДС, то произволното
ангажиране на отговорността на което и да е лице от участниците в ДЗЗД,било
недопустимо.Ето защо,поради липса на нормативно задължение за касатора той
именно да изпълни разпореденото с чл.132 ЗДДС, нямало как да се приеме, че е
субект на релевираната юридическа отговорност,поради което се настоява за
отмяна както на потвърдителния съдебен акт, така и на
НП.
Ответникът по касация-Териториална
дирекция на НАП гр.Варна,Офис гр.
Силистра,с писмено становище (л.14-л.15),подадено от упълномощен
представител ст.юрисконсулт Н.О.,оспорва жалбата.Излага аргументи в подкрепа на
решаващите изводи на районния съд и настоява постановеният от него акт да бъде
оставен в сила като съответен на фактите по делото и закона.Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Заместник
окръжният прокурор при ОП гр.Силистра счита,че атакуваното решение на СРС е
законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на
съдебното решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд,след обсъждане на жалбата и доказателствата по делото, прие
следното: Касационни основания, от
кръга на нормативно регламентираните с чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,които
са заявени с жалбата и поддържани в касационното производство,са за съществено нарушение на
административнонаказателните производствени правила с постановяване на юрисдикционен акт в недопустимо производство и за неправилно приложение на материалния закон,по
отношение на субект,който не е носител на неизпълненото в срок задължение от чл.132 ЗДДС. Ето защо касационният контрол ще се извърши на техния терен и в пределите
на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства.
Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е
анализирал събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно
фактическите си изводи.
Констатирал
е, че на 01.09.2021г. по електронен път в ТД НАП Варна, Офис гр.Силистра е
постъпило заявление от „Еждера 2020“ДЗЗД с ЕИК:*********, подадено (подписано с
КЕП) от представляващия дружеството Е.Д.Д., съгласно Договор
за учредяване от 25.08.2020г., за регистрацията му по ЗДДС на основание чл.96
ал.1 от с.з. (л.21-л.22 АНД/СРС). След извършена документална проверка,
приключила с Акт за регистрация (л.16-л.18 АНД/СРС), приходният орган е
установил, че гражданското дружество е подлежало на задължителна регистрация
поради достигнат оборот от повече от 50 000 лева в хипотезата на чл.96 ал.
10 ЗДДС (в приложимата редакция към ДВ,бр.96/2019г.) - при последователно
извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действали съгласувано (законният представител и на
трите субекта с наименование „Еждера“ е едно и също физическо лице Е.Д.Д.).Така посоченият Акт за регистрация по ЗДДС
№190422102937566/10.09.21г., връчен на представляващия ДЗЗД Е.Д.на 17.09.2021г.,
не е бил обжалван и като влязъл в законна сила е регистрирал на различно от
релевираното в административнонаказателното производство правно основание
дружеството. Последното не изключва (не поглъща) изрично нормираното задължение
с чл.132 ал.5 ЗДДС за същия този неперсонифициран субект,приравнен на ЮЛ в
производствата по ДОПК с чл.9 ал.2 от същия кодекс.
Съдът е установил още, че от
25.08.2020г. въз основа на Договор за създаване на дружество по 357 и сл. ЗЗД,
с участници „ЕЖДЕРА 63“ЕООД с ЕИК:*********, регистрирано към 25.08.2020г. по
ЗДДС и „ЕЖДЕРА“ЕООД с ЕИК:*********, гражданското дружество „ЕЖДЕРА 2020“, е
било вписано в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК:*********.Създаденият неперсонифициран
субект участва в гражданския оборот чрез своите съдружници, които запазват
юридическата си самостоятелност,вкл. за задълженията на дружеството по ЗЗД,
като носят отговорност съобразно дяловото си участие в същото.Ето защо,както
ответният по касация орган,така и районният съд, са приели,че поради
обективната невъзможност ДЗЗД да носи административнонаказателна
отговорност,същата следва да бъде насочена към участниците в него, със
съответната право- и дееспособност.По пътя на горната правна логика намерили за
законосъобразно процесното пред СРС наказателно постановление, ангажиращо
отговорността на настоящия касатор-един от
участниците в ДЗЗД, тъй като съгласно чл.132 ал.5 ЗДДС, съдружниците ЮЛ били
носители на задължението за регистрация по с.з. на неперсонифицираното
дружество, щом в него участва съдружник, който е регистриран по този закон. Съгласно
ал.6 на същия чл.132 ЗДДС те, вкл. касаторът, е следвало да подаде заявление за
регистрация в 7 дневен срок от датата на създаването на „ЕЖДЕРА 2020“ по
ЗЗД,т.е. до 01.09.2020г., което като не е напра-вил е нарушил закона.
Между страните няма спор за фактите.Спорът е за
правото, в контекста на кое лице е носител на нормативното задължение от
чл.13 ЗДДС,както и допустимо ли е било проведено административнонаказателното
производство и ако не е,валиден ли е оспореният пред СРС юрисдикционен
акт.И двата спорни въпроси са били повдигнати пред въззивната инстанция,която
по отношение на възражението за изтекли срокове по чл.34 ал.1 ЗАНН,е дала
законосъобразен отговор.Нарушението е „данъчно“ по смисъла на релевантната
разпоредба не само защото битува в материален данъчен закон, какъвто е ЗДДС, но
и защото именно с регистрацията на лицето по същия, приходните органи могат
ефективно да контролират облагаемите обороти на ДЗЛ, техните задължения за
данък добавена стойност,вкл. правото им на приспадане на данъчен кредит в
съответните данъчни периоди, както и непогасените им задължения за косвен
данък, което априори се свързва с “данъчни правоотношения“
иманентно съдържащи в себе си и задълженията за деклариране и погасяване на публични
дългове по ЗДДС. Като е отговорил по идентичен начин на възражението на
касатора за неприложимост в процеса на едногодишния срок от чл.34 ал.1 ЗАНН, а
на изрично нормираният за „данъчни нарушения“ двегодишен срок,съдът е приложил
правилно закона. Ето защо, като неоснователно възражението в горния смисъл,
следва да бъде отклонено.
Основателно, обаче, е оплакването за липса на посочен в
закона субект на задължението по чл.132 ал.5, във връзка с ал.6 ЗДДС.Обстоятелството,че по силата на законовата фикция от чл.9 ал.2 ДОПК,
неперсонифицираното дружество е приравнено в данъчните производства на ЮЛ, т.е.
на персонифицирано данъчнозадължено лице със задължителен ЕИК, не е в състояние
да даде еднозначен отговор на въпроса: кой е задълженият субект за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС на гражданското дружество по ЗЗД - всеки един
от съдружниците му; само този, който към датата на неговото създаване е бил
регистриран по ЗДДС или посоченият в до-говора по чл.357 и сл. ЗЗД негов
представител. Изхождайки от базовия принцип от чл.6 ЗАНН за законоустановеност
на административните нарушения, неизбежно се налага извод,че същите следва в
пълнота (в завършен фактически състав,вкл.с посочен субект на нарушението) да
са нормативно определени.Редакцията обаче,на приложените разпоредби на чл.132
ал.5 и ал.6 ЗДДС не посочва еднозначно задължения субект за подаване в
нормативния срок на заявление за регистрация на ДЗЗД, което не означава,че
всеки правоспособен участник в същото,е носител на този дълг Самото
неперсонифицирано дружество подлежи на регистрация по ЗДДС без посочване на
задължения персонифициран субект, който следва да го изпълни.
Доколкото в ЗДДС се
съдържат и процесуални разпоредби,относими към отделни специфични производства
по деклариране, установяване и събиране на косвения ДДС,настоящият състав
счита,че съгласно регламентацията от чл.101„Процедура
за регистрация“ от ЗДДС, нормативното задължение по чл.132 ал.5 и ал.6 с.з.
е за лицето с представителна власт съгласно учредителен договор,когато ДЗЛ е
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса,видно от чл.101 ал.2 т.3 ЗДДС.С обсъдения по-горе Акт за регистрация (л.16-л.18 АНД/СРС) е установено, че
такова лице с представителна власт по отношение на ДЗЗД „ЕЖДЕРА 2020“ е Е.Д.Д., подал по електронен път на 01.09. 2021г. заявление за
регистрация по ЗДДС на същото дружество,но на друго правно основание - чл.96
ал.1 ЗДДС (към ДВ,бр. 96/19г.), поради достигнат облагаем оборот от 50 000
лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца.Следователно,това
е лицето, носител на задължението от чл.132 ал.5 ЗДДС,за извършване на
действията и в сроковете от чл.132 ал.6 ЗДДС,по отношение на задължителната
регистрация на гражданското дружество по същия закон,тъй като един от
участниците в него е бил регистриран по ЗДДС към датата на учредяването му.А
щом това е така,то юридически необосновано е да се насочва процесната
административнонаказателна отговорност към други субекти,които не са носители на
нормативното задължение и следователно, няма как да го изпълнят или не. При
този краен извод, касационният състав намира жалбата за основателна.С нея не е
поискано присъждане на разноски,а заявеното такова от ответния по касация орган,
е неоснователно, поради което не следва да бъдат присъждани.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав следва да уважи касационната жалба на „ЕЖДЕРА
63“ЕООД, против решението на СРС и тъй като главните факти са установени по
делото, при условията на чл.222 ал.1 АПК, дължи произнасяне по съществото на
спора,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение №171/25.07.2022г.,постановено
по АНД №62/2022г. по описа на Силистренския районен съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №610745-F627616/12.11.2021г., издадено от директора на Офис-Силистра при ТД на НАП
гр.Варна,с което на основание чл.178 от Закона за данък върху добавената
стойност,на „ЕЖДЕРА 63“ЕООД, ЕИК: ********* и адрес на
управление:с.Брадвари,ул.“Н.П.Караджата“ №2, представлявано от Е.Д.Д., с ЕГН:**********,за нарушение на чл.132 ал.5,във връзка
с ал.6 от ЗДДС,е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (Петстотин)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.