Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            

                                                                 №.......

                        

                                                 гр.ЛОВЕЧ, 18.11.2016 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар Г.А., като разгледа докладваното от съдията  търговско  дело № 36 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 3179/28.04.2016 г., подадена от “**** АД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Св.София” № 5, ЕИК ****, представлявано от Изп.директори С.П.В. и Р.И.Т., чрез пълномощник адвокат М.Ц.И. от Плевенска адвокатска колегия, срещу „***” ООД, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А.М.Т., А.М.Т., с адрес: *** и М.А.Т., със същия адрес.

В исковата молба ищецът излага, че по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г., изменен и допълнен с пет споразумения, "Обединена Българска Банка" АД е предоставила на „***" ООД банков кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 90 000 евро. С допълнително споразумение режимът на кредита е променен и трансформиран в кредит за оборотни средства, а крайният срок на издължаване е 15.01.2016 г. Кредитът е обезпечен с поръчителство от А.М.Т. и М.А.Т..

 Твърди, че длъжникът не изпълнил задължението си за внасяне на дължимите вноски и лихви по предоставения кредит и възползвайки се от условията на договора Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 25.08.2015 г., за което е изпратила съответните уведомления до длъжниците.По реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, в производството по ч.гр.д.№1036/2015 г. на PC – Троян, банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против тримата солидарни длъжници. Образувала е изпълнително производство по изп.дело № 2016844040275/ 2016 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС. Ответниците подали възражение, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, а Районен съд - гр. Троян указал на заявителя, че може да предяви иск за съществуване на вземането.

Моли, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, съдът да приема за установено по отношение на ответниците: „***" ООД, представлявано от управителя А.М.Т.- длъжник, и поръчителите А.М.Т. и М.А.Т., задължението солидарно да заплатят вземането на "Обединена Българска Банка" АД по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1 от 29.08.2008 г., Допълнително споразумение № 2 от 26.02.2009 г., Допълнително споразумение №3 от 29.07.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 29.09.2011 г. и Допълнително споразумение № 5 от 11.04.2012 г. към договора, Договор за поръчителство от 10.07.2008 г. и Допълнително споразумение №1 от 29.07.2009 г. към договора за поръчителство, общо в размер на 26 016,79 евро, от които главница в размер на 23 500,00 евро, договорна лихва за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г. в размер на 909,07 евро, наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 г. в размер на 1 471,72 евро, неплатена такса управление в размер на 136,00 евро, разноски за връчване на нотариални покани в размер на 240 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 03.12.2015 г. до окончателното издължаване, за които е издадена Заповед №536 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист № 672 от 04.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1036/2015 г. по описа на PC - Троян.

Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците А.М.Т. и М.А.Т., чрез адвокат Т.Т., в които се излагат съображения за неоснователност на претенциите. Двамата ответници твърдят, че не дължат сумите, посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. дело № 1036/2015 година на Районен съд – Троян.

Изтъкват, че са подписали договора и допълнителното споразумение към него в качеството си на поръчители, но на основание чл.147 от ЗЗД, правят възражение за изтекъл преклузивен срок, който ги освобождава от отговорност за дълга на главния длъжник към ищеца по делото. Акцентират, че главният длъжник е спрял да изплаща задълженията си към 14.02.2015 г. и забавата му е надвишила 90 дни към 14.05.2015 г. и  по силата на чл.14 от общите условия на банката, кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем, считано от 15.05.2015 г., а шестмесечията срок за завеждане на дело срещу главният длъжник е изтекъл на 15.11.2015 г., поради което  считат, че е налице и субективният елемент на фактическия състав по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Направени са доказателствени искания.

Отговор на исковата молба е подаден и от „***" ООД, в което твърди, че не дължи сумите, които са посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. дело № 1036/2015 година на Районен съд – Троян и които са претендирани от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД с подадената в Окръжен съд - гр. Ловеч искова молба.

Отговорите на исковата молба са връчени на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, в която е пояснил и допълнил първоначалната.

 В нея сочи, че отговорността на втория и третия ответник в качеството им на поръчители е породена от подписаните от тях и приложени към исковата молба договори. Твърди, че позоваването им на клаузата на чл.14 от общите условия е неоснователно поради това, че тази клауза е променена с последващото подписано от страните допълнително споразумение. А дори да е така, то предсрочната изискуемост трябва да бъде обявена от кредитора, което банката е направила на 25.08.2015 г., за което е уведомила длъжниците.

 В постъпилия отговор на допълнителната искова молба ответниците А.М.Т. и М.А.Т. повтарят вече изложените доводи в отговорите на исковата молба и оспорват твърденията на ищеца в допълнителната искова молба. Изтъкват, че вноските по кредита са месечни, с конкретно определен падеж и дори да се приеме, че е налице спор дали за бъдещите вноски е настъпила предсрочната изискуемост, то за неплатените вноски с настъпил падеж не е налице предсрочна изискуемост и за тези вноски е приложима разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Считат, че срокът тече от настъпването на предсрочната изискуемост, съгласно уговореното в договора, а уведомяването е само предпоставка за предприемане на съдебни действия.

В съдебното заседание ищецът се представлява от адвокат М.И. ***, който поддържа иска и моли да бъде уважен.Представя подробна писмена защита.Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват процесуално, но са изразили писмено становище.

Наличието на процесуална легитимация на търговските субекти, съдът установи след служебно извършена справка в търговския регистър по реда на чл.23, ал.6 от ЗТР.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 10.07.2008 г. в гр.Троян, между "Обединена Българска Банка" АД и „***" ООД е  сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя- „***" ООД,  банков кредит под формата на овърдрафт, като разрешеният лимит за ползване е в размер до 65 000 евро с крайна дата 15.07.2009 г. и опции за удължаване за следващите 4 поредни едногодишни периода, при посочени условия. Неразделна част от договора са общите условия на „ОББ”АД, които търговецът е подписал. С Допълнително споразумение № 1 от 29.08.2008 г. уговореният размер на кредита е увеличен на 90 000 евро. С допълнително споразумение № 2 от 26.02.2009 г. са променени начинът и методиката за определяне на лихвения процент по кредита. С Допълнително споразумение №3 от 29.07.2009 г. режимът на кредита е променен и трансформиран в кредит за оборотни средства, без револвиране и без право на ново усвояване, както и без право на издаване на банкови гаранции. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоените от него към датата на сключване на допълнителното споразумение суми по кредита, съгласно погасителен план с краен срок 15.07.2013 г.

Кредитът е обезпечен с учредени в полза на кредитора ипотека върху недвижим имот, особен залог върху вещи и с поръчителство от ответниците А.М.Т. и М.А.Т.. С договор за поръчителство от 10.07.2008 г. ответниците А.М.Т. и М.А.Т. са приели да отговарят пред кредитора солидарно с „***”ООД за изпълнение на задължението на главния длъжник. Подписали са и допълнително споразумение от 29.07.2009 г. към договора за поръчителство от 10.07.2008 г., с което са ангажирали отговорността си като поръчители пред кредитора солидарно с „***”ООД в изпълнение на задължението на главния длъжник, произтичащи от договора за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г. ,така, както е изменен с три допълнителни споразумения, включително и във връзка с предоговаряне вида на кредита, погасителния план и удължаване на срока за погасяване до 15.07.2013 г.

На 29.09.2011 г. между ищеца и ответниците е подписано  допълнително споразумение № 4, с което е променен погасителният план и крайният срок на договора- 15.01.2016 г. С Допълнително споразумение № 5 от 11.04.2012 г. е променен погасителният план при запазване на крайния срок на издължаване, като е уговорено, че към датата на подписването му остатъчният дълг от главницата е 78 700 евро, като в сумата е включена и просрочената главница в размер на 2100,00 евро и е опростено задължението за погасяване на просрочени до този момент лихви и неустойки.

С нотариална покана –Акт № 87 том І, рег.№ 3038/2015 г. на Нотариус М.Гладкова, рег.№ 477- РС Троян банката е уведомила кредитополучателя „***”ООД, че упражнява правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, поради настъпване на условията, предвидени в чл.13,ал.1 от Раздел ІV- Общи условия към договора. Посочено е, че към 24.08.2015 г. включително не са платени седем погасителни вноски за главница, договорни лихви и наказателни лихви с падежи: 15.02.2015 г.- до 15.08.2015 г. и общият размер на задължението е 25 073,14 евро. Нотариалната покана е връчена на търговеца при условията на чл.50, ал.4 ГПК на 30.10.2015 г., длъжникът А.М.Т. е отказал получаването на 15.10.2015 г.,след което връчването е извършено при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, а на длъжника М.А.Т., нотариалната покана е връчена на 15.10.2015 г.

На 03.12.2015 г. „Обединена българска банка" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  въз основа на извлечение от счетоводните си книги, съгласно чл. 417, т.2 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№1036/2015 г. по описа на PC - Троян, в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителите, при условията на солидарност, за следните суми: 23 500 евро главница; 909,07 евро договорна лихва за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г.; наказателна лихва 1471,72 лева за периода от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 г., 136 евро –такса управление;  и разноски по делото: 1022,49 лв. за платена ДТ, 1551,92 лв. адвокатско възнаграждение и 240 лв. разноски за връчване на нотариалните покани.

Образувано е изп.дело № 2016844040275/2016 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС и от съобщението до РС-Троян е видно, че поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 15.02.2016 г. Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК в срок и съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., която съдът е приел като компетентно изготвена. Първият вариант от заключението е изготвен при съобразяване на обявената от ищеца предсрочна изискуемост на 25.08.2015 г., при който задължението на ответниците е в размера, за който е издаден изпълнителния лист в заповедното производство. Вторият вариант съдържа изчисления за задължението на ответниците без да се съобразява датата на предсрочната изискуемост, като се съобразят клаузите на договора и допълнителните споразумения относно определянето и погасяването на задълженията на кредитополучателя. Според този вариант ответниците дължат следните суми към 30.11.2015 г. (датата на изготвеното извлечение от сметката на длъжника): главница 19 400,00 евро; договорна лихва  за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г.-1089,57 евро; наказателна лихва за просрочени главници от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 г.- 1196,16 евро, такса управление от 30.06.2015 г. до 24.08.2015 г.- 136,00 евро. Констатирано е, че размерът на вноските с настъпил падеж и които не са изплатени до датата на обявената предсрочна изискуемост -25.08.2015 г. са главница :13700,00 евро, договорна лихва 839,02 евро; наказателна лихва 348,21 евро, наказателна надбавка 179,86 евро и такса управление 136 евро. Първата неплатена вноска е с падеж на 15.02.2015 г. и е в размер на 1600,00 евро.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 1036/2015  година на Троянския районен съд, за което е издаден изпълнителен лист.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.

Правния си интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по ч.гр.дело № 1036/2015 на РС –Троян документи, от които се установява, че кредитополучателят „***”ООД и поръчителите А.М.Т. и М.А.Т. са подали възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорили са вземането на заявителя. Разпореждането на съда с указание до заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, му е връчено на 05.04.2016 г., исковата молба е постъпила в съда на 28.04.2016 г., поради което искът е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава претенциите си на Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г., изменен и допълнен с последващи споразумения и преоформен като кредит за оборотни средства,без револвиране и без право на ново усвояване, както и без право на издаване на банкови гаранции.

Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно основание в нормата на чл.430 от Търговския закон, регламентираща договора за банков кредит. Договорът за кредит е сключен в предписаната от чл.430,ал.3 от ТЗ писмена форма. Съгласно чл.430,ал.2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на чл.417 ГПК, за да бъде обявено цялото вземане за предсрочно изискуемо е необходимо, както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективния момент- обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост.

От заключението на вещото лице се установява, че предоставеният кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя.Според приложените по делото договори към датата на подписване на последното допълнително споразумение -11.04.2012 г. предоставените на кредитополучателя средства са в размер на 78 700 евро. През периода от 11.04.2012 г. до 15.02.2015 година кредитополучателят е погасил главница в размер на 55200,00 евро (т.е. неплатеният остатък от главницата е 23500,00 евро). Последното плащане в размер на 392,61 евро е извършено на 07.04.2015 г. и с тази сума са погасени задължения за главница и лихви за м.януари и наказателна лихва за м.февруари 2015 г.  Първата просрочена вноска по кредита е от 15.02.2015 година.

Съдът приема, че са налице обективните предпоставки за обявяване от страна на банката на предсрочната изискуемост на цялото вземане, тъй като е налице неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя- непогасяване в срок на изискуеми задължения – главница и лихви.

В §12 от Допълнително споразумение № 5 от 11.04.2012 година се съдържат клаузи, които предвиждат, че при пълно или частично неплащане на която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е задължение  по договора и споразуменията от кредитополучателя, банката да има правото да счита това за неизпълнение и да обяви кредитите за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг по всички кредити, като събере вземането си  от учредените обезпечения по съответния ред. Това споразумение е подписано и от поръчителите. Непогасяването в срок на изискуеми задължения на кредитополучателя към банката е посочено като основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и в чл.13 и чл.14 от Общите условия, които са подписани от страните и са неразделна част от договора от 10.07.2008 г.

Възползвайки се от посочените клаузи, на 25.08.2015 година банката е обявила цялото вземане за предсрочно изискуемо в следния размер: главница 23 500,00 евро; договорна лихва 909,07 лева за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г.; наказателна лихва при просрочена главница 1471,72 евро за периода от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 година и такса управление 136,00 евро за периода от 30.06.2015 г. до 24.08.2015 г.

Преди да подаде заявлението до Ловешкия районен съд, ищецът е изпратил до кредитополучателя и поръчителите нотариална покана за доброволно изпълнение и уведомление, че при непогасяване на цялото задължение в едноседмичен срок, ще предприеме действия за принудителното му събиране и ще реализира правата си по реда на чл.417,т.2 ГПК.Нотариалните покани са редовно връчени при условията на ГПК на длъжника „***”ООД и  на поръчителите, т.е. налице е и субективния елемент на предсрочната изискуемост.

С оглед на това съдът приема, че предпоставките за обявяването на вземането, произтичащо от договора за кредит, за предсрочно изискуемо, са се осъществили. Размерът на задължението  на ответниците по договора за кредит с банката към 03.12.2015 година, когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, съответства напълно на сумите, посочени в издадения в полза на “**** АД изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1036/2015 година на РС- гр.Троян, т.е. дължимите суми са правилно определени.

Отговорността на ответниците А.М.Т. и М.А.Т. се основава на договора за поръчителство от 10.07.2008 г. и последвалите го допълнителни споразумения, в които се съдържа съгласието им да отговарят като поръчители, а първият и като трето лице-ипотекарен длъжник, наред с кредитополучателя, и при същите условия. Съгласно разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, а според ал.2 ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. В случая поръчителите са двама, задължението е едно и също и отговорността им е уговорена като солидарна с главния длъжник, без да има съгласие за разделяне на задължението.

Правопогасяващото възражение, което поръчителите правят, е за неспазване  от ищеца на преклузивния 6-месечен срок по чл.147,ал.1 ЗЗД за предявяване на иска срещу тях. Според цитираната норма поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.Разпореждането се прилага и в случаите, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

В конкретния случай според § 13 от Допълнително споразумение № 5 от 11.04.2012 г. поръчителите са дали своето изрично съгласие  по смисъла на чл.147,ал.2 ЗЗД да отговарят за задълженията на длъжника, така, както са уговорени в Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г. и всички допълнителни споразумения след това включително, но не само и при крайния срок на договора за кредит- до 15.01.2016 година.

Съдът не приема изложените от ответниците Таслакови доводи за отпадане отговорността им на поръчителите, тъй като приема, че в случая са спазени изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Фактическият състав на нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД изисква кумулативното наличие на два елемента: обективен, който включва период от време и субективен, изразяващ се в бездействие на кредитора.Субективният елемент следва да се преценява единствено и само при изискуемост на главното задължение (Решение № 540 от 21.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 169/2008 г., II т. о., ТК). В т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за изискуемостта на вземането на кредитора е изяснен, като е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1, ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Следователно, според върховната инстанция  предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК  Решение № 40 от 17.06.2015 година на ВКС по т.дело № 601/2014 година, І т.о., ТК.

Според приетото по-горе обективният факт на спиране на плащането от страна на длъжника е осъществен, а банката- кредитор е изпратила нотариални покани до длъжника-кредитополучател и поръчителите, с което ги уведомява за обявената предсрочна изискуемост. Нотариалната покана до длъжника „***”ООД е връчена редовно на 30.10.2015 г., видно от отбелязването върху нея, извършено от нотариус Маргарита Гладкова- рег.№ 477 на Нот.камара, район на действие Районен съд -Троян. От тази дата започва да тече и преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника и поръчителите е подадено на 03.12.2015 година, поради което шестмесечният срок не е изтекъл и поръчителството на  М.Т. и М.А.Т. по договора за кредит не е прекратено. Ответниците- поръчители са възразили, че за неплатените вноски с настъпил падеж не е налице предсрочна изискуемост и за тези вноски е приложима разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Това твърдение съдът намира също за неоснователно, тъй като падежът на главното задължение е 15.01.2016 г., който към датата на подаване на заявлението пред РС-Троян не е изтекъл.

С оглед на това искът по чл.422 се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се признае за установено съществуване на вземането на “**** АД срещу ответниците „***” ООД – кредитополучател, А.М.Т. и М.А.Т.- поръчители, при условията на солидарна отговорност, по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г. с последвалите го изменения и допълнения , както следва: главница 23 500,00 евро; договорна лихва за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г.- 909,07 евро; наказателна лихва за просрочени главници от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 г.- 1471,72 евро; такса за управление  -136 евро или общо 26016,79 евро. Ответниците дължат и сумата от 240,00 лева, представляващи разноски за връчване на нотариалните покани, както и разноските по ч.гр.дело № 1036/2015 година на Районен съд град Троян, които са общо 2574,41 лева (1022,49 лева  -държавна такса и 1551,92 лева- адвокатско възнаграждение).

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в настоящето производство разноски общо в размер на 4 031,40 лева, от които 1102,25 лева държавна такса, 360 лева за възнаграждение на вещото лице и 2569,15 лева адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                         Р   Е   Ш   И : 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на „***” ООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А.М.Т. –кредитополучател и А.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: *** – поръчители, при условията на солидарна отговорност, СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ на “**** АД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Св.София” № 5, ЕИК ****, представлявано от Изп.директори С.П.В. и Р.И.Т., както следва: просрочена главница 23 500,00 (двадесет и три хиляди и петстотин) евро,  договорна лихва за периода от 15.02.2015 г. до 24.08.2015 г.- 909,07 (деветстотин и девет евро и 7 евроцента) евро,  наказателна лихва за просрочени главници от 15.02.2015 г. до 02.12.2015 г.- 1471,72 (хиляда четиристотин седемдесет и едно евро и 72 евроцента) евро, такса за управление  -136 (сто тридесет и шест) евро, в едно със законната лихва върху главницата, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от  03.12.2015 година до окончателното изплащане, което вземане представлява неизпълнено задължение по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2008 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 29.08.2008 г., Допълнително споразумение № 2 от 26.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 29.07.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 29.09.2011 г., Допълнително споразумение № 5 от 11.04.2012 г., Договор за поръчителство от 10.07.2008 г. и Допълнително споразумение №1 от 29.07.2009 г. към договора за поръчителство, за което е издадена Заповед № 536 от 04.12.2015 г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№ 1036/2015 г. по описа на Районен съд- Троян, включително и за разноските в размер на: 1022,49 лева -държавна такса, 1551,92 лева- адвокатско възнаграждение и 240 лева- разноски за връчване на нот.покани.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***” ООД, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А.М.Т., А.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на “**** АД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Св.София” № 5, ЕИК ****, представлявано от Изп.директори С.П.В. и Р.И.Т., разноски по делото в размер на 4 031,40 (четири хиляди тридесет и един лева и 40 стот.)лева.

 Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: