№ 66
гр. гр. Лом, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200238 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „***“ ООД, ЕИК: ***, законен представител П. Г. Ф.,
седалище и адрес на управление: *** „*** област София, е недоволен от
издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София Електронен фиш
№ ***, с който на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява. От процесуалния му представител -
адв. Й. Л. от ХАК е постъпило писмено становище, с което се поддържа
жалбата и се излагат конкретни аргументи. Моли издаденият ЕФ да бъде
отменен и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените разноски.
Административнонаказващият орган не се представлява. От
юрисконсулт *** е постъпило писмено становище, с изложени аргументи по
същество, като моли издаденият ЕФ да бъде потвърден.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Електронен фиш № *** на АПИ - София на „***“ ООД на осн. чл.
187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за
това, че на 04.05.2024 г. с ППС - влекач „***“ с рег. № *** с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, в община Медковец, се движил по път 81
км 127+874 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
ЕФ № *** е издаден за това, че на 04.05.2024 г. е установено ППС -
влекач „***“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в
община Медковец, с движение по път 81 км 127+874 с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаване, поради
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
собственика, на когото е регистрирано ППС. Санкцията е наложена за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който предвижда, че „Собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
2
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство“.
При анализ на събраните по делото доказателства и спазването на
вътрешното законодателство и правото на ЕС, съдът намира, че така
издаденият ЕФ се явява незаконосъобразен, по следните съображения:
На първо място, основателни са изложените в жалбата аргументи
досежно съобразяването с действащите разпоредби на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента)
и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП,
приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса, във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното право едва с изменението на ЗП,
прието със ЗИДЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от
ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които
- ал. 7 гласи, че: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на
ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14
дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на
таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство.“. Така формулирана,
процедурата е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да
3
се отговори на изискването за съответствието й с общностното право. Този
извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗП (публ. ДВ. бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че
„Предложенията имат за цел от една страна транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на ТОЛ таксите и минимализирането на
техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на
ТОЛ такси, а от друга страна - да бъде осигурена справедливост при случаите,
в които се установява неправилно или частично деклариране на ТОЛ данни.
Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимизират
грешките във функционирането на ТОЛ системата, обработването на ТОЛ
данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във
вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга
страна - след изтичане на срока за доброволно заплащане на ТОЛ таксите, ще
бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази
процедура е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на ЕУЕПТ, минималното съдържание на
заявлението за област на ЕУЕПТ, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или
ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно
деклариране на ТОЛ данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е
налице прозрачност при заплащане на ТОЛ-таксите. Предоставянето на срок
за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на
административно наказателно производство до нейното доброволно плащане
в дадения срок, е гаранция за спазването на основни принципи на правото.
Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане
като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за
същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на
гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за
4
заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата
по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след
изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно
поведение и възможност за образуване на административнонаказателно
производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на
превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна
такса“. С оглед на това се налага извод, че нормите на вътрешното
законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на ТОЛ
данни и заплащане на ТОЛ такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и
противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното
право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между
уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за
изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по
смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира
приложението на чл. 2 от Регламента.
За да спази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на
деклариране на ТОЛ данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“,
е следвало да уведомят собственика/водача на ППС да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък ТОЛ - такса. В случая, видно от
материалите по делото, уведомяване не е извършено, поради което АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя
незаконосъобразността на издадения ЕФ.
Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е,
че при издаването му е нарушен принципът на съразмерност, залегнал в
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Легалното понятие за „ТОЛ такса“
е дадено в чл. 2, б) от въпросната Директива, където се посочва, че „такса за
ползване“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което
изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в
член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство. От понятието се извежда, че
5
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и
редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се
определят с Наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на
Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 и ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда за ЮЛ и ЕТ
налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в
абсолютно определен размер от 2 500 лева.
Макар държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл и Решение № 144 от
10.02.2025 г. по КАНД № 534/2024 г. на АС – Монтана/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и на
преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко ограничителната. В тази връзка принципът на
съразмерност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства
на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая като изминато разстояние, дължима
такса и др.
По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван
републиканският път от превозното средство. Налагането на глоби или
имуществени санкции с фиксиран, абсолютно определен размер за всяко
нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото
нарушение, е в разрез с принципа на съразмерност.
Съгласно постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-
6
61/2023 г., с предмет - преюдициално запитване, отправено от АС - Хасково,
чл. 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. Националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на
правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното
законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право,
включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на
приложимите санкции. В случая настоящият съдебен състав намира, че
санкционните разпоредби на чл. 187а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП противоречат на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволяват да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията /2 500 лв./ надхвърля значително дължимите
от собствениците/ползвателите или водачите на превозни средства такси.
АНО следва да следи наказанието да е съобразено с изискването за
съразмерност, а отделно от това да бъде ясен, конкретен и точен при
прилагането на правните норми, вкл. на общностното право. Санкциите
следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на
административно наказание в абсолютно определен размер не е в
съответствие с тези принципи, поради което и още веднъж се налага изводът,
че издаденият от АПИ - София Електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. С представения от
7
адв. Л. Договор за правна помощ се претендират разноски в размер на 550,00
лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.
2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че при интерес от 1000 до 10 000 лв.
минималното възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
т. е. точно толкова, колкото се претендират. Затова и в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 550,00 лв.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш № ***, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с който на „***“ ООД, ЕИК: ***, законен
представител П. Г. Ф., седалище и адрес на управление: *** „*** област
София на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София да плати на *** разноските, направени за
съдебното производство в размер на 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
8
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9