Р
Е Ш Е
Н И Е №
261
гр. Бургас, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев
при
секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 402
по описа за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, предявена от Д.К.С.- синдик на ,,МАРИНЕР“ООД- в несъстоятелност,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
съдебен адрес ***,,Кузман Шапкарев“ №4, срещу ,,МАРИНЕР“ООД- в несъстоятелност,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, п.к.8000, ул. ,,Булаир“ №9 и ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“АД,
ЕИК103277217, със седалище и адрес на управление: гр.София1504, район
,,Оборище“, ул.,,Оборище“ №9, представлявано заедно от Цветанка Дочева Тодорова
и Велислава Константинова Леонидова, с която се заявяват следните претенции:
На основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ да
бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, сделка на разпореждане с имущество на ,,МАРИНЕР“ООД (в
несъстоятелност), а именно: продажба, изповядана с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан под вх.рег. №*,
акт №*, том *, дело №*.на Виктория Дралчева, нотариус с район на действие
Районен съд- Бургас, рег.№491 на НК;
При условията на евентуалност, в
случай, че бъде отхвърлена първата претенция по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ като
неоснователна, да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, индивидуализираната по- горе сделка на основание чл.647 ал.1
т.6 ТЗ;
В двата случая (т.1 или т.2 на
петитума), на основание чл.108 ЗС да бъде осъдена ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ“ АД, да предаде владението на описаните в исковата молба недвижими
имоти, като същите бъдат върнати обратно в масата на несъстоятелността.
Ищецът твърди в исковата молба, че в
изпълнение на основните си правомощия като синдик, назначен с определение №1224
от 23.10.2015г. по т.д.322/2015г., предявява отменителен иск на основание
чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Излага становище за кумулативното наличие на предпоставките
за неговото успешно провеждане. В тази връзка посочва, че с решение №399/25.09.2015г. по т.д. №322/ 2015г. по описа на Окръжен съд-
Бургас е открито производство по несъстоятелност на ,,МАРИНЕР“ООД, с начална дата на неплатежоспособността-
06.12.2012г., а с решение №179/08.06.2016г. по горепосоченото дело-
обявена несъстоятелността и
постановено прекратяване дейността на
дружеството.
Относно изискването съгласно чл.649
ал.1 ТЗ, за предявяване на отменителния иск в едногодишен срок от откриване
производството по несъстоятелност подчертава,
че същото било изпълнено.
Твърди, освен това, че на
12.05.2014г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот,
вх.рег.№5150, акт №200, том 15, дело №2579/2014г. на Виктория Дралчева,
нотариус с район на действие- БРС, рег.№491 на НК, ,,МАРИНЕР“ООД извършил
сделка със свое имущество- отчуждаване в полза на ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ“АД на процесните недвижими имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.13, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де
Лавеле“№2,ет.1,гараж 13,с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части от сградата и
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.14, с адрес в гр.Бургас,ул.,,Емил де
Лавеле“№2,ет.1,гараж 14, с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части
на сградата.
Подчертава,
че видно от нотариалния акт, недвижимите имоти са продадени за сумата от
31200лв., с вкл. ДДС(значително по- ниска от реалната стойност), при данъчна
оценка на всеки от тях в размер на 12 743.50лв.
Излага
подробни съображения във връзка с извършването на горепосочената сделка в т.нар. ,,подозрителен
период“- чл.647 ал.1 т.3 ТЗ (в двугодишен срок преди откриване на производство по
несъстоятелност). Горепосочените обстоятелства обосновавали правния интерес от заявената
претенция.
При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Навеждат
се доводи, че сделката била сключена на 12.05.2014г. в двугодишния период преди
подаване на молбата по чл.625 ТЗ и след датата на обявяване
неплатежоспособността (06.12.2012г.). Твърди се, че към момента на изповядване
на същата (между ,,свързани лица“ по смисъла на §1, ал.2 ДР на ТЗ),
,,МАРИНЕР“ООД притежавал 100% от дяловете в капитала на ,,ИНТЕРКОНСУЛТИНГ“ЕООД,
ЕИК *********.
По- нататък заявява, че ,,ИНТЕРКОНСУЛТИНГ“ЕООД
притежавал 40% от акциите в капитала на ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД,
а управителят на ,,ИНТЕРКОНСУЛТИНГ“ЕООД Славка Георгиева Тодорова- 10%. По този
начин 50% от капитала на ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД бил контролиран
от свързани с ,,МАРИНЕР“ООД лица.
Сделката
увреждала кредиторите на длъжника ,,МАРИНЕР“ООД. Към момента на сключване-
12.05.2014г., длъжникът знаел за наличието на изискуеми и неотложни задължения
към кредитори. Освен това, посочената в нотариалния акт цена била значително
по- ниска от реалната стойност на имотите. Цената следвало да се изплати от
купувача по банков път да края на м.май 2014г. , за което плащане не се
представяли доказателства.
Излага становище относно размера на
причинената вреда за кредиторите на масата на несъстоятелността на
,,МАРИНЕР“ООД(равна на неплатената продажна
по цена по нотариалния акт плюс разликата до пълния размер на пазарната
стойност на продадените недвижими имоти).
Ответникът ,,МАРИНЕР“ООД, с
депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции.
Навежда доводи за неоснователност на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Посочва, че с
договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка,
рег.№180/30.01.2014г. на нотариус, рег.№571 на НК, дружествените дялове от
капитала на ,,ИНТЕРКОНСУЛТИНГ“ЕООД били прехвърлени от ,,МАРИНЕР“ООД на Славка
Георгиева Тодорова. Към датата на сделката- 12.05.2014г., ,,МАРИНЕР“ ООД не
притежавал дялове в ,,ИНТЕРКОНСУЛТИНГ“ ЕООД.
Посочва обстоятелствата, поради които вписването на прехвърлянето на
дружествените дялове се осъществило на по-късен етап. Твърди, че решението на
заместник- председателя на КФН(съгласно чл.26-26д от ЗПФИ) било издадено на
10.07.2014г., след което се пристъпило към вписване на извършената сделка в ТР.
Възразява срещу наведените в исковата молба твърдения за свързани лица. Излага
подробни съображения в тази насока.
Намира за неоснователни и
доводите на ищеца, че продажбата на самостоятелните обекти на цена от 31200лв.
увреждала кредиторите- същата била значително по- висока от пазарната такава за сходни имоти. Подчертава,
че паркоместата се намирали в малка сграда със смесено предназначение и
задоволявали нуждите на собствениците. Вторият ответник притежавал офис в
същата сграда и съобразно притежаваната квадратура придобил принадлежащите му
паркоместа.
Предвид изложеното, ответникът
счита, че извършената на 12.05.2014г. покупко- продажба не увреждала
кредиторите на несъстоятелността на ,,МАРИНЕР“ООД.
Ищецът, с допълнителната искова
молба заявява, че изцяло поддържа наведените с исковата
молба аргументи. Излага становище във връзка с наличието на свързаност
на страните по смисъла на §1 ал.2 от ДР ТЗ. Заявява, че съгласно разпоредбата
на чл.129 ал.2 ТЗ, продажбата на дружествени дялове се извършвала кумулативно с
нотариално заверени подписи на договора и с вписване на прехвърлянето в ТР.
Фактическият състав по прехвърлянето на дружествени дялове се считал за
завършен едва с вписване на сделката в ТР по партидата на дружеството. Предвид
изложеното, посочва, че към датата на сключване на сделката за покупко-
продажба, ,,МАРИНЕР“ООД и ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД били свързани
лица.
Оспорва доводите на ответника относно
необходимостта от сезиране на Комисията за финансов надзор (КФН) при
прехвърляне на дружествените дялове.
Отбелязва, че процесните недвижими имоти не представлявали
,,паркоместа“, както ответникът твърдял в отговора на исковата молба. Посочва,
че ,,МАРИНЕР“ООД извършил сделката с нотариален акт за покупко- продажба, в
който същите обекти били описани като гаражи- самостоятелни обекти с
идентификатори 07079.618.55.113 и 07079.618.55.1.14 (индивидуализирани с
конкретно местонахождение, площ и граници). В тази връзка били приложени по
делото 2бр. схеми на самостоятелни обекти, издадени от СГКК. Навежда също така
доводи, че в случай, че процесните имоти представлявали паркоместа, то по отношение на тях не съществувала законова
възможност за сключване на самостоятелна сделка с вещно- прехвърлителен ефект.
Не се спори между страните, а това се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че на 12.05.2014г. ответниците по делото сключват сделка, обективирана
в нотариален акт вх.рег.№5150, акт №200, том 15, дело №2579/2014г. на
Виктория Дралчева, нотариус с район на действие- БРС, рег.№491 на НК, по силата
на която „МАРИНЕР“ООД прехвърлил в полза на ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ“АД процесните недвижими имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.13, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де
Лавеле“№2,ет.1,гараж 13,с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части от сградата и
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.14, с адрес в гр.Бургас,ул.,,Емил де
Лавеле“№2,ет.1,гараж 14, с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части
на сградата.
Не са налице различни позиции и относно
записаната в горния документ продажна цена на недвижимите имоти, а именно сумата
от 31 200 лева общо. Не съществуват разногласия и относно факта на
обявяване на първия ответник в несъстоятелност и прекратяване дейността на
предприятието му, като по делото са приложени съответните съдебни актове- решения
от 25.09.2015г. и 08.06.2016г., постановени от съда по несъстоятелността.
Твърди
се обаче в исковата молба, че липсват данни за извършено плащане на такава сума
от купувача на продавача, както и че посочената в нотариалния акт цена на
имотите е значително по-ниска от реалната им пазарна стойност.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като от заключението
на вещото лице става ясно, че средната пазарна стойност на всеки от процесните гаражи към датата на извършване
на сделките е 15 000 лева.
Заключението
на вещото лице е приобщено към делото като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано,
възприето безкритично от страните по делото, поради което и съдът изцяло кредитира
направените в същото изводи.
Първият,
предявен иск е с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Фактическият състав на посочената норма урежда относителната недействителност на възмездна сделка, сключена в
двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, респективно свърхзадължеността, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото.
Следователно предмет на доказване в
процеса е характерът на сделката, сключването й в определения от закона срок,
съотнесен към датата на откриване на производството по несъстоятелност и при
явно неизгодни условия, с които е накърнен принципа на еквивалентност на
насрещните престации.
В
случая безспорен е възмездният характер на процесния договор от 12.05.2014г.,
тъй като е реализирана възмездна сделка- покупко- продажба на недвижим имот,
собственост на несъстоятелния длъжник. Тази продажба е извършена в рамките на
установения в чл.647 т.3 ТЗ двугодишен срок преди откриване на производството
по несъстоятелност- същото е открито на 25.09.2015г.
с постановен по реда на чл.630 ТЗ акт на съда по несъстоятелността- решение № 2399
по т.д. № 322/2015г. на БОС. Същевременно сделката е извършена не по- рано от
датата на неплатежоспособността- 06.12.2012г.
Разпоредбата обаче
изисква не просто липса на еквивателентност на
престации, а полученото по тази възмездна сделка да надхвърля значително по
стойност полученото от длъжника т.е. да се
отклонява съществено от действителната пазарна цена на имота, за да е налице
увреждащ характер на сделката. В нотариалния акт страните изрично са посочили,
че дължимата от купувача цена по сделката от сумарен характер е на стойност от 31 200 лева. Разликата в цифровото изражение на уговорена цена
по сделката, обективирана в нотариалния акт и тази, която определя пазара е 1200 лв.
С решение №
107/14.11.2011г. по т.д. № 742/2010 г. състав на Първо т.о. на ТК на ВКС, по реда на чл.290 ГПК
дава отговор на въпроса по какъв начин се определя критерия
"значително" при съпоставка между дадено и получено. Касационната инстанция сочи, че: "равностойността на престациите се преценява към
момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е
еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на
даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи
на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието
на неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната
стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за прогласяване
на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва
да бъде значително,
като дали неравностойността на престациите е незначителна се преценява във
всеки конкретен случай.
По делото са представени и приети като
доказателства банково извлечение, платежно нареждане от 03.10.2014г. за получен
превод от „Фар“АД на сумата от 31 200 лева и протокол от 02.10.2014г.,
подписан под формата на споразумение между „Маринер“ООД, “Балканска
инвестиционна компания“АД и „Фар“АД. Съгласно същия документ „Балканска
инвестиционна компания“ приема да заплати изцяло задължението си към първия
ответник в размер на 31 200 лева, чрез превод към „Фар“АД за покриване на
изискуемо задължение, което последното дружество има към „Маринер“ООД по
договор за заем. „Фар“АД приема задължението на първия ответник към него по
договор за заем да бъде частично погасено, чрез получаване на горната сума.
„Маринер“ООД приема задължението на „Балканска инвестиционна компания“ за
същата сума да бъде погасено напълно чрез осъществяване на описаното по- горе
плащане.
Горните документи са неоспорени и приобщени
към материалите по делото, поради което съдът намира, че са годно доказателство
за фактите, обективирани в тях и отразяват действителната воля на страните. В
случая не се касае точно за извършване на прихващане на вземания, а за
постигната уговорка между страните /делегация/ сумата на продажната цена да
бъде заплатена директно на „Фар“ АД към което дружество първият ответник има
задължение.
При извършване на преценка за наличие или
липса на еквивалентност следва да се отбележи, че настоящият състав кредитира
изцяло заключението на вещото лице, което посочва
средната пазарна стойност на всеки от двата обекта, възлизаща на 15 000
лева или общо 30 000 лева. Становището на вещото лице е прието и
неоспорено от страните по делото, като изводите му се базират на сравняване на
процесните имоти с други подобни аналози, при извършване на корекция на цената
със съответния коефициент. От заключението му става ясно, че уговорената и
платена цена по договора за двата гаража е по-висока от пазарната им стойност към момента на осъществяване на сделката т.е. имотите са продадени на цена, която надвишава тази, която е
била меродавна за пазара, за активи с аналогични характеристики, като
процесните.
Поради това претенцията с правно основание чл. 647
т.3 ТЗ, касателно
процесните гаражи се явява недоказана и
следва да се отхвърли като неоснователна.
Този извод за липса на основание за уважаване претенцията на синдика, налага разглеждане на другия иск, заявен от
него, намиращ основанието си в разпоредбата на чл.647 т.6 ТЗ, предявен в
условията на евентуалност.
Съгласно разпоредбата
на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, могат да бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
сделки, които увреждат кредиторите, по които страна е свързано с длъжника лице, когато сделката е извършена в
двугодишен срок от подаване на молбата с правно основание чл. 625 ТЗ за
откриване на производството по несъстоятелност.
Атакуваната сделка е
извършена в двугодишния срок, преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (24.06.2015г.), като датата на
подписването и попада в тъй наречения подозрителен период и същевременно е
осъществена след началната дата на неплатежоспособността.
По
мнение на съда към датата на сключване на договора продавачът и купувачът са
били свързани лица по смисъла на § 1 ал.1
т.1 ТЗ.
Към този момент „Маринер“ООД все още е притежавал 100% от дяловете в капитала
на „Интерконсултинг“ ЕООД, като последното дружество е собственик от своя
страна на 40% от капитала на втория ответник по делото. Действително на
20.01.2014г. общото събрание на „Интерконсултинг“ ЕООД е дало съгласие за продажба на дяловете от
капитала на лицето Славка Георгиева Тодорова и взело решение за приемане на нов
съдружник, като на същата дата е сключен и договор за прехвърляне на
дружествени дялове по силата, на който „Маринер“ продава на Тодорова всичките
си 2000 дяла. Фактическият състав по прехвърляне на дяловете обаче следва да се
счита за завършен след вписване на този продажба по партидата на дружеството. Едва
след осъществяване на вписването прехвърлянето на дяловете има действие по
отношение на третите лица. С Т е била управител на „Интерконсултинг“ЕООД,
поради което несъмнено е налице и свързаност между нея и „Маринер“ООД, в
качеството му на едноличен собственик на първото дружество към момента на
сключване на сделката.
Относно наличието на увреждане, като предпоставка за уважаване на
претенцията, следва да се отбележи, че с разпоредителната продажбена сделка длъжникът е намалил секвестируемото си имущество,
служещо по
смисъла на чл.133 ЗЗД за общо удовлетворение на неговите кредитори. Уреден като
специална хипотеза на Павловия иск, за отменителния иск в несъстоятелността
важат принципните правила относими към горния, в този аспект, включително и
относно разбирането за увреждане.
Акцентът следва да се постави на ролята на
тази претенция да обезпечи правата на кредитора и нейния относителен характер -
успешното й провеждане би довело до обявяване на оспорената сделка за
относително недействителна по отношение на кредитора, така че той да може да
получи удовлетворение за вземането си от разпореденото имущество. Ако длъжникът
разполага с достатъчно останал ликвиден актив и покрие задължението си,
относителната недействителност никога няма да произведе действие и не ще
засегне правата по сделката, тъй като тя е напълно действителна по отношение на
съдоговорителите по нея. Ето защо в хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, правно ирелевантно е дали стойността на даденото и
полученото по сделката са еквивалентни и дали след разпореждането длъжникът
притежава достатъчно имущество, за да удовлетвори своя кредитор - в този смисъл
решение на ВКС по чл. 290 ГПК № 149 от 12.11.2013 г. по т.д. № 422/ 2012 г., І
т.о. Подобна проверка е безпредметно да бъде извършвана в този процес, защото
преценката за разполагаемото длъжниково имущество по необходимост ще се направи
към момента на погасяване на задължението, а не към датата на извършване на
разпоредителната сделка или към момента на произнасяне на съда по Павловия иск.
Обратното би означавало на длъжника да се предостави избор върху кое от своите
притежания да допусне насочване на принудително изпълнение, каквато възможност
за избор той, по разбирането на цитираната норма на чл. 133 ЗЗД, няма.
Изваждането на секвестируемо ликвидно имущество от патримониума на длъжника е
увреждащо спрямо кредитора, тъй като намалява обектите, върху които той може да
търси удовлетворение, и следва да му се признае правото да иска отмяната на
действието.
Отнесени към поставения за решаване спор,
горните съждения водят до извода, че е налице извършено разпореждане от страна на
първия ответник с ликвиден актив - процесните гаражи, в полза на втория ответник, което е извършено в двугодишния срок,
предписан от правната норма. Поради свързаността на страните по разпореждането
и при съобразяване на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, същото е непротивопоставимо на ищеца.
По изложените
съображения крайният извод на съда е за основателност на
претенцията.
По обусловения иск за
връщане в масата на несъстоятелността на процесните недвижими имоти следва да се
посочи, че тази претенция е зависима от
изводите на съда за отменителните искове и последица от нейното уважаване е
връщане в масата на несъстоятелността на имуществените права на длъжника, които
са били предмет на разпореждане.
Претенцията е основателна и това е така, тъй
като настоящия състав е достигнал до становище, че отменителният иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ е доказан и разпоредителната сделка с двата гаража е относително недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността. Тази
констатация предопределя извода, че даденото по нея подлежи на
връщане в масата на несъстоятелността, за да послужи за удовлетворяване
интересите на кредиторите на „Маринер“"ООД.
Предявеният от синдика иск е за попълване на масата
на несъстоятелността- с уважаването на иска недвижимите имоти ще се върнат в
масата на несъстоятелността, която служи за удовлетворяването на кредиторите на
длъжника.
Последица от уважаване на
исковете по чл. 647 ТЗ е възстановяване на даденото по недействителната сделка
в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, ако се
намира в масата на несъстоятелността или признаване на качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност / чл. 648 ТЗ/. По отношение на това какво подлежи на реституция за
третото лице, преобретател по сделката, чиято недействителност съдът е
прогласил, то следва да се отбележи, че се дължи връщане на всичко, което е
получено по сделката, включително и платения ДДС. Ответникът не е направил искане за връщане на
даденото от него по атакуваните сделки, поради което и съдът не може да
постанови масата на несъстоятелността да му възстанови тази сума.
Ето защо следва да се постанови решение, с
което ответникът
„Балканска инвестиционна компания “АД бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността двата гаража.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
от него разноски в размер на 400 лева –възнаграждение за вещо лице, платими от
втория ответник „Балканска
инвестиционна компания “АД .
На основание чл.649 ал.6 ТЗ
ответникът „Балканска
инвестиционна компания“ АД трябва да
бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в полза на държавата по
сметка на Окръжен съд гр.Бургас в размер на 1248 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.К.С.- синдик на ,,МАРИНЕР“ ООД- в несъстоятелност,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
съдебен адрес ***,,Кузман Шапкарев“ №4, срещу ,,МАРИНЕР“ООД- в несъстоятелност,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.,,Булаир“ №9 и ,,БАЛКАНСКА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК103277217, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1504, район ,,Оборище“, ул.,,Оборище“
№9, представлявано заедно от Цветанка Дочева Тодорова и Велислава Константинова
Леонидова иск да бъде обявена за недействителна на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сделка на разпореждане с
имущество на „МАРИНЕР“ООД (в несъстоятелност), а именно: продажба на недвижими
имоти, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба, вписан под вх.рег.
№5150, акт №200, том 15, дело №2579/2014г.на Виктория Дралчева, нотариус с
район на действие Районен съд- Бургас, рег.№491 на НК;
ОБЯВЯВА на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелност на ,,МАРИНЕР“
ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, извършената от
длъжника „МАРИНЕР“ООД-
в несъстоятелност сделка на разпореждане с имущество, обективирана в нотариален
акт, вписан под вх.рег. №5150, акт №200, том 15, дело №2579/2014г. на Виктория
Дралчева, нотариус с район на действие Районен съд- Бургас, рег.№491 на НК, а
именно покупко-продажба на следните недвижими имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.13, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де Лавеле“ №2, ет.1,
гараж 13, с площ от 15.00кв.м., ведно с
прилежащите общи части от сградата и
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.14, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де Лавеле“ №2, ет.1,
гараж 14, с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части на сградата.
ОСЪЖДА ,,БАЛКАНСКА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“АД, ЕИК ********* ДА
ВЪРНЕ В МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА следните недвижими имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.13, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де Лавеле“ №2, ет.1,
гараж 13, с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите
общи части от сградата и
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.618.55.1.14, с адрес в гр.Бургас, ул.,,Емил де Лавеле“ №2, ет.1,
гараж 14, с площ от 15.00кв.м., ведно с прилежащите общи части на сградата.
ОСЪЖДА ,,БАЛКАНСКА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на масата на
несъстоятелността на
„МАРИНЕР“ ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, сумата от 400/четиристотин/ лева -
разноски в производството на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ,,БАЛКАНСКА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по банковата сметка на Окръжен съд гр.Бургас сумата
от 1248/хиляда двеста четиридесет и осем/лева– представляваща държавна такса на
основание чл.649 ал.2 ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия :