Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Решение № 50/31.08.2023 г.
по АНД № 166/2023 година по описа на РС - Исперих

Производството е по реда на чл. 378 от НПК по постъпило в РС -
И. предложение на Районна прокуратура – Р., ТО – И., за освобождаване от
наказателна отговорност на Ю. С. И., ЕГН ********** – обвиняем по ДП №
211/2021 г. по описа на РУ МВР - И., за извършено от него на 21.09.2020 г. в
гр.И., обл.Р., престъпление по чл. 313 ал. 1 НК, с налагане на
административно наказание глоба в условията на чл. 78а от НК.
За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява и не заявява становище по
предложението на прокуратурата.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ю. С. И., е роден на **.**.****г. в с. П., общ. С., обл.
Разград, живущ в с. П., общ. С., обл. Р., български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, пенсионер.
На 16.07.2020 г. обв.И. посетил РУМВР – И. и подал заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх.№
1677/16.07.2020 г. – за подновяване на личните му документи – лична карта и
задграничен паспорт. В заявлението обвиняемият декларирал, че притежава и
друго гражданство - турско, като български гражданин, живеещ предимно в
чужбина – в Р Т.. Заявлението било прието и обработено от св.З. С. –
служител в РУ – И., която след направена служебна справка в ГРАО
установила, че декларираните данни са актуални. Обв.И. попитал св.С. дали
може да си поднови и свидетелството за управление на МПС, но тя му
отговорила, че след като е декларирал в заявлението си, че притежава и друго
гражданство, освен българското, това е невъзможно.
На 24.07.2020 г. обв.И. отново посетил РУМВР – И. като придружавал
съпругата си, която също подала заявление за подновяване на лични
документи. Тогава той отново попитал св.С. за възможността да поднови
СУМПС, но тя отново му отказала.
На 15.10.2020 г. св.С.била на работното си място и докато подреждала
личните документи, които били вече изготвени и предстояло да връчи на
гражданите, забелязала че обв.Ю. И. бил подал ново заявление с вх.№
533/21.09.2020 г. и по него било издадено ново СУМПС. Свидетелката
установила, че в заявлението обвиняемият бил декларирал, че няма друго
гражданство, освен българското, което не отговаряло на истината предвид
вече подаденото от него заявление на 16.07.2020 г., в което бил декларирал,
че има и турско гражданство. Към заявлението имало и придружаващ
документ – Приложение № 1 – Декларация, в която лицата, подаващи
заявление за издаване на документи за самоличност попълват данни за
обичайно пребиваване в Р Б., съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 и ал. 7
ЗДвП, по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП. В тази графа обв.И. бил
посочил адрес за обичайно пребиваване в Р Б., с.П., обл.Р., докато в
заявлението от 16.07.2020 г. в същата графа бил посочил адрес в Р Т, И..
Св.С. уведомила ръководството на РУМВР – И. за установеното от нея, в
резултат на което била извършена проверка и било образувано досъдебно
производство.
1

Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които покриват изцяло
обстоятелствата, възприети от обвинението. Показанията на свидетелите,
дадени в хода на досъдебното производство, са подробни и изчерпателни, и
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно
самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението - времето на неговото осъществяване; мястото; начина, по
който е извършено; обекта на посегателство и неговото авторство.
Свидетелските показания кореспондират с представените по делото писмени
доказателства и заключението по назначената съдебно-графическа
експертиза.
Комплексният анализ на всички доказателства формира за съда извод, че
обвинението е ДОКАЗАНО по несъмнен начин – обв.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК
– на 21.09.2020г. в гр. И., обл. Р. е потвърдил неистина и /или затаил истина в
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
вх. № 533/21.09.2020г., че не притежава друго гражданство освен българско,
въпреки че е с настоящ адрес Република Т. и в писмена декларация
Приложение № 1 към заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин вх. 533/21.09.2020г., която по силата на закона - чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - З. Ц. С. – системен оператор в
сектор БДС към ОДМВР Р., за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, че е установил обичайното си пребиваване в Република Б. по
смисъла на параграф 6, т. 46 от ДР на ЗДвП на адрес с. П., общ. С., обл. Р..
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: на
процесната дата обвиняемият е попълнил и подал заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин и приложена към него
писмена декларация Приложение № 1 пред орган на власт, каквато е
св.Славчева, в които е потвърдил неистина – в заявлението е декларирал, че
не притежава друго гражданство, освен българско, при положение, че е и
турски гражданин, а в Приложение № 1 е декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП в Р Б., на
адрес в с.П., при положение, че живее предимно в Т., И.. Обстоятелствата че
обвиняемият е с двойно гражданство и обичайното му пребиваване е именно
в Т. той е декларирал в заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин от 16.07.2020 г. и са били надлежно отразени в
националната система за гражданска регистрация (ГРАО). Въпреки това на
процесната дата 21.09.2020 г. той е декларирал неверни обстоятелства в
заявление № 533 и Приложение № 1 към него, като по този начин е потвърдил
неистина. Обстоятелствата относно гражданството и обичайното пребиваване
се удостоверяват пред орган на власт по силата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, но е целял настъпването на вредоносния резултат, което е
обективирано в поведението му – въпреки, че е знаел, че обстоятелствата,
които декларира не са верни, тъй като лично той самият два месеца по-рано е
декларирал точно обратното, Ю. И. е потвърдил неистина в процесните
документи, с цел да се снабди със СУМПС. Обвиняемият е бил наясно, че
именно тези обстоятелства – двойното му гражданство и обичайното му
местопребиваване са пречка, за да може да поднови българското си
2

свидетелство за управление на МПС, тъй като два пъти св.С. му е обяснила,
че не може да му бъде издаден искания личен документ. Въпреки това той е
решил да подаде заявление и декларация, в които е потвърдил неистина
относно тези обстоятелства.
За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от
100 до 300 лева. Обв.И. е с чисто съдебно минало, установено от
представената справка за съдимост, като не е осъждан за престъпления от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от Глава осма на НК. От извършеното престъпление няма
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Ето защо,
съдът прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1 от
НК, даващи основание обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на
административно наказание. Съдът му наложи такова - “Глоба” в минималния
размер, определен от закона, а именно 1000.00 /хиляда/ лева, в условията на
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно
минало, съдейства за разкрИ.е на обективната истина, като признава вината
си, изразява съжаление за стореното.
Отегчаващите вината обстоятелства в поведението на обвиняемия
произтичат от проявената упоритост в умисъла – съзнавал е, че потвърждава
неистина в заявлението и декларацията относно обстоятелствата, свързани с
гражданството му и обичайното му пребиваване, но въпреки това го е сторил
с цел да поднови СУМПС.
Съдът приема, че наложеното административно наказание ще окаже
необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на
обвиняемия и ще бъдат постигнати целите за превенция, както на
специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства
предупредително и възпитателно върху извършителя и останалите членове на
обществото.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 и ал. 3
НПК сторените в досъдебното производство разноски за възнаграждение на
вещо лице по назначената съдебно-графическа експертиза в размер на 216.85
лв., следва да бъдат възложени на обвиняемия.
Възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от
закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови решението си.

Съдия при РС - Исперих:
3

Номер на акта:	50
Дата:	31 август 2023 г. (в сила от 16 септември 2023 г.)
Съдия:	Димитринка Емилова Купринджийска

Дело:	20233310200166
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 август 2023 г.

Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите