РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на седми април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ТЕОДОРА ПЕТРОВА
при секретаря Елеонора
Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
2597 по описа за 2022 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 567890 от 20.12.2018 г., постановено по гр. дело № 71425/2016 г. по
описа на СРС, 61-ви състав, е допусната съдебна делба между Е.Д. ***, с ЕГН **********, А.Х. ***, с
ЕГН **********, Н.Х.Т. ***, с ЕГН **********, З.К.Б. от с. Воднянци, Димово-
Видин, ул. „*****, с ЕГН **********, действаща чрез настойника си А.Х.Г., с ЕГН
**********, В.И.Я. ***, с ЕГН **********, М.Я.П. ***, 4, с ЕГН **********, И.Н.П.
***, с ЕГН **********, И.Й.М.- С. ***, е ЕГН **********, М.П. ***, с ЕГН **********,
И.И.Г. ***, с ЕГН **********, П.Н. ***, е ЕГН **********,
М.Н. ***, с ЕГН **********, А.Д.Т. ***, с ЕГН **********, Р.Д. ***, с ЕГН **********,
А.Д.Т. ***, е ЕГН **********, Д.Т. ***, 03, с ЕГН **********, В.Т. ***, с ЕГН **********,
Б.И.В. ***, с ЕГН **********, В.И.В. ***, е ЕГН **********, Р.Т.Х. ***, с ЕГН **********
на недвижим имот, представляващ
двуетажна жилищна сграда-работилница, цинкографско
ателие, с идентификатор 68134.403.324.2, е площ 121,25 кв.м., брой етажи: два,
който обект е построен в поземлен имот с идентификатор 68134.403.324, с площ
273кв.м„ при съседи: имоти е идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, при квоти Е.Д.П. 385/206 ид.ч.,
А.Х.Г.- 266/2016 ид.ч., Н.Х.Т.- 14/2016 ид.ч., З.К.Б.- 28/2016 ид.ч., В.И.Я.-
14/ 2016 ид.ч., М.Я.П. 7/2016 ид.ч.,
И.Н.П.- 7/2016 ид.ч., И.Й.М.- С.- 28/ 2016 ид.ч., М.П.Д.- 2882016 ид.ч., И.И.Г.- 28/2016 ид.ч., П.Н.
Станчев- 2882016 ид.ч., М.Н.А.- 28/2016 ид.ч., А.Д.Т.- 77/2016 ид.ч., Р.Д.Х.-
77/2016 ид.ч., А.Д.Т.- 77/2016 ид.ч.,
Д.Т. Д.- 154/2016 ид.ч., В.Т.Л.- 154/2016 ид.ч., Б.И.В.- 154/2016 ид.ч., В.И.В.-
154/2016 ид.ч. и Р.Т.Х.- 308/2016 ид.ч.,
на основание чл. 344, ал. 1 ТПК
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е.Д. ***, с
ЕГН ********** срещу П.И. ***, с ЕГН ********** иск за делба на недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско
ателие, с идентификатор 68134.403.324.2, с площ 121,25 кв.м., брой етажи: два,
който обект е построен в поземлен имот с идентификатор 68134.403.324, е площ
273кв.м„ при съседи: имоти е идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, като неоснователен.
Срещу
първоинстанционното решение, в частта, с която е допусна делба на процесния
недвижим имот, е постъпила въззивна жалба от съделителя-ответник
А.Х.Г., чрез пълномощника си - адв. А. Д., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост на изводите му. Поддържа, че в решението
неправилно са определени притежаваните от нея квоти, както и квотите на Н.Х.Т.
и З.К.Б.. Сочи, че е неправилен извода на съда, че за да бъде придобит обект по
давност е необходимо същият да е самостоятелен обект по смисъла на §1 , т. 1 от
ДР на ЗКИР, като се позовава на възприетото в ТР №1 от 2012г. на ВКС. Въззивницата изтъква, че безспорно по делото се установява,
че е упражнявала фактическа власт и е владяла за себе си, като своенето е било
безспорно манифестирано пред останалите съсобственици. Твърди, че съгласно
възприетото в съдебната практика е допустимо придобиване на идеална част от
недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, в случай че обектът
на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Предвид
изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде
допусната делба на процесния имот при различни граници и квоти.
Съделителката Е.Д.П., чрез адв. Р. Р., с надлежно учредена представителна власт по
делото е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че съдът
правилно е определил размера на наследствените квоти. Сочи, че въззивницата се е позовала на придобивна давност в първото
заседание пред СРС, поради което и възражението е било преклудирано.
Счита, че въззивницата за първи път във въззивната
жалба навежда твърдение за това, че е допустимо да придобие идеална част от
имот чрез владение на реална част от него. Моли решението да бъде потвърдено.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от съделителите В.Т.Л., Б.И.В., В.И.В.
и Д.Т.Л., чрез адв. Й.М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с който сочат, че същата е основателна по
подробно изложени съображения.
Срещу
първоинстанционното решение, в частта, с която е допусна делба на процесния
недвижим имот, е постъпила въззивна жалба от съделителите
Д.Л., В.Т.Л., Б.И.В. и В.И.В., чрез адв. Й.М., с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на
изводите му. Считат, че съдът неправилно е приел, че процесният обект представлява
двуетажна жилищна сграда-работилница, цинкографско
ателие и е приложил действащите нормативни актове за такъв вид обект. Сочат, че
е прието за недопустимо придобиването по давност на складово помещение, без в
действителност да е установено съществуването на такива помещения на приземния
етаж на делбения имот, които обстоятелства били в
противоречие с представеното от вещото лице заключение и архитектурното
заснемане. Твърдят, че не е изяснено какви помещения има на партерния етаж,
както и тяхното предназначение, като изводите на съда, че същите принадлежат
към присъединените части на обекта не се подкрепяли от представените по делото
доказателства. Посочват, че не е изяснен и статута на мецанина на делбения имот, поради което съдът неправилно е приел, че се
касае за приложение на чл. 98 ЗС. Посочват, че са допуснати и съществени
процесуални нарушения, свързани с наличието на основание за спиране на
производството, както и поради липсата на дадени при разпределение на
доказателствената тежест в доклада по делото указания за установяване на статута
на складовите помещения с оглед на възможността да бъдат придобити по давност.
Молят решението да бъде отменено, като процесният обект бъде допуснат до делба
при различни граници и квоти.
Съделителката Е.Д.П., чрез адв. Р. Р., с надлежно учредена представителна власт по
делото е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че не е спорно
предназначението на процесния обект, както и че съдът правилно е приел, че складовото
помещение не може да бъде обект на самостоятелно придобиване на вещни права по
давност. Моли решението да бъде
потвърдено.
Решението
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.Д.П. от срещу П.И. А.иск за
делба на недвижимия имот, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
В
хода на производството на основание чл. 227 ГПК на мястото на Д.Т.Л., починала
на 16.01.2022г., са конституирани наследниците й по закон – Ц.К.Б., ЕГН: **********
и Н.Д.Л., ЕГН: **********.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
На
първо място, следва да бъде посочено, че неоснователно се явява наведеното във
въззивната жалба на съделителите Д.Л., В.Л., Б.В. и В.В. оплакване за неправилност на постановеното решение
поради неизсняване на фактическата обстановка относно
статута на делбения имот. По делото е приложен архитектурен
проект, с който е предвидено изграждане на жилищна сграда, като в него е отразена
като съществуваща двуетажна постройка –
фотоцинкография. Ясен е в този смисъл статутът на процесния недвижим имот,
който по същността си представлявала двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният
съд при постановяване на обжалваното решение.
Първоинстанционният
съд не е допуснал и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота
на доклада по делото. Същият е бил изготвен
с оглед на твърденията в исковата молба и становището, дадено в писмените
отговори и при съответствие с разпоредбата на чл. 146 ГПК, поради което и не
страда от сочените във въззивната жалба пороци.
С
оглед на наведените във въззивните жалби на оплаквания спорен се явява въпросът
за възможността сочените от въззивниците идеални части от процесния недвижим
имот / фотоцинкографско ателие / да са придобити по
давност, респективно осъществяването на всички елементи от фактическия състав
на придобивната давност като основание за придобиване
на собствеността върху тях.
В
практиката на ВКС, която по аналогия е приложима и в конкретния казус, последователно
и непротиворечиво се приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност
към жилищните обекти и като такива съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС следват
главната вещ и по изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните
обекти чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават
жилищни обекти в сградата /решение №207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на
Второ ГО на ВКС; решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на
ВКС; решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Даденото
разрешение на поставения въпрос е приложимо само в хипотези, при които
складовите обекти не представляват самостоятелни обекти на право на
собственост. Когато складовите обекти са самостоятелни или са принадлежност към
дворното място, те могат да бъдат придобивани от трети лица, вкл. и от съсобственици
на дворното място /Решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО
на ВКС/. Предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само такава част от
жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и
др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв
обект. Преценката за това дали едно складово помещение представлява
принадлежност към жилищен обект или самостоятелен обект на право на собственост
следва да се извърши към момента на осъществяването на съответния придобивен способ /в този смисъл и Решение № 26/23.02.2017г.
по гр.д. № 3024 от 2016, I г.о. на ВКС/.
От
представената в първоинстанционното производство
заключение на изслушаната пред СРС СТЕ, неоспорена от страните, която
настоящият състав намира за обективно и безпристрастно дадена и кредитира с
доверие, се установява, че съгласно утвърдения архитектурен проект за къща,
находяща се на на бул. Дондуков, кв. 512, парцел VI, е предвидено изграждането на жилищна сграда, състояща
се от партерен етаж, мецанин, пет жилищни етажа и сутерен, като по отношение на
съществуващата фотоцинкография е било предвидено
да бъдат придадени помещения, отразени в проекта като „канцелария“ и „склад
направа“, а на мецанина – също две помещения, означени в проекта като
„експедиция“ и „гардероб“. По делото е представен Прокол
за съдебна спогодба от 25.01.1941г. по гр.д. №140/1941г., на I-во отделение при Софийски Околийски съд, въз основа на
който вещото лице е посочило, че с него са определени четири броя магазини, докато
с архитектурния проект от 1939г. са били предвидени само два магазина. Видно от
заключението на вещото лице, част от процесния имот е била присъединена към
отделните магазини, като обаче по делото не са представени доказателства посочените
от него кв. метри да са били част от отделен обект, който да е бил обособен
фактически като самостоятелен от процесния недвижим имот.
Въпреки
изложеното следва да бъде посочено, че настоящият състав не споделя застъпеното
в първоинстанционното решение становище, съгласно което не би могла да бъде
придобита по давност идеална част от складово помещение, тъй като същото не
представлява „обект“ по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Съдебната практика
на Върховния съд и на Върховния касационен съд приема за възможно придобиване
на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от
жилищен имот / Решение
№ 672 от 3.04.1976 г. по гр. д. No 329/76 г. и Решение
№325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92
г., двете на ВС, I-во г. о.; Определение № 627 от 8.07.2009 г. по гр. д. №188/2009
г. на ВКС, I-во г. о, Решение No 599 от 26.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. No 766/2009 г., I г. о., ВКС/, на
практика в какъвто смисъл се позовават и въззивниците и която по начало е
относима и към конкретния случай. За уважаването на възражение от такъв характер
обаче е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на придобивната давност като основание за придобиване на
правото на собственост.
Позоваването на института на придобивната давност предполага при условията на пълно и
главно доказване да бъде установено, че е осъществен фактическият състав на чл.
79, ал. 1 ЗС. Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като
оригинерно придобивно правно основание – арг. чл. 77,
предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да
се установят в процеса на доказване две материални предпоставки, при
проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – в
продължение на определен период от време (в случая 10 години) едно лице, което
не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно фактическата власт върху определена вещ и фактическата власт следва да
се упражнява с намерение за своене. По начало в отношенията между
съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но
следва да бъде съобразено обстоятелството, че всеки от съсобствениците има
право да ползва вещта по агр. от чл. 31, ал.1 ЗС. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част
на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите
съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Съществено
е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са
изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се
свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него /в този
смисъл и Решение № 97 от 19.10.2020г., постановено гр.дело №325/2020г., I г.о., ВКС/. В съдебната практика примерно се изброяват действия,
които при комплексна преценка демонстрират промяна на намерението за своене и
установяване на владение за себе си - фактическо разделяне на наследствените
/съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установява
самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със знанието и
без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на
фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции
за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС /В
този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74/.
По
делото се твърди от въззивниците В.В., Б.В. и Д.Л. да са започнали да владеят, държат и
ползват част от складовото помещение на фотоцинкографията от 1992г., като се
позовават на сключен договор за наем от 1993г., а в последствие и от 2000г.,
предмет на който са били и части от процесния недвижим имот. Следва да бъде
посочено, че отдаването под наем само по себе си не представлява действие,
което позволява да бъде направен извод за промяна на намерението за своене и
установяване на владение за себе си, доколкото същото може да бъде извършено от
всеки един съсобственик. Промяна в намерението за своене и установяване на
владение за въззивниците не се установява и въз основа на изслушаните по делото
свидетелски показания на св. Б. и св. Цветанов, тъй като съвкупната им преценка не позволява да бъде
направен безспорен и несъмнен извод относно факта, че идеални части от имота,
предмет на делбеното производство, са били включени
към притежаваните в индивидуална собственост от въззивниците магазини,
респективно същите да са осъществявали владение по отношение на тях с намерение
да ги своят като свои.
С
оглед на изложените съображения, не се установява въз основа на представените
по делото доказателства и твърдението на въззивницата
А.Г., че е придобила по давност идеални части, представляващи складово
помещение от процесния недвижим имот.
При
съобразяване на обстоятелството, че не се доказва по несъмнен начин да са налице
елементите от фактическия състав на придобивната
давност, ирелевантни се явяват наведените във въззивната жалба на съделителите Д.Л., В.Л., Б.В. и В.В.
оплаквания за неправилност на решението поради погрешно възприемане от страна
на съда на фактическата обстановка по отношение на наличието на други складови
помещения към процесния недвижим имот, поради което и същите не следва да бъдат
обсъждани в хода на въззивното производство.
С
оглед на изложеното, настоящият състав приема за недоказано наведеното възражение
за придобиване по давност от страна на въззивниците В.В. и Б.В. правото на собственост върху 10,83 кв.м., от
страна на въззивницата Д.Л. собствеността върху 6, 56
кв. м. и от страна на въззивницата А.Г. собствеността
върху 5, 64 кв.м., представляващи
складово помещение към недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда-
работилница, цинкографско ателие.
По
изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, макар и при възприемане на различни
правни съображения, а предявените от съделителите жалби
отхвърлени.
Във
връзка с настъпилото наследствено правоприемство в
хода на настоящото производство и конституирането на основание чл. 227 ГПК на
мястото на съделителката Д.Л., починала на
16.01.2022г., на наследниците й по закон – Ц.Б. и Н.Л., съдът като съобрази
направеното изявление от страна на Н.Л. и представеното от нея доказателство за
извършено от наследодателката й разпореждане с притежаваните от нея идеални
части от процесния недвижим имот единствено в полза
на Ц.Б., намира че по отношение на Н.Л. не следва да бъде формиран диспозитив в
решението за допускане на съдебна делба на недвижимия имот.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 567890 от 20.12.2018 г., постановено по гр. дело № 71425/2016 г. по описа на
СРС, 61-ви състав, с което е допусната съдебна делба между Е.Д. ***, с ЕГН **********,
А.Х. ***, с ЕГН **********, Н.Х.Т. ***, с ЕГН **********, З.К.Б. от с.
Воднянци, Димово- Видин, ул. „*****, с ЕГН **********, действаща чрез
настойника си А.Х.Г., с ЕГН **********, В.И.Я. ***, с ЕГН **********, М.Я.П. ***,
4, с ЕГН **********, И.Н.П. ***, с ЕГН **********, И.Й.М.- С. ***, е ЕГН **********,
М.П. ***, с ЕГН **********, И.И.Г. ***, с ЕГН **********,
П.Н. ***, е ЕГН **********, М.Н. ***, с ЕГН **********, А.Д.Т. ***, с ЕГН **********,
Р.Д. ***, с ЕГН **********, А.Д.Т. ***, е ЕГН **********, Ц.К.Б. ***, с ЕГН: ********** (конституираната по реда на
чл. 227 ГПК на мястото на Д.Т. ***, 03, с ЕГН **********), В.Т. ***, с
ЕГН **********, Б.И.В. ***, с ЕГН **********, В.И.В. ***, е ЕГН **********, Р.Т.Х.
***, с ЕГН ********** на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна
сграда-работилница, цинкографско ателие, с
идентификатор 68134.403.324.2, е площ 121,25 кв.м., брой етажи: два, който
обект е построен в поземлен имот с идентификатор 68134.403.324, с площ 273кв.м„
при съседи: имоти е идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, при квоти Е.Д.П. 385/206 ид.ч.,
А.Х.Г.- 266/2016 ид.ч., Н.Х.Т.- 14/2016 ид.ч., З.К.Б.- 28/2016 ид.ч., В.И.Я.-
14/ 2016 ид.ч., М.Я.П. 7/2016 ид.ч.,
И.Н.П.- 7/2016 ид.ч., И.Й.М.- С.- 28/ 2016 ид.ч., М.П.Д.- 2882016 ид.ч., И.И.Г.- 28/2016 ид.ч., П.Н. Станчев-
2882016 ид.ч., М.Н.А.- 28/2016 ид.ч.,
А.Д.Т.- 77/2016 ид.ч., Р.Д.Х.- 77/2016 ид.ч., А.Д.Т.- 77/2016 ид.ч., Ц.К.Б. - 154/2016 ид.ч. (конституираната по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на Д.Т.Л.), В.Т.Л.- 154/2016 ид.ч., Б.И.В.-
154/2016 ид.ч., В.И.В.- 154/2016 ид.ч.
и Р.Т.Х.- 308/2016 ид.ч., на основание чл. 344, ал. 1
ТПК
РЕШЕНИЕ № 567890 от 20.12.2018 г., постановено по гр. дело
№ 71425/2016 г. по описа на СРС, 61-ви състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Е.Д.П. срещу П.И. А.иск за делба на
недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда- работилница, цинкографско ателие, с идентификатор
68134.403.324.2, с площ 121,25 кв.м.,
брой етажи: два, който обект
е построен в поземлен имот с идентификатор
68134.403.324, е площ 273кв.м„ при
съседи: имоти е идентификатори 68134.403.325, 68134.405.116, 68134.403.323,
68134.403.321, 68134.403.402, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: