Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 17.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
втори юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1256 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата К.П.Г. твърди, че с ответника Б.Б.Г.
са съпрузи, сключили граждански брак на 10.10.2010 г. с акт за граждански брак
№ 0138 от 10.10.2010 г. на Община К.. От брака си имали родено едно дете Б.Б.Г.
с ЕГН **********. В продължение на години от сключването на брака отношенията
им с ответника не били на нужното ниво. Не живеели нормално като семейство. От
сключване на брака живеели в имот, собственост на родителите на съпруга й в
село Г.Д.. През всички години от брака им, ответникът с поведението си създавал
напрежение в семейството. Несходството в характерите им било водещо в
отношенията им. Ищцата се примирявала в името на детето им, за да можело да
расте в семейство с двама родители, но чувствала ответника като чужд за нея и
семейството. Той злоупотребявал с алкохол и след това ставал агресивен.
Неколкократно посягал на ищцата – упражнявал физически тормоз. По тази причина
преди няколко години напуснала с детето семейното жилище и отишла при
родителите си, като останала при тях около три месеца. Ответникът, след
уговорки и обещания успял да я убеди, че ще промени поведението си. Промяната
била временна и след това всичко започнало отначало. През последната година от
съвместния им живот ответникът се отчуждил от семейството, брачните им отношения
се разстроили изцяло. Проявявал и неоправдана, силно болезнена ревност, което
също утежнявало отношенията им. Ответникът се дезинтересирал от това да полага
грижи за ищцата и за семейството си. Въпреки многократните им разговори,
посрещал със скандал всяко нейно предложение. Така двамата се отчуждили, нямали
нищо общо помежду си. Ищцата правила многократни опити да изяснят отношенията
си, но те завършвали без резултат. През месец август 2017 г. съпрузите се
разделили, ищцата заминала с детето в град О. при родителите си и там живеели
понастоящем. Бракът между съпрузите бил дълбоко и непоправимо разстроен поради
явното несходство в характерите им, и нямало възможност да бъде заздравен. В
този вид не бил полезен нито на съпрузите, нито на обществото.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да прекрати сключения между страните
граждански брак с акт № 0138 от 10.10.2010 г., съставен в град К., като дълбоко
и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината;
да й предостави упражняването на
родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Б.Б.Г. с
ЕГН **********;
да определи бащата да осъществява лични
отношения с детето при режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,
от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на втория ден, с преспиване, както и
един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката;
да осъди ответника Б.Б.Г. с ЕГН **********
да заплаща на малолетното си дете Б.Б.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител К.П.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2017г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа й до
окончателното плащане;
да постанови след прекратяване на брака да
носи предбрачното си фамилно име В.;
няма претенции за ползване на семейното
жилище.
Ответникът Б.Б.Г. оспорва
обстоятелствата, на които се основава иска за развод. ПО ДЕЛОТО,
съвместно с отговора на исковата молба е предявен и приет за съвместно
разглеждане насрещен иск, предявен от Б.Б.Г. против К.П.Г..
Ответникът Б.Б.Г. (и ищец по насрещния иск)
признава, че с ищцата сключили граждански брак на 10.10.2010 г. в гр. К., че от
брака си имат родено едно дете – Б., че семейното им жилище представлява къща
находяща се в с. Г.Д., ул. „***“ № ** и е собственост на родителите му. Твърди,
че останалата част от изложението в исковата молба била грубо преиначаване на
фактите. Оспорва всички твърдения, изложени от ищеца. Твърди, че никога не
злоупотребявал с алкохол и никога не проявявал агресия спрямо съпругата си. Действителната
фактическата обстановка била следната: С К.П.Г. живели в дома на родителите му
като съжителствали с тях в едно домакинство. Майка му поемала изцяло грижата за
готвене, чистене, пране и т. н., дори детето им спяло при нея. Съпругата му
нямала ангажименти към дома и семейството им. Двамата работели при лице на име И.Т.в
с. В.. Колегите многократно му подмятали, че са виждали К. с друг мъж.
Ответникът имал съмнения за поведението на съпругата си, защото тя постоянно
водела разговори по мобилния си телефон или пишела във „Фейсбук“. Постоянно
нервничела и ако ответникът поискал от нея обяснение за поведението ѝ, отговаряла, че не
е той лицето, което ще ѝ казва какво да прави. Ответницата искала да излиза
по кръчми, заведения и дискотеки без ответникът да я придружава. Когато тръгнел
с нея, тя се прибирала. Отказвала да ходи с него на гости и на лични празници
на приятелите му, дори на кумовете им. К. искала свобода при излизането - да
ходи навсякъде, но без съпруга си. Ответникът се примирявал с поведението ѝ, тя излизала сама,
той ѝ давал цялата си заплата и бонусите от работодателя
си. Съпрузите спели разделени - тя на леглото, а ответника - на матрак на пода
в същата стая. Нямало отчетност на парите, които харчела. Родителите му
поддържали разходите по цялата къща, а К. харчела парите на съпруга си за
заведения. Двамата нито веднъж не почивали заедно като семейство, защото ищцата
отказвала за излиза със съпруга си. Родителите на К. ***. Те дошли в дома им на
02.08.2017 г. за да вземат ищцата и детето, които да им гостуват. Посочили като
повод за посещението си, че са ходили до град стара Загора, за да получават
рента и са се възползвали от близкото разстояние на двете населени места.
Съпругата му заявила, че е в отпуск и заедно с детето ще заминат за няколко
дни, но категорично отказала съпругът ѝ да ги придружи, което не било необичайно
за него. Уговорили се и на 07.08.2017 г., ответникът придружен от майка си и
брат си отишли в О., за да приберат К. и детето от морската почивка. Тогава
съпругата му категорично отказала да се прибере в дома си, детето я умолявало
да се приберат всички вкъщи, но тя отказала и останала в дома на родителите си.
Оттогава били във фактическа раздяла. Впоследствие ответникът разбрал, че
съпругата му не е била в отпуск, а е напуснала работа преди да замине за О..
Въпреки многото компромиси, който правил през годините на съвместното им
съжителство, К. се отчуждила от него и двамата вече нямали нищо общо. Към
момента ответникът се грижел за детето в дома на родителите му. Б. посещавал
детска градина в с. В., бил в предучилищна група. Личен лекар на детето бил Д-р
М.. Детето се чувствало спокойно и обгрижвано. Осигурявал му всичко необходимо
– храна, облекло, лекарства и т.и. Работел при Земеделски производител Т.Т.с. В.
с основно месечно възнаграждение в размер на 460 лева. Получавал подкрепа от
близките си. Счита, че притежава възпитателни качества, полага грижи за детето
си, същото било привързано към него, имал добро социално обкръжение и
материална възможност да се грижи за сина си. От раждането на детето до
настоящия момент Б. *** Д., растял при добри жилищни и битови условия. Свикнал
с дома си, бил привързан към баща си и неговите родители, приятели и към
връстниците си. Детето живеело в спокойна среда, по всяко време имало кой да се
грижи за него и при необходимост да му оказва помощ - бабата и дядото по бащина
линия. Детето се чувствало добре при баща си. Същевременно майката живеела в
друго населено място. Раздялата им се дължала изцяло на поведението на К.,
както и на нейната пълна незаинтересованост относно възпитанието, отглеждането
и издръжката на детето, което било основата на неразбирателствата им заради
това, че давала лош пример на детето. Б. бил отглеждан в добри социално -
битови условия. Бил обграден с много внимание, ласки, обич и топЛ. от баща си и
близките му. При бащата детето се чувствало емоционално стабилно, материално
обезпечено, сигурно и спокойно. Майката не притежавала необходимия родителски
капацитет, не проявявала характерните за майката чувства, изразяващи се в обич
и грижа към детето, внимание, такт и себеотдаденост. Бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпругата, която не изпълнявала съпружеските
си задължения и безпричинно напуснала семейното жилище заедно с детето им.
Многократно правил опити да заздрави брака, но не постигнал успех.
МОЛИ съда па постанови решение, с което:
да прекрати сключения между страните
граждански брак с акт № 0138 от 10.10.2010 г., съставен в град К., като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ищцата;
да определи детето Б.Б.Г. с ЕГН **********
да живее при своя баща;
да му предостави упражняването на
родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Б.Б.Г. с
ЕГН **********;
да определи майката да осъществява лични
отношения с детето при режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,
от 10:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец
през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата;
да осъди ответника К.П.Г. с ЕГН **********
да заплаща на малолетното си дете Б.Б.Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Б.Б.Г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа й до
окончателното плащане;
да постанови след прекратяване на брака да
носи предбрачното си фамилно име В.;
Ответницата по насрещния иск К.П.Г. оспорва
фактите, изложени в отговора и насрещната искова молба. Действителните факти
били изложени в първоначалната искова молба подадена от нея. Поводът за разрива
между съпрузите била липсата на интерес от ответника към семейството,
злоупотребата с алкохол, психическият и физическият тормоз, които й налагал.
Твърди, че поводът ответника да вземе детето от О. бил, че ще го води на
почивка, по тази причина дала детето и оттогава ответникът отказвал да го
върне. Детето било записано на детска градина, но заради това, че бащата го
задържал, не успяло за започне да я посещава. При разговор със съпруга си, той
заявил, че правата върху детето са негови и майката повече няма да го вижда.
Принудила се да сезира прокуратурата, била образувана преписка вх. № 6775/2017
г.и при извършената проверка бащата бил предупреден, че е длъжен да дава детето
при поискване от страна на майката. Въпреки това, до момента детето било при
ответника, същият еднолично го записал на детска градина. Ищцата била лишена от
възможността да контактува с детето, не знаела кой се грижи за него, не знаела
какво е здравословното му състояние, била в пълно неведение. Твърденията, че се
срещала с друг мъж били долна клевета, за която щяла да търси отговорност от ответника,
включително – съдебна. Претенцията на ответника да упражнява родителските права
била изцяло неоснователна, а твърденията му – защитна позиция.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт за граждански брак № 0138 от 10.10.2010 г.,
съставен в град К., видно от представеното удостоверение. От брака си имат
родено едно дете Б.Б.Г. с ЕГН ********** – малолетен. Не се спори, че от месец
август 2017 г. страните са разделени, съпругата живее при родителите си в град О.,
а съпругът – в семейното жилище, в село Г.Д.. Не се спори, че последното е
собственост на родителите му. Безспорен е факта, че при фактическата раздяла
детето Б. и заминало заедно с майка си в град О., а понастоящем живее с бащата.
Установява се от представения трудов договор, че ищецът работи по трудово
правоотношение на длъжност общ работник с основно месечно възнаграждение в
размер на 460 лева (към дата 08.08.2017 г.) Установява се от представената
служебна бележка, че ищцата работи по
трудово правоотношение на длъжност камериерка. От представеното удостоверение
се установява, че за месеците септември и октомври 2017 г. е получавала трудово
възнаграждение в размер на 460 лева.
По делото е представена служебна бележка от
личен лекар на детето, удостоверяваща, че са извършени задължителните имунизации и профилактични прегледи.
Във връзка със завяното от ищцата съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си свидетелката Д.сочи, че
познава К. и Б. от 2012 г., имала връзка с брата на Б. и двамата имали общо
дете. Двамата с брата не живели на семейни начала, но се случвало свидетелката
да остава в дома му, оттам познавала и съпрузите в процеса. Семейството живеело
в общ дом с родителите и брата на Б., който понастоящем бил в затвора, всички
живеели в едно домакинство, в три стаи, майката на Б. се грижела за дома –
перяла, чистела, готвела. Братът на Б. не работел или работел за кратко и
разчитал на издръжката на страните в процеса. К. се оплаквала, че братът на
съпруга ѝ краде пари от нея – дребни суми. Случвало се
ищцата да остави пари на свекърва си за домакински разходи, а тя купувала с тях
цигари на другия си син. К. и Б. се разделили преди време и по този повод
бащата на ответника я ударил, тогава ищцата напуснала съпруга си, а той я
убедил да се върне. Майката на Б. прекалено много влияела в семейството и
работата му, месела се във взаимоотношенията на семейството. След първата им
раздяла съпрузите имали уговорка да живеят отделно, но майката на Б. се
намесила и той отказал да я изпълни. Преди раздялата на съпрузите, К. искала да
погостува с детето при родителите си. По същото време в дома им трябвало да се
прави ремонт и започнали непрекъснато да ѝ звънят и да искат обяснения защо е
заминала. Б. заемал страната на майка си във възникнали спорове. К. работела
през цялото време на брака си и всички средства отивали за общото домакинство,
защото всичко плащали заедно с роднините на съпруга й. Майката на Б. не
работела през по-голяма част от съвместното им съжителство и не била
пенсионерка. Баща му също не работел известно време, а понастоящем бил шофьор.
Съпрузите имали разминаване и във възпитанието на Б., на ищцата не се
позволявало да прави забележки на детето, когато нещо е сбъркало. Ответникът
непрекъснато правил забележки на ищцата, ревнувал я, не я пускал никъде. Според
свидетелката К. не лъжела съпруга си, обяснявала му къде трябва да отиде, не му
повишавала тон. Имало случай в който К. искала да отиде на банкет с колегите
си, а съпругът ѝ заявил, че без него няма да ходи, двамата работели
при различни работодатели по това време, ответникът нямал повод за ревност,
такъв К. не му давала, но съпругът й отказал да я пусне на фирменото парти. На
това събитие свидетелката била очевидец. Свидетелката не знаела съпрузите да са
излизали някъде заедно само двамата, докато живеели съвместно, или си стояли
вкъщи, или ответникът излизал сам с приятелите си. Веднъж пред свидетелката К.
му предложила да излязат заедно двамата, но той отказал с мотив, че няма кой да
гледа детето. Съпругата напуснала семейното жилище, защото всички средства на
семейството отивали при роднините на Б.. От ищцата свидетелката разбрала, че
конфликтът между съпрузите е станал по телефона, докато ищцата била в О. с
детето и тогава тя взела решение да не се връща. В отношенията си с детето
ищцата не срещала подкрепата на съпруга си и роднините му, те не й позволявали
да прави забележки на детето, които според свидетелката били необходими и
оправдани, когато Б. започнел да се глези. Имало случай, когато взел нещо от
чужда къща без разрешение, а бабата вместо да направи забележка, само се
засмяла. Ищцата правела забележки на Б., когато поведението му изисквало
родителска реакция, а съпругът и роднините му в такива случаи казвали на ищцата
да остави детето на мира. Докато живеела в Г.Д., К. водела детето на градина и
разходка, двете със свидетелката заедно излизали с децата, само ищцата се
интересувала понастоящем от детето на свидетелката. Преди време и майката на ответника
искала да го вижда. На рождения ден на Б. майката прекарала със сина си само
половин час в дома на свидетелката. Бащата се обадил по телефона и детето
веднага заявило, че иска да си тръгне. Ищцата затворила телефона, но бащата
отишъл до дома й, направил сцена, взел детето, цял ден го разкарвал с камиона и
не го върнал, докато К. ***. В хода на
процеса ищцата направила опит да види детето в детската градина, но ответникът
попречил, наложило се да се обадят в полиция, прокуратура и социални служби.
В показанията си св. Я. сочи, че познава
семейство Г.. Двамата се запознали в град О., където живеела свидетелката, а К.
ѝ била съседка. Познавала Б. и родителите му от
много време, имала роднини в Г.Д. и често посещавала селото. Преди К. и Б. да
се запознаят и сключат брак, Б. с родителите и брат си живели две години в О.,
в дома на свидетелката. По това време свидетелката посещавала дома им. Между
семейството на свидетелката и Г. възникнал конфликт по времето, когато
последните й били наематели, имало съмнения, че са откраднали злато на стойност
2000 лева. Роднините на ответника не се ползвали с добро име в О., там живеели
около 2000 души и всички се знаели, майката останала задължена на сестрата на
свидетелката. Братът на Б. в О. сменил две или три работи, и бил изгонен,
защото лъжел и крадял. Съпругът на свидетелката търсил работа на четиримата, и
където започвали да работят, ги гонели. Останали задължени на хората в града,
когато избягали оттам. Доколкото свидетелката знаела, преди да се омъжи за
ответника, ищцата нямала връзка с брат му. Когато сключили брак, родителите на
ищцата прекъснали отношения с нея, защото били против, доколкото свидетелката
знаела, и на сватбата не присъствали, до раждането на детето не посещавали дома
на семейството в Г.Д., след това възстановили отношенията си, но се виждали с
дъщеря си и детето веднъж годишно през лятото в О.. Свидетелката нямала
впечатления от взаимоотношенията между съпрузите, когато са заедно, виждала ги
поотделно, случвало се ответникът да присъства на техни събирания, да
употребява алкохол и да прави сцени. От ищцата знаела, че е била тормозена
физически и психически от свекъра и свекърва си. Преди време съпрузите се
разделили, ищцата се прибрала в О., защото била бита от бащата на съпруга си,
не помнела дали К. е споделила причината за побоя. Пак от нея знаела, че
майката на Б. постоянно иска пари, мъчила се да манипулира по всякакъв начин младото
семейство. По отношение на брата на съпруга си ищцата споделяла, че
непрекъснато ѝ изчезват малки суми. От хора от село Г.Д. и от
ищцата свидетелката знаела, че ищцата е малтретирана, бита, че Б. е
непрекъснато пиян и прави сцени, а отношенията между съпрузите не са били
нормални. Откакто била омъжена, ищцата непрекъснато работела. Б. работел, но не
през цялото време, бил шофьор, свидетелката знаела, че са му отнели шофьорската
книжка след употреба на алкохол и 1.7 промила концентрация. К. напуснала
съпруга си през месец август 2017 г., казала, че не може да издържа на тормоза
и безпаричието. Детето било с нея, след това Б. и родителите му дошли да го
вземат. След като се прибрала, правила не един опит да види детето, но й
пречели съпругът и свекърва й. Доколкото свидетелката знаела, разрешавали й да
го види за по пет минути на улицата. Когато идвала в Г.Д., К. носела подаръци,
даже веднъж заедно били – носела дрехи, обувки, багажникът бил пълен с
подаръци. Докато се грижела за детето, била много добра майка, имала нужната
строгост, защото Б. бил малко разглезен като отишъл в О.. Майката обяснявала по
нормален начин, давала съвети, реагирала на поведение, което не одобрява.
Поведението ѝ било справедливо спрямо детето, Б. се съобразявал,
майка му имала авторитет пред него. След едно от съдебните заседания
свидетелката и ищцата отишли да видят детето в детската градина, изчакали
децата да не наспят в колата. Б. отишъл до детската градина, страните
разговаряли по телефона. Наложило се ищцата да се обади на телефон **2 и на
адвоката си, след това посетили и Отдел „ЗД“. Оттам осигурили срещата. Вечерта
отишли в дома на Б., К. занесла подаръци, Б. ги взел, но отказал да тръгне с
майка си, казал че ще ходи за риба с баща си, а навън било много студено.
Според свидетелката, детето било манипулирано, зарадвало се на срещата с майка
си, докато си получи подаръците, а срещата се осъществила в присъствието на
бащата и бабата по бащина линия. Майката и детето не останали сами. В О. ищцата
живеела в едноетажна къща, в която обособили детска стая за Б., направили
ремонт, в жилището от три стаи и коридор живеели ищцата и родителите й. К.
работела в хотелски комплекс откакто се върнала при родителите си,
местоработата й се намирала срещу дома й. Домът бил чист, подреден, ищцата била
ангажирана с домакинството заедно с родителите си.
В показанията си свидетелската Г., майка на
ответника сочи, че първоначално снаха й имала връзка с другия ѝ син – Н.. След
това отношенията между К. и Б. се задълбочили, родителите си затворили очите и
страните сключили брак. На годежа родителите на ищцата не присъствали, на
сватбата дошли майка й и двете й сестри. След това родителите на ищцата не са
посещавали дома на семейството, а ищцата не желаела да контактува с тях.
Съпрузите заживели при родителите на Б.,***, за домакинството се грижела
свидетелката. След раждането на детето, пак тя поемала повечето грижи, но й
майката полагала такива. Първоначално детето спяло при родителите си, после при
свидетелката. Ищцата тръгнала на работа когато Б. станал на две години, до този
момент не работела. В началото не го извеждала на разходка, нямала никакви
приятелки в селото, с никой не се срещала, никой не можел да й угоди,
впоследствие започнала да го извежда, грабвала си чантата и отивала в центъра
на селото, но страняла от другите жени, все стояла на телефона. Преди да дойде
в селото, нямала познати там. Ответникът си имал семейни приятели, но ищцата
отказвала да посещава техните събирания. В дома им отбелязвали всички празнични
поводи и приятелите на Б. гостували при тези поводи, между тях имало семейства
с деца на сходна с Б. възраст. Единственият проблем между съпрузите през
годините бил по повод желанието на К. да излиза, още в понеделник казвала, че в
събота ще излезе, не се интересувала кой ще гледа детето и Б. не одобрявал
това. Имала си определен кръг приятелки и искала да бъде с тях. Няколко пъти
ходила на дискотека, ресторант, някъде да я почерпят без съпруга й, от
дискотека се прибирала след полунощ – това се случило 2-3 пъти. Б. излизал
понякога сам с приятели, К. отказвала да го придружи, дори когато били поканени
на рожден ден или имен ден. Синът й много пъти искал да отидат някъде със
съпругата му, но тя отказвала. Като семейство не ходели заедно на почивка.
Имало случай, в който ищцата искала да отиде на банкет, но когато станало
въпрос, че и ответникът ще отиде – тогава работели в една фирма, тя се
отказала, не искала съпругът й да я придружава. В началото казала, че на
банкета ще са само жени, а се оказало, че ще има и мъже. Б. и всички наоколо
имали съмнения, че ищцата има връзка с друг мъж. Случило се веднъж да се обади,
че ще остане на работа, а като се върнала, казала, че е пила кафе в градБ..
Докарал я някакъв мъж, за когото казала, че й е колега. Съпрузите в началото
спели заедно, впоследствие, под предлог да е удобно на детето, ищцата спяла
сама на леглото, а синът на свидетелката – на едни матрак на земята. В същото
време детето спяло при свидетелката. Парите на семейството държала ищцата,
съпругът й давал заплатата си у нея и тя на давала отчет за какво ги харчи.
Налагало се свидетелската да поиска средства от сина си и той я пращал при
ищцата, защото парите били у нея. Б. работел до късно вечер, прибирал се около
19 часа и получавал добра заплата. К. не знаела къде се плащат битовите сметки,
всичко плащали свидетелката и съпругът й. През лятото когато се разделили,
ищцата два пъти ходила в О.. Първия път я закарал Б., после я прибрали. После
ищцата започнала да говори, че ще ходи втори път на морето, по този повод имали
недоразумения, защото всичко струва пари, но се разбрали, че К. ще отиде за още
една седмица на море. Всички смятали, че К. е в отпуск, а децата през август не
ходели на детска градина. Впоследствие се оказало, че е напуснала работа. При
заминаването си ищцата казала, че родителите й ще дойдат от С.З.и около девет
часа сутринта се натоварили на колата и тръгнали, като се уговорили, че след
една седмица, ще отидат да ги вземат. Когато настъпил деня, свидетелката и
двамата й синове тръгнали за О. да вземат детето и ищцата. Тръгнали тримата,
защото искали да отидат на плаж. По пътя
Б. непрекъснато звънял и питал баща си кога ще пристигне да го вземе. Когато
пристигнали, детето ги чакало опряно на мрежата и като видяло близките си,
грабнало една чантичка от масата и отишло при тях в колата. Това станало да
07.08.2017 г. К. заявила, че няма да се връща в Г.Д. и ще подаде молба за
развод. Б. не употребявал алкохол, освен по повод, не се напивал, не удрял
съпругата си. Съпругът на свидетелката веднъж ударил ищцата, детето не искало
да отиде с баба си, искало да стои при майка си, майката го хванала за врата и
случайно го ударила в парапета. Съпругът на свидетелката изблъскал ищцата,
понеже детето му било слабост. К. нормално възпитавала Б., не го удряла, но
проявявала небрежност, допуснала да се вози при незатворена кола и детето
веднъж паднало, имало само охлузвания и стрес. Докато ищцата живеела в дома на
свидетелката, вечно била уморена като си дойдела от работа, напоследък все едно я нямало вкъщи, затваряла
се в спалнята, постоянно била на телефона, а детето преграквало да вика майка
си, но не му обръщала внимание. К. не подкрепяла съпруга си и при възпитанието
на Б., имало случай той да ум прави забележка, а тя се развикала срещу Б.. След
раздялата Б. водел детето на градина и го прибирал вечер. Б. постоянно ходел на
риболов с баща си, и на 12.12.2017 г. отишли до рибарника.Първите два пъти,
когато К. *** след раздялата, не отишла да види детето. След това ходела и
ответникът не създавал пречки да се виждат. Наблюденията на свидетелката били,
че детето няма желание да говори с майка си, когато се обажда по телефона, бил
малък и казвал на майка си да отиде да живее при тях с тати. Когато получавал
отрицателен отговор, Б. казвал на ищцата да си хваща пътя с дядо и да отиват
двамата на морето. Понастоящем Б. спял в своята стая, не при баба си. На
12.12.2017 г. ищцата отишла да види Б., той отказал да се срещне с нея.
Свидетелката и съпругът й помагали на Б. при отглеждането на Б., детето имало
много приятели в детската градина, хвалели го, че през последната година се
държал много по-добре в сравнение с предходни години. Свидетелката понастоящем
не работела, напуснала работа през 2010 г., когато съпругът й станал международен
шофьор, а тя го придружавала. Понастоящем съпругът й бил пенсионер по болест и
получавал 200 лева пенсия, работел и почасово. Б. бил много привързан към баба
си и баща си. Бабата и дядото в О. сега виждали детето, до преди шест месеца не
знаели кога е родено, нито къде живее дъщеря им. Според свидетелката, ищцата
редовно поддържала с пари другия й син – Н.. Той често казвал на майка си, че
искал пари от Л. и тя присъствала, когато ищцата му дава такива. Понастоящем Н.
бил лишен от свобода. На Б. книжката била отнета само веднъж за алкохол.
Свидетелката и ищцата почти не разговаряли, ищцата постоянно мълчала, на
въпроси отговаряла едносрично, с да или не, рядко се усмихвала, заниманията се
свеждали да говори или пише по телефона, не я интересувало, че трябва да се
чисти, готви, пере. Къщата в Г.Д. била на два етажа, на долния живеели страните
и детето, свидетелката и съпругът й, а на горния – в който една стая била годна
за живеене, спял другият й син. Всички се хранели заедно като общо домакинство.
През последните месеци при тях живеела и майката на свидетелката. Имали пет
стаи – за всяко семейство по една. Кухнята и дневната били обединени, било
широко помещение. В показанията си свидетелката С. сочи, че е омъжена за
братовчед на ответника и къщите на двете семейства се намирали в един двор.
Свекърът на свидетелката и майката на Б. били брат и сестра. Присъствала на
сватбата на страните, а от 2014 г. живеела в същия двор. Съпрузите, по нейни
впечатления ,били доста странни, ищцата не искала да излиза със съпруга си,
винаги била сама, той също бил сам. Поотделно ходели на гости в дома на
свидетелката, тя имала дете на две години, с което Б. си играел. К. не обръщала
много внимание на детето, когато го извеждала, стояла настрани от другите
майки, играела си с телефона. Имало само едно момиче, с което К. излизала, то
имало дете на възрастта на Б.. Свидетелката чувала, че К. е имала връзка с Н.,
но не знаела със сигурност дали е било така. К. и преди напускала Б., сега си
тръгнала за втори път, тръгнала с детето, като казала, че отива на гости, а си
заминала окончателно. Отношенията на ищцата с родителите на съпруга й не били
много топли, но не знаела нито едно от семействата да се намесва в личните
отношения другото. Б. употребявал алкохол само по повод, не го виждала пиян и
правещ скандали. След като Н. се разделил с жената, с която имали общо дете,
живеел при Б.. Детето понастоящем било добре облечено, спокойно, имало приятели
в селото, играело си с тях, не говорело за майка си. Б. бил по-палав и виждала К.
да му прави забележка, но не да го удря, за същите неща и свидетелката би
направила забележка на детето си. Понастоящем Б. се грижел за Б..
Във връзка със спора за родителски права
съдът е изслушал лично родителите.
Ищцата заявява, че е майка на детето и
винаги тя се е грижела за него – да е нахранен, да е добре облечен, да спи на
обяд. Докато живеела заедно със съпруга си, тя го водели и вземала от детска
градина, само инцидентно се налагало друг да направи това вместо нея. Тя
посещавала тържествата в детската градина, бащата никога не присъствал. Когато
детето направело нещо нередно, внимателно обяснявала, не го удряла и счита, че
е по-добрият родител. Ищцата не употребявала алкохол, била нормална здрава
жена, работела, имала покрив над главата. Съпругът й злоупотребявал с алкохол и
не бил добър пример за детето, средата му също била неподходяща. Детето ставало
свидетел на скандали, предизвикани от бащата, и не само. Като семейство живеели
в село Г.Д. с роднините на съпруга й, които се отнасяли добре с Б. и той бил
привързан към тях. Дядото по бащина линия и Б. имали силна връзка. Родителите
на ищцата прекарвали по една седмица годишно с детето, когато ходели на море
двамата, докато били в О., създали емоционална връзка с Б.. Ищцата можела да
разчита изцяло на тях, били добри хора. При тях живеела ищцата и там се
установила трайно. Случвало се Б. да я удари, но не в присъствието на детето,
то видяло когато свекър й я ударил. Това бил поводът да си тръгне за първи път
от дома, настоящия процес бил по повод втора нейна молба за развод.Инцидентът с
дядото станал, защото свидетелката искала да отиде с детето до магазина, а то
плачело и искало нещо. Бащата на Б. се скарал на ищцата, ударил й един шамар и
с пръчка по главата. Това станало през 2014 г.
Ответникът заявява, понастоящем детето е ри
него и двамата са постоянно заедно, водел го където поиска, купувал му всичко,
което поиска и Б. се чувствал много добре. Майката звъняла по телефона, но
детето категорично отказвало да говори с нея, изобщо не искало да я чува.
Заявява, че ще се грижи добре за сина си. Не знаел какво е отношението на
нейните родители към детето, защото нямали много време заедно, само когато
отидели на почивка. Бабата и дядото не идвали да видят детето. Със своите
родители ответникът бил в много добри отношения, те помагали в грижите за Б.,
когато се налагало – да отиде в болница или по друг повод. Помагали му
физически и с парични средства, с дом, с всичко. Ответникът живеел в дома на
родителите си, детето било пи него от пет месеца. Майката идвала да го вижда, а
Б. се държал добре с нея, но отказвал да тръгне с майка си, не изявявал желание
да я чуе по телефона, не страдал за нея. Ответникът работел всеки ден, бил
шофьор на бус, зареждал магазини. За случая, когато баща му ударил К. не знаел
нищо конкретно, тогава имало друг иск за развод.
От социалния доклад, изготвен от ДСП К. се
установява, че детето, бащата и широкият роднински кръг на бащата, живеят
двуетажна къща, състояща се от три стаи, а през лятото Б. ползва и една
обзаведена стая на втория етаж. За детето била обособена самостоятелна стая,
хигиенно-битовите условия били на необходимото ниво. При разговора със
социалните работници Б. заявява, че е видял майка си миналия месец (към 28.**.2017
г.), че се чуват по телефона и тя не му липсва. Детето и бащата поддържат
контакти с широкия роднински кръг на бащата, Б. има приятели в детската
градина, която посещава. При социалното проучване на се установени рискови
фактори за състоянието и развитието на детето.
От социалния доклад, изготвен от ДСП
Поморие се установява, че майката живее в едноетажна жилищна сграда, състояща
се от четири стаи, кухня, санитарен възел. Майката обитава една стая,
обзаведена с необходимите вещи, споделя, че ще оборудва детска стая, когато Б.
започне училище. Хигиенно-битовите условия в жилището са добри. Майката
получава пълната подкрепа на родителите си, не живее изолирано, поддържа връзка
с близки и роднини, има изграден приятелски кръг.
От заключението на вещото лице, по
неоспорената съдебно- психолочина експертиза на детето Б. се установява, че цялостното
когнитивно-познавателно развитие и актуално функциониране на детето е в
нормални граници, покриващо възрастовите критерии. Б. се отглежда в семейна
структура, адаптирана към средата си, с нормално и пълноценно социално
функциониране. Родителите и разширения семеен кръг по бащина линия са
задоволявали и задоволяват базисните му потребности. Познанията, уменията и
интересите му съответстват на особеностите на възрастта му. Развитието му до
момента покрива нормативните критерии в психично, интелектуално, говорно, моторно,
социално функциониране. Няма индикации за поведение, което да е девиантно и да
създава проблеми в социална или семейна среда. Посещавал е детско учебно
заведение, подходящо за възрастта му, където е създал приятелска среда и е
усвоил учебния материал. В хода на интервюто категорично не са доловени заучени
реплики или фрази, които детето да е усвоило и да имат тенденциозен характер с
цел изкривяване на експертното заключение в предварително поставена насока. Б.
разказва импулсивно, спонтанно негови идеи и отговаря на въпроси спрямо
собствените си виждания, разбирания и възприятия. Обичайно при деца, които са
предварително подготвени за подобна среща и върху тях има упражнена
манипулация, са склонни една и съща реплика или твърдение да я повтарят многократно,
независимо от наложената за обсъждане тема. При Б. категорично не се
установяват такива прояви. Разказва за своето ежедневие, което прави силно
впечатление, предвид обичайно срещаното ежедневие при децата в днешно време -
„... ние с братовчедите се разхождаме на
центъра... играем на жоминка, там на някви игри, на криеница, любимата ми игра
е на жоминка - един брои, другите се крият... играем на замръзванка - единият
бяга, където се хване за желязо, той не може да замръзне, другите и те се хващат,
ама един като остане, аз го замръзвам, аз побеждавам, не винаги“.
В семеен и битов план също представя
ежедневието си по нестандартен начин - „... ние
си имаме градинка, посяхме корнишон, доматки, краставички, пипонки, динки и
морковки и картоф сяхме... ние всичките ги гледаме... помагам... поливам с
маркуча... “ Изобразява тези дейности под формата на забавление, както
вероятно му е предложено. Това се определя като добър метод за формиране на
трудолюбие и отговорност. Още повече, че обитава среда, която е ангажирана с
работна дейност и той е емоционално въвлечен в тези дейности по начин, който го
удовлетворява и му създава забавление. Има общо ежедневие с баща, когато той не
е на работа, както и с разширения семеен кръг по бащина линия, наясно е и с
работната дейност на родителя си — „... тати
работи - кара бус... с него ходим за риба и ме вози на мотора... през есента
ходим за риба... ако хванем някоя риба, отиваме в нас и я пържем да я ядем...
обичам шаран... и амур... на един рибарник ходим и на язовира... като се върне
от работа, той ходи да дои овце при чичо П.... трябва да се науча малко да
чета, баба ми помага... “. Отношението на детето към родителите е
изследвано както вербално, така и невербално, чрез проективни рисувателни
методики, конкретно на поставена тема „Моето семейство”. Между детето и
родителите съществува емоционална връзка. То е привързано както единия, така и
към другия родител. На нито един етап от експертното интервю не се долови
негативно отношение към когото и да било. Б. е позитивно настроен към двамата,
обича и майка си, и баща си. Ситуацията, в която е поставен в момента, определя
да бъде по-информативен по отношение на баща си, тъй като има общо ежедневие с
него. Вещото лице сочи, че материалното задоволяване от страна на бащата в
конкретния случай има компенсаторен механизъм на поведение, което няма
характера на тенденциозно и манипулативно действие. То произхожда от
несъзнателния стремеж да се компенсира конкретна липса. Сочи също, че ако
подобни действия и поведение останат системни във времето, ще се създаде
усещане за презадоволеност, разлигавеност, тенденция към повишена
претенциозност и изисквания, които няма да имат съответните нужди, усещане за
даденост, егоистична насоченост в завишени граници. Добре е да се формира с
възпитателни мерки усещане за провамерност, ограниченост, допустимост. В
конкретния случай, към настоящия момент, не са установени данни за злоупотреба
с описаното и това то да повлиява изграждането на детето като пълноценна
личност в нежелана посока. Описаното по-горе е в посока на препоръка. Изборът
на Б. да поиска да се върне при баща си е направен не защото е възприеман като
приоритетен родител, а поради факта, че желае да обитава позната за него,
обичайна, ежедневна среда, в която съществува пълноценно, запълнена е със
забавни и интересни за него дейности, формирани са навици - „... на мен ми е
неприятно в Г.Д., защото там имам много приятели, много деца, ходим с тати за
риба... Там той е имал своето детство до момента, дори и с двамата си
родителя. С категоричност заявява желанието си къде иска да живее като изтъква
и причините по аргументиран начин. Б. е наясно с избора и решението на майка си
- тя не искаше да дойде при нас и си остана там... аз си останах при тати...
ами тя отиде, аз отидох с нея, после тя не си дойде, аз си дойдох с тати, той
дойде да ме вземе... “ По достъпен за него начин и категорично необработен
манипулативно му е предоставена информация за създалата се ситуация - тати
ми го каза това... мама казва, че повече няма при тати да живее... “. Също
така прави впечатление, че Б. изказва собствена позиция за случилото се,
собствен мироглед и разбирания, според представите си за отношения между хора -
знам, че мама повече не иска тати, мисля, че мама повече не обича тати...“
Изказва желание да поддържа контакт с
нея. Не му е приятно да се обсъжда темата за отношенията между родителите си
като се опитва да измести фокуса на коментираното. Това е ясен и категоричен
индикатор за нежелание у детето да изразява мнение или позиция за родителите
си, касаещо техните взаимоотношения, именно поради привързаността си и към
двамата, както и още един критерий да липса на манипулативно повлияване. Има
впечатлението, че от него се очаква да направи собствен избор при кого от
двамата родители предпочита да живее, което е непосилно за психиката на едно
дете в такава лабилна възраст и нежелателно да поема и да се натоварва с такава
отговорност. В съзнанието на детето двамата родителя заемат еднакво значимо
място. Това било категорично установено от приложената рисувателна методика на
тема „Моето семейство“. В представите на детето е родителите му да бъдат едно
цяло и неизменна част от живота му. Не са доловени или отразени каквито и да
било индикации за повлияност от страна на родителите върху развитието на детето
по нецелесъобразен начин, които да имат своите отрицателни последствия на този
етап. Детето е добре възпитано, общително, с добър самоконтрол и капацитет.
Няма данни за синдром на родителско отчуждаване, дори данни за риск от такъв. В
заключение - между Б.Б.Г. и родителите му съществува емоционална връзка.
То е привързано както единия, така и към другия родител. На нито един етап от
експертното интервю, както и от анализа на приложената проективна методика, не
се долови негативно отношение към когото и да било от родителите. Б. е
позитивно настроен към двамата, обича и майка си, и баща си. Няма данни за
наличие на Синдром на родителско отчуждение.
От заключението на вещото лице, по
неоспорената съдебно- психологична експертиза на бащата Б. се установява, че
същият притежава родителски капацитет, като вещото лице подробно е мотивирало
заключението си, като е посочило, че няма данни за неправомерно родителски
влияние
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В конкретния случай ответникът по първоначалния иск и
ищец по насрещния е поискал съдът да прекрати брака по вина на ищцата. Ищцата
въвежда следните брачни провинения: злоупотреба с алкохол и вследствие на това
– агресия; физически тормоз, довел до раздяла на съпрузите са около три месеца
няколко години преди окончателната фактическа раздяла; отчуждаване от
семейството; неоправдана ревност; липса на интерес към съпругата и семейството.
Ответникът въвежда следните брачни провинения: неполагане грижи за
домакинството; отказ от общуване със съпруга включително в общи занимания –
компания и желание да бъде сама в социалния си живот; твърдение, че двамата
спят отделно; непрекъснато нервно поведение и недоволство; неразумно харчене на
семейните средства без отчетност; напускане на семейното жилище заедно с
детето, довело до фактическата раздяла чрез лъжа. Всеки от съпрузите оспорва
твърденията на другия съпруг относно заявените брачни провинения.
Част от брачните провинения, наведени от
ищцата в исковата молба се установяват начин от показанията на свидетелите Д., Я.
и частично от св. Г.. Така, установено е, че в семейният си живот, широкият
роднински кръг на съпруга, в частност майка му и брат му, са разчитали на
семейните средства на страните в процеса, и че съпругът не се е противопоставил
на това. Установено е, че ответникът е проявявал необоснована ревност, като ищцата
е била ограничавана да излиза сама с приятелките си, включително на фирмени
събития. Тук съдът следва да отчете, че по делото няма нито едно доказателство
съпругата да е дала конкретни поводи за ревност, несъстоятелно е да се счете за
такъв повод факта, че веднъж през седемгодишния брачен живот, колега я е
докарал с колата след работа и два –три пъти отишла сама на дискотека, въпреки
несъгласието на съпруга си. Допълнителен аргумент в тази насока е заявеното от
свидетелката Г., че К. искала да отиде на банкет, на който уж нямало да
присъстват мъже, а се оказало че ще има такива. Установено е по несъмнен начин,
че ищцата не се чувствала добре в дома на родителите на съпруга си и с широкия
му роднински кръг, и това е станало повод при предишното й напускане,
последният да обещае да заживеят самостоятелно – обещание, което не е изпълнил.
Същата е имала и повод да недоволства, доколкото свидетелите и на двете страни
изясняват, че бащата на ответника е ударил ищцата и то по повод, по който
според съда, въобще не е следвало да взема отношение – при комуникацията между
майката и детето, и при опита й да се справи с негов каприз (детето е било на
около три години към момента на инцидента през 2014 г.). В показанията си и
двете групи свидетели сочат, че ответникът пред дълъг период от време е работил
до късно, прибирал се е късно, което е налагало ищцата да общува за
продължителен период от време сама с роднините му. Ри това положение, логично,
според съда е поведението на ищцата, при което се е изолирала в спалнята на
семейството, която се явява единственото й лично пространство. Не се доказаха
твърденията на ищцата, че съпругът й да е осъществявал над нея физически и
конкретен психически тормоз, извън цялата атмосфера, в която семейството е
живеело. Макар да не са наведени в исковата молба като брачни провинения,
респективно – по тях съдът да не следва да се произнася, следва да се отбележи,
че не се събраха доказателства процеса относно тезата на ищцата, че основа за
влошаване на семейните отношения е властното отношение на свекърва й.
Безспорно, двете не са се разбирали и харесвали, но доказателства за пряка
нейна намеса или за влияние над съпруга в отношенията между двамата липсват. Според
съда, отношенията между ответника и неговата майка след сключване на брака в
чисто битов план не са се променили, и това е довело до срив в семейството му.
Прави впечатление, че при двукратното посещение на ответника в Н., същият е бил
придружен от роднините си, според майка му – искали да отидат на плаж, но не се
сочи ответникът да е имал желание да отиде на плаж сам със съпругата и детето
си.
Част от брачните провинения, наведени с
отговора на исковата молба от ответника се установиха в процеса по несъмнен
начин: така, установи се, че ищцата е пожелала съпрузите да спят разделени и
това е наложило ответникът да спи на земята, че е отказвала да общува с
приятелския кръг на съпруга си като не се установи да е направила опит чрез
разговор да промени ситуацията, от която е недоволствала. Съдът не приема като
брачно провинение твърдението, че ищцата не е знаела къде се плащат сметките,
нито се интересувала от чистене, готвене пране. В домакинство, в което
съвместно съжителстват три поколения, а от един момент нататък – четири,
несъстоятелно е да се очаква ищцата да е единствената, която ще полага грижи за
домакинството. Отделно, след навършване на двегодишна възраст на детето –
период, в който то се е нуждаело непрекъснато от грижите й, и за който се
установи, че тя активно е полагала грижи, макар и с помощта на свекърва си,
ищцата е започнала работа, включително – на смени. Логично е другата жена,
която е напуснала работа още през 2010 г. да поеме по-голям дял от домакинските
задължения, при това свързани с нейния роднински кръг. Колкото до местата за
плащане на сметки, аргументите на съда са същите, като следва да се отбележи,
че при общо три отделни семейства в едно домакинство, не е логично физическото
плащане на сметките да се възлага на ищцата. В този дом са живели роднини от
три поколения, нормално е различни членове на домакинството да поемат различни
ангажименти във връзка с него, с оглед на трудовата им ангажираност и
здравословен статус, а не с оглед на пола. Недоказани останаха наведените от
ответника факти за предполагаема изневяра – такива доказателства не са събрани
в процеса. Заявеното от свидетелката, че са имали съмнения и посоченото в тази
връзка – че ищцата прекарва дълго време с телефона си, представлява извод на
свидетелката, неоснован на обективни факти. Съдът не кредитира показанията й в
частта, с които се сочи, че ищцата искала да излиза често сама, още от
понеделник заявявала къде и как ще ходи, доколкото самата свидетелка се
опровергава – сочи, че ищцата е излизала сама два или три пъти на дискотека, а
съпругът й не бил съгласен. За седемгодишния брачен живот, и предшестващата го
връзка, такова поведение не е нито неморално, нито представлява брачно
провинение. Напротив, доказва тезата на ищцата, че същата е била подложена на
неоправдана ревност, щото са й били отказвани и приемани недобре дори
инцидентни желания да бъде някъде сама. От самото начало на брака си ищцата е
показала, че не се чувства комфортно в приятелския кръг на съпруга си и не
личат усиля от негова страна, да е направен опит двамата да си създадат общ
семеен кръг. Ищцата се е озовала на непознато място, единствения близък човек,
до раждането на детето е бил съпругът й, поради което усилията е следвало да
бъдат положени от него. Съдът не обсъжда твърденията на св. Г. – категорични, и
показанията на св. Д.и С., основани на дочуто, че ищцата е имала връзка с брата
на съпруга си преди него. Предмет на брачния иск са провинения, станали по
време на брака, а това обстоятелство, ако се е случило, е било известно на
ответника предварително, което означава, че той го е приел, а роднините и
близките му хора не би трябвало да вземат отношение по него. Доказано е и
обстоятелството, че ищцата е напуснала съпруга си тайно, без да го предупреди,
скрила е, че напуска работа и под предлог, че ще гостува на родителите си, е
заминала с детето за О., а в последствие – отказала да се върне. Съдът не би
приел такова поведение като брачно провинение, в случай че бе установено ищцата
да е била подложена на насилие, но такива данни в процеса липсват. Тя е
споделяла със свидетелките твърденията си за насилие, но не й конкретни факти,
които да сочат такова в действителност да е било извършено. Действително,
неоправданата ревност, също е някаква форма на насилие, но както се установи,
ищцата е намирала през годините начин да
се справя с нея, т.е. не е била под непрекъснато наблюдение, следена,
разпитвана и т.н.
При това положение, съдът намира, че бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен, като фактите довели до разстройството му са коренно
различните виждания на съпрузите за начина, по който трябва да се организира и
потича семейният живот живот, за мястото, на което двамата трябва да живеят, за
начина по който да организират домакинството и общата си среда. Съпрузите не са
успели да изградят хармонична връзка, което е основано на различните им
житейски възгледи, от една страна ищцата не е положила усилия да убеди съпруга
си да създадат среда, която да е комфортна и за дамата, задоволила се е да бъде
в мрачно настроение и да недоволства, но опити от нейна страна двамата да
заживеят отделно не са установено, от друга – ответникът не е проявил никакъв
интерес как се адаптира съпругата му в новата среда, вместо това е продължил да
живее и общува с роднините си по обичайния за него начин, без да обърне
внимание на дискомфорта, който жена му изпитва от общия живот с толкова много
хора в едно домакинство и в сравнително малко пространство.
Установеното несходство в характерите по
важни житейски въпроси, двукратната раздяла и антагонизма между съпрузите,
установен от съда при личните си възприятия и посочен като липса на родителско
сътрудничество в социалния доклад, установяват, че брачната връзка е прекъсната
по необратим и непреодолим начин, и съществува само формално, в това си
състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото, нито за детето,
поради което и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод. С
решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния случай такова искане е направено от ответника, не се
установиха изключителни брачни провинения на един от двамата съпрузи, поради
съдът приема, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по вина на
двамата.
ОТНОСНО родителските права, режима на лични
отношения и издръжка на детето:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се налага изводът, че детето трябва да живее при баща си. Съответно
родителските права по отношение на детето – Б.Б.Г. да се предоставят на него. За
да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване
на иска: Б. е живял през целия си живот с село Г.Д., установено е от психолога,
че това място възприема като свой дом, че там е детската му среда и че бащата
полага адекватни грижи за него. За дамата родители в процеса е установено, че
разполагат с необходимия родителски капацитет, любящи и отговорни към детето си
са, нямат негативни родителки прояви, нито оказват неправомерно влияние върху
детето. И двамата родители работят, и при упражняване на родителските права
биха разчитали на помощта и подкрепата на широкия си роднински кръг, като в
процеса не се спори и се установява от непротиворечивите в тази насока
доказателства, че Б. е изградил силна емоционална връзка с баба си и дядо си по
бащина линия. Привързаността на Б. към тези баба и дядо е факт, който не следва да се пренебрегва. Не са
установени качества на някой от двамата родители към настоящия момент, които да
са във вреда на детето, не са доказани вредни влияния от някой от родителите,
които биха могли да доведат до синдрома на родителско отчуждение. Обратно -
доказано е по несъмнен начин, че към момента на разглеждане на делото, всяка от
страните полага отговорни и адекватни грижи за него, то е обградено с обичта и
вниманието на всеки от родителите си. За да достигне до извода, че бащата е този,
която следва да упражнява родителските права, съдът отчита следните обективни и
безспорни обстоятелства – Б. от раждането си трайно живее в Г.Д., в дома на баща
си, посещавал е детска градина в съседно село и ще посещава училище в град К.
училище в този град, бащата до момента е препятствал контактите между майка и
дете само във връзка с възникналите в семейството спорове около развода –
проблем, който е преодолян. Последният разчита на помощта на биологичното си
семейство, към което установено е, че детето е привързано и в село Г.Д. се
чувства у дома си и в собствената си среда. Установено е, че след възникналите
спорове, Б. контактува с майка си, обича я, знае, че тя няма да се върне, но
възприема заниманията си и местоживеенето си като естествена своя среда. Тук
съдът следва да коментира, че не се доказаха твърденията на ищцата за
злоупотреба с алкохол от страна на ответника, единствените показания в тази
насока са на свидетелката Я., която обаче не разчита на свои преки впечатления,
а на думите на ищцата, касаещи изгодни за нея факти: „Знам и от съседи и от самата К., че тя е била малтретирана, била е
бита. Б. е бил постоянно пиян, правил е сцени. Не са били в нормални семейни
отношения. Това знам от нея и от хора от Г. Д., които нямат роднинска връзка с
тях.“ Свидетелката не уточнява кой факт знае от съседите в Г.Д. от всички
изброени, нито коментира ситуациите, при които са възниквали тези негативни
проявления, като съдът отчита, че понастоящем ответникът работи като шофьор,
независимо, че е бил лишаван от правото да управлява МПС след употреба на
алкохол, вероятно осъждан за престъпление по чл. 353б, ал.1 от НК, предвид
посочената от свидетелите концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
Тези факти не се оспорват, като осъждането на ответника само по себе си не може
да се счете негова лоша характеристика. Не се сочи преди колко време е би
осъден ответника, реабилитиран ли е към настоящия момент, отделно от това – от
момента на осъждането му до раздялата на родителите ищцата не е счела, че тази
негова характеристика влияе на родителските му качества и детето е живяло с
него.
При постановяване на решението си, съдът отчита и характерите на двамата
родители, установени посредством гласните доказателства и социалния доклад.
Така, според съда безспорно е установено, че по време на съжителството си родителите
през по-голямата част от времето през последните години родителите са живели в
дисхармония, с малка комуникация, до там, че нежеланието на ищцата да
съжителства с ответника е било явно заявено още през 2014 г., когато го е
напуснала, а след завръщането си двамата не са успели да преодолеят различията
си по важните житейски въпроси. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г.,
че основно тя се е грижила за детето след раждането му. Нейните показания в
тази насока страдат от вътрешно противоречие – от една страна, бабата била
ангажирана с оглеждането на Б. и майката се затваряла в спалнята, докато детето
я вика, от друга – майката като си дойдела от работа, си хвърляла чантата и
извеждала детето навън. Съдът приема, че действителната житейска ситуация в
този случай е била майката да е полагала грижи за детето си, като роднините на
съпруга й, в частност бабата – са се включвали в грижите за Б. предвид
установената любов към детето. Сочените от ответника липса на домакински
качества у ищцата, съдът коментира при решаване на въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Тук само следва да се отбележи,
че домакинските качества на родителите не са от съществено значение при
определяне на кого от тях следва да се предоставят родителските права. Те биха
имали значение при сериозна липса на такива, щото би се навредило на детето.
Такива данни в настоящото производство не са налични. Още повече, че при двама
работещи родители, според настоящата съдебна инстанция, грижите за дома следва
да бъдат съвместно поемани, а както е в случая – и от широкия роднински кръг.
Следва да се отчете и обстоятелството, че по време на съжителството си,
ответницата е проявявала негативно отношение към родителите на ищеца, като
съдът го приема обусловено от житейската ситуация в която е била поставена – да
живее съвместно с родителите, брата, а по-късно и с бабата на съпруга си в едно
жилище. Тези изводи не се отнасят пряко към нейните родителски качества и не
следва да се вземат предвид, защото установено е, че ответникът от своя страна
не е осъществяла никакви контакти с нейните родители, а бракът им е предизвикал
прекъсване на отношенията между тях и дъщеря им.
Не следва да се отчита като лоша родителска характеристика на ответника,
че баща му е ударил ищцата, установено е,че той не е присъствал на инцидента,
не е установена конкретната му реакция след узнаването, а само това, че след
като съпругата му го е напуснала, е положил всички усилия да си я върне.
Решението на съда не се основава и на пола на детето, който би могъл да
бъде определящ само при наличие на родителска проява, свързана с него, но не
следва да се обсъжда при решаване на въпроса за родителските права, при
отсъствие на предпоставки свързани именно с това.
По отношение на жилищните условия, установено е според съда, че ищцата
разполага с по-добри жилищни условия от гледна точка на брой членове на
съответното домакинство. Тук съдът отчита, че Б. от раждането си и до момента е
живял в жилището на баща си, а с експертното заключение на вещото лице се
установява, колко привързан е към местообитанието си. Наличните по-добри битови
условия не могат да бъдат определящи сами по-себе си при решаване на въпроса
кой от родителите следва да упражнява родителските права и не могат да променят
изводите на съда, че в изключителен интерес на детето е да се запази
съществуващото положение като най-благоприятно за него. Съдът не разглежда
двете жилища, в които детето би могло да живее от гледна точка на
съществуващите битови условия, доколкото е доказано посредством социалния
доклад и гласните доказателства, че и двамата родители могат да предложат на Б.
нормални и спокойни условия на живот, с необходимия уют и хигиенно ниво.
Наличието на повече или по-малко свободни стаи за един родител и едно дете не
може да бъде определящо при представяне на родителските права, освен в
случаите, когато жилището от хигиенна, техническа или ергономична гледна точка
може да представлява опасност за детето или да не осигурява необходимото
пространство за нормален живот. Настоящият случай не е такъв. Детето не се
нуждае от лукс, а от семейна среда, която да му осигури необходимото възпитание
и ценности. В настоящия казус и двамата родители са в състояние да осигурят на
детето достатъчно добри битови условия, и двамата съжителстват с биологичните
си семейства, разчитат на тях за помощ при отглеждането на Б., поради което съдът
приема, че двамата разполагат с приблизително еднакви битови условия.
По изложените съображения и при доказани факти, че и двамата родители
полагат адекватни и съответни за възрастта на Б. грижи, съдът изхождайки от
изключителния интерес на детето направи горните изводи. Съдът следва да
постанови детето да живее със своя баща, на адреса посочен в исковата молба и
да предостави упражняването на родителските права на него.
На майката следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични
отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и
емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите
с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед
установената привързаност между майката и сина, както и безспорните качества на
майката сама да полага грижи за сина си, следва да бъде определен разширен
режим на лични отношения на майката с детето спрямо обичайния такъв. Според
съда най-справедливо, с оглед силната връзка между майка и дете е, и като взе
предвид отдалечеността на населеното място, в което майката живее, Б. да
пребивава при нея, майката да осъществява лични отношения с детето както
следва: всяка нечетна (първа, трета) седмица, считано от първата след влизане
на решението в законна сила от петък в 18:00 часа, до неделя в 17:00 часа с
преспиване; един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуска на бащата;
през четните календарни години цялата коледна ваканция, включително и нова
година на следващата година, като ваканцията съвпада с рождения ден на детето; през
нечетните календарни години – цялата великденска ваканция на детето и една
седмица през месец септември, включваща Деня на съединението на Б. – 6
септември; на рождения ден на майката – 16 юли, когато това не съвпада с
месеца, определен през лятото, в който детето да прекара времето си с нея. При
така определеният режим на лични отношения и предвид предстоящото тръгване на Б.
на училище, той ще има възможността да прекарва с майка си по-продължителни
периоди от време, предвид затруднението, което би й създало пътуването от О. до
Г.Д.. Отделно, бащата ще разполага през летния сезон с достатъчно време да
прекара отпуска и почивката си заедно с детето.
Относно издръжката на детето – при изложените обстоятелства, съдът е
длъжен да се произнесе и по издръжката на детето. Родителите са длъжни да дават
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безспорно е, че двамата родители не
живеят заедно, като всеки от тях следва да поеме своя дял от издръжката на Б.. С
оглед предоставянето на родителските права на ответника, съдът намира, че
следва да осъди ищцата да заплаща на детето си месечна издръжка. За да определи
размера й, съдът отчете доходите на двамата родители и взе предвид липсата на
спор, че никой от тях няма задължения за издръжка към друго ненавършило
пълнолетие дете. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето
над обичайните такива за неговата възраст. Не се събраха данни ищцата да е в
обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
От събраните доказателства е безспорен факта, че двамата са с приблизително
еднакви доходи, около минималните за страната по трудово правоотношение,
отделно, ответникът е декларирал доходи около 700 лева при социалното
проучване. Отчитайки присъщите нужди на детето, за нормалното задоволяване на
нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за
издръжка е в размер на 260.00 лева. От определената издръжка съда счита, че
участието на майката следва да бъде в размер на 130.00 лева, а разликата да се
поеме от бащата, който също следва да участва в издръжката на детето. Съдът
равнопоставя дяловете на родителите, предвид по-високите доходи на бащата. За
разликата над 130 лева, до пълния предявен размер от 180 лева, искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
По делото не е
направена претенция за ползването на семейното жилище, поради което по този
въпрос съдът не следва да се произнася.
ОТНОСНО
фамилното име:
Относно
фамилното име, съдът следва да постанови ответницата да носи предбрачната си
фамилия В., предвид направената от нея претенция в тази насока. Съдът
аргументира този извод, по следните съображения:
разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна
уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата
е направила искане да възстанови предбрачното си фамилно име. При новия Семеен
кодекс съпругът (ответник) не разполага с правна възможност да иска промяна във
фамилията на другия съпруг или да се противопоставя, независимо, че същият е
направил искане в тази насока, единственото релевантно е заявеното от ищцата
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Такава не е
претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи, разноските следва да останат за страните така както са направени.
Разноски в частта, касаеща родителките права, режима на лични отношения с
детето и издръжката му не се дължат, предвид факта, че се разноски по спора за
родителски права не се дължат пред първата инстанция.
При този изход
на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателният размер на таксата по развода – в размер на 50.00 лева. Като взе
предвид, че двете страни при предявяване на насрещните си претенции са внесли
по 25.00 лева, съдът не ги осъжда да заплащат допълнителна държавна такса.
Следва да се осъди ищцата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху
определената издръжка в размер на 4% върху 36-месечните платежи или 187.20 лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
сключеният с акт № 0138 от
10.10.2010 г., съставен в град К., граждански брак между К.П.Г. с ЕГН ********** *** и Б.Б.Г. с ЕГН **********
*** като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Б.Б.Г. с ЕГН **********, на бащата Б.Б.Г. с ЕГН **********, като определя
местоживеене на детето при бащата.
ПОСТАНОВЯВА майката
К.П.Г. с ЕГН **********
да осъществява лични отношения с детето си Б.Б.Г. с ЕГН ********** при режим: всяка нечетна седмица (първа, трета и т.н.), считано от първата след
влизане на решението в законна сила, от петък в 18:00 часа, до неделя в 17:00
часа с преспиване; един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
бащата; през четните календарни години - цялата коледна ваканция, включително и
нова година на следващата година; през нечетните календарни години – цялата
великденска ваканция на детето и една седмица през месец септември, включваща
Деня на съединението на Б. – 6 септември; на рождения ден на майката – 16 юли,
когато това не съвпада с месеца, определен през лятото, в който детето да
прекара времето си с нея.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, К.П.Г. с ЕГН **********, да заплаща
на детето Б.Б.Г. с ЕГН ********** – като
малолетно, чрез неговия баща и законен представител Б.Б.Г. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от подаване на иска
– 14.09.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за
разликата над 130 лева, до пълния предявен размер от 180 лева, отхвърля иска
като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име В..
ОСЪЖДА К.П.Г. с ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер
на 187.20 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.