№ 4696
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110155351 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен искове с правно
основание чл.203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че сключил с ответника К. АЛ. ЯН. договор при общи условия за предоставяне
на ВиК услуги за имот, находящ се в адрес по силата на който предоставил услуги в периода
02.01.2020 г. – 01.02.2020 г. на стойност 2119,60 лв., които ответникът не заплатил, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021
г. по ч.гр.д. № 5501/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, срещу вземанията по която
ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, което обосновава интереса от иска за
признаване съществуването на вземането за плащане на посочената сума. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от установяване
съществуването на облигационно отношение между страните с източник договор за
предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води и доставка на услугата на претендираната стойност за периода 02.01.2020 г. –
01.02.2020 г.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.
1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
1
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на Ви К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и, ал. 3 от
Наредбата.
Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав
намира, че по делото не се установява ответникът да е бил собственик на процесния имот,
до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през исковия период
(02.01.2020 г. – 01.02.2020 г.). В подкрепа на този извод са и твърденията на ищеца в
исковата молба, съгласно които от представената справка от Служба по вписвянията –
София се установява, че К. АЛ. ЯН. е продала процесния имот на 09.08.2019 г. В подкрепа
на този извод е и представеното по делото заявление за промяна на титуляр на партида (л.54
от делото), подадено от „Т Стайл Пропърти“ ЕООД, чрез управителя Теодора Иванджикова.
Следователно, по делото не е установено обстоятелството, че ответникът за процесния
период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същата няма качеството на
потребител на ВиК услуги. Ето защо при липса на ангажирани други доказателства от
ищеца, следва да се приложат неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствена тежест в процеса. При така изложеното, съдът намира, че дружеството-
ищец, което е оператор на В и К услуги, не е доказало в хода на производството при
условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, че през исковия период (02.01.2020 г. – 01.02.2020 г.) между страните
по делото е съществувало облигационно правоотношение с източник договор за
предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води. Ето защо и само на това основание предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Само за пълнота следва да се отбележи, че е основателно и направеното в отговора на
исковата молба оплакване, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се
установява по несъмнен начин, че дружеството - ищец реално е доставило през периода
02.01.2020 г. – 01.02.2020 г. до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните
изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по
отвеждане на отпадни води. Получаването на услугата се извършва при публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния
регулаторен орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че количеството изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко
водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна
2
собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в
присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията на водомерите
се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или
на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К
услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет,
редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4.
Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с
представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и
индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет
следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно
начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за
неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са
посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С
разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат
показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество
изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се
констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера.
Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат
само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител, като
изключенията са изброени изчерпателно. В случая по делото не са представени документи за
отчет на водомера за обекта или ангажирани други доказателства, поради което не може да
се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на реалното
доставяне и количеството потребена от ответницата вода, съответно стойността на услугите
по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в процесния
имот през периода 02.01.2020 г. – 01.02.2020 г. От ищцовото дружество не са представени
карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените показания, протоколи, съставени
от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп за реален отчет, няма
данни и за отчитане на показанията на водомера по електронен път.
От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна СТЕ и ССчЕ се
установява, че претендираната от ищеца сума в размер на 2119,60 лв. е за доставени ВиК
услуги за периода 12.02.2012 г. – 08.08.2019 г., а не за исковия период 02.01.2020 г. –
01.02.2020 г., за който е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на осноевание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да репарира
направените от ответника разноски. Ответникът доказва извършени разноски в размер на
сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 500
3
лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, съобразно представените
договори за правна защита и съдействие, в които изрично е посочено, че са заплатени в брой
и в тази част договорите имат характера на разписки. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно.
По отношение на претендираните от ответника разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв., за което е представен договор за правна помощ и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на ответника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че размерът на минимално
адвокатско възнаграждение по заповедното дело за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК е в размер на 50 лв. (в този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., по ч.гр.д.
№ 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. №
10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на
СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение
№ 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от
08.01.2021 г. по в.гр.д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
По отношение на претендираните от ответника разноски за исковото производство:
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск възлиза в размер на 378,30 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от
фактическа и правна страна съдът счита, че по предявения иск на ответника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк №
1, бл.2А, срещу К. АЛ. ЯН., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, положителен установителен
иск с правно основание чл. 203 вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2119,60 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 02.01.2020 г. – 01.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.01.2021 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. №
5501/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А, да заплати на К. АЛ. ЯН., ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 450 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5