Р Е Ш Е Н И Е
№ 913
гр. Хасково,09.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Хасково в открито съдебно заседание на осми ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на
секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Петър Мидов от Окръжна прокуратура -
Хасково, постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №689/2019г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба,
предявена от Д.С.К. ***, подадена чрез адв. И.Д., Адвокатско дружество „Д.,***,
с посочен съдебен адрес:***, срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, гр. Х.,
бул. „Б.“ №.., с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца имуществени вреди в общ размер на 5667.87 лв., представляващи пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение от Д.К. за длъжността, която е
изпълнявал в „Златна Панега Цимент“ АД за периода от месец септември 2017г. до
месец април 2018г. включително, ведно с дължимата мораторна лихва върху тази
сума, считано от 30.03.2018г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на заповедта) до предявяване на иска – 05.06.2019г. в размер на 681.72
лв., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението, както и неимуществени вреди
в размер на 7000 лв. за преживените страдания и болки, ведно с мораторна лихва
върху тази сума, считано от 30.03.2018г. (датата на влизане в сила на съдебното
решение за отмяна на заповедта) до предявяване на иска – 05.06.2019г. в размер
на 841.94 лв., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на
исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 09.07.2017г. в
гр. Бургас служители на ПП КАТ му съставили АУАН Г686237/09.07.2017г., поради
извършено нарушение по ЗДвП и му отнели свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУМПС). Посетил неколкократно ОД МВР Хасково (където се
водел на отчет), за да си получи обратно шофьорската книжка. При поредния опит
да си вземе свидетелството обаче на К. била връчена Заповед за прилагане на ПАМ
№17-0271-000175/07.08.2017г., издадена от К. А. Б. – ВПД Началник РУП към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли. С посочената заповед на ищеца била наложена ПАМ по
чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. К. бил изключително изненадан от
случилото се, предвид факта, че постфактум, почти 12 години след издаването на
посочените в заповедта НП, се приемало, че изгубил правото да управлява МПС,
тъй като на негово име имало издадени две нови СУМПС (за категория А-от 2006г.,
за категория СЕ – от 2009г. и за категория D – също от 2009г.), което означавало,
че към момента на издаването им и в годините след влизане в сила на визираните
в заповедта НП, водачът притежавал контролни точки, респ. имал необходимата
правоспособност да управлява МПС от съответните категории. Навеждат се доводи,
че след подаване на жалба срещу така издадената заповед до Административен съд
– Хасково, било образувано адм. д. №979/2017г. С Решение №137 от 06.03.2018г.,
Административен съд – Хасково отменил Заповед за прилагане на ПАМ
№17-0271-000175/07.08.2017г. Сочи се, че решението влязло в законна сила на
30.03.2018г. СУМПС било върнато на Д.К. едва в края на април 2018г. Навеждат се
доводи, че в периода от м. юли 2017г. до април 2018г. вкл., поради незаконосъобразното
отнемане на СУМПС, същият не могъл да изпълнява трудовите си задължения, както
и семейни такива, в резултат на което за него настъпили вреди – имуществени и
неимуществени. Сочи се, че от 23.03.2017г. Д.К. работил като „машинен оператор,
бетон помпа – шофьор на специален автомобил“ в „Златна Панега Цимент“ АД,
Дирекция „Бетонови операции“, отдел „Производство на бетонови смеси“, Бетонов
възел – С. З. при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1274.51
лв. + 25.49 лв. – доп. възнаграждение за професионален опит или общо 1300 лв.
Главното задължение на ищеца било да превозва бетон до указаните му
направления. К. пътувал с личния си автомобил от С. до местоработата му в гр. С.
З.. Твърди се, че след като органите на КАТ му отнели шофьорската книжка през
юли 2017г., същият ползвал платен отпуск, както и отпуск по бащинство, докато
си получи обратно СУМПС. Когато обаче му връчили заповедта за налагане на ПАМ и
станало ясно, че няма документ, за да управлява МПС, респ. да упражнява
трудовата си дейност, същият бил принуден да преустанови работа. Така ищецът
бил лишен от трудови доходи именно поради отнемането на свидетелството му за
управление на МПС и било невъзможно да изпълнява трудовите си задължения. Именно
това наложило работодателят да прекрати трудовото правоотношение със Заповед
№420/02.10.2017г. Навеждат се съображения, че Д.К. останал без работа в един
доста труден за семейството му период (през месец юли му се родило бебе, а
домакинството се явявало принудено да се издържа с майчинството на съпругата).
Същият се затворил вкъщи, избягвал приятелите си и излизанията. Нямал никакви
лични доходи, дори не получавал обезщетения за безработица, тъй като не
отговарял на законовите изисквания за това. Едва през месец януари 2018г. успял
да започне работа в местното ВиК дружество и то при минимална работна заплата.
Имуществените вреди, които настъпили в патримониума на К., в резултат на незаконното
отнемане на неговото СУМПС, съставлявали неполучения от него доход за
длъжността, която изпълнявал в „Златна Панега Цимент“ АД, както конкретно е
описано в исковата молба – общо сумата от 5667,87 лв. Навеждат се и доводи, че
ищецът претърпял и неимуществени вреди, които оценява на сумата от 7 000 лв.
Моли се за присъждане на претендираните имуществени вреди в общ размер на
5667.87 лв., ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от
30.03.2018г. до предявяване на иска – 05.06.2019г. в размер на 681.72 лв.,
както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението, както и неимуществени вреди в
размер на 7000 лв., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от
30.03.2018г. до предявяване на иска – 05.06.2019г. в размер на 841.94 лв.,
както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба
до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът, в представен чрез
процесуален представител отговор на искова молба и в допълнително представена
по делото молба изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове, поради което намира, че същите следва да бъдат отхвърлени. При
условие на алтернативност моли, ако се приеме, че следва да се обезщетят
неимуществени вреди на ищеца, то размерът им да бъде значително редуциран и
намален. Моли при уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото,
претендирания адвокатски хонорар по делото да бъде определен в минималния
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че двата
иска са доказани по основание. Намира, че е налице противоправна дейност от
страна на държавен орган, в резултат на което е причинена увреда от имуществен
и неимуществен характер на ищеца, за която му се дължи обезщетение. По
отношение на имуществените вреди се сочи, че същите са доказани в рамките на
експертното заключение. Неимуществените вреди, независимо от доказателствата за
сравнително тежко преживяване на периода, в който ищецът е с отнето
свидетелство за правоуправление и с оглед на това какво е преживял, намира за
завишени, като се предлага да се уважат в рамките на практиката на съда и на
справедливостта.
Административен съд
Хасково, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От изисканото адм. д.
№979/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, приложено към настоящото
дело, се установява, че с Решение №137/06.03.2018г., влязло в сила на
30.03.2018г., е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №17-0271-000175/07.08.2017г. на Началника на РУ – Харманли към ОДМВР –
Хасково. С посочената заповед на Д.С.К. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП, а именно – „изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“.
Видно от представения по
делото Трудов договор №101/22.03.2017г., сключен между „Златна Панега Цимент“
АД и ищеца, Д.С.К. е постъпил на работа на 23.03.2017г. на длъжността „машинен
оператор, бетон помпа – шофьор спец. автомобил“, с основно месечно трудово
възнаграждение: 1274.51 лв., с допълнителни възнаграждения: за професионален
опит 2% - 25.49 лв. Трудовият договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 и
във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, като срочен такъв за 1 година със
срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
От приложената Длъжностна
характеристика за длъжността „Машинен оператор, бетон помпа – шофьор спец.
автомобил“, Дирекция „Бетонови операции“, Отдел „Производство на бетонови
смеси/Стара Загора – Бетонов възел“ към „Златна Панега Цимент“ АД, се
установяват следните изисквания към заемащия длъжността: Образование – средно
или средно-специално; свидетелство за управление на МПС категория „С“;
Професионален опит – не по-малко от 2 години трудов стаж по специалността;
Специфични изисквания към длъжността – квалификация за работа като машинист на
бетон помпа.
По делото е представена
Заповед №420/02.10.2017г., издадена от Изпълнителен Директор на „Златна Панега
Цимент“ АД, видно от която, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда / до
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие/, е прекратено трудовото правоотношение,
считано от 05.10.2017г. с Д.С.К., на длъжност „Машинен оператор, бетон помпа –
шофьор спец. автомобил“, в цех/отдел: Дирекция „Бетонови операции“, Отдел
„Производство на бетонови смеси“, „Стара Загора – Бетонов възел“. Като причини
за прекратяване на трудовия договор е посочено следното: Прекратяване на
трудовия договор преди изтичане на изпитателния срок.
Представена е и Служебна
бележка изх. ЧР 372/28.11.2018г., издадена от „Златна Панега Цимент“ АД, в
уверение на това, че служителят Д.С.К. работи в предприятието по трудов договор
№101 от 23.03.2017г. на длъжност Машинен оператор, бетон помпа – шофьор спец.
автомобил и за последните 8 месеца е получил месечно възнаграждение, както
подробно е описано ( в служебната бележка е отразен периода от м. 03.2017г. до
м.10.2017г.).
По делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
по въпрос 1 е посочено, че размерът на разликата между месечното нетно трудово
възнаграждение, получавано от Д.С.К. в „Златна Панега Цимент“ АД, за цял
изработен месец и реално получените от същия доходи от работна заплата за
периода от м. септември 2017г. до м. април 2018г., е в общ размер на сумата
5 667.87 лв. Посочен за всеки месец поотделно, размерът на разликата е,
както следва: №1, Период м.09.2017г., ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други
доходи – нетни ТВ (лв.) 91.91, Разлика (лева) 922.01; №2, Период м.10.2017г.,
ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други доходи – нетни ТВ (лв.) 45.04, Разлика
(лева) 968.88; №3, Период м.11.2017г., ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други
доходи – нетни ТВ (лв.) -, Разлика (лева) 1013.92; №4, Период м.12.2017г.,
ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други доходи – нетни ТВ (лв.) -, Разлика (лева)
1013.92; №5, Период м.01.2018г., ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други доходи –
нетни ТВ (лв.) 479.16, Разлика (лева) 534.76; №6, Период м.02.2018г., ТВ-нетна
сума (лева) 1013.92, Други доходи – нетни ТВ (лв.) 530.65, Разлика (лева)
483.27; №7, Период м.03.2018г., ТВ-нетна сума (лева) 1013.92, Други доходи –
нетни ТВ (лв.) 599.80, Разлика (лева) 414.12; №8, Период м.04.2018г., ТВ-нетна
сума (лева) 1013.92, Други доходи – нетни ТВ (лв.) 696.93, Разлика (лева)
316.99 или общо ТВ-нетна сума (лева) 8 111.36, Други доходи – нетни ТВ
(лв.) 2 443.49 и Разлика (лева) 5667.87. По въпрос 2 вещото лице е
посочило, че размерът на дължимата мораторна лихва върху сбора от всички
получени по първия въпрос суми (5667.87 лв.), считано от 30.03.2018г. /датата
на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта/ до предявяване
на иска 05.06.2019г. е на сумата 681.72 лв.
По делото са разпитани
свидетели – С. З. Б. и Р. Г. Р..
Свидетелят С. З. Б. заяви,
че с ищеца се познавали от местоработата им в гр. С.З., в „Златна Панега
Цимент“. Той (ищецът) дошъл при тях „помпаджия“, това било на жаргон, но по
принцип карал тежкотоварен автомобил. От там се познавали. На поставения въпрос
дали знае защо бил освободен ищеца от работа и по какъв повод, свидетелят
отговори, че това, което разбрал, било, че книжката му е отнета и по тази
причина бил освободен от работа. На въпроса дали всъщност можел да остане на
работа без книжка, свидетелят отговори, че това не може да каже, защото
специално за неговата работа, той не може да бъде без книжка. На въпроса дали има
представа ищеца как е приел оставането си без работа, преживените болки и
страдания, как се е отразило на семейството му и на отношенията с близките му,
свидетелят отговори, че вече нямал поглед над тези неща, защото се виждали само
на работата. От него свидетелят разбрал, че не му е леко, защото тогава му се
родило и дете. За един мъж да остане без книжка, не било леко, още повече, се
си изкарвал и хляба с това.
Свидетелят Р. Г. Р.
заяви, че познава ищеца от много години, от преди повече от 15 години. Приятели
били и винаги си помагали. Знаел за случая, в който му била отнета книжката,
запознат бил с това. Почти всеки ден се виждали. Ако не се видят, се чували по
телефона. Поддържали връзка. По този случай свидетелят сочи, че ищецът преживял
всичко много тежко. Останал без работа, бил сринат материално, физически,
психически. Тогава нямал пари и се свил в себе си през тези месеци. Трябвало да
се виждат и да си помагат, и с пари, и с работа. Бил доста зле, скрит в себе
си, вкъщи. Търсел си работа и не можел да си намери, да реагира толкова бързо.
Точно в този момент родила жена му и имал доста трудности. Останали без пари.
На въпроса от къде са имали доходи в този период, свидетелят отговори, че от никъде,
само от едно майчинство. Свидетелят му помагал, тока да си плати. Когато
свидетелят излизал, го канел да дойде да пият по едно кафе, а той му казвал, че
си има работа и трябва да си остане в къщи. Според свидетеля Р. за ищецът това
били много трудни моменти, които той трудно преживял.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Исковите претенции са предявени на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. от АПК. Приложимостта на чл.203
от АПК предпоставя вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Доколкото правната регламентация на посочените искове,
включително и на предявения в чл.203 от АПК, е непълна, то и разпоредбата на
чл.203, ал.2 от АПК предпоставя приложимост на ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (редакция към момента на предявяване на исковата молба), държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Към настоящия
момент разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е изменена и гласи следното: Държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Така регламентирана отговорността е
пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ са
в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност. Съобразно също така чл.4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във всички
случаи обаче реализирането на посочената отговорност съобразно чл.204, ал.1 от АПК предполага отмяната на административен акт (в процесния случай) по
съответния ред. Във всички случаи, също така освен наличието на вреди,
реализирането на отговорността на Държавата предполага и изисква тези вреди да
са причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт. Също така,
освен отмяната на съответния административен акт, следва да е доказана вреда от
отменения като незаконосъобразен административен акт и да е доказана причинна
връзка между акта и настъпилия вредоносен резултат. Това са и основните
въпроси, които подлежат на изследване в производството пред настоящата
инстанция, както и, разбира се, въпроса относно обективното наличие изобщо на
вреди. Отговорът на тези въпроси следва да бъде даден въз основа на
установените фактически обстоятелства и приложимите правни разпоредби за всеки
един от обективно съединените искове.
По отношение на предявения иск за
имуществени вреди в размер на 5667.87 лв.:
Предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Налице е първата предпоставка за приложимостта на чл.203, ал.1 от АПК - налице е административен акт, издаден от Началника на РУ – Харманли към
ОДМВР – Хасково, който впоследствие с влязло в сила решение на Административен
съд - Хасково е отменен като незаконосъобразен. От събраните по делото
доказателства обаче не се установява, че вследствие именно на тази заповед е
било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, както и че за съществуването
на трудовото правоотношение на ищеца е било необходимо задължително същият да е
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство. От доказателствата
по делото не се установява също така именно отнемането на свидетелството за
управление на моторно превозно средство да е станало причина за прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца. Неоснователни са доводите, че е налице
причинна връзка между твърдените имуществени вреди, представляващи неполучено
трудово възнаграждение и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане
на ПАМ. От представената по делото Заповед №420/02.10.2017г., издадена от
Изпълнителен Директор на „Златна Панега Цимент“ АД, е видно, че като причини за
прекратяване на трудовия договор с ищеца е посочено следното: Прекратяване на
трудовия договор преди изтичане на изпитателния срок. В заповедта е отбелязано,
че същата се издава на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда – До изтичане
на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. При така установеното досежно основанието за прекратяване
на трудовия договор, недоказано се явява твърдението на К., че причината е
отнетата възможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради
наложената му ПАМ. Фактът на прекратяване на трудовото правоотношение и
основанието за това се установява само чрез надлежен писмен документ, на който
не могат да бъдат противопоставени предположения. Не са приобщени
доказателства, за да се направи заключение, че оставането без работа и
претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
отменената заповед за прилагане на ПАМ. Тъй като искът е недоказан, той следва
да се отхвърли. Не е налице пряка причинна връзка между претендираните
имуществени вреди и отменената заповед за прилагане на ПАМ.
Предвид така направените изводи, не
се обоснована приложимостта на чл.203 и сл. от АПК, поради което в тази част, а
именно - по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 5667.87 лв., исковата молба следва да се определи като неоснователна
и недоказана.
По отношение на предявения иск за
неимуществени вреди:
Твърденията на К. за
претърпени неимуществени вреди, въведени с исковата молба, са обосновани с
това, че останал без работа в един доста труден за семейството му период (през
месец юли му се родило бебе, а домакинството се явявало принудено да се издържа
с майчинството на съпругата). Същият се затворил вкъщи, избягвал приятелите си
и излизанията. Нямал никакви лични доходи, дори не получавал обезщетения за
безработица, тъй като не отговарял на законовите изисквания за това, а
впоследствие получавал много ниски по размер такива. За установяването на така
наведените с исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели – С. З. Б. и Р. Г. Р..
Макар съдът да отчита, че свидетелят Райков е имал непосредствени впечатления
относно душевното и емоционално състояние на К., не може да се приеме, че по
делото са установени и доказани преживени сериозни притеснения, стрес и душевен
дискомфорт от ищеца като следствие на лишаването му от свидетелство за
управление на МПС, заради което е напуснал добре платена и доходоносна работа. Установеното
при разпита на свидетеля не дава основание да се направи извод за основателност
на претенцията на претърпени неимуществени вреди. Относно основанието
(причините) за прекратяване на трудовия договор между К. и неговия работодател
по - горе беше взето становище. Не става ясно въз основа на какви факти,
различни от загубата на работа, свидетелят прави извод, че К. е бил „сринат
материално, физически, психически“. Както се прие по - горе, по делото не е
установено и доказано, че К. е загубил работата си като следствие на отменената
заповед за прилагане на ПАМ. Липсата на пари и притеснението, за които
споменава свидетелят, са квалификации за поведението на К., които не обвързват
съда да приеме, че са следствие на отменената заповед за прилагане на ПАМ,
доколкото не са установени от свидетеля конкретни проявления на неговото
поведение (факти), освен отказа на ищеца за по задълбочена комуникация с него.
Освен това остана неизяснено поведението и емоционалното състояние на К. преди
отнемане на свидетелството му за управление.
Изложеното дава основание
да се приеме, че твърденията за претърпени неимуществени вреди от К. са
недоказани и изцяло неоснователни - не е доказана претърпяна вреда и причинна
връзка на твърдените вреди с отменената заповед. Вярно е, че фактът на оставане
без работа неминуемо води до притеснения на лицето и негативни емоции,
доколкото то е поставено в ситуация, в която трудно да покрива ежедневните си
разходи, съответно в ситуация на неизвестност до кога ще е в невъзможност да
упражнява трудова дейност, свързана с управление на МПС, но в настоящия случай
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не проведе доказване на твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменената заповед. Предвид
изложеното, искът следва да се отхвърли и в тази част.
С оглед гореизложеното
неоснователността на исковата претенция за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди претърпени в следствие на отменен, като незаконосъобразен
административен акт, с който е наложена ПАМ – отнемане на свидетелство за
правоуправление, съответно води и до неоснователност и на иска за присъждане на
мораторна лихва върху тях, с оглед акцесорния и характер. В тази връзка
неоснователна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата
по двата иска от деня на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед формирания извод за
неоснователност на исковете, на основание чл. 10, ал.2 вр. ал.4 от ЗОДОВ следва
да се присъдят на ответната страна направените разноски по делото в размер на
100 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Хасково, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.К. ***, срещу Областна
Дирекция на МВР – Хасково, гр. Х., бул. „Б.“ №.., за заплащане на сумата от 5667.87
лв., пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за длъжността, която
е изпълнявал в „Златна Панега Цимент“ АД за периода от месец септември 2017г.
до месец април 2018г. включително, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №17-0271-000175/07.08.2017г. на
Началника на РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, ведно с дължимата
мораторна лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018г. (датата на влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на заповедта) до предявяване на иска –
05.06.2019г. в размер на 681.72 лв., както и законната лихва върху главницата
от деня на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.С.К. ***,
срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, гр. Хасково, бул. „Б.“ №.., за
заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №17-0271-000175/07.08.2017г.
на Началника на РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, ведно с дължимата
мораторна лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018г. (датата на влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на заповедта) до предявяване на иска –
05.06.2019г. в размер на 841.94 лв., както и законната лихва върху главницата
от деня на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН********** ***, да заплати
на Областна Дирекция на МВР – Хасково, гр. Х., бул. „Б.“ №.., сумата в размер
на 100 лева / сто лева/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: