№ 45
гр. ИхтиМ., 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМ., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20251840200062 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на „М. г. б.о“, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор П. Д. П. против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция „П. и.“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно
изложени съображения.
Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като
неоснователна.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт,
подлежащ на съдебно обжалване. Подадена е от активно процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка, като е приел, че на 30.06.2023 г. в 06.51 часа, е
установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „М.“, модел
„ТГХ **.*** 4х2 БЛС“ с рег. № СВ****РХ, с технически допустима
максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ППС: евро 4, с
1
обща допустима техническа маса на състава 44000 кг. в общ. К. по път А-1
(автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение нарастващ
километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията
на пътното средство.
Нарушението е установено с устройство № 20031, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, което е
създало електронен доклад и снимка.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Във въззивното производство се установява, че причината да не бъде
заплатена такса за конкретния сегмент е изтощена батерия на бордовото
устройство. Незаплатената такса за сегмента, който е установено нарушението
е 3.21 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за
регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка
собственост на МПС, таблица с данни за движение на ППС,.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.
Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя
ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.
От становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ при Национално тол управление на АПИ се установява, че
дължимата пътна такса за сегмента, където е установено нарушението, е в
размер на 3.21 лв.
Не е спорно по делото и от доклада АТСС се доказва, че именно
жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно
средство.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
2
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на неговата
компетентност.
Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
Не се споделят доводите в жалбата, че ЕФ издаден след изтичане на
предвидения в чл. 34 ЗАНН давностен срок, тъй като разпоредбата не намира
приложение в производство по издаване на електронен фиш.
По делото безспорно се установява, че на 30.06.2023 г. в 06.51часа по А-
1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение нарастващ
километър, с контролно устройство № 20031 (АПИ) е установено, че пътно
превозно средство влекач марка „М.“, модел „ТГХ **.*** 4х2 БЛС“ с рег. №
СВ****РХ, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2,
екологична категория ППС: евро 4, с обща допустима техническа маса на
състава 44000 кг., за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното средство.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.
10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП
се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.
От доклада на АПИ, а и не е спорно, че въззивникът е собственик на
процесното ППС.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т.
3 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 2 500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в
абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа
на пропорционалност.
3
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД срещу Агенция
„П. и.“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част
от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от
националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда
това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в
областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția
Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна
практика).
(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално
законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team
и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна
практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира
(решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21,
EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).
(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на
нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но
и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и
Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна
практика).
(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г.,
Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
4
1800 лв. или 2500 лв.
(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава
право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени
санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално
разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да
се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното
нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени
в ЗАНН.
(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на
Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7-7к,
разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по
такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на
инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита
категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.
Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените
санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е
в разрез с този принцип на участие.
(52) Така, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при
своята проверка, разглежданата в главното производство система от наказания
не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на
наказанието от националните съдилища.
(53) При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция
с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както
предвижда разглежданата в главното производство система от наказания,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép,
C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД
срещу Агенция „П. и.“) е продължение на константа практика на СЕС по
приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по
съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
5
В конкретния случай, доколкото предвидената санкция чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните
факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира
наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява
налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и
това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по
непредпазливост и прочие. Изложеното сочи, че така определеният абсолютен
размер на наказание и лишаване на съда от възможност да го диференцира
съобразно изискванията на всеки конкретен случай наказание противоречи на
чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност.
Ето защо следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя
страна налага отмяна на електронния фиш.
В допълнение към горното настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че доколкото по дело С-61/23 г. („Е.“ ЕООД срещу Агенция „П. и.“)
на СЕС е разгледано приложимото национално право, включително чл. 189з
ЗДвП и чл. 28 ЗАНН, то следва да се приеме, че изведеното от съдебната
практика неприлагане на чл. 189з от ЗДвП, с което да се обезпечи
ненарушаването на принципа на пропорционалност (вж. Решение №
197/24.02.2023 г. по к.н.а.д. № 1114/2022 г. на АССО, Решение № 6696 от
15.11.2021 г. на АдмС - С по адм. д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от
23.10.2020 г. на АдмС - С по адм. д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от
25.11.2021 г. на АдмС - С по адм. д. № 9472/2021 г.) не представлява
ефективно средство за постигане на тази цел. Това е така, защото посредством
института маловажен случай съдът няма право да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции съобразно тежестта на нарушението, а единствено
да не налага наказание на нарушителя. Чрез последното не се постигат целите,
заложени в член 9а от Директива 1999/62, който предвижда освен
пропорционалност на санкцията, че държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби. Ето защо настоящият състав приема, че до приеМ.е
на законодателно изменение, единствената възможност е за пряко приложение
на чл. 9а от Директива 1999/62, която в тази част има директен ефект досежно
частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспониран и отмяна на
всички актове, с които е наложено непропорционално тежко наказание.
Конкретното е точно такова, доколкото дължимата такса за конкретния
сегмент е 3.21 лв., а имуществената санкция е в размер на 2500 лв.
Обстоятелството, че АНО, е инкриминирал нарушението само за конкретния
сегмент не може да бъде в тежест на наказания и преценката за
пропорционалност да обхване и участъци, за които няма наказание. Това е
така, защото АНО има достъп до всички монтирани в страната устройства на
тол системата и е в неговите възможности да установи целия маршрут, за
който не е заплатена пътна такса и надлежно да опише нарушението, в който
6
случай отново следва да се извърши съпоставка за пропорионалност за всички
сегменти, а не само за един.
Предвид изложеното е налице основанието по чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2,
т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН за отмяна на електронния фиш поради неправилно
приложение на материалния закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН АНО следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав приема, че справедливият размер е 150
лева. Изготвена е подробна жалба и становище по делото, което в голяма
степен я преповтаря. Същевременно делото не разкрива висока фактическа и
правна сложност доколкото не са и не предполага да бъдат събрани голям
обем доказателства, приключило е в едно съдебно заседание без явяване на
процесуалния представител на наказания. Макар част от правните въпроси в
принципен план да разкриват по-висока сложност спрямо други производства
по ЗДвП поради приложение на ПЕС, то те са в голямата си част разрешени в
практиката на СЕС и националната съдебна практика, която е относително
последователна и много богата. При определяне размера на възнаграждението
следва да бъде отчетено и че юрисконсултът няма разходи за осъществяване
на стопанска дейност, каквито са характерни за адвокатите, а за пълнота
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН установява
максимален размер, но не и минимален в случаите на присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т.
1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „П. и.“,
на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П. и.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „М.“ № 3, представлявана от председателя на УС, ДА
ЗАПЛАТИ на „М. г. б.О“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „А. М. П.“ № 22а, адрес за кореспонденция: гр. С, бул.
„Д. Ц.“ № 36, WTC Интерпред, офис 718, представлявано от изпълнителния
директор П. Д. П., сумата от 150 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–С област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – ИхтиМ.: _______________________
8