№ 6099
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Цветина Цолова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503757 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.“ ООД срещу решение от 14.12.2022
г. по гр.д. №39472/2022 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което е уважени
предявените от „Електрохолд Продажби“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.98а ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 8519,67 лв., представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена
електрическа енергия през периода 01.12.2020 г. - 28.02.2021 г., за кл. №110005180177 /обект
в гр. Берковица, ул. „*******/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 14.04.2022 г., до окончателното изплащане, и за сумата от
974,36 лв., представляваща лихва за забава за периода 21.01.2021 г. - 30.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №20232/2022 г. по описа на
СРС, 128 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че вземанията на ищеца са
погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Е.П. АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията
за процесния период са погасени по давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Електрохолд Продажби”
АД е тригодишна.
В чл.19 ал.1 ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия е предвидено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на ел. енергията и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като
съгласно ал.2 на същата разпоредба, периодът за плащане на задълженията е 10 дни, а в ал.5
е предвидена възможност да се определи и друг срок за плащане със съобщенията,
изпращани до потребителите.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 20.01.2021 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /14.04.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е
изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на потребената ел. енергия за процесния
период.
Вземанията за лихви също се погасяват с изтичането на тригодишна давност,
съгласно разпоредбата на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Към момента на предявяване на иска
/14.04.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл тригодишният срок за процесните вземания за
лихва за забава.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №14547 от 14.12.2022 г., постановено по гр.д.
№39472/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******” №*******, да заплати на „Електрохолд Продажби” АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „*******” №159, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3