Мотиви
по НАХД № 168/2020
г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети състав.
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Ихтиман, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия Д.Р.Р., ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че на 01.12.2019г., около 12.10
часа в град Ихтиман, на ул.“Шести септември“, е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Мерцедес” модел „Ц200 ЦДИ” с рег. № СО 5169 СС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0274-000108/03.06.2019г., влязла в
законна сила на 25.09.2019г.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Защитникът пледира за минимално
наказание в случай, че обвиняемият бъде признат за виновен.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
изразява съжаление за случилото се и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № 39/2020г. по описа на РУ на МВР- Ихтиман, по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д.Р.Р. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, със средно
образование, живущ ***»Св. Софроний Врачански» № 34А, с ЕГН **********.
За времето от 08.00 часа до 20.00 часа
на 01.12.2019г., съгласно утвърдения график за работа и дежурства в РУ МВР
Ихтиман, полицейските служители – свидетелите А. П. и Д. Е., изпълнявали
служебните си задължения по линия на КАТ на ул.“Шести септември“ в град
Ихтиман. Около 12,10 часа те спрели за проверка движещ се по ул.“Шести
септември“ с посока на движение към ул.“Св.Софроний Врачански“ лек автомобил
марка „Мерцедес“ модел „Ц200 ЦДИ” с рег. № СО 5169 СС. От изисканите документи
водачът на МПС представил единствено лична карта, от която била снета неговата
самоличност – Д.Р.Р. ***. Същият не представил СУМПС, но след извършената
справка чрез ОДЧ за автомобила и лицето, било установено, че Р. е правоспособен
водач, а автомобилът му бил собственост на трето лице и не се издирвал. Тъй
като 01.12.2019г. бил неработен ден от седмицата – неделя, П. и Е. не могли да
проверят за наличие на административни санкции и предишни нарушения на водача
на МПС. Поради тази причина свидетелят П. съставил АУАН № 702953/01.12.2019г.
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на който Елин се подписал за свидетел
на нарушението. Същият бил връчен на Р., който го подписал без възражения.
Свидетелят Пенков представил акта на
ръководството на РУ Ихтиман за издаване на наказателно постановление и налагане
на санкция. Началникът на РУ Ихтиман възложил проверката и обработката на АУАН
№ 702953/01.12.2019г. на свидетеля Георги Митев – отговорник КАТ – АНД в РУ МВР
Ихтиман. От извършената справка в регистрите на МВР Митев установил, че
допуснатото нарушение от страна на Р. не е по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а по
чл.150а от ЗДвП, тъй като спрямо него имало издадена, връчена и влязла в сила
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ №
19-0274-000108/03.06.2019г. на Началника на РУ МВР Ихтиман. Заповедта била
връчена на Р. на 10.09.2019г., не била обжалвана и влязла в законна сила на
25.09.2019г. С тази заповед на Р. било отнето правото да управлява МПС до
заплащане на дължимите наложени глоби. Към 01.12.2019г. Р. все още не бил
заплатил глобите. След извършване на проверката от страна на свидетеля М. Р.
бил призован отново, предходният АУАН № 702953/01.12.2019г. за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП бил анулиран, а свидетелят П. съставил нов АУАН №
672987/31.01.2019г. за извършеното от Р. деяние на 01.12.2019г. М. бил вписан
като свидетел в АУАН № 672987/31.01.2019г., а същият бил връчен и подписан от Р..
Случаят бил докладван в РП – Ихтиман,
където на основание чл.212 ал.1 от НПК било образувано ДП за престъпление по
чл.343“в“ ал.3 вр. ал.1 от НК.
След извършването на необходимите
справки и прилагане на изисканите документи от МВР, по ДП било установено, че Р.
имал валидно издадено СУМПС № ********* с валидност до 02.11.2028г. Спрямо него
обаче имало издадена, връчена и влязла в сила Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 19-0274-000108/03.06.2019г. на
Началника на РУ МВР Ихтиман за неплатени глоби. Заповедта била връчена на Р. на
10.09.2019г., не била обжалвана и влязла в законна сила на 25.09.2019г.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа
обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал. 2 НПК- гласни доказателствени средства (показанията на свидетелите Пенков,
Митев, Елин), писмени доказателства (справка за съдимост; АУАН; Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; справка за лице, справка за
нарушител- водач и справка от централна база- КАТ по рег. номер на автомобил;
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД).
Всички доказателствени източници са
непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. От така кредитираните доказателствени материали се установява
гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да
налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на
други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за
което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС.
Действията на обвиняемия по привеждане на МПС в движение и придвижването по ул.
Шести Септември, гр. Ихтиман, област Софийска, представлява
"управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита
и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според
които понятието "управление", включва всички действия или бездействия
с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц200 ЦДИ” с рег. № СО 5169 СС, който обвиняемият е управлявал е
"моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на Закона
за движението по пътищата.
Управлението на МПС е осъществено в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемана
не свидетелство за управление на моторно превозно средство. От приложената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0274-000108/03.06.2019г. на Началника на РУ МВР Ихтиман, се установява, че
СУМПС на обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б.
"д" от ЗДвП. ЗПАМ е била връчена на обвиняемия лично, срещу подпис на
10.09.2019г. г., поради което и същият е бил запознат с ограниченията, които
същата му налага. Заповедта не е била обжалвана, поради което е влязла в сила
на 25.09.2019г.. Дори и да не беше влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на
определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или
на всички предпоставки по чл. 60 АПК, поради което и наложената ПАМ е проявила
в обективната действителност своите правни последици и обвиняемият е следвало да
съобразява поведението си с нея.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива
да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение МПС и го
предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС и то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗПАМ.
По отношение на обстоятелството, че обв.
Р. не е предал СУМПС, а е подал декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, с която
декларира, че същото е изгубено. На първо място СУМПС не е иззето именно поради
виновно поведение на подсъдимия, тъй като той не е положил необходимата грижа.
Декларация във връзка с изгубване на документи не може да санира виновното
поведение на обвиняемия, че доброволно не си е предал свидетелството за
правоуправление. Обвиняемият не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение- същият сам се е поставил в невъзможност да предаде
СУМПС. На следващо място обвиняемият изрично е бил уведомен за наложеното му
наказание с връчването на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0274-000108/03.06.2019г. на Началника на РУ МВР, като от този момент
обвиняемият е бил длъжен да преустанови управлението на МПС поради отнемане на
свидетелството за правоуправление, въпреки че последното фактически не е
иззето. При налагане на наказание по чл. 171, т.1 б."д" ЗДП липсва
изрично посочване, че СУМПС се счита отнето от момента на фактическото му
предаване и изземване. Влизането в сила на принудителната административна мярка
по временно отнемане на свидетелството за правоуправление не е обвързана с
фактическото изземване и поради факта, че ЗДвП регламентира предварително
изпълнение /чл. 172, ал.6 ЗДвП/, като предварителното изпълнение неминуемо
изисква единствено и само връчване на съответния административен акт, т.е.
узнаване за него. Връчването на административния акт по надлежния процесуален
ред е достатъчно условие адресатът му да се счита обвързан от него и да търпи
законовите последици от това дори преди да е влязъл в законна сила.
По наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият не е бил
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК,
с осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, поради което съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание.
При своята преценка съдът съобрази и
това, че правнорелевантният момент на издирване на предпоставките на чл. 78а НК
е този на извършване на деянието, а не на постановяване на съдебния акт (в този
смисъл Решение № 499 от 28.06.2004 г. на ВКС по н. д. № 79/2004 г., II н. о. и
Ршение № 27 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о).
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат социалното и
имуществено положение на обвиняемия,
младата възраст, доброто процесуално поведение и изразеното съжаление за
случилото се (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото същото е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на
чл. 78а НК).
Поради горното приема, че обвиняемият е
лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящото
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал
стореното и се разкайва за него. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо
обвиняемия следва да се определи наказание при наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – "Глоба" в
размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение
вида и размера на наказанието разпоредбата на
чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева.
Следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на
престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК да
бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е
неприложимо и правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за
кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право да управлява
МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: