№ 1909
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502564 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 297307/01.09.2021г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В срещу решение №262436/06.08.2021г., постановено по гр.дело № 15825/2020г.
на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между
въззивника и В. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: с. Царевци, ул. „Детелина“ № 3, община
Аврен, област Варна на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
**********/02.02.2018 г. е нищожен като противоречащ на закона.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са подробни правни аргументи за това, че процесният
договор не е сключен в противоречие с нормата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит. Не е налице и заобикаляне на закона. В обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходите за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги са
задължително условие за сключване на договора за кредит. В случая дължимото
възнаграждение за допълнителни услуги се дължи от кредитополучателя отделно и
1
независимо от цената на кредита, поради което не следва да се включва в годишния процент
на разходите, както и при изчисляване на възнаградителната лихва.
На следващо място са наведени доводи за допуснато нарушение на материалния
закон /чл.19, ал.6 от Закона за потребителския кредит/ при постановяване на
първоинстанционното решение. Дори и да се приеме тезата, че ГПР е над законоустановения
праг, това не прави договора нищожен, а съгласно цитираната разпоредба следва надвзетите
средства над прага да се удържат при последващи плащания по кредита.
За спазени въззивникът намира изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит. Съдържанието на договора по отношение на ГПР е ясно и
разбираемо. Няма изискване в договора да се посочва начина, по който е изчислен ГПР.
Няма и законово изискване в клаузата за ГПР да се да се упоменават какви други разходи,
освен възнаградителната лихва са включени в ГПР. Аргументира се, че ГПР и общата
дължима сума са посочени в раздел VI от процесния договор, а взетите предвид допускания
използвани при изчислението на ГПР са посочени в т.5.2 от Общите условия.
Във въззивната жалба са изложени и доводи за спазване на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.11, 12 и т.20 от Закона за потребителския кредит. В раздел VI от договора и в общите
условия /чл.7.1 и чл.7.3/ е налице изискуемото съдържание.
Въз основа на горните аргументи е направен извод, че потребителският договор е
действителен при спазване на императивните разпоредби за неговото съдържание, което
прави неоснователни предявените искове за неговата нищожност и недействителност..
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
В. СТ. СТ., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено е, че законосъобразно
първоинстанционният съд е изградил решаващият си извод, че кредиторът е заобиколил
изискванията на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, регламентиращ
максималният праг на ГПР. В настоящият случай е осъществен специалният фактически
състав на чл.21 от ЗПК, съгласно който нищожна е договорна клауза, която има за цел или за
резултат заобикаляне на изискванията на този закон.
За неоснователен въззиваемата страна счита доводът на въззивника, че са спазени
изискванията на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Възнаграждението за
допълнителни услуги следва да бъде включено в обхвата на ГПР. С решение от 16.07.2020г.
по С-686/2019г. Съдът на ЕС е приел, че в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“
попадат и разходите за удължаване на срока на кредита/отлагане, намаляване на опреден
брой погасителни вноски, смяна на дата на падеж/, поради което същите следва да бъдат
включени при формирането на ГПР.
На следващо място се поддържа възражението, че договорът не съдържа информация
за това какви компоненти са включени в ГПР, което прави клаузата за ГПР нищожна и
2
неравноправна .Въззиваемата страна се позовава на решение от 20.09.2018г. по С-448/2017г.
на СЕС, където е прието, че на непосочването на ГПР в договор за кредит се приравнява
ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляване без обаче
да се предоставят данните за това изчисление.
Изложените са подробни правни доводи за петте допълнителни услуги, че всъщност,
те са част от основната престация и са свързани с усвояването и управлението на кредита,
като не представляват допълнително благо. Аргументира се, че тези допълнителни услуги са
със задължителен характер.
За неоснователни въззиваемата страна счита и оплакванията за нарушение на нормата
на чл.19, ал.6 от ЗПК. Отново се набляга, че клаузата за ГПР е недействителна, тъй като не е
включена стойността на допълнителните услуги и няма конкретна информация как е
формиран ГПР.
На последно място въззиваемата страна е посочила, че поддържа възраженията си за
недейстителност на клаузата за договорна лихва. В нарушение на добрите нрави размерът й
надхвърля три пъти законната лихва. Отделно от това като скрита печалба на кредитора
следва да се добави и възнаграждението за допълнителни услуги при преценка наличието на
нееквивалентност на предстациите с размера на дължимата договорна лихва. По аргумент
на чл.22 от ЗПК клаузата за договорна лихва е съществен елемент от договорното
съдържание на потребителските кредити, чиято недействителност има за правна последица
недействителност на цялата кредитна сделка.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез
писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с предявени от В. С. С. срещу „Профи кредит България“ ЕООД иск с
правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен сключеният между тях договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ **********/02.02.2018г. като противоречащ на закона, в условие на евентуалност иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни раздел 6 от
процесния договор за кредит в частта регламентираща право на възнаграждение за
допълнителни услуги, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
неразделна част от договора за кредит и клаузите на чл.15 от Общите условия,
оправомощаващи получаването на заплащането на пакет от допълнителни услуги като
противоречащи на Закона за потребителския кредит и като неравноправни, в условие на
евентуалност да бъдат прогласени посочените клаузи като нищожни поради противоречие с
3
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 02.02.2018 г. е сключен договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № **********, по силата на който на ищцата й е
предоставен кредит в размер на 4000 лева и тя се е задължила го погаси на 24 месечни
вноски, при ГПР е 49.90 % и ГПЛ от 41.17 %. Към договора за кредит било сключено
споразумение за това, че ищцата закупува пакет от допълнителни услуги срещу уговорено
възнаграждение от 3000 лева, без който няма да й бъде предоставен кредитен ресурс. На
20.02.2019г. е сключено извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга поради
забава в изплащането на месечните погасителни вноски.
Твърди, че към настоящия момент по договора за кредит е заплатена сумата от
4719,46 лева, които кредиторът е отнесъл за погасяване на главница, лихви и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
Наведени са твърдения, че сключеният договор е нищожен поради неспазване на
изискванията, залегнали в нормата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
което дължи връщане само на чистата стойност на заетата сума. Твърди, че клаузата за
възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надхвърля трикратният размер на законната лихва, а пакета допълнителни услуги – 120 пъти
законната лихва. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на
41.17 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен
процент, тъй като уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
представлява добавък към договорната лихва – скрита лихва. Кредиторът не е оповестил на
потребителя действителната цена на кредитния ресурс, като е следвало да го обяви на
потребителя като елемент на ГПР.
По отношение на евентуалните искове твърди, че е налице нищожност на клаузите на
раздел 6 от сключения между тях договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ **********/02.02.2018г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
неразделна част от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
**********/02.02.2018г. и на клаузите на чл.15 от общите условия, оправомощаващи
получаването на заплащането на пакет от допълнителни услуги поради противоречието им
със Закона за потребителския кредит, в условията на евентуалност със Закона за защита на
потребителите и в условията на евентуалност с добрите нрави. Заявява, че нормите на
посочените закони са императивни и противоречието със същите влече недействителност на
клаузите.
Формулиран е петитум да бъдат уважени предявените искове в посочената
евентуалност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявените искове са неоснователни. Не се оспорва обстоятелството за сключен между
страните договор за кредит с посочените параметри, както и споразумение за пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че съобразно закупения пакет С. е получила приоритетно
4
разглеждане на кредита и приоритетно изплащане на потребителския кредит. С подписан
анекс 1 към договора от 12.07.2018 г. ищецът е заявил, а кредиторът е отложил четвъртата
погасителна вноска, намалил е процентът на разходите – 45,96% и е подписан нов
погасителен план. С анекс 2 от 30.07.2018 г. е променена падежната дата на погасителните
вноски като е подписан и нов погасителен план. Твърди, че ищцата е получавала няколко
пъти стандартен европейски формуляр, на няколко пъти е получавала допълнителна
преддоговорна информация и сама е заявила, че желае да изтегли кредит, определил е
размера на главницата и е пожелала да закупи пакет от допълнителни услуги като се е
възползвала от услугите на последния. Поради това не може да се приеме, че ищцата не е
договаряла индивидуално спрямо своите конкретни нужди. Прави искане в случай, че се
обяви за недействителна клаузата на възнаградителната лихва, уговореният лихвен процент
да се замести по право от повелителните разпоредби на закона, т.е. да се приеме, че се дължи
законната лихва за забава от датата на сключване на процесния договор до датата на
окончателното му изплащане. Твърди, че в раздел 6 от договора не се съдържат нито общите
предпоставки за неравноправност, нито специалните такива, предвидени в Закона за защита
на потребителите. Заявява, че разпоредбите на договора не противоречат на чл. 19, ал.4 на
Закона за потребителския кредит, нито пък я заобикалят. Разходите за потребителя за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит не са включени в ГПР, когато
сключването на договора за допълнителна услуга не е задължително условие за получаване
на кредита или за предоставянето му при предлаганите условия. Пакетът от допълнителни
услуги предоставя на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с дейността
на кредитора по кредитиране. Последният се закупува по избор на потребителя, а
последният предлага и реално отпуска кредити и без закупен пакет. Заявява, че договорът е
действителен и не е налице противоречието му с разпоредбите на чл. 11, ал.1 и ал.2 и чл. 22
ЗПК. Счита, че не са налице и изложените в исковата молба противоречия с разпоредбите на
чл.10 и чл. 10а ЗПК.
Моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде прогласен
за нищожен договора за кредит поради противоречие със закона.
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №**********/02.02.2018г., обезпечен с
поръчителството на И. Г. И.ов, по силата, на който „Профи Кредит България“ ООД, в
качеството на кредитодател се е задължило да предостави на В. СТ. СТ., като
кредитоискател сумата от 4000.00лв. Сумата е следвало да бъде върната в срок до 24 месеца,
на 24 месечни вноски от по 247.29лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 41.17%,
5
при годишен процент на разходите от 49.90%. Подписан е погасителен план.
В допълнение към договора за кредит е сключено споразумение за пакет от
допълнителни услуги с уговорено възнаграждение от 3000.00лв., разсрочено на 25
погасителни вноски от по 125.00лв. Предмет на допълнителните услуги са приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой вноски, възможност за намаляване на определен броя вноски, смяна на датата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Страните не спорят, че ищцата е поучила сумата по кредита, поради което съдът
приема, че е сключен процесния договор.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид
основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема, че той има характер на
потребителски, а от своя страна ищцата, като физическо лице се явява потребител на
основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор
съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва
той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за
издължаване на кредита. Съставен е и подписан погасителен план.
В нарушение обаче на чл.11, ал.1, т.10 в договора за кредит не е отразено, какви
допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен
годишният лихвен процент.
Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
6
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишния процент на
разходите, като не е са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1 / и в
какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 49.90%. От съдържанието
на договора може да се извлече само процента на договорната лихва /41.17%/, която участва
при формирането на годишния процент на разходите.
За останалите обаче 8.73% не е посочено никъде в договора или в общите условия
какво по естеството си представляват. Дали са едно или сбор от няколко допускания по
смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място допълнителните услуги също следва да бъдат включени при
формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита. Действията,
предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани - пряко или косвено с кредитното
правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те, без последната услуга
са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит
досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Съгласно решение по
дело №С-686/2019г. на СЕС понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на
срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното
му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията,
договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна,
тези разходи са известни на кредитора.
Следователно непосочването им като допускания с конкретен процент при
формирането на годишния процент на разходите, категорично е в разрез с императивната
норма на чл.11, ал.1, т.10 от коментирания вече нормативен акт.
Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона
потребителския кредит е недействителен.
За неоснователни съдът намира възраженията на въззивника, че в случая е следвало
да бъде приложена нормата на чл.19, ал.6 от Закона за потребителския кредит. Разпоредбата
гласи, че при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни
поради ГПР над законоустановения праг, надвзетите средства над прага се удържат при
последващи плащания по кредита. За да бъде приложена тази разпоредба следва първо
договорът да отговаря на императивните изисквания за неговото съдържание, които съдът
разгледа по – горе. Т.е да няма от порок, на който законът придава такава тежест, че
7
санкционира наличието му с последиците на цялостна нищожност. Когато договорът не
страда от такъв порок, но годишният процент на разходите, съгласно клауза в него
надвишава законоустановения лимит, тогава законодателят е предвидил само частична
нищожност на съответната клауза и е уредил последиците от наличието на същата.
Установената цялостна нищожност на договора изключва наличието на частична такава. По
тези причини след като договорът е изцяло нищожен нормата на чл.19, ал.6 от Закона за
потребителския кредит не може да бъде приложена.
При така формираните изводи се налага, крайният такъв за основателност на
предявения главен иск да бъде обявен за нищожен процесния договор поради противоречие
със закона – чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие въззивният съд не пристъпва
към разглеждане на евентуалните искове.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изходът от спора и предвид обстоятелството, че възъзиваемата страна се е
представлявала от адвокат при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно
договора за правна помощ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв. Ф..
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение в размер на 855.45лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262436/06.08.2021г., постановено по гр.дело №
15825/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията
между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е,
вх.В и В. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: с. Царевци, ул. „Детелина“ № 3, община Аврен,
област Варна на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, че сключеният
между тях договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********/02.02.2018г. е нищожен като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е,
вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д.Л. Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия, адрес: гр.
София, ул. „Петър Парчевич“ №1, ет.5, ап.14 сумата от 855.45лв./осемстотин петдесет и
пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за въззивна инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9