№ 2451
гр.В., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110114141 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. И. В., ЕГН: **********, с
адрес: ***************** срещу Д. З. И., ЕГН: **********, с адрес: ***********,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане против ответника за сумата 24 000 лева /двадесет и четири хиляди лева/,
представляваща част от задължение по Запис на заповед в общ размер от 31 000 лева,
издаден на 13.02.2023 год. в грВ., с падеж на плащане 14.12.2023г. с издател Д. З. И., ЕГН:
**********, в полза на Н. И. В., ЕГН: **********, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: на 13.02.2023г. между
страните бил сключен договор за заем. По силата на сключения договор, ответникът поел
задължение да върне на ищеца заетата сума в размер на 31 000 лева в срок от 10 месеца. За
обезпечаване на вземането си по договора, в негова полза бил издаден Запис на заповед в
общ размер от 31 000 лева, издаден на 13.02.2023 год. в грВ., с падеж на плащане
14.12.2023г. с издател Д. З. И.. Ответникът погасил само сумата в размер на 7000 лева. Към
настоящия момент заетата сума не е върната в цялост, като дължими останали 24 000 лева.
Предвид неизпълнение на поетите от издателя задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2830/2024г. по описа на ВРС,
по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5
ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за
ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131
ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено е ч. гр. д. № 2830/2024г. по описа на ВРС, от което е видно, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК
1
срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск на основание чл.
415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита.
От приложения Запис на заповед се установява, че на 13.02.2023г. Д. З. И. се е
задължил безусловно да плати на Н. И. В. сумата от 31 000 лева. Записът на заповед е с
падеж 14.12.2023г..
Представен е договор за заем от 13.02.2023г., сключен между Н. И. В. – заемодател и
Д. З. И. - заемополучател. По силата на договора, В. е предоставил на И. паричен заем в общ
размер на 31 000 лева, за срок от 10 месеца без лихва. Заемополучателят е длъжен да върне
сумата в срок до 14.12.2023г..
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. Искът е
предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК и е
процесуално допустим.
В конкретния случай ответникът – длъжник по процесния запис на заповед, не
оспорва издаването на ценната книга. Следва да се отбележи, че приетият по делото запис
на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да
съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание
да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което
трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна
същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена
писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ,
който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в
случаите на ал. 2, 3 и 4. В ал.2 е посочено, че запис на заповед, в който не е посочен падеж,
се смята платим на предявяване. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и
съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати
сумата 31000 лева на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване,
както и място на плащане. Падежът на задължението е указан – 14.12.2023г.. По несъмнен
начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните
указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК констатира, че
приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за
действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно
менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил безусловно да плати на
ищеца сумата 31 000 лева. Сумата по записа на заповед е следвало да се плати до датата на
падежа, като след тази дата вземането на поемателя по записа на заповед подлежи на
изпълнение без да е необходимо предявяването на записа на заповед на издателя /длъжника/
за плащане /т. 3 от цит. ТР на ВКС/.
При твърдение за съществуване на каузална сделка, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка следва да се
докажат от длъжника – ответник по иска по чл. 422 ГПК. Твърдения досежно редовността на
записа на заповед – неистинността и пороците на волята, също подлежат на установяване от
длъжника – ответник, след което кредиторът – ищец би могъл да доказва съществуването на
вземането си по каузално правоотношение с длъжника – ответник /в този смисъл е и ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/.
С оглед наличието на действителен запис на заповед, ответникът е длъжен да докаже
връзката на записа на заповед с наведената от него кауза и да установи правогасяващите
отговорността му факти по каузалното правоотношение. Ищецът е длъжен да доказва
наличието на каузални отношения само, ако процесният запис на заповед е недействителен,
тъй като тогава като кредитор би имал интерес да установи, че недействителния
менителничен ефект се е конвертирал в друга действителна сделка.
От страна на ищеца е въведено каузално правоотношение – договор за заем.
Ответникът не оспорва сключването на договора за заем от 13.02.2023г., по силата на
който ищецът му е предоставил паричен заем в размер на 31 000 лева, с падеж за връщане на
сумата 14.12.2023г..
Ищецът и ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,
2
обективирано в коментирания Договор за заем.
В случая, предвид приетата за доказана връзка на процесния запис на заповед с
правоотношението по сключения между страните договор за заем, в тежест на ответника е да
докаже факта на изпълнение на задълженията си по договора.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят обещава безусловно
да плати на поемателя или на негова заповед определена сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/.
Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните сделки и
поради това причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535
ТЗ, които формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл.535 ТЗ към
формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи като
доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения
между издателя и поемателя. Редовният от външна страна запис на заповед не може да
изпълни и ролята на разписка по чл.77, ал.1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в
текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ той материализира само
безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително изявление, че
е получил пари от поемателя. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на
парични средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в
хипотезата, когато освен реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други
вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до
извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на
записа на заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна
точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство
за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което
зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав се присъединява към формираната по
реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС в решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. №
29/2009 г. на І т. о. и решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о., с която е
даден отрицателен отговор на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос -
дали при липса на други доказателства за сключен договор за заем, обезпечен със запис на
заповед, записът на заповед може да послужи като доказателство за сключването на
договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя
/заемодател/ на издателя /заемател/. В цитираните решения е изразено категорично
становище, че редовният запис на заповед не изпълнява функциите на разписка за предаване
на парични средства. При доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за
заем, сключването на договора, в т. ч. и предаването на сумата, следва да се извърши с други
доказателства, извън самия запис на заповед.
В конкретния казус, ответникът не оспорва, че е получил заем от ищеца в размер на
31 000 лева. В договора е вписано, че подписаният договор служи и като разписка за
получената сума. Договорът е подписан от заемополучателя без възражения. По делото се
установява факта на предаването на сумата 31000 лева.
Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа,
посочен в ценната книга. Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя
и поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент.
(така Р № 249/02.02.2015 г., по т.д. 4224/2013 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК
и коментираните в него Р № 108/22.07.2014 г., по т.д. 2418/2013 г. на ВКС, към което
препраща и Р № 171/11.11.2014 г., по т.д. № 2913/2013 г. на ВКС). След като това е така, то
към датата на настъпване на падежа на задължението по ценната книга е настъпил падежът
и на задължението по договора за заем и не съществуват пречки вземането по ефекта да
бъде реализирано.
По делото не са събраха доказателства за изпълнение на задължението на И. да
изпълни задълженията си по договора за заем, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника, като издател на записа на заповед, обезпечаващ изпълнението
на това задължение.
Поради което и предявеният иск срещу ответника като основателен ще следва да бъде
уважен.
Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда – 07.03.2024г. по арг.
чл.422 ГПК до пълното изплащане на вземането по главницата.
3
По разноските:
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Предвид изхода от спора, последните се явяват дължими от
ответника като размерът им е 880 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца се дължат
разноските направени за настоящата инстанция, съобразно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК /480 лева заплатена държавна такса/.
Съобразно изхода на делото, на процесуалния представител на ищеца следва по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв. да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева, който е съобразен в
фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***************** и ответника Д. З. И., ЕГН: **********, с адрес:
***********, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, в размер на сумата 24 000 лева /двадесет и четири хиляди лева/,
представляваща част от задължение по Запис на заповед в общ размер от 31 000 лева,
издаден на 13.02.2023 год. в грВ., с падеж на плащане 14.12.2023г. с издател Д. З. И., ЕГН:
**********, в полза на Н. И. В., ЕГН: **********, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 2830/2024 г. по описа на Районен съд - градВ., на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535, чл. 537, чл. 538, ал. 1 и чл. 463 ТЗ.
ОСЪЖДА Д. З. И., ЕГН: **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И.
В., ЕГН: **********, с адрес: ***************** сумата от 880 /осемстотин и осемдесет/
лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. №2830/2024г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. З. И., ЕГН: **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И.
В., ЕГН: **********, с адрес: ***************** сумата от 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под
формата на заплатена държавна такса при настоящото разглеждане на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. З. И., ЕГН: **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.И.
А. В., при АКВ., адрес на упражняване на дейността: гр.В., ************ сумата от 400
/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд –В.: _______________________
4