О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-301
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 2118 по описа
за 2019 година.
С Решение № 3231 от 26.11.2019г., постановено
по гр. дело № 6834/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, да заплати на П.К.Ж.,
ЕГН **********, сумата от 1608, 86 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до
31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 200 лева, представляваща лихва за
забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата
на депозиране на исковата молба - за периода от 30.10.2016г. до 14.08.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
14.08.2019г. до окончателното изплащане. Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР, е осъдена да заплати на П.К.Ж., сумата от 350.00 лева разноски по водене на производството за
адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Районен съд Бургас сумите от 200 лева за изготвената
експертиза и 114, 35лева държавна такса.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана
от Директора – Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен
адрес:***, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъдат отхвърлени исковите претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена
грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от
17.01.2007г. В жалбата се прави изключително подробен анализ на
законодателството, което се твърди, че следва да намери приложение в спорния по
делото предмет. Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в
дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се
уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд
се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи. Позовава се на съдебна практика относно
неприложимостта на НСОРЗ по отношение служителите на МВР. Представя писмена
правна консултация на проф. Васил Мръчков. Твърди, че третият поставен
към експертизата въпрос е неправилно формулиран, защото при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд не се
формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното
работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма,
на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те
се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, тоест това са два вида
нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график
над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на
извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Счита допуснатото предварително
изпълнение на решението за недопустимо.
Иска съдът да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли
съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018г. моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на
решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен
интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на
решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало
разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна по
въззивната жалба – П.К.Ж., ЕГН **********, чрез адв. З.Б., съдебен адрес: ***
депозира писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със
събраните по делото доказателства. Сочи, че според чл. 9г от НРВПО,
отработените часове от работника в края
на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл. 149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие
думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което
следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете
получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Посочва се в жалбата,
че независимо, че горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния
период, то през целия период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ.
Цитира и нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни. Претендира
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх. №
56303/09.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3231 от
26.11.2019г., постановено по гр. дело № 6834/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.