РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Плевен, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430103210 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 от СК. В Районен съд
гр. Плевен е постъпила искова молба от АЛ. ИВ. Н., *** ЕГН
**********,действащ със съгласието на майка си Д. ЦВ. ХР. от ***, ЕГН
**********, съдебен адрес за призоваване: ***,против И.А. Н. от ***, ЕГН
**********.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от
СК.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че родители
на АЛ. ИВ. Н., роден на 25.05.2006г., с ЕГН **********, са Д. ЦВ. ХР., с
ЕГН ********** и ИВ. АТ. Н., с ЕГН **********. Не се спори между
страните, че майката полага грижи за отглеждане и възпитание на детето. Не
се спори и се установява от представеното Решение на РС Плевен, че
ответникът е ИВ. АТ. Н. бил осъден да заплаща за детето си *** месечна
издръжка.
Представено е удостоверение за доходите на ищцата от трудово
възнаграждение, от което се установява размерът на трудово възнаграждение
на медицинска сестра в Първа Клиника по Кардиология към УМБАЛ
„Г.Странски" гр.Плевен. Съдът е изискал справка от НАП В.Търново, офис
1
Плевен, от която се установява, че считано от месец март 2018г., ищцата
работи в „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък",
където трудовото и възнаграждение е в по-висок размер.
Страните са представили декларации за материално и гражданско
състояние. От декларацията на ответника, представена с писмения отговор се
установява, че не притежава недвижимо имущество и МПС, а доход получава
единствено от инвалидна пенсия, като не е посочен в какъв размер.
От представеното Експертно Решение се установява, че ответникът
страда от заболявания, поради което е с трайно намалена 50%
работоспособност.
Не са представени доказателства за допълнителни по-големи от
обичайните нужди за отглеждане и възпитание на детето. Представена е
служебна бележка, че детето е ученик.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено
изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен
характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността
да се възвърне състоянието преди изменението на иска.
Безспорно е, че с увеличаването възрастта , нарастват и нуждите от
храна, облекло, здравни услуги, което налага увеличаване средствата за
задоволяване материалните и духовните потребности на детето.
С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да
дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед
икономическите условия в страната, съдът приема, че средствата за
издръжката следва да бъдат осигурявани от двамата родители, като
ответникът дължи сумата, посочена в ИМ, а останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи, които
полага по отглеждането и възпитанието на децата.
Съдът взе предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст, той е
длъжен да осигури в минимален размер средствата за издръжката.
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
- чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно
дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка
2
може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва
да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по
реда на чл. 150 от СК, се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер
/поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това
/В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 СК е от значение единствено, дали след
влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната
издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1
СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за
изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от
издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо
кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети
предвид при определяне издръжката, чието изменение се иска. Изменението
може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на
издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 /
1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно
нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни
причини или само изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи
издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социалната обстановка в
страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на
издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на
издържания по смисъла на ПП на ВС № 5 / 1970 г. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се
направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р. № 2469 /
1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя,
както с оглед изминалия период от време от определяне размера на
предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват
духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по
тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На
ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно,
независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от
имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за
отглеждане и възпитание децата.
Предявеният иск по чл.150 от СК за изменение размера на присъдената с
влязлото в сила съдебно решение месечна издръжка, която следва да
заплаща ответникът е допустим по основание и е основателен по размер.
Следва да се уважи искът, предявен против ответника, до претендирания
размер като основателен и доказан. При този изход на делото, ответникът
3
следва да заплати разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на
издръжката, определена с влязлото в сила съдебно решение № 817 / 31.5.
2018 г, по гр. д. № 2442 / 2018 г, по описа на РС – Плевен, като ОСЪЖДА
*** Н. от ***, ЕГН **********, да заплаща на АЛ. ИВ. Н., ***,
ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Д. ЦВ. ХР. от ***,
ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване: *** чрез адв.Р.И.-АК-Плевен,
ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лв., платима до 5-то число на
текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, И.А. Н. от ***, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
в размер на 67 лв. и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, И.А. Н. от ***, ЕГН
**********, да заплати на АЛ. ИВ. Н., ***, ЕГН**********, действащ
със съгласието на майка си Д. ЦВ. ХР. от ***, ЕГН **********, разноските
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4