О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 529 Година 2017,19.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На деветнадесети май Година две
хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели:
……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
номер 283 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1421, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №1-3, ет. 4 чрез пълномощника юрисконсулт Александър Тунчев е
предявил против П.С.Б. с посочен адрес: ***, иск за установяване,че ответникът
му дължи следните суми: 21 243, 60
евро, представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „ПБ Инвест“ ЕООД
и авалиран от П.С.Б., както и законната
лихва върху тази сума, считано от 03.07.2013 г.,които са предмет на издадени заповед за
изпълнение № 3955 от 25.07.2013 год. и
изпълнителен лист от 29.07.2013 год. по
ч.гр.д. №5437/2013 г.***.Претендира
се и присъждането на направенитесъдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 776, 47 лв.
При проверка на редовността на разменените
книжа и допустимостта на предявените
искове съгласно ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове
с оглед предмета им -установяване
по отношение на ответника – авалист съществуването на изискуеми вземания в
полза на ищеца, основани на обезпечаване вземане срещу издателя на записа на заповед, е въведено
нарочно особено исково производство в
глава 32, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по
правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите
изисквания на ГПК за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Kнижата по делото са разменени,като в
срок са депозирали допълнителна искова
молба,писмен и допълнителен отговори.Исковете , предмет на настоящото дело,
са подсъдни на съдилищата, като е
налице правен интерес от предявяването
им пред съда, тъй като се твърди, а и се
установява от приложените и служебно
събрани книжа,че е издадена заповед за
изпълнение №3955 от 25.07.2013 г. на основание чл. 417, ал. 1 ГПК,както и
изпълнителен лист по заповедно производство, като е депозирано своевременно възражение от длъжника-ответник.Исковата
молба е подадена от активно легитимирано
лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за принудително събиране
на вземанието си по облекчения ред на
заповедното производство, в което обаче длъжникът му подава възражение. Исковете са насочени срещу
длъжника по заповедното производство, за който се сочи, че нарушава материални
субективни права на ищеца, като неоснователно отказва изпълнение на
изискуемо парично притезание.Налице е и правен интерес от предявяване на положителните установителни искове ,тъй като поради своевременно подаденото възражение,
заповедта не може да влезе в сила,а
изпълнението по арг. за противното на ал. 420,ал.1 от ГПК е спряно по
силата на закона.Ответникът не е направил възражения по допустимостта на
производството по делото.Не са констатирани служебно от съда отрицателни
процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за
съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до извод за
недопустимост на настоящото производство.При това положение книжата са
разменени редовно и исковете са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще
следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от страните .
Проект за доклад:
Ищецът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1421, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №1-3, ет. 4 чрез пълномощника юрисконсулт Александър Тунчев е
предявил против П.С.Б. с
посочен адрес: ***, иск за
установяване,че ответникът му дължи следните суми: 21 243, 60 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „ПБ Инвест“ ЕООД и авалиран от П.С.Б., както и законната лихва
върху тази сума, считано от 03.07.2013 г.,които
са предмет на издадени заповед за изпълнение № 3955 от 25.07.2013 год. и изпълнителен лист
от 29.07.2013 год. по ч.гр.д. №5437/2013
г.***.Твърди,че на 21.05.2008 г.*** „ПБ Инвест“ ЕООД е издал в полза на „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД (понастоящем с променено наименование „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
Ауто България“ ООД) запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който
безусловно и неотменимо се задължил да заплати на поемателя или на негова
заповед сумата от 21 243, 60 евро, с уговорен падеж на 01.07.2010 г., като
ефектът е бил авалиран от ответника П.С.Б..Заявява,
че падежът на записа на заповед е на определен ден, поради което с настъпването
му , вземането е станало изискуемо.Твърди,че
е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, с което е поискал ответникът като авалист да бъде
осъден да му заплати : главница по записа на заповед в размер от 21 243,
60 евро; лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и извършените в
заповедното производство разноски.Сочи,че
в рамките на образуваното пред БРС ч.гр.д. №5437 от 2013 г. са били издадени заповед №3955 от 25.07.2013 г. и
съответно изпълнителен лист от 29.
07.2013 г. , че е поискал с молба
от 27.01.2015 год. частен съдебен
изпълнител Неделчо Митев да образува
изпълнително дело,за събиране на вземанията по заповедта.Заявява,че по образуваното изп.
д. № 762 от 2015 год. частният
съдебен изпълнител е връчил препис от заповедта и покана за доброволно
изпълнение на авалиста П.Б.,който своевременно е възразил,поради което за него се е породил правен интерес да
предяви настоящите искове.Намира,че претенциите
му са основателни,тъй като процесният запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, като редовно е оформено и менителничното поръчителство от
страна на ответника,падежът е настъпил и вземанията му са изискуеми. Прилага писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Предявените искове са с правни основания в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 485, ал. 1 във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът П.С.Б.
чрез пълномощниците си и съдебни адресати адв. И.Б. и М.Г. с адрес на
адвокатската кантора „И.Б. *** атриум, в отговора на исковата молба оспорва
иска като неоснователен. Счита, на първо място, че обратният иск на
приносителя-ищец срещу авалиста е погасен по давност, която в случая е три
годишна.Намира, че авалиста отговаря както лицето, за което е поръчителствал,
т.е. както издателя, поради което погасителната давност и за него е три години
от настъпване на падежа и затова счита, че претенцията е погасена на 01.07.2013
г., като заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено след изтичане на давностния
срок – едва на 03.07.2013 г. Освен това твърди,че спрямо издателя на записа на
заповед „ПБ Инвест“ ЕООД с решение №6 от 25.02.2010 г. по т.д. №84 от 2010 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Разград е било открито
производство по несъстоятелност, а впоследствие с решение от 05.10.2010 г. дружеството
било обявено в несъстоятелност. Счита, че
съгл. чл. 537 във вр. с чл. 505, ал. 2, т. 2 от ТЗ ищецът е могъл да
предяви обратен иск против авалиста П.Б. още на 02.03.2010 г., на която дата е
било обявено решението на Окръжен съд гр.Разград за обявяване на
издателя-авалат на процесния запис на
заповед в неплатежоспособност,от която дата намира,че започнала да тече тригодишната погасителна
давност за предявяване на обратен иск спрямо него като авалист – изтекла на
02.03.2013 г. Твърди още, че процесния
запис на заповед има обезпечителна функция и е бил издаден,за да обезпечи
задълженията на „ПБ инвест“ ЕООД по
договор за финансов лизинг №*********/21.05.2008 г. Позовава се на
недобросъвестност на ищеца като проносител на ефекта, като счита,че
тази недобросъвестност поражда правото му като авалист да противопоставя релативните
възражения, с които разполага „ПБ инвест“ ЕООД- в несъстоятелност срещу
приносителя. Изтъква, че при недобросъвестност или злоупотреба с право,
авалистът има право да ползва личните възражения на издателя, произтичащи от
каузалното правоотношение. Първото му възражение е , че ищецът е предявил
вземането си по лизинговия договор и издадения въз основа на него запис на
заповед след срока по чл. 688 от ТЗ в производството по несъстоятелност на
издателя на записа на заповед, поради което синдикът на „ПБ инвест“ ЕООД го е
включил в списъка с неприетите вземания, а впоследствие Окръжен съд – Разград е
оставил възражението против неприемане на вземането без уважение с определение
от 01.09.2015 г. (вписано в ТР на 03.09.2015 г.), а иск по чл. 694 от ТЗ не е
бил предявен. Намира,че с изтичане на
срока по чл. 688 от тЗ на 02.06.2010 г. за „ПБ Инвест“ ЕООД възниква материалноправно възражение по чл. 739, ал. 1
от ТЗ за погасяване на съответното вземане, поради което ответникът счита, че
дълго преди настоящото дело е било налице знание от поемателя за наличието на
възражението за пропускане на срока, предвид презумпцията за знание на вписани
в ТР обстоятелства (чл. 7, ал. 1 от ЗТР). Твърди, че с непредявяване на
вземането в срок, последното е било погасено съгл. чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Сочи,
че издателят на записа на заповед, като страна по лизинговото правоотношение, е
платил част от задължението по договора,
а получения след прекратяване на договора автомобил марка „Мерцедес“ SL 280 надхвърля вредата от неизпълнението по договора. Твърди
се, че записът на заповед обезпечава изпълнението по лизинговия договор, а след
развалянето му – вредите от неизпълнението. Размерът на тези вреди ответникът сравнява
с разликата между пълния размер лизингови вноски и тази част от тях, която е
платена, като намира, че остатъкът е изцяло покрит от стойността на лекия
автомобил. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ищецът в срок депозира допълнителна искова молба, в
която се противопоставя на възражението за погасяване на претенцията му по
давност. В тази връзка сочи, че падежът на записа на заповед е настъпил на
01.07.2011 г., а видно от издадената пощенска разписка и фактура към нея с
№********** от 01.07.2013 г., пратката със заявлението по чл. 417 ГПК е
подадено по пощата, поради което следва, че погасителната давност не е изтекла.
По отношение на въведените твърдения за връзката между ефекта и договора за
лизинг възразява, че авалистът не може да релевира възражения, основани на
каузалното правоотношение-нито абсолютни, нито относителни, което произтича от
самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство. Счита възраженията
за обявяване на издателя на записа на заповед в несъстоятелност за неотносими,
тъй като авалистът не е страна по договора за финансов лизинг. Без значение намира,че
са и въпросите дали и какви действия е предприел ищецът по
отношение на издателя на записа на заповед, вкл. и когато последният е
неплатежоспособен, тъй като при солидарност рискът от неплатежоспособност на
някой от съдлъжниците се поема от останалите,а приносителят на записа на
заповед е свободен да определи задълженото по него лице,от което иска
изпълнение. Прилага нови писмени доказателства във връзка с оспорване твърденията
на ответника.
Ответникът в допълнителния отговор на допълнителната
искова молба настоява ищецът да уточни коя дата счита за падеж на задължението
за плащане по записа на заповед-01.07.11 или 01.07.10 г. Намира за невярно
твърдението, че заявлението по чл. 417 е било изпратено по пощата. Между
кориците на ч.гр.д. №5437/2013 г. на БРС твърди,че липсват доказателства за подаване на
заявлението по пощата. Освен това сочи, че за да бъде спазен давностния срок,
адресат на пощенската пратка следвало да бъде съдът и никое друго лице или
учреждение. Предаването на пратката на куриерски оператор, когато е адресирана
до съд също се приравнявало на процесуално действие, но когато е изпратена до
трето лице, което на свой ред представи документите в съда, тогава пощенското
клеймо е без значение. От представената от ищеца с допълнителната искова молба фактура заявява,че не може да се установят адресатите на
пощенската пратка, нито съдържанието на пратките, нито кога са били
осъществени. Поддържа и доразвива твърденията си от отговора на исковата молба
по отношение предсрочната изискуемост на задължението на авалиста – с откриване
на производството по несъстоятелност спрямо издателя на ефекта и относно
възможността на авалиста да се позовава на личните възражения на издателя на записа (страна по договора за
лизинг) във връзка с каузалното правоотношение при наличие на злоупотреба с
право или недобросъвестност от страна на поемателя-ищец.
Безспорни обстоятелства: „ПБ Инвест“ ЕООД е издало в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“
ООД (понастоящем „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД) запис на заповед,
заверени преписи от който се намират на лист 10 от делото,като приложение към
исковата молба,както и на лист 25 от делото ,като част от папката със заверени
книжа от досието на ч.гр.д.№ 5437 по
описа за 2013 год. на Районен съд гр.Бургас
,изпратени по служебно отправено искане на настоящия съд;с горния запис
на заповед „ПБ Инвест“ ЕООД безусловно се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 21 243, 60 евро на 01.07.2010 г. ;записът
на заповед е авалиран от П.С.Б.; ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа горния запис на
заповед,по него е образувано от Районен съд гр.Бургас ч.гр.д. №5437 по описа му за 2013 г., в производството по което са били издадени
Заповед №3955 от 25.07.2013 г. по чл.417 от ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист от 29.07.2013 г.,образувано
е било пред частен съдебен изпълнител Неделчо Митев изпълнително дело № 762 по описа за 2015 год.;
Относно разпределението на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца при пълно
и главно доказване да
установи,че е изпратил по пощата заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ срещу П.С.Б.,въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 5437 по описа аз 2013 год. на Бургаски районен съд,
като го е предал в нея на 01.07.2013 год. В тежест на ответника
е да установи: оспорванията си на
фактическите твърдения на ищеца за предаване на заявлението в пощата на
01.07.2013 год. ; твърденията си,обосноваващи извод за недобросъвестност на приносителя на записа
на заповед- за издаване на записа на заповед като обезпечение на договор за
финансов лизинг ,за плащане на част от задълженията от страна на издателя на записа на заповед по договора за финансов лизинг,с което са
погасени и част от задълженията по записа на заповед,претендирани в
настоящото производство от страна на
ищеца към ответника,и за погасяване на
вредите от неизпълнението с получаване
от страна на лизингодателя- ищец на заместваща облага/лек автомобил „Мерцедес“ SL „280“/ след прекратяване на лизинговия договор,която
по стойност далеч надхвърля вредата от неизпълнение на договора за финансов
лизинг.
Указва на ищеца,че не сочи доказателства за фактите,за
които му е указано по-горе,че носи
доказателствена тежест.
Указва на ответника,че не сочи доказателства за погасяване на вредите от неизпълнението
с получаване от страна на лизингодателя-
ищец на
заместваща облага/лек автомобил „Мерцедес“ SL „280“/ след прекратяване на лизинговия договор,която
по стойност далеч надхвърля вредата от неизпълнение на договора за финансов
лизинг.
По отношение на доказателствените искания на страните:
Съдът намира
направените от страните
доказателствени искания – за приемане на своевременно представените от тях
писмени доказателства, с изключение на тези приложени от ищеца към
допълнителната му искова молба, за относими
към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще
установяват твърдените от тях факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.Понастоящем съдът не може да
се произнесе по приобщаване към доказателствения материал на приложените
ксерокопия от книжа към допълнителната
искова молба.Тези ксерокопия не са представени в изискуемия от ГПК вид съгласно
чл.183 -касае се не за документи в оригинал ,а за ксерокопия на документи,които не са заверени нито от страната,нито са във вид на
официално заверени преписи,за разлика от всички книжа,приложени към
исковата молба,които са надлежно заверени от юрисконсулт Тунчев ,не е ясен
издателя на документа на лист 140 от делото,а и самия документ е нечетлив.При
това положение на ищеца следва да се
укаже в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
представи в четливи частно или официално заверени преписи,документите на листи
139 и 140 от делото,приложени към допълнителната му искова молба,като уточни
кой е издателя на документа на лист 140. Едва
след изпълнение на тези указания съдът ще е в състояние да се произнесе по
приемане на тези доказателства.
По изложените съображения, на основание чл. 374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 26.06.2017 год. от 09,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
ПРИЕМА всички
представени от ищеца и ответника, при предварителната размяна на книжа,
писмени доказателства,с изключение на
тези приложени към допълнителната искова молба на ищеца,находящи се на
листи 139 и 140 от делото.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да приложи в четливи частно или официално
заверени преписи,документите на листи 139 и 140 от делото,приложени към
допълнителната му искова молба,като уточни кой е издателя на документа на лист
140.
УКАЗВА на страните,че по приемане на
документите,приложени към допълнителната искова молба ще се произнесе след
изпълнение на горните указания от страна на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: