Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 265 по
описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г.Ф.твърди, че се финансира по реда на чл.
520 от КЗ, като част от приходите му представляват вноски на застрахователите,
извършващи задължителни застраховки “Гражданска отговорност” и “Злополука”. Ищецът
твърди, че ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е
сключил горепосочените видове застраховки.
Ищецът твърди, че всеки застраховател, предлагащ такива застраховки, прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени в КЗ. Твърди, че за 2018 г. размерът на вноските е определен с Решение на Комисията за финансов надзор № 1600-ГФ/20.12.2017 г. на 10 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително гранична задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди, че за 2018 г. размерът на вноската за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 3 от КЗ е в размер на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Твърди, че срокът за превеждане на вноските по сметка на Г.Ф.е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Твърди, че застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, независимо от разсрочено плащане на премията.
Ищецът твърди, че ответникът не е превел по сметка на Г.Ф.дължимите вноски за м. ноември 2018 г. Твърди, че е поканил ответника за изпълни задължението си с покана с изх. № 07-03-21-53/15.01.2019 г., получена от ответника на 16.01.2019 г., но това не е сторено до подаване на исковата молба.
Претендира да бъде осъден ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД да му заплати сума в размер на 254 350 лева, представляваща неиздължени вноски по чл. 520 от КЗ за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за м. ноември 2018 г., и сума в размер на 1 978,28 лева, представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 11.01.2019 г. до 07.02.2019 г., както и законната лихва върху претендираните главници за периода от 08.02.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.:
Ж.И З.” АД подава отговор на
исковата молба. Ответникът прави възражения за прихващане с вземания в общ
размер на 205 297,33 лева, представляваща сбора от дължими от ГАРАНЦИОННИЯ
ФОНД за възстановяване суми с ДДС на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ, които са
заплатени от ответника застраховател във връзка с щети по нищожни
застрахователни договори и които са индивидуализирани в Приложение № 1 към
отговора на исковата молба, и вземания в общ размер на 49 060,03 лева,
представляваща законната лихва върху тези главници за периода от датата на
съответното извършено от застрахователя плащане до 10.01.2019 г., посочени в
Приложение № 1. Сочи, че с цялото заявено от ответника вземане за главница и
част от вземането за законна лихва следва да бъде погасено цялото претендирано
от ищеца вземане за главница, а с остатъка от вземането на ответника за законна
лихва да бъде погасено вземането на ищеца за лихва до размера на по-малкото
вземане.
Във връзка с
направените възражения за прихващане ответникът сочи, че от негово име, в качеството му на застраховател, са
издадени застрахователни полици за застрахователни договори “Гражданска отговорност” на автомобилисти, ведно с международна
карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат “Зелена карта”), подробно индивидуализирани по номер и
дата на застрахователна полица в приложение № 1 към отговора на исковата молба. Сочи, че страна по същите
застрахователни полици, в качеството на застрахован, са следните лица: М.С., И.
А., И.Й., С. И., Л. Ц., В.В., В.И.Д., С.Ц., Е.В., К.Г., “Р.-БГ” ЕООД, “Е.БГ” ЕООД, “С. К.” ООД, “А. Х.2” ЕООД, “А.” ЕООД, “М.” ЕООД, “П. 2014” ЕООД, “Е.БГ” ЕООД, “И.” ЕООД, “В.
а.” ЕООД, “П.БГ” ЕООД, “П.” ЕООД, “Р.
К.” ЕООД, “Д. г.” ЕООД, “Л.” ЕООД, “П.” ЕООД, “А. БГ” ЕООД, “Л-Т.-2013” ЕООД, “Т. и К.” ЕООД, “И. 76” ЕООД, “А.3” ЕООД. Сочи, че в приложението
е посочено по всяка от индивидуализираните полици кога е постановено решение от
български съд, с което се прогласява застрахователния договор за нищожен поради
липса на съгласие (чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД) от страна на привидно
застрахования за сключването на този договор.
Излага общо твърдения за нищожност на
договорите за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” поради липса на съгласие, на основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и § 22 от ПЗР на
КЗ от 2016 г. и чл.343, ал. 2 от КЗ. Навежда доводи за липса на представителна
власт при сключването на застрахователните договори по отношение на посочените
в приложение № 1 търговски дружества. Твърди неприложимост на нормата на чл.
483, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ, тъй като лицето, различно от собственика,
което е сключило договора, не било индивидуализирано. Сочи неприложимост на
нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ, поради липса на валидно сключен
застрахователен договор. Позовава се на неприложимост на разпоредбата на чл.
293, ал. 3 от ТЗ, тъй като в случая не се касаело до липса на форма като
условие за действителност на сделката, а и ответникът впоследствие бил узнал за
привидно сключения договор. Излага доводи за недействителност на договорите
поради липса на застрахователен интерес.
Сочи, че поради нищожност на договорите
именно ищецът е задължен по реда на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ,
съответно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а) от КЗ (отм.), да заплати обезщетение за
вредите, причинени на трети лица от водачите на застрахованите МПС – поради
липса на валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Ответникът сочи, че по посочените от него нищожни договори е заплатил вреди, причинени
на територията на друга държава, извън Република България, в полза на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), на
национално бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. Сочи, че в
Приложение № 1 към отговора на исковата молба са посочени датата и размерът на
извършените плащания по всяка щета, отнесени към конкретната полица, които
следва да му бъдат възстановени от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД на основание чл. 499, ал.
5 от КЗ, и с които да се извърши съдебно прихващане с претенцията на ищеца.
Ответникът претендира разноски по делото.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
направеното от ответника възражение за прихващане. Оспорва наличието на
предпоставките на чл. 103 от ЗЗД. На първо място намира, че вземанията не са
еднородни и заместими и имат различен характер. Сочи, че с вноската по чл. 520 от КЗ не може да се извършва прихващане, тъй като заплащане на същата се дължи по
силата на закона, а всяко друго действие представлявало заобикаляне на закона,
с оглед нормата на чл. 522 от КЗ. Счита, че вземанията на ответника не са
ликвидни и че не е обвързан от твърдяната от ответника нищожност, тъй като
Фондът не е бил страна в производствата, въз основа на които същите са обявени
за нищожни и решенията по тези дела не го обвързват. Счита, че договорите не са
нищожни, както и че могат да се сключат от всяко трето лице, различно от
собственика. Твърди, че в случая намира приложение правилото на чл. 293, ал. 3
от ТЗ, тъй като застрахователното дружество е приело плащанията –
застрахователните премии и е подало информация за валидно сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” към ИЦГФ. Счита, че не са възникнали
предпоставките по чл. 499 от КЗ. Сочи, че застрахователното дружество дължи
пълно изпълнение по сключената застрахователна полица, независимо от
прогласяването от съда на нейната нищожност. Сочи, че ответникът застраховател
е обвързан от всички клаузи на застрахователния договор и следва да ги
изпълнява, а Фондът не носи отговорност за възстановяване на претендираните с
възражението за прихващане от ответника суми.
Ищецът оспорва наличието на основание да се
извършва прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД на дължимата от ответника по
закон вноска към “Фонд
за незастраховани МПС”
със суми, удържани от НББАЗ от банковата му гаранция, тъй като Г.Ф.и НББАЗ са
различни институции и нормативно уредените задължения на ответника към тях са
въз основа на различни законови основания. Ищецът оспорва, че дължи лихва, тъй
като нямало покана и Фондът не е бил сезиран във връзка с процесните събития.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените
искове. Оспорва доводите на ищеца срещу направеното възражение за прихващане,
както и нищожността на застрахователните договори. Сочи, че двете насрещни вземания
са парични, поради което са еднородни и заместими, а ликвидността им ще бъде
установена със съдебното решение в настоящото производство. Сочи, че нормите на
чл. 520 и чл. 522 от КЗ не изключват прихващането като погасителен способ.
Уточнява, че не се позовава на нищожност на процесните застрахователни
договори, установена в друг процес, а същата е предмет на доказване във връзка
със заявеното възражение за прихващане по настоящото дело. Поддържа доводите в
отговора на исковата молба. Счита, че лихва върху вземанията на застрахователя
по чл. 499, ал. 5 от КЗ е дължима от датата на плащането. Сочи, че ищецът е бил
сезиран за изплащане на сумите за процесните събития преди началото на съдебния
процес, включително с отправено до него извънсъдебно изявление за прихващане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ответното
дружество “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД е застраховател със седалище в Република България, който
предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Представено е от ищеца Решение на Комисията за финансов надзор № 1600-ГФ/ 20.12.2017 г., с което се определя размер на вноската през 2018 г. на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, на 10 лева за всяко застраховано моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително гранична застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите (т. 1 от решението).
В същото решение на КФН се определя размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от Кодекса за застраховането, на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка (т. 2 от решението).
В т. 3 от
решение на КФН се определя срок за превеждане на вноските по сметка на
Гаранционния фонд, както следва: ежемесечно до 10-то число на втория месец след
месеца на сключването на застраховките.
Представена е от ищеца покана, изпратено от него до ответника застраховател, с която последният е поканен в седмодневен срок от получаването на поканата да заплати на Г.Ф.сумата от 254 350 лева – вноска по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за м. ноември 2018 г. Видно от представената справка за товарителницата, поканата е връчена на ответника на 16.01.2019 г.
Представени са от ответника застрахователни полици №№ BG/30/114003031872, BG/30/116000750002, BG/30/115000337172, BG/30/115001274395, BG/30/115000850557, BG/30/115003005824, BG/30/115000746039, BG/30/114003010541, BG/30/115001795229, BG/30/116000202970, BG/30/115003009102, BG/30/116000865514, BG/30/115002797640, BG/30/115002187568, BG/30/115002169534, BG/30/115002237272, BG/30/115000509840, BG/30/116001504904, BG/30/115001805668, BG/30/116000904419, BG/30/116000587502, BG/30/115002483520, BG/30/115002949697, BG/30/116000730371, BG/30/115002848552, BG/30/115002697690, BG/30/115001875472, BG/30/116000353858, BG/30/116000360719, BG/30/116000957257, BG/30/115001742641, BG/30/115001775343, BG/30/115001983501, BG/30/115002899040, BG/30/116002575535, BG/30/115002185593, BG/30/115001746737, BG/30/116001722518, BG/30/115002128161, BG/30/116002464990, BG/30/115002082839 и BG/30/116000024672.
Представени са също претенции за заплащане по щети от чуждестранни кореспонденти.
Представени са от ищеца справки от базата данни на Информационния център към Г.Ф., подадени от застрахователното дружество за горепосочените 42 броя застрахователни полици.
Представено е от ответника изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-53/18/10.01.2019 г. по описа на Гаранционния фонд, ведно с приложение № 1 – списък на щетите и платените суми по тях. С него настоящият ответник застраховател прави изявление за прихващане на вземанията си към Г.Ф.в размер на общо 254 381,20 лева, представляващи подлежаща на възстановяване недължимо платена сума във връзка с обезщетения по ПТП с участието на незастраховани автомобили по горепосочените три застрахователни полици, които са нищожни, срещу вземането на Г.Ф.към застрахователя в размер на 254 350 лева, представляващо дължима вноска за м. декември 2018 г. по чл. 520 от КЗ, до размера на по-малкото вземане.
По делото е изискана служебно справка справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни “Население”, от която се установява, че Е.М.К.(управител и едноличен собственик на капитала на застрахования “Е.БГ” ЕООД) е починал на 29.03.2015 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С..
Вещото лице С. дава заключение, че при ищеца фигурира незакрито вземане от ответника в размер на 254 350 лева по сключени 25 435 броя застрахователни полици за м. ноември 2018 г.
Вещото лице С. дава заключение, че изчислената мораторна лихва върху вземането от 254 350 лева за периода от 11.01.2019 г. до 08.02.2019 г. е в размер на 1 978,28 лева.
Вещото лице С.
дава заключение, че по предоставени данни от
ответника се констатира, че всички застрахователни щети, фигуриращи в приложение
№ 1 към отговора на исковата молба, са заведени за обезщетение на
застрахованите лица, за нанесени вреди на автомобилите, застраховани със
съответните застрахователни полици. Вещото лице дава заключение, че по тези
застрахователни щети ответникът застраховател е изплатил суми в общ размер на 205 297,33
лева, от които 196 314,63 лева -
общо изплатените суми от ответника на
чуждестранни бюра и кореспонденти, и 8 982,70 лева - начислен ДДС в
бюджета върху такси по обработка на щетите. Изчисленият от вещото лице
размер на законната лихва за забава върху изплатеното обезщетение по отделните щети за периода от датата на съответното плащане до 10.01.2019
г. възлиза общо на 49 063,17 лева,
включваща: изчислена законна лихва от 47 129,49 лева върху левовата
равностойност на изплатените от ответника суми по горепосочените
застрахователни щети, и изчислена законна лихва от 1 933,68 лева върху деклариран
ДДС в бюджета.
Вещото лице С.
дава заключение, че съгласно представена
справка Хронология на сметка 4831 – “Разчети
с презастрахователи”, с движение
за период от 2016 г. до 2019 г. се констатира, че няма възстановени суми от
презастраховател на ответника.
Вещото лице С. дава заключение, че от извършената проверка се установява, че нито една от
застрахователните полици по приложение № 1 към отговора на исковата молба,
приложени към делото от ответника, не фигурира в 4 228-те застрахователни
полици, предмет на Решение № 440/11.01.2019 г. на ВАС, по адм. дело № 11424/2018
г. по описа на ВАС.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и
прието заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Д.В..
Вещото лице В. дава заключение, че подписът от
името на Л.И.Ц.в застрахователна полица № BG30/115001742641 не е положен
от него; подписът от името на И.И.А.в застрахователна полица № BG30/115001795229
не е положен от него; подписът от името на В.З.В.в застрахователна полица № BG30/115001775343
не е положен от него; подписът от името на лице Г. А.Б.в застрахователна полица
№ BG30/115001746737
не е положен от него; подписът от името на лице И.П.И.в застрахователна полица
№ BG30/16000957257
не е положен от него; подписът от името на лице А.Д.в застрахователна полица № BG30/116002575535
не е положен от него; подписът от името на лице Е.М.К.в застрахователна полица
№ BG30/116001504904
не е положен от него; подписът от името на лице А.Ф.П.в застрахователна полица
№ BG30/115002797640
не е положен от него; подписът от името на лице И.М.И.в застрахователна полица
№ BG30/115003005824
не е положен от него; подписът от името на лице Ш.С.М.в застрахователна полица
№ BG30/116000360719
не е положен от него; подписът от името на лице Ф.А.М.в застрахователна полица
№ BG30/115002697690
не е положен от него; подписът от името на лице И.К.Б.в застрахователна полица
№ BG30/115001805668
не е положен от него; подписът от името на лице Б.С.М.в застрахователна полица
№ BG30/115002082839
не е положен от него.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 520, ал.
1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
520, ал. 1 от КЗ, всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон
по Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на
пътниците, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в
размер и по начин, определени съгласно кодекса.
Съгласно чл. 554, т. 1 от КЗ,
тези вноски на застрахователите са част от средствата на Гаранционния фонд за
управлявания от него Фонд за гарантиране на вземанията на увредените лица от
незастраховани и неидентифицирани моторни превозни средства, наричан “Фонд за незастраховани МПС”.
Размерът на вноските и срокът
за извършването им се определят от Комисията за финансов надзор по предложение
на съвета на Гаранционния фонд или по инициатива на комисията, като решението
се обнародва в “Държавен
вестник”, съгласно чл. 555, ал.
1 от КЗ.
Съгласно изречение последно на чл. 555, ал. 1 от КЗ, вноската се заплаща от застраховащия заедно със застрахователната премия или първата вноска от нея и се посочва на отделен ред в застрахователната полица.
В случая не се спори между страните, че ответното дружество е застраховател със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Не се спори и се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че за м. ноември 2018 г. вноската на ответника към ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД по сключени 25 435 броя застрахователни полици възлиза на 254 350 лева (25 435 броя полици Х 10 лева за всяка една съгласно определения размер на вноска с Решение на КФН № 1600-ГФ/20.12.2017 г.).
С оглед на горното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ за сумата от 254 350 лева, представляваща неиздължени вноски за сключени от ответника застраховател застрахователни полици по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за м. ноември 2018 г., е доказан и основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира присъждане
на сумата
от 1 978,28 лева, представляваща законна лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 11.01.2019 г. до 07.02.2019 г., както и
законната лихва върху претендираната главница за периода от 08.02.2019 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
555, ал. 3, изр. първо от КЗ, застрахователите, които не извършват дължимите
вноски по чл. 554, т. 1 от КЗ (включваща и вноските по чл.520), дължат
законната лихва за срока на забавата.
На основание чл. 555, ал. 1 от КЗ, в т. 3 от Решение на КФН № 1600-ГФ/20.12.2017 г. е определен срокът за превеждане на вноските по чл. 520 от КЗ по сметка на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, а именно: до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Следователно в разглеждания случай за сключените застраховки за м. ноември 2018 г. застрахователят е задължен да заплати вноските по чл. 520 от КЗ в срок до 10.01.2019 г. След като денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като покана не е необходима, съгласно основното правило на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на горното ответникът застраховател изпада в забава за плащането на дължимите вноски, считано от 11.01.2019 г. От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на законната лихва от 11.01.2019 г. до 07.02.2019 г. вкл. е 1 978,28 лева, както се претендира от ищеца.
С оглед на гореизложеното и поради основателността на главния иск, основателна се явява акцесорната претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1 978,28 лева, представляваща законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 11.01.2019 г. до 07.02.2019 г.
Поради основателността на
главните искове, върху претендираната главница се явява основателна и акцесорната
претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на
подаване на исковата молба (08.02.2019 г.) до окончателното й плащане.
Поради основателността на претенциите на ищеца съдът следва да разглежда направените от ответника възражения за прихващане, които са приети за съвместно разглеждане в процеса.
Ответникът е направил възражения за прихващане в настоящото производство с вземане за главници с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ и акцесорно вземане за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становището на ищеца касателно направеното от ответника възражение за прихващане съдът приема, че възражението за прихващане е направено от ответника своевременно – с отговора на исковата молба. Същото представлява допустимо процесуално действие, с което ответникът се защитава срещу предявения осъдителен иск, като предметът на възражението е спорно вземане, по което се формира сила на пресъдено нещо с влизане в сила на съдебното решение съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 522 от КЗ, касаеща невъзстановимостта на вноските по чл. 520 от КЗ, не представлява нормативна забрана за извършване на прихващане с тези вноски и не възпрепятства възможността за извършване на прихващане с тях. Нормата на чл. 522 от КЗ въвежда единствено изрична забрана за възстановяване на направените от застрахователите вноски, включително при прекратяване на застраховател. Същата е забранителна, императивна и следва да се тълкува стриктно. С нея не се въвежда забрана за прихващане като погасителен способ на вземанията по вноски по чл. 520 от КЗ, които са дължими.
В случая е представено от ответника изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-53/18/10.01.2019 г. по описа на Гаранционния фонд, което касае вземането на Г.Ф.към застрахователя за дължими вноски по чл. 520 от КЗ за м. декември 2018 г., макар и в същия размер от 254 350 лева, а не за процесния период – м. ноември 2018 г. Поради това същото не касае предмета на спора, явява се неотносимо и не се обсъжда от съда. Но дори и да се приеме за относимо пердвид активното вземане на застрахователя, обективирано в същото, то извънсъдебното прихващане не е породило действие, тъй като активното вземане не е безспорно.
По отношение
на съдебно заявените от ответника възражения за прихващане се установява от
събраните по делото писмени доказателства и от изслушаното и прието заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, че по процесните щети по застрахователните
полици
ответникът е заплатил обезщетения при ПТП извън Република България в общ размер
на 205 297,33 лева. Установява се също, че законната лихва върху тези главници е в общ
размер на 49 063,17 лева, считано от датата на съответното извършено от застрахователя
плащане до 10.01.2019 г.
В определението от 05.07.2019 г., което съдържа проекта за доклад по делото и произнасянето на съда по направените от страните доказателствени искания, съдът изрично е посочил, че съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. по описа на ОСТК на ВКС, постановените съдебни решения, касаещи процесните 42 броя застрахователни полици по приложение № 1 към отговора на исковата молба, не са противопоставими на Гаранционния фонд. Следователно същите не обвързват настоящия състав по делото.
В случая не се спори
между страните и се установява от служебно извършената по делото справка от
база данни “Население”, че управителят на
застрахованото лице “Е.БГ” ЕООД - Е.М.К.е починал преди датата на сключване на
застрахователна полица № BG/30/116001504904 от 26.05.2016 г. (лист 70, том І от
делото).
От изслушаното заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че горепосочената полица и част от полиците, сключени
от застрахователя с юридически лица, не са подписани от лицата, които ги представляват
по закон - застрахователна полица № BG30/115002797640 (със застраховано лице “А.” ЕООД с управител А.Ф.П.); застрахователна полица № BG30/115002697690
(със застраховано лице “П.” ЕООД с управител Ф.А.М.);
застрахователна полица № BG30/115001805668 (със застраховано лице “И.” ЕООД с управител И.К.Б.); застрахователна полица № BG30/115002082839
(със застраховано лице “А.3” ЕООД с управител Б.С.М.);
застрахователна полица № BG30/116000360719 (със застраховано лице “Л.” ЕООД с управител Ш.С.М.); застрахователна полица № BG30/116002575535
(със застраховано лице “А.2” ЕООД с управител А.Д.);
застрахователна полица № BG30/115001746737 (със застраховано лице “Л-Т.*****” ЕООД с управител Г. А.Б.); застрахователна полица № BG30/115003005824
(със застраховано лице “Е.БГ” ЕООД с управител И.М.И.);
застрахователна полица № BG30/16000957257 (със застраховано лице “П.” ЕООД с управител И.М.И.).
От изслушаното заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установява също, че не са подписани от физическите лица
собственици застрахователна полица № BG30/115001742641 със застрахования Л.И.Ц.;
застрахователна полица № BG30/115001795229 със застрахования И.И.А.; застрахователна
полица № BG30/115001775343
със застрахования В.З.В..
Следва да се разгледа
дали това влече нищожност на полиците, на които ответникът основава възражението
си за прихващане, както и ако е налице нищожност, това би довело до възстановяване
от Гаранционния фонд на платените от ответника застраховател суми за
обезщетения по тези полици.
Нормата на чл. 499,
ал. 5 от КЗ предвижда, че когато в хода на уреждане на претенцията за
застрахователно събитие, настъпило извън територията на Република България,
възникне спор между Гаранционния фонд и застраховател, сключил задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, застрахователят дължи
плашането, а ако впоследствие се установи, че отговорността е на Гаранционния
фонд, той възстановява на застрахователя сумата, заедно със законната лихва от
датата на плащането.
Следователно цитираната норма предполага спорът относно това кой дължи да обезщети увреденото лице да е възникнал в хода на уреждане на претенцията. Това следва от целта и духа на закона. Ако възникне такъв спор с Гаранционния фонд, последният да се счита уведомен, за да предприеме необходимите действия във връзка с щетата – да разгледа събитието, да изиска и събира документи, т.н. В случая ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи и не посочи доказателства, че спорът е възникнал преди момента, последващ приключването на щетата и плащането от застрахователя на застрахователното обезщетение. За първи път това е заявено в изпратеното от ответника до ищеца изявление за прихващане от 10.01.2019 г., а щетите са платени преди това, видно и от посочените дати на плащане в приложението към изявлението за прихващане, и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това съдът намира, че не се касае за спор, възникнал в хода на уреждане на претенцията за застрахователно събитие. Поради това в случая не може да се претендира възстановяване на тези суми от ищеца по специалния ред на чл. 499, ал. 5 от КЗ и направеното възражение за прихващане за главниците се явява неоснователно (така във влязло в сила Решение № 2581/01.11.2018 г. по т.д. № 4291/2018 г. по описа на Апелативен съд - София).
Поради неоснователността на възражението за прихващане за главница, недължима е и законната лихва върху главницата и неоснователно се явява възражението за прихващане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че ответникът може да претендира възстановяване на сумите и ако спорът за тях е възникнал след плащането им, направеното от ответника възражение за прихващане пак би било неоснователно.
Ответникът се позовава на нищожност на горепосочените застрахователни договори за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и §22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. и чл. 343, ал. 2 от КЗ. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. “съзнавана липса на съгласие” (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени без намерение за създаване на облигационното правоотношение (така в мотивите на Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; в Решение № 813/07.09.2011 г. по гр.д. № 256/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
В случая не
се установява да е налице тази хипотеза при договорите, сключени от
застрахователя с юридически лица, включително и тези, за които се установява,
че не са подписани от управителя на съответното търговско дружество. Договорът
за застраховка е сключен в изискуемата от закона писмена форма и е налице
съгласие за сключването му с подписването на застрахователната полица от името
на застраховано юридическо
лице. В случая е без значение, че положеният подпис е на друго лице, а не на управителя
на дружеството. Дори и сделката да е сключена от трето лице без представителна
власт за посоченото дружество, договорът не е нищожен поради липса на съгласие,
а висящо недействителен по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно приетото в
т. 2 от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, на тази недействителност може да се позове само лицето, от името
на което е сключена сделката (в случая дружеството), но не и насрещната страна
застраховател. Допълнителен аргумент за това е и че в по-голямата част от
полиците, сключени с юридически лица, е посочен обичайният водач или държател
на моторното превозно средство и може да се предположи, че посоченият обичаен
водач или държател е сключил процесните полици съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1,
предл. второ от КЗ и има застрахователен интерес от това.
В допълнение, следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, според която страната не
може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. В случая ответникът не е
оспорил действителността на договора, след като е приел плащането на полицата,
регистрирал е същата в електронния регистър по чл. 571 от КЗ, воден от
ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД (съгласно справки на лист 284 – 325 от делото), и е изплатил
обезщетение по щета.
Поради горното съдът
намира, че сключените договори по застрахователни полици на юридически лица не
са нищожни. Ответникът с основание е платил съответното обезщетение и
ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД не му дължи връщане на платените обезщетения, поради което направеното
от ответника възражение за прихващане в тази част е неоснователно за главницата
и за законната лихва за забава.
Част от полиците, сключени с физическите лица – Л.И.Ц.(№ BG30/115001742641), И.И.А.(№ BG30/115001795229) и В.З.В.(№ BG30/115001775343), се установи, че не са подписани от тези лица, т.е. при сключване на застраховките са декларирани неверни данни относно самоличността на собственика по чл. 477, ал. 2 от КЗ. Съгласно приетото в т. 2в от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ не е основание за нищожност на застрахователни договор. Информацията за собственика на МПС не е съществена за сключването на застрахователния договор в случая, доколкото не се доказа от ответника именно личността на собственика да е от съществено значение за това. Аргумент за това е и специалната разпоредба на чл. 485 от КЗ, че застрахователят не може да прекрати договора за застраховка “Гражданска отговорност”, дори и при наличие на неточно обявено или премълчано обстоятелство.
Друга част от процесните застрахователни полици, сключени с физически лица, не съдържат подпис на застрахованото лице. Такива са застрахователна полица № BG/30/114003010541 със застрахован М.С.С., застрахователна полица № BG/30/116000024672 със застрахован К.О.Г., застрахователна полица № BG/30/115002899040 със застрахован В.И.Д., застрахователна полица № BG/30/115002185593 със застрахован С.Т.Ц., застрахователна полица № BG/30/115000509840 със застрахован И.И.Й., застрахователни полици № BG/30/115002949697 и BG/30/116000730371 със застрахован С.И.И., застрахователна полица № BG/30/116002464990 със застрахован Е. М. В.. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2а от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователен договор, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ. Писмената форма за валидност се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая горепосочените застрахователни полици са регистрирани от ответника в електронния регистър за застраховки “Гражданска отговорност”, съответно той е изплатил обезщетение по щетите по тях. С оглед на горното от поведението на ответника може да се заключи, че той не е оспорил действителността на изявлението, и не може да се позовава на нищожност на застрахователния договор, съгласно правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
За изчерпателност на изложението, следва да бъде разгледана и хипотезата, при която част от физическите лица, посочени като застраховани в полиците, в които не е положен подпис, са починали по твърдения на ответника, което не се доказа безспорно по делото. В тези случаи доколкото неположилата подпис страна би била и несъществуващ в правния мир правен субект, то отсъствието на подпис обективира именно липсата на постигнато съгласие. Налице би била липса въобще на изразена, от когото и да е било воля, поради което не може да се приложи нормата на чл. 293, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 2 КЗ. С оглед на това тези договори по застрахователните полици биха били нищожни.
Тази нищожност
на договора за застраховка “Гражданска
отговорност” на
автомобилистите обаче не може да бъде противопоставена на третото за
правоотношението лице – ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, доколкото същата произтича от
първоначално декларирани от
застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето,
което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от
обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът
за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му. В този
смисъл е произнасянето на СЕС относно непротивопоставимостта на нищожността на
договора по отношение на пострадалото лице в Решение на Съда (шести състав) от
20.07.2017 г. по отправено преюдициално записване за застраховка “Гражданска отговорност” за моторни превозни средства по дело
С-287/16. Настоящият състав намира, че това е приложимо и по отношение на
ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, който също се явява трето лице в правоотношението по
нищожния договор за застраховка. Да се приеме противното, би означавало да се
позволи на страната по сделката в тези общественозначими отношения да се ползва
от собственото си недобросъвестно поведение – неизвършването на проверка на
самоличността на застрахованото лице, респективно установяване на самоличността
на обичайния водач на МПС, ползващ се от задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и въпреки това регистрацията на такава
застраховка като редовна в електронния регистър за застраховки “Гражданска отговорност”, воден от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, което се
установява по делото от справките в ИЦГФ (лист 284 – 325 от делото).
Поради изложеното съдът намира, че ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД не
дължи на ответника връщане на платените обезщетения във връзка с процесните застрахователни
полици на застраховани физически лица, поради което направеното от ответника
възражение за прихващане е неоснователно за главницата и за законната лихва за
забава.
По изложените съображения съдът намира, че предявените от ищеца искове с правно основание чл. 520, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в претендираните размери са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ
размер на 19 186,68 лева, от които 10 549,48 лева–
държавна такса, 650 лева – депозит за вещо лице и 7 987,20 лева –
адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие на
лист 382 от делото е посочено – платена сума, без да е уточнено в брой или по
банков път. С оглед на това съдът намира, че не са представени по делото доказателства
за получаването на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и същото
не следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
Дължимата държавна такса по
делото е в размер на 10 253,13 лева и този размер е платена съгласно
платежен документ на лист 12 от делото. Поради това в този размер следва да
бъде присъдена държавната такса и искането за разноски за държавна такса за
горницата над 10 253,13 лева до 10 549,48 лева следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед изхода на спора и поради гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 10 903,13 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. “*******,
да заплати на Г.Ф., с адрес: ***, на
основание чл. 520, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 254 350 лева (двеста
петдесет и четири хиляди триста и петдесет лева), представляваща неиздължени вноски по чл.
520 от КЗ за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за м. ноември
2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 254 350 лева за периода
от 08.02.2019 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 1 978,28 лева
(хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница от 254
350 лева
за периода от 11.01.2019 г. до 07.02.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж.И З.”
АД, ЕИК *******, с адрес:
гр. София,
Столична община, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. “*******,
да заплати на Г.Ф., с адрес: ***, сумата от 10 903,13 лева
(десет хиляди деветстотин и три лева и тринадесет стотинки) – разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :