№ 208
гр. Велико Търново , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000030 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260035 от 09.11.2020г., постановено по т.д. №72/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.12 от Закона за
кредитните институции, чл.318 ал.1 от Търговския закон във вр. с чл.79, чл.99
и чл.103 ал.3 от Закона за задълженията и договорите Есмос АД, с
ЕИК114002489, със седалище и адрес на управление гр.Левски да заплати на
ОББ Факторинг ЕООД, с ЕИК200885158, със седалище и адрес на
управление гр.София сумата от 38 150,23 лева, представляваща неизплатен
остатък по фактура №314/14.06.2017г. за доставка на стоки от МКМ БГ
ЕООД и въз основа на договор за факторинг № А00196/17.05.2016г.
Отхвърлил е иска за разликата над 38 150,23 лева до 272 445,58 лева, като
неоснователен и недоказан. Осъдил е на основание чл.78 ал.3 във връзка с
чл.80 от ГПК и по компенсация ОББ Факторинг ЕООД да заплати на Есмос
АД сумата 2 493 лева, направени разноски по делото.
1
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ОББ Факторинг ЕООД-гр.София,
чрез упълномощен адвокат Т.Б., от САК.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго
решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск
като осъди Есмос АД да му заплати и сумата от 234 295,35 лева,
представляваща разликата между присъдените от Окръжния съд 38 150,23
лева и претендираните 272 445,58 лева.
В обжалваната отхвърлителна част обжалваното решение било
неправилно. Същото противоречало на събраните по делото доказателства. С
подписаните от ответника потвърждения от 04.06.2017г. и от 01.11.2017г.
същият се бил задължил за следното: „Не може да се прави промяна по
настоящото прехвърляне на вземания и по отношение на юридическите
взаимоотношения, на които се базира то, нито от наша страна….., без
изричното писмено съгласие на ОББ Факторинг.” Т.е. ответникът се бил
задължил да не променя по какъвто и да е начин процесните доставки,
включително и чрез издаване на кредитни известия. В тази връзка Окръжен
съд-Плевен неправилно не бил приел, че е достатъчно уведомление на ищеца,
а не изрично писмено съгласие. Счита, че съгласно практиката на Върховния
касационен съд промяната на вземанията е ирелевантно. Неправилно
Първоинстанционният съд бил приел, че не-осчетоводяването поради
издаване на кредитни известия на процесните фактури в счетоводството на
ответника било достатъчно, за да бъдат отхвърлени исковете. Окръжният съд
неправилно не бил установил и не бил приложил нищожност на действията на
ответника, в смисъл че „сторнирането” на процесните фактури
представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл.289 от ТЗ, тъй като
увреждало кредитора, поради което е нищожно по реда на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът сам изрично потвърждавал, че процесните доставки са извършени
и вземанията по тях са дължими.
Въззиваемият, ответник в Първата инстанция, Есмос АД-гр.Левски,
представлявано от Милан Миланов, чрез упълномощен адвокат Ю.Д., от
Адвокатска колегия Русе, в писмен отговор, моли Апелативният съд да
остави без уважение въззивната жалба като допустима, но неоснователна и
2
недоказана.
Първоинстанционното решение било правилно. Първоинстанционният
съд бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и бил отговорил на
всички искания на страните. Правилен бил изводът, че поради неизпълнение
на договорите за покупко продажба, изразяващо се в некачествено
изпълнение, тези договори били развалени и са издадени съответните
кредитни известия. От заключението на вещото лице се установява, че
кредитните известия са издадени и подписани от доставчика и съответстват
по стоки на описаните във фактурите, както и са отразени в счетоводствата на
доставчика и на платеца като неосъществени сделки. При това положение
правилно било прието от Окръжен съд-Плевен, че вследствие развалянето на
договорите от 01.11.2017г. ответникът няма задължения за плащане към
ищеца. Ответникът бил върнал дефектната стока и поради това не дължи
плащане на ищеца. Доставчикът МКМ БГ ЕООД признавал, че по процесните
фактури той дължи плащане и дори е водил преговори как да погаси това свое
задължение.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните адвокат
Т.Б. и адвокат Ю.Д. поддържат изцяло взетите от тях становища в жалбата и
в отговора. Адвокат Б. представя и писмена защита.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът ОББ Факторинг ЕООД-гр.София твърди в исковата молба,
допълнителната искова молба и по делото, че в качеството си на фактор е
сключил с МКМ БГ ЕООД като доставчик договор за факторинг на
17.05.2016г., по който доставчикът се задължил му да прехвърли свои
вземания към трети лица /платци/. В приложение №1 като платец е посочен и
3
ответникът. С допълнително споразумение действието на договора е
продължено до 31.10.2018г. На 25.05.2016г. доставчикът уведомил фактора,
че на ответника е съобщено за прехвърляне на вземането му към ищеца,
считано от същия ден. Ответникът е потвърдил, че е уведомен за това и е
изразил съгласие занапред да плаща директно на ищеца. Всички вземания,
които МКМ БГ ЕООД е прехвърлило на ищеца са с произход доставки на
стоки, за които са издадени фактури. Ответникът бил заплатил на ищеца по
тези фактури общо сумата от 1 136 669,99 лева. Не са заплатени от ответника
на ищеца вземанията по 5-фактури на обща стойност 272 445,58 лева. Ищецът
изпратил на ответника покана да се издължи, чрез Телепоща и ответникът
получил поканата на 18.10.2019г.
Предвид изложеното ищецът ОББ Факторинг ЕООД-гр.София моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Есмос АД-гр.Левски
да му заплати сумата от 272 445,58 лева, с посочения произход, както и
всички направени по делото разноски, като на основание чл.127 ал.4 от ГПК
посочва банковата си сметка, която е същата като тази по процесните
фактури.
Ответникът Есмос АД-гр.Левски, в писмен отговор, в допълнителен
отговор и по делото, оспорва иска както по основание, така и по размер.
Прави възражение, че договорите за доставка по 4-те фактури от
01.11.2017г., съответно №392, №393, №394 и №395 били развалени поради
неизпълнението. Факторът бил уведомен за това. Представител на същия бил
констатирал на място в складовете на доставчика МКМ БГ ЕООД, че стоките,
предмет на тези доставки, са налични при доставчика и доставчикът е поискал
от фактора да плаща разсрочено. Не били представени доказателства, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора за факторинг за авансиране
на сумите по представените от доставчика искания, както и за размера на това
авансиране. Не било доказано да е извършена доставка към платеца по тези
договори, поради което ответникът нямал задължение да плаща по тях.
Моли съдът да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
4
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От фактическа страна се установява следното:
На 17.05.2016г. е сключен договор за факторинг между ищеца ОББ
Факторинг ЕООД-гр.София като фактор и МКМ БГ ЕООД като доставчик, по
силата на който доставчикът му прехвърля свои вземания към трети лица
/платци/ - настоящи и бъдещи по търговски фактури с отложено плащане,
включително вземанията си от ответника Есмос АД-гр.Левски, видно от
приложение №1 към договора, срещу определена цена.
С допълнително споразумение от 28.06.2016г. между същите страни
ОББ Факторинг и МКМ БГ ЕООД е посочен ответникът като платец по 5-
фактури, като усвоената сума ответникът трябва да погаси не по-късно от
30.09.2018г., както и че последващи авансови плащания по фактури, издадени
към посочените платци няма да бъдат извършвани.
На 25.05.2016г. доставчикът изпратил уведомление до ответника за
извършеното прехвърляне на вземания в полза на ищеца.
На същата дата 25.05.2016г. ответникът изпратил на ищеца
уведомление, че се съгласява и приема прехвърлянето като декларира, че
върху вземанията не са наложени тежести, не са учредени обезпечения и се
задължава при промяна в тези обстоятелства да го уведоми.
С 2-писма, двете от 14.06.2017г. МКМ БГ ЕООД уведомява ищеца ОББ
Факторинг ЕООД по кои фактури му е прехвърлил вземанията си към
ответника и какъв е техният размер. Такива уведомления на същата дата
14.06.2017г. МКМ БГ ЕООД е изпратил и на ответника Есмос АД с
уточняване кои вземания са прехвърлени на ищеца.
На същата дата 14.06.2017г. с писма до фактора и доставчика Есмос АД
ги е уведомил, че е съгласен с прехвърлянето.
За изясняване на обстоятелствата по делото в Окръжния съд е назначена
5
съдебно икономическа експертиза. От заключението й се установява, че
процесните 5-фактури, съответно №314, №392, №393, №394 и №395, първата
от 14.06.2017г. а останалите 4-ри от 01.11.2017г., са надлежно осчетоводени в
счетоводството на Есмос АД по сметка Основни материали /склад 1 или склад
2/, по сметка Начислен ДДС по фактурите, пълен кредит, както и по сметка
Доставчици МКМ БГ. В сметка Основни материали стоките са заведени по
вид, количество и единична цена по фактура. Процесните фактури са
заведени в дневника за покупките на Есмос АД. Отразени са и в Справка-
декларация по ЗДДС, изготвена от ответника. Вещото лице е констатирано
отразяване на процесните фактури и в счетоводството на доставчика МКМ БГ
ЕООД, съответно вписани са в сметка Клиенти-Есмос АД-със сумата за
плащане. Отразени са в сметка Приходи от продажба на стоки с данъчна
основа на фактурата. Вписани са в сметка Начислен ДДС на продажбите с
размера на начисления ДДС по фактурите. В сметка Стоки стоките са
изписани по вид, количество и единична цена. МКМ БГ ЕООД е включило
процесните фактури и в дневника за продажбите, както и ги е декларирало в
Справка декларация по ЗДДС.
Вещото лице посочва, че кредитните известия са надлежно
осчетоводени в счетоводствата на доставчика МКМ БГ ЕООД и на платеца
Есмос АД, в съответните сметки, в дневника за продажбите и в Справката
декларация, като в сметка Основни материали на ответника стоките са
отписани по вид, количество и единична цена, а в сметка Стоки на МКМ БГ
ЕООД е записано че тези стоки са му върнати и също са конкретизирани по
вид, количество и единична цена. Това са стоките по процесните 5-фактури.
Според вещото лице ответникът е платил на ОББ Факторинг ЕООД
само по фактура 314/14.06.2017г., и то само частично в размер на сумата
29 634,91 лева, по банков път на 29.11.2017г. Есмос АД с протокол за
прихващане от 28.02.2018г. е прихванал задължението си по същата фактура
№314/14.06.2017г. в размер на 38 150,23 лева със свое вземане от МКМ БГ
ЕООД в размер на 38 150,23 лева по друга фактура №6307/28.02.2018г., след
което задължението по фактура №314/14.06.2017г. в счетоводството на Есмос
АД е нулирано т.е. е отписано Есмос АД да има залъжение по тази фактура.
По останалите 4-ри процесни фактури №392/01.11.2017г.; №393/01.11.2017г.;
№394/01.11.2017г. и №395/01.11.2017г. няма осчетоводени плащания. В
6
счетоводството на МКМ БГ ЕООД също е записано плащането от 29 634,91
лева, прихващането със сумата 38 150,23 лева, поради което е записано че
Есмос АД няма задължение по фактура №314814.06.2017г., а по останалите 4-
ри процесни фактури е отразено че няма плащане.
Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца ОББ Факторинг
ЕООД кредитните известия не са отразени.
Вещото лице прилага електронни писмени изявления на три лица.
Тъй като не е поискана и не е изпълнена процедурата по чл.184 от ГПК,
тези писма не следва да се включват в доказателствения материал по делото и
не следва да бъдат обсъждани при решаването на спора по същество.
Заключението е компетентно, обосновано и не е оспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Разпитаният в Първата инстанция свидетел М. М. твърди, че към онзи
момент е бил пълномощник на директора на МКМ БГ ЕООД, ищецът бил
уведомен за развалянето на договорите за доставка, представители на ищеца
са се запознали с дефектната стока в складовете на МКМ БГ ЕООД, дори
били подписани протоколи във връзка с воденото рекламационно
производство за тези стоки.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.2 т.12 от Закона за
кредитните институции във вр. с чл.318 ал.1 от Търговския закон във вр. с
чл.79, чл.99 и чл.103 ал.3 от Закона за задълженията и договорите от ищеца
ОББ Факторинг ЕООД-гр.София срещу ответника Есмос АД-гр.Левски за
сумата 272 445,58 лева, претендирана като дължима по договор за факторинг
от 17.05.2016г., сключен между ищеца ОББ Факторинг ЕООД-гр.София, като
фактор и МКМ БГ ЕООД-гр.Бургас, като доставчик.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от ЗКИ Банката респективно
кредитната институция може да придобива вземания, произтичащи от
доставка на стоки или услуги.
7
В теорията и съдебната практика е безспорно прието, че договорът за
факторинг има правната характеристика на договор за цесия, при който
цедентът /доставчикът/ прехвърля на цесионера /фактора/ вземанията си към
трети лица – негови длъжници /платци/.
Факторингът съдържа договор за цесия, като предмет на договора за
факторинг са не само съществуващи вземания, но и бъдещи вземания и
факторът поема риска от събиране на вземанията по договора между цедента
и платеца.
В случая е безспорно, че страните по делото са сключили договор за
факторинг, по силата на който доставчикът МКМ БГ ЕООД е прехвърлил на
фактора ОББ Факторинг ЕООД вземанията си от ответника Есмос АД-
длъжник- по договори за доставка на стоки, оформени с 5-фактури, съответно
№314/14.06.2017г.; №392/01.11.2017г.; №393/01.11.2017г.; №394/01.11.2017г.
и №395/01.11.2017г., на обща стойност 272 445,58 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че платецът
/длъжникът/ е платил само по първата фактура 314 и то само частично на
ищеца 29 634,91 лева, което плащане е надлежно осчетоводено. Осчетоводено
е и прихващане на остатъка от задължението на Есмос по същата фактура от
38 150,23 лева, с насрещно задължение в същия размер на МКМ БГ към
Есмос АД. По останалите 4-ри фактури №392, №393, №394 и №395, четирите
от 01.11.2017г., не са извършени плащания, но според вещото лице в
счетоводствата на Есмос АД и на МКМ БГ ЕООД са осчетоводени кредитни
известия, че доставените стоки са върнати обратно от ответника на
доставчика поради това, че са с лошо качество, което означавало според
страните по договора за доставка на стоки, че тези договори са развалени,
стоките са върнати на доставчика и купувачът не дължи плащане по тях. В
счетоводството на ищеца фактор ОББ Факторинг ЕООД няма осчетоводяване
на кредитните известия.
По делото не е представено писмено уведомление, с което ответникът
да е съобщил на ищеца за лошото изпълнение на доставките от доставчика
МКМ БГ ЕООД, за това че е развалил договорите за доставка поради лошо
изпълнение, както и не са му предоставени кредитните известия.
8
Обаче развалянето на договорите за доставка се установява с
осчетоводяването на кредитните известия в счетоводството на ответника като
отписани материали по вид и количество и осчетоводяването в МКМ БГ
ЕООД като връщане на същите стоки по вид, количество и единична цена,
както и тъй като тези стоки в момента са налични при доставчика МКМ БГ
ЕООД, което обстоятелство също е установено по делото със събраните
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗЗД развалянето има обратно
действие, което означава че всяка страна трябва да върне на другата
полученото по договора. Тъй като ответникът е върнал на доставчика стоките
по процесните 4-ри фактури, доставчикът няма вземане по тях от ответника и
за ищеца също не съществува прехвърлено вземане по тях от доставчика
срещу ответника. Ответникът не дължи да плати стоки, които е върнал по
развален договор за доставка, поради което не дължи тяхната цена, както на
продавача, така и на цесионера респективно на фактора по договора за
факторинг – в ответника няма доставени стоки по посочените фактури.
По първата фактура №14/14.06.2017г. ответникът не може да извърши
прихващане с вземането си към МКМ БГ ЕООД в размер на сумата 38 150,23
лева, тъй като между ищеца и ответника не съществуват две насрещни
вземания, ищецът има вземане срещу ответника, но ответникът няма вземане
срещу ищеца, а има вземане срещу друго лице МКМ БГ ЕООД.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец се
явяват неоснователни и недоказани.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан
до размер на сумата 38 150,23 лева, и следва да бъде уважен само до този
размер. В останалата му част, като неоснователен и недоказан, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
В обжалваното решение Окръжен съд-Плевен е стигнал до същия краен
решаващ извод.
Като правилно първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за
9
присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му
част. В частта, с която е уважен частично предявения иск решението на
Окръжен съд-Плевен е влязло в сила, тъй като в тази негова част не е
подадена въззивна жалба.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на Окръжен съд-Плевен, съдържащи се в обжалваното решение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Двете страни претендират за присъждане на направените разноски в
тази инстанция. Двете страни представят договори за правна защита и
съдействие, както и доказателства за платен адвокатски хонорар. Не се прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
нито една страна.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски в тази
инстанция в размер на сумата 5 000,00 лева, договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035 от 09.11.2020г., постановено по
т.д. №72/2020г., на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОББ Факторинг ЕООД-гр.София да заплати на Есмос АД-
гр.Левски сумата 5 000 лева, направени разноски в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11