Р Е Ш
Е Н И Е №…..
гр. София, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 8915 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 27008 от 30.01.2019 г. на СРС, 119 с - в,
по гр. д. № 6520/2015 г., е отхвърлен предявения от Н.Г.И. срещу А.К.К. иск по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор,
сключен между страните по делото и обективиран в протокол от проведено на
05.09.2013 г. общо събрание на съдружниците на „К.98“ ООД, ЕИК *******, по
силата на който ответникът се е задължил да прехвърли всичките си дружествени дялове,
притежавани в „К.98“ ООД. Със същото решение е отхвърлен и евентуално
съединения иск за осъждане на А.К.К. да продаде на Н.Г.И., притежаваните от
ответника дружествени дялове в „К.98“ ООД по силата на горепосочения
предварителен договор. Предвид изхода на спора ищецът е осъден да заплати на ответника
съдебни разноски от 405 лв.
Срещу първоинстанционното решението е подадена
въззивна жалба от ищеца Н.Г.И., чрез представителя му, с доводи за неговата
неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че в представения с исковата молба протокол от
проведено общо събрание на съдружниците на „К.98“ ООД е обективирано постигнато
между страните по делото съгласие за прехвърляне на притежаваните от ответника
на ищеца дружествени дялове. Цената е определяема - не повече от номиналната
стойност на дяловете, които са в общ размер на 2 500 лв. Според ищеца е
определен и срокът за сключване на окончателния договор, който се явявал датата
на продажбата на 1/2 ид. ч. от имота на дружеството, посочен в същия протокол
от ОС. В жалбата се излагат доводи, че в т. 4 от дневния ред на ОС на
дружеството се съдържат всички необходими реквизити от съдържанието на
предварителния договор, както и е обективирана констатацията, че решението по
т. 4 е взето с пълно мнозинство. Според въззивника, изводите на СРС в обратния
смисъл са неправилни. Поддържа се още, че цената е определяема и е житейски
оправдано да се приеме, че продавачът - ответник би имал интерес да извърши
продажбата по най - високата цена, която е ограничена до номиналната стойност
на дяловете, каквато цена ищецът - купувач е готов да заплати. По тези и
допълнителни съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът за
обявяване на предварителния договор за окончателен уважен. В случай, че съдът
счете този иск за неоснователен, моли да бъде уважен предявеният при условията
на евентуалност иск за осъждане на ответника да изпълни задължението си по
прехвърляне на дружествените си дялове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответникът А.К.К., оспорва жалбата
в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че решението е правилно,
постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства. Излага, че
от представения протокол от ОС не може да се направи извод за наличието на две
насрещни волеизявления за сключване на предварителен договор, а и подобно
съгласие от страна на ответника би било нелогично, предвид значителното
имущество на дружеството и цената, на която се твърди, че е договорено да се
прехвърлят притежаваните от него дружествени дялове. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено, като претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящият
въззивен състав намира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Въззивният състав
намира, че решението е частично недопустимо, по следните съображения :
Страните в настоящото
производство не спорят, че са съдружници в „К.98" ООД ЕИК*******, представлявано
от управителя Н.Г.И.. Установяване се и че на 05.09.2015 г. е проведено Общо
събрание на съдружниците в „К.98“ ООД.
В исковата молба се поддържа, че на това
ОС е взето решение ответникът А.К.К. да продаде дружествените си дялове на
ищеца Н.Г.И. на цена не по - висока от номиналната стойност на дяловете. Според
ищеца протоколът от проведеното ОС обективира сключен между съдружниците предварителен
договор за покупко - продажба на дружествените дялове на ответника. Поради
неизпълнение на задължението от страна на обещателя, ищецът е сезирал съда с
искане по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Наред с това, при условията на евентуалност, е предявен и иск по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение - за осъждането на ответника да изпълни
задължението си за прехвърляне на дяловете по процесния предварителен договор.
Въззивният състав намира, че с предявения
главен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът упражнява по съдебен ред
субективното си потестативно право да поиска обявяване на предварителния договор
за окончателен. Защитата на ищеца в този случай се
реализира единствено с конститутивен иск, тъй като правото
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е преобразуващо. То не е насочено към
принуждаване на неизправната страна да прави изявление за сключване на
окончателен договор (осъждане и изпълнение по чл. 527 ГПК), а
цели постигане на правните последици, които би породил окончателния
договор чрез съдебното решение. Евентуалното положително решение по иска
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има конститутивен характер, тъй като с постановяването му в
правната сфера на ищеца настъпва целената от него правна промяна, независимо от
волята на ответника и без да е необходимо съдействието на последния. Следователно
целеният правен резултат е несъвместим с осъдителен
иск поради изрично предвидената в закона правна защита на това преобразуващо
право чрез иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С осъдителния иск за реално изпълнение се
открива единствено възможност за принудително изпълнение, без обаче да се
доставя дължимото на ищеца. (в този смисъл: определение
по ч. гр. д. № 521/2011 г. на ІІІ Г. О. на ВКС; определение № 275 от
08.06.2017 г. по ч. т. д. №
1223/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС; определение № 30 от 20.01.2016 г. по гр. д. №
6269/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС и т. н.).
Предвид изложеното настоящият състав
приема, че целената от ищеца защита посредством предявения при условията на
евентуалност иск за реално изпълнение на същия предварителен договор се постига
чрез главната претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, която поглъща като правни
последици евентуалната. Следователно за ищеца не е налице правен интерес от
обективно съединяване на двата иска в едно производство, поради което
предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява
процесуално недопустим. Първоинстанционното решението в тази част следва да се обезсили,
а производството да се прекрати.
По съществото на въззивната жалба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, настоящият
състав намира следното :
За
да бъде уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца, по
общите правила на доказване е да установи, че предварителният договор
съществува, че е валидно сключен в писмена форма и съдържа всички съществените
уговорки на окончателния договор. Предварителният договор трябва да отговаря на
общите условия за действителност на договорите - съгласие, основание и предмет,
тъй като по конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът не
може да заменя волята на страните.
Ищецът твърди, че
предварителния договор е сключен посредством волеизявления на двете страни,
обективирани в протокола от Общо събрание на 05.09.2013 г. на съдружниците
(страните по делото) на „К.98“ ООД.
Настоящият състав констатира, че дневния
ред на ОС на дружеството, съгласно протокола, включва пет точки : т. 1, т. 2 и
т. 3 касаят въпроси във връзка с продажбата на собствена на дружеството идеална
част от недвижим имот; т. 4 предвижда: „Обсъждане
на решение: едновременно с изповядване на тук в т. 1 и т. 2 от този протокол
цитираната нотариална сделка А.К.К. се задължава да продаде всичките си
дружествени дялове от „К.98" ООД на стойност не по- висока от тяхната
номинална стойност на Н.Г.И. или на посочено от последния лице.“; а в т. 5
се обсъжда решение за даване на правомощия на Н.И. за изпълнение решенията на
ОС.
Съгласно отразеното, в протокола
са взети две групи решения под номера 1 и 2. С първото решение № 1 е прието
предложението по т. 1 и т. 2 от дневния ред за продажба на недвижимия имот, като
подробно са посочени условията и сроковете на прехвърлителната сделка, след което
решение № 1 е записано, че по т. 3, 4 и 5 от дневния ред се приема решение № 2.
В същото текстово е отразено, че ОС възлага на управителя Н.И. да предприеме
необходимите правни и фактически действия във връзка с изпълнение на решенията
на ОС, а под този запис, в отделен абзац, е посочено, че „Решенията по т. 1, т.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред се взеха с мнозинство 100% от капитала на
Дружеството“.
Настоящият състав споделя
изводите на СРС, че гореописаното съдържание на протокола на ОС не обективира постигане
на постигнато съгласие на страните за сключване на предварителен договор за
прехвърляне на дружествените дялове от единия на другия съдружник. Независимо,
че в т. 4 от дневния ред е посочено, че ще се
обсъжда вземане на решение А.К.К. да продаде дружествените си дялове на Н.Г.И.,
подобно изрично волеизявление за поемане на такова задължение от страна на
ответника липсва. Извод в обратен смисъл не следва от записаното в протокола,
че решението по т. 4 от дневния ред се взима с мнозинство от 100 % от капитала
на дружеството, тъй като от тази формулировка не става ясно дали единодушно се
приема или отхвърля направеното предложение. Освен това, решение № 1 подробно
отразява обсъжданите въпроси по т. 1 и т. 2
от дневния ред, а решение № 2, което е имало за цел да обективира съгласие
на съдружниците по въпросите по т. 3, т. 4
и т. 5 от дневния ред, изрично урежда съдържанието на взетото решение
единствено по т. 5, което разколебава тезата на въззивника, че ответникът е
изразил съгласие да му прехвърли всичките си дялове.
Доколкото при условията на пълно и главно
доказване ищецът не е установил наличието на валидно сключен предварителен
договор с твърдяното съдържание, то и с оглед последиците на носената от него
доказателствена тежест, в правилно приложение на материалния закона районният
съд е счел претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за недоказана, а от там - неоснователна.
При липсата на сключен предварителен
договор, безпредметно се явява обсъждането на релевираните във въззивната жалба
доводи за определяемост на уговорената продажна цена.
Доколкото крайните изводи на въззивният
съд съвпадат с тези на СРС, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение в допустимата му част следва да се потвърди. В останалата част
решението следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати, на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК.
По
разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, право на разноски има ответника. В негова полза следва да се
присъдят реално заплатените разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение, в размер на 405 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид цената на иска, решението не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 27008
от 30.01.2019 г. на СРС, 119 с - в, по гр. д. № 6520/2015 г., в частта, с която е отхвърлен
предявения от Н.Г.И. срещу А.К.К. евентуален
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за осъждането на А.К.К. да изпълни задължението си да продаде
на Н.Г.И. притежаваните от ответника дружествени дялове в „К.98" ООД, ЕИК *******,
възникнало по силата на предварителен договор, сключен между страните по делото
и обективиран в протокол от проведено на 05.09.2013 г. общото събрание на
съдружниците на „К.98" ООД и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27008
от 30.01.2019 г. на СРС, 119 с-в, по гр. д. № 6520/2015 г., в частта, с която е отхвърлен
предявения от Н.Г.И. срещу А.К.К. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор, сключен между страните по делото и
обективиран в протокол от 05.09.2013 г. на Общото събрание на съдружниците на „К.98"
ООД ЕИК *******, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на
ищеца всичките си дружествени дялове, притежавани в „К.98" ООД.
ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН **********,***, офис 3,
чрез адв. Г.Х., да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Г.,
разноски за адвокатски хонорар пред СГС в размер от 405 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.