№ 1428
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Т. К. против Наказателно постановление № 21-4332-
022837/09.11.2021 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за липса на вина и за процесуални
нарушения (обща формулировка). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.10.2021 г., около 23:56 ч., Р.К. управлявала лек автомобил *** в гр. София, по бул.
„Черни връх“, с посока на движение от бул. „Хенри Ибсен“ към ул. „Околовръстен път“. На
кръстовището с ул. „Филип Кутев“ К. навлязла при забранителна светофарна уредба (червен
сигнал), резултат на което реализирала ПТП с преминаващия на зелен сигнал вляво от нея лек
автомобил Ауди, ***, управляван от А.С..
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Д.И. и В.И.; АУАН; НП; сведение; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП;
медицинска документация; картон на водач; заповед за компетентност.
Св. В.И. излага ясен спомен за времето, мястото и хронологията на събитията, вкл. и за
факта на забранителен светлинен сигнал за навлизане в кръстовище, касатлно посоката на
движение на жалбоподателя.
В конкретния случай, спорът обхваща и фактологията по делото, като извършеният
прочит на доказателствата от жалбоподателя му позволява да твърди липса на доказателства за
виновно поведение. С тези доводи настоящият съдебен състав не би могъл да се съгласи. На първо
място, В АУАН е налице изрично отразяване на липса на възражения, а доводи за специфично
здравословно състояние се излагат за първи път, едва с подаденото възражение от 08.10.2021 г., от
името на лице с адвокатска правоспособност, т. е. основателно се поставя въпросът за изграждане
на защитна теза. Това предположение придобива допълнителна обосновка, доколкото
представената медицинска документация е отнесена към времеви период, следващ инцидента
(МРТ-изследването е от 05.10.2021 г., а амбулаторнитя лист – от 04.10.2021 г.), т. е. удостоверява
последващи обстоятелства (с всички уточнения за традиционната склонност на медицинските лица
към издаване на документация в нужната насока, при наличие на конкретни стимули). Не биха
могли, в тази връзка, да бъдат подминати с лека ръка и показанията на св. В.И. (независим
очевидец, необвързан с никоя от страните в инцидента), който декларира ясен спомен за
изявлението на водача на автомобила БМВ Х5 – че причината да навлезе в кръстовището на
забранен светлинен сигнал е умора и разсейване, във връзка със здравословен проблем на детето
си, а не – на влошено собствено здравословно състояние. Независимо от това, дори да се приеме за
вярно, отразеното в представената медицинска документация моментно здравословно състояние
(ако се приеме, че е било налично и към датата и часа на инцидента) на жалбоподателя е било
известно на водача и е непротивопоставимо на обвинителната теза, доколкото, бидейки наясно с
наличието на обилно кръвотечение (не са нужни експертни познания, за да се свърже подобно
състояние с отпадналост, забавени реакции и потенциална вероятност от загуба на съзнание),
същият е предприел действия по управление на МПС, а не – алтернативен способ за придвижване
(линейка, такси, превоз от роднина или приятел и пр.). Наличието на превозвано дете в
автомобила, междувпрочем, е придава допълнителна тежест на показанията на св. И. – касателно
заявената пред него причина за инцидента, за сметка на твърденията от жалбата,
В този смисъл, налага се извод, че жалбоподателят е предприел неправомерно навлизане в
кръстовище, в резултат на което е настъпило произшествието, а причините за инцидента не следва
да се търсят у другия водач или в обективни, независещи от волята на жалбоподателя
обстоятелства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
2
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са формулирани общо, което не
позволява на съда да развие детайлни съображения по тях.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и място, жалбоподателят е навлязъл
в кръстовище при забранителен светлинен сигнал на изправна светофарна уредба, в резултат на
което е реализирал ПТП.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Р.К. не
е изпълнила задължението си по чл. 6, т. 1 ЗДвП да се съобрази с предписанието на светофарна
уредба в работен режим.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. От субективна
страна деянието е извършено при умишлена форма на вина - самонадеяност, тъй като нарушителят
е съзнавал, че приближава кръстовище, че е длъжен да спре /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да премине през кръстовището, като по
възможност не се стигне до произшествие с правомерно преминаващи други участници. Водеща
роля за изводите на съда за наличие на самонадеяност имат показанията на св. Виктор Георгиев за
липса на спирачен път, но тук е мястото да се отбележи, че деянието би било съставомерно и при
наличие на евентуален умисъл или непредпазливост.
Случаят не следва да се квалифицира като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед настъпилото ПТП.
3
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. Глобата е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по
индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.). Контролният орган не се представлява от
юрисконсулт, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, разноски не му се
дължат.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-022837/09.11.2021 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5
ЗДП, на Р. Т. К. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4