№ 1021
гр. Плевен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430102511 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по ИМ от И. И. А., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.А.С. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***. В молбата
се твърди, че със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1780/2016 г. на ПлРС, и изпълнителен
лист от 13,06,2016 г. ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 805,98 лева
главница, 394,70 лева лихва за забава за периода 02,04,2007 г. – 07,03,2016 г., законна лихва
от датата на заявлението – 16,03,2016 г., 24,01 лева държавна такса и 90,00 лева
юрк.възнаграждение. Сочи се, че възоснова на издадения изпълнителен лист, на 08,09,2022
г. е образувано изп.д.№1460/2022 г. на ЧСИ В.Стоянов, като от момента на издаване на ИЛ
до образуване на изп.д. не са извършвани никакви изп.действия. Твърди се, че преди
образуване на изп.дело е изтекла погасителната давност по изп.лист. В заключение ищеца
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. И. А., ЕГН
**********, от ***, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***,
сумите от 805,98 лева главница за периода 01,02,2007 г. – 31,01,2016 г., 394,70 лева лихва за
забава за периода 02,04,2007 г. – 07,03,2016 г., законна лихва от датата на заявлението –
16,03,2016 г., 24,01 лева държавна такса и 90,00 лева адвокатско възнаграждение, присъдени
със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1780/2016 г. на ПлРС, и изпълнителен лист от
13,06,2016 г., като погасени по давност. В с.з. проц.представител на ищеца – адв.А.С. от
ПАК, моли съда да уважи иска, като постанови решение при признание на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който признава
претенцията. В с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
1
страните, намира за установено следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като с отговора на ИМ ответникът е признал изцяло исковата
претенция, и ищеца, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание е направил
искане да се постанови решение при признание на иска. Предявеният иск е допустим, а по
същество – основателен и доказан, и следва да бъде уважен при отчитане на направеното
признание на иска от ответника в отговора на исковата молба – прилагайки чл.237 вр. чл.175
от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК и съдът следва да
съобрази направеното признание на иска.
Безспорно по делото е, че с издаден по гр.д.№1780/2016 г. на РС Плевен изпълнителен лист,
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 805,98 лева главница за периода
01,02,2007 г. – 31,01,2016 г., 394,70 лева лихва за забава за периода 02,04,2007 г. – 07,03,2016
г., законна лихва от датата на заявлението – 16,03,2016 г., 24,01 лева държавна такса и 90,00
лева юрк.възнаграждение.
От представената на л.6 от делото копие от Молба от взискателя до ЧСИ В.Стоянов е видно,
че изп.дело е образувано на 08,09,2022 г. Установява се още, че на 15,09,2022 г. е наложен
запор на сметките на длъжника по изп.дело.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно
основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес
по изп.д. №1460/2022 г. на ЧСИ В.Стоянов.
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като в отговора на ИМ ответникът е признал изцяло исковата
претенция, и ищеца е направил искане да се постанови решение при признание на иска.
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде
уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237,
ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 805,98 лева главница за периода 01,02,2007 г. –
31,01,2016 г., 394,70 лева лихва за забава за периода 02,04,2007 г. – 07,03,2016 г., законна
лихва от датата на заявлението – 16,03,2016 г., 24,01 лева държавна такса и 90,00 лева
адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1780/2016 г.
2
на ПлРС, и изпълнителен лист от 13,06,2016 г., като погасени по давност.
По отношение на разноските - приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените деловодни
разноски в общ размер на 502,56 лева, като изрично бъде отбелязано, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно, доколкото същото – в размер на 450,00 лева, е малко под минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /431,47 лева/.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че
И. И. А., ЕГН **********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление г***, сумата от 805,98 лева главница за периода 01,02,2007 г. – 31,01,2016 г.,
394,70 лева лихва за забава за периода 02,04,2007 г. – 07,03,2016 г., законна лихва от
датата на заявлението – 16,03,2016 г., 24,01 лева държавна такса и 90,00 лева
юрк.възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1780/2016 г. на
ПлРС, и изпълнителен лист от 13,06,2016 г., за които суми е образувано изп.д.№1460/2022 г.
на ЧСИ ***, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
г***, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. А., ЕГН **********, от ***, сторените деловодни разноски в
общ размер на 502,56 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3