ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28715
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110166506 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Б. В. И., ЕГН **********, срещу „***“ ЕАД,
ЕИК***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети.
С отговора на исковата молба е направено доказателствено искане да бъде изискано и
приложено към настоящото производство заверено копие от изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ М. Д. Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, което искане е
допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 10,15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА заверено копие от изпълнително дело № 20167870400211 по описа на
1
ЧСИ М. Д. Д., с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие СГС.
ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на основание чл.
140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Б. В. И.,
ЕГН **********, срещу „** *“ ЕАД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на суми,
както следва: 9884,02 лева, представляваща главница по договор за кредит от 26.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2016 г. до изплащане на вземането, 120
лева – такса, 1044,89 лева – договорна лихва за периода от 26.02.2015 г. до 28.01.2016 г.,
31,53 лева – наказателна лихва за периода от 17.01.2016 г. до 28.01.2016 г., както и 521,61
лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по ч.
гр. д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав в полза на *** ЕАД с ЕИК ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2016 г.,
издаден по ч. гр. д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав е образувано изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ М. Д. Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС по
молба на първоначалния взискател „****“ ЕАД от 16.06.2016 г. Сочи, че по процесното
изпълнително дело на ищеца бил наложен запор на банкова сметка на 31.08.2016 г. Посочва,
че на 24.03.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране като
взискател от страна на ответника, с която се отправя и искане до съдебния изпълнител за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, респ. вземането за пенсия на ищеца,
като изрично са били оттеглени правомощията, възложени на ЧСИ от първоначалния
взискател по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че вземането е погасено по давност, поради
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Посочва, че давностният срок
е прекъснат с искането за налагане на запор, отправено от ответника до ЧСИ на 24.03.2017
г., като от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която бил изтекла на
24.03.2022 г., евентуално на 24.05.2022 г., предвид въведеното в страната извънредно
положение през 2020 г. във връзка с епидемията от COVID-19, т.е. преди датата на
предявяване на исковата молба, поради бездействието на взискателя и липсата на
предприети действия по принудителното събиране на дълга. На следващо място твърди, че
последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното производство
било искането за налагане на запор от 24.03.2017 г. като след тази дата спрямо ищеца не
били извършвани други валидни изпълнителни действия. Поради това счита, че с изтичането
на двугодишен срок от този момент, а именно на 24.03.2019 г., изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Твърди недопустимост на производството. Поддържа, че
доколкото сумите по изпълнителния лист не са били изплатени, наложените запори на
банкови сметки на ищеца от 31.08.2016 г. не са прекратили правното си действие, поради
което и давността за вземанията не е изтекла. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
2
на процесуалния представител на ищеца.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В тежест на ищeца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е да проведе
пълно и главно доказване наличието на твърдените от него правопогасяващи факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи съществуването в негова полза на непогасено вземане
срещу ищеца за процесните суми, респ. реализирането на обстоятелство, водещо до
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че срещу ищеца в полза на „***“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от
08.02.2016 г. по ч. гр. д. № 5385/2016 г. по описа на СРС, 76 състав за сумата от 9884,02
лева, представляваща главница по договор за кредит от 26.02.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.02.2016 г. до изплащане на вземането, 120 лева – такса,
1044,89 лева – договорна лихва за периода от 26.02.2015 г. до 28.01.2016 г., 31,53 лева –
наказателна лихва за периода от 17.01.2016 г. до 28.01.2016 г., както и 521,61 лева –
разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20167870400211
по описа на ЧСИ М. Д. Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС по молба на
първоначалния взискател „***“ ЕАД, а в хода на изпълнителното производство вземанията
са придобити от ответника.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4